Public Republic Art Studio

Драго Симеонов: „100 парчета история” е да забавлява, а не да поучава или назидава

1 май, 2013 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Жасмина Тачева разговаря с Драго Симеонов

575841_397601497013937_916180227_n

Здравейте! Книгата Ви „100 парчета история“ беше представена в „Строежа“ миналата седмица. Как мина събитието и предстоят ли нови срещи с публика скоро?

Беше много забавно и слава Богу, защото основната идея на „100 парчета история” е да забавлява, а не да поучава или назидава. Често пъти забравяме, че историята всъщност се състои от стотици малки истории, всяка от които може да бъде много интересна. Зависи от разказвача.

Каква е връзката между книгата и радио сериала от ефира на „Дарик“ „Парчета история“?

Книгата е естествено продължение на сериала. Той съществува близо 6 години в ефира на „Дарик” и за това време са излъчени над 1000 епизода. Отдавна съществуваше идеята част от тях да бъдат събрани в книжно тяло. Първоначално трябваше да са 365, за да може да има по нещо интересно за всеки ден в годината – така, както и сериалът беше ежедневен.

Това се оказа технически много сложно, книгата щеше да е дебела колкото „Одисей” на Джойс. Един от вариантите беше да са 101 парчета история. Така в библиотеките щях да съм веднага след „101 далматинци”. Сега съм след „100 години самота”.

883529_10200397653317834_180874677_o

„История“-та от заглавието към науката история ли се отнася, към историята като разказ, който живее, (пре)разказван от хората, или и към двете?

Щом съществува този въпрос, значи целта ми е изпълнена. Отнася се и за двете. Но същото важи и за думата „парчета”. Тя може да се разбира като нещо, част от по-голямо, което следва да бъде събрано, но и като музикална композиция, защото всяко парче има своето различно звучене в този албум. В известен смисъл аз не съм исторически композитор, а само исторически диджей.

Може ли един факт да се превърне през призмата на разказвача в лична история, или какво от Драго Симеонов можем да открием в стоте истории?

Опасявам се, че текстът в книгата е твърде малко и това е умишлено търсен ефект. Тук акцентираме на илюстрацията, най-малкото защото в радио-варианта тя оставаше скрита. Ето защо Парчетата не са художествено произведение в пълния смисъл на думата. Самият мен можете да откриете повече в подбора им, не толкова в описанието, което е малко сухичко за моя собствен вкус и трябваше да се вмести в ограничен брой знаци.

Какво научихте за себе си и за света от всички тези парчета история?

Научих, че познанието е удоволствие и като всяко удоволствие често пъти може да е адски скучно за околните, но също така може и да е заразително. Другият важен урок е, че на разказвачите трябва или да се вярва напълно, или да не им се вярва изобщо. Среден път няма.

Имат ли историите в книгата обединяваща тема или настроение?

Общото между тях трябва да е приятното усещане след прочитането им. Те в никакъв случай не изчерпват дадената тема, а само я отварят. Който има желание, би могъл да продължи сам подреждането на пъзела.

163350_10151208053575843_911804619_n

Защо е важно да си припомняме историите от миналото?

За да знаем, че хората винаги са имали склонност да си фантазират и да се опитват да убедят останалите, че това е реалността. Веднъж научили това, вече няма от какво да се притесняваме.

В каква обстановка бихте си представили читателите да четат книгата? Примерно – насаме или в компания, и ако в компания – по какъв повод?

Книгата се чете за 45 минути. Препрочита се за 30. И в това е трикът. Както всяко музикално парче (и в по-широк смисъл – албум) може да се слуша повече от един път и при всякакви условия, така ми се иска и да е със „100 парчета история”. Прочетете я там, където ви се чете и с когото ви се чете. Но най-много бих се радвал, ако след време пак се върнете към нея.

През годините на „Парчета история“ водили ли сте нещо като неформална статистика за това, дали тъжните или радостните парчета история преобладават в нашето ежедневие?

Истината е, че тъжното и веселото са в баланс. Зависи от собственото ни настроение кое ще ни се стори преобладаващото. Лично аз обичам да ги смесвам в разказите си. В личен план обаче съм горещ привърженик на радостните истории.

858391_433288823413847_1044881839_o

Имало ли е в хода на предаването истории, които много сте искали да разкажете, но сте се отказали да представите в ефир по една или друга причина?

Имало е истории, които съм се опитвал да представя интересно, макар на пръв поглед да не са. Но истории, които да са ми били интересни и да не съм разказал, няма. Не бих го допуснал за нищо на света.

Парче история за днес?

Да оставим датите. Отворете напосоки книгата и вижте на какво ще попаднете. Това е парчето за днес.

Може ли „Питанка“ да се приеме като своеобразен приемник на „Парчета история“?

„Питанка” само разшири диапазона на историите, като вкара в тях митове, градски легенди, вербална археология и дори конспирация. Освен това тук водеща е връзката слушател-разказвач, докато при Парчетата слушателят имаше по-пасивна роля.

В „Питанка” всеки един въпрос идва от конкретен човек и знам, че той очаква своя отговор.

885550_10150283523769990_1257028455_o

Можете ли да се сетите за въпрос, който сте получавали за предаването, който е бил изключително интригуващ за Вас самия?

Аз получавам десет пъти повече въпроси от тези, на които смогвам да отговоря, така че отговарям наистина само на най-интригуващите лично за мен. А и непрекъснато се изненадвам сам с отговорите, защото аз не ги знам предварително, а ги търся.

Драго Симеонов + поезия = ?

Поезията е
сантиментална
благозвучна
поза
Която моментално
става
скучна
в проза.

Човек може да изразява чувства и мисли по десетки различни начини, а когато смята, че е овладял в известна степен думите, може и с поезия. Лично за мен обаче поетите винаги са си падали малко позьори и словесни ексхибиционисти, така че и дума да не става да се нарека „поет”.

Журналистиката може ли да се превърне в литература или друг вид изкуство?

Добрата журналистика може да се превърне във всичко. Лошата не става за нищо.

Различно ли е усещането в говоренето на микрофон в студиото на радиото и на живо, пред публика, в „Пощенска кутия за приказки“ например?

Вероятно е различно, но аз не го възприемам така. Когато искаш да разкажеш нещо интересно, няма значение, дали го казваш на един човек, или на един милион. Ти винаги го казваш лично. Пак ще дам пример с песен. Когато чуеш парче по радиото или на концерт, никога не си казваш, че то не е специално за теб, а го чуват и още хора. Слушателят винаги мисли за себе си като „аз”, не като „ние”.

883214_10150283523569990_1358929553_o

Можем ли да очакваме още литературни проекти в бъдеще?

Словосъчетанието „литературен проект” звучи много сладко, но не съм сигурен дали някога изобщо съм бил замесен в такива.

„Литература” за мен е свещена дума и внимавам много с използването й, а пък „проект” е това, което синът ми строи от кубчета LEGO. Така че обичам да участвам в проекти, а ако някои от тях има и щипка литература в себе си, бих бил безкрайно щастлив.

Как бихте описали лятото, което предстои, в личен и глобален план?

Бъдещето е мистерия. Като колекционер на истории аз мога да ви описвам десетки лета, но всички те вече са минали. Това, което предстои, ще мога да го опиша чак догодина. Първо трябва да го преживея.

Благодаря!

55334_10150251898659990_965219215_o

Линкове:

  • Парчета история, сериал на Драгомир Симеонов – специален facebook вариант
  • Парчета история в SoundCloud
  • Поръчка на книгата
  • Рубрики: Frontpage · За творчеството

    Етикети: , , , , , , ,

    Прибави страницата Public Republic към фаворити
    Artnovini

    1 Kоментар за сега ↓

    • Драго Симеонов: „100 парчета история” е да забавлява, а не да поучава или назидава | Jasmina Tacheva // 11 май, 2013 //

      [...] Жасмина Тачева разговаря с Драго Симеонов, първа публикация в Public Republic [...]

    Коментирай