Public Republic Art Studio

Константин и Елена, св. Костадин, св. св. равноап. Константин и Елена (21 май)

21 май, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

289776360_aaf68d272c
Снимка: C.K.H.

Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени досега в някои райони само като зрелище (преди всичко за чужденци).

Празникът започва няколко дни преди деня на св. Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.

На мегдана предварително е подготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят – и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

Светците Константин и Елена се считат за покровители на нестинарите. Според една легенда цар Костадин и царица Елена воювали с турците. Враговете им изсичали и палели горите. Оградили цялото царство с огън. Но свети Костадин и Елена с Божията якост преминали огъня и победили. Затова до ден-днешен се играе върху огън. За чудо и приказ и да се помни.

Вярва се, че Елена носи в ръкава си градушката или, че Еленка и Костадин носят градушката в чувал. Затова се чества за предпазване от градушка. В Родопите е голям празник за овчарите. Накъде Константин и Елена е празник и на златарите, защото предания разказват, че цар Константин и майка му Елена за първи път са секли сребърни пари.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. После се коли курбан и се събира цялото село (махала), а имениците – Елена (гр. факел), Ели, Ленко, Константин (лат. твърд), Коста, Динко – посрещат гости.

*

Езическата обредност на празника приема календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена.
Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) в античните мистерии – древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия).

Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, следователно в аграрен план именно това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещото плодородие и здраве.

Обредните практики, насочвани някога към божествата на огъня и слънцето, сега минават под патронажа на св. Константин и Елена: посещение на черквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т. е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се проверява благоволението на светеца); курбанът-жертва.

Нестинарите (от гр. език естия – огнище) са посредници, медиатори между висшето и нисшето, между небето и земята, с чиято помощ се увеличава магическата мощ на социума. Самата етимология на думата подсказва връзката на нестинарите като сакрални лица с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с мъртвите, с чиято помощ и предсказания ще осигурят успеха в новия аграрен цикъл.

Така нестинарите продължават традициите на първожреците в древните мистерии; независимо че в по-късни времена прихващането, трансът се схваща като изпълване от духа на християнския светец.

Задължителното жертвоприношение и обредното раздаване на курбана, общата трапеза и връзването на люлки от момците и момите също свързват празника с идеята за преходност…

А това е период, в който силите на хтоноса се активизират. Значителна част от обредно-магическите практики е насочена към омилостивяване на злото и осигуряване на покровителството на свръхестествените сили.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Около света

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай