Public Republic Art Studio

Летни св. Никола, Млади св. Никола, Летни Никулден

9 май, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

2734320644_161d5f0c5d_z
Снимка: Matt Elsberry

Празникът е в чест на светеца – покровител на нивите, лозята и градините – той ги пази от градушки. Летни св. Никола е и господар на дъждовете.

Строго се спазва забраната за всякакъв вид домашна работа; който я наруши, леден град ще се изсипе върху нивите му.

На този ден най-важно е да се приготви курбан – обикновено се заколва мъжко животно. Кръвта му се излива в нарочна дупка на оброчището, където се извършва жертвоприношението. В някои краища го правят на поляни извън селото или насред нивите, при стари дървета, или при извори и чешми; винаги обаче това става на места, смятани за свещени.
После се разстила обща трапеза, прекажда се; свещеник извършва маслосвет.

В някои райони на този ден е и обичаят Покръсти (Скръсти, Кръстоноше): още от сутринта всички моми се обличат в черни дрехи, обикалят три пъти черквата и после с хоругви, икони и кръст начело обикалят нивите, пеейки обредни песни. Попът ръси със светена вода, за да предизвика плодородие. Накрая всички се събират на обща трапеза и колят курбан в чест на св. Никола – Летни: така измолват от него дъжд. На 11 май е имен ден на Методи (гр. изследващ), Кирил (гр. господарски).

*

Обичаите, свързани с честването на Летния Никулден, също показват смесване на магически практики от различни митологии. Митологичната същност на Летния св. Никола, подобно и на останалите летни светци (наречени сполучливо градушкари), показва явна връзка с по-древните, езически богове на огъня, гръмотевиците и дъжда – Перун, Тангра, Зевс. Естествено тук става дума за бавен процес, при който паганистичните представи се адаптират към йерархията в християнската митология. При това взаимовлияние християнският светец приема някои от чертите на езическите божества: потвържденията са именно в обредността, характерна за празника.

Първо – табуто върху домашната работа (отрицателна магия).

Второ – жертвоприношението, извършвано на сакрално място в чест на светеца. Това е чисто езическа практика, насочена към омилостивяване и осигуряване на защита. Отношението към св. Никола тук е като към паганистично божество.

Трето – общата трапеза навън, която също напомня древните култове, в които задължително участва цялото племе.
Обичаят Покръсти също носи елементите на смешение на културните традиции. Ритуалното обличане в черни дрехи на момите и ритуалното обхождане на нивите са действено съответствие на обредните песни, които пеят; т. е. общата им цел е да омилостивят, да измолят дъжд от бога=покровител, демонстрирайки траура си.

Подобна е и обредността на Герман.

Носенето на иконите и кръста, което си е чисто християнска практика, обаче също има по-древни корени. Иконите са персонифицираната, сакрална ценност, която притежава магически – защитни функции. Самият кръст е християнски вариант на световното дърво, следователно – и модел на Вселената, и знак – символ на жертвоприношението за човечеството. Шествието, което ги носи, очиства усвоеното пространство от хтоноса и създава предпоставките за обилна реколта. Поръсването на посевите е по същество инициална магия, магия на първия ден: подобието трябва да роди подобие, което значи да се осигури дъжд за нивите.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай