Public Republic Art Studio

Гергьовден, св. вмчк. Георги Победоносец (6 май)

6 май, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

7164768984_fbbfc4a806
Снимка: ell brown

Това е денят на св. Георги – покровител на овчарите и стадата. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е на зелено, при хубаво време, затова се нарича и Зелен Георги (или Цветен Георги).

Подготовката за празника започва от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият е наречен на св. Георги. С този хляб се обикалят овчарниците и оборите, търкалят хляба на кръст през овцете, за да са здрави.

Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става през трапезата, на която има сол, трички и тревица, от които предварително дават на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва по лехите, за да ражда повече земята.

Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: Св. Георги обикаля нивите, Св. Георги се надпреварва със слънцето, Здравец за Гергьовден, Венец за агънцата. На трапезата, освен печено агнешко, трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.

Следобеда се играят хорà и се връзват люлки – на момците и момите, които не се люлеят, няма да им върви през годината. В Западна България организират и състезания – по борба, бягане, хвърляне на камък, скокове и вдигане на тежести.

Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.

В някои селища на старозагорско на Гергьовден стопаните заравят първото великденско яйце в нивата. С този ритуал хората се надяват да предизвикат богата и плодородна година. Жертвеното агне – курбан за св. Георги се коли по изгрев слънце.

В Северозападна България вечерта преди Гергьовден се слагат глогови вейки под възглавницата, за да бъдат ранобудни през цялата година. Мнозина закичват къщите си със зелени венци за здраве. В монтанско наричат Гергьовден ден на равенството, защото на този ден трапезата за всички е еднаква и на нея задължително има печено агне.

Другаде има и обичаи събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

Празнуват и всички именици: Георги (гр. земеделец), Гергана, като посрещат гости в домовете си.

*

Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е воинът-мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите за змееборството.

Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В това отношение св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища.

В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.

Обредните практики почти изцяло имат езически характер: жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за св. Георги, са не само израз на почит, но издават и желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си.

Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живот и изобилие. Тематиката на някои от тъжовните песни, които се изпълняват на празника, дават възможност да оценим действителната стойност на тази жертва; а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид засяване с плодовитост. Тази жертва става предпоставка за бъдещото раждане.

С идеята за преход към новата скотовъдна година са и останалите обичаи, защото според нашата традиция природното и социалното трябва винаги да са в успоредно развитие. Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки – това са практики със соционормативен характер.

Първите две са от инициален тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т. е. това е тяхната социализация.

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай