Public Republic Art Studio

Multimedia Box: Гери Турийска

2 май, 2013 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Жасмина Тачева разговаря с Гери Турийска

IMG_8407

Здравей, миналата седмица с Ваня Щерева и Людмила Сланева пяхте в „Строежа“ след представянето на книгата на Драго Симеонов „100 парчета история“. Как мина и какви са впечатленията ти от Драго, Ваня и Людмила?

Много ги обичам и тримата, имам истории с тях, материал за цяла книга, но засега успешно потискам порива да я напиша :)

Но, накратко, с Драго сме духовни близнаци – усещаме се по начин, който не позволява да не се получи доживотно приятелство. С Ваня се познаваме от много години, но преди два-три месеца ни свърза Пощенска кутия за приказки, където тя пожела да прочете свой текст, провокирана от темата.

Тогава се заприказвахме, отидохме после на купон с една весела тайфа и по много естествен начин се открихме. Не минава ден без да си пишем или да се чуем. Люси пък винаги страшно много съм я харесвала. Адски фина, красива и деликатна женственост има, която ме въодушевява искрено.

Тя започна да идва на свиренията на Рубикуб, преди година, много хареса музиката ни. Радвам се, че успяхме да направим нещо заедно. В Строежа изсвирихме общо парче с Люси и Ваня, заедно с китариста Ангел Дюлгеров, с който пишем музика и в Рубикуб.

Песента още няма единодушно заглавие-можете да си представите какво са трима текстописци на едно място. Но, както напоследък е модерно във Фейсбук да се казва, ЕТОЛИНК.

Като познавач и участник във всички аспекти на музикалния живот в България смяташ ли, че под булото на привидната конкуренция между творците се крие потенциал за формиране на истински приятелства?

Разбира се. Споделянето на изкуството, създаването му, е нещо изключително интимно. Затова и не ми е чудно колко често хората се влюбват, пишейки заедно музика или литература.

Vladimir Tomashevich
Снимка: Владимир Томашевич

Как ти хрумна идеята за „Пощенска кутия за приказки“?

Цялата работа тръгна много естествено. През 2010-та издадохме книга със Стоян Динков в съавторство, която се казва „Приказка за вечността”. Тя е съставена от любовни писма между мъж и жена. На представянето на книгата сложих пощенска кутия и поканих гостите да напишат любовни писма. Вкъщи прочетох страхотни, искрени излияния и реших, че е тъпо да си остават само за моите очи.

Организирахме второ събитие с цел да прочетем тези писма. Понеже никой не се беше подписал като автор, поканих мои близки приятели актьори, музиканти и журналисти да прочетат писмата. Стана вълшебно и като свърши, гостите започнаха да ме питат кога ще има пак четене. Хрумна ми, че това може да се превърне в редовно събитие. Останалото е история.

Каква е връзката между него и Sunday ART Report?

Sunday ART Report е фестивал за кино, литература, театър и музика, който вече трета година организираме с Мартин Михайлов в клуб „Строежа”. Идеята на фестивала е в рамките на една вечер да представи няколко елемента – книга, филм, група или друга комбинация. Пощенска кутия за приказки е била два пъти част от програмата му.

През какви препятствия трябваше да преминеш, за да утвърдиш проекта, и беше ли подкрепена от някого в това начинание?

Бях подкрепена от абсолютно всички. Това е проект, който се случи лесно. Публиката го обикна от пръв поглед, хората, които четат, искат да бъдат част от него, авторите, които пишат са все по-вдъхновени. За радост, на втората година Jameson го припознаха като близка идея за марката. От октомври 2012-та те са с нас в процеса на популяризирането му. В началото събирахме по 50-60 човека на четенията, предимно приятели. В момента Кутията се провежда в Sofia Live Club, пред публика от над 600 човека.

Знам, че инициативата започва като известни личности четат анонимни текстове. Сега текстовете „раз-анонимват“ ли се?

Да, има такъв процес. Някои автори лично си четат нещата, а някои от участниците изявяват желание сами да напишат текста си. Нямам нищо против, стига текстът да е добър.

Iwajlo Iwanow
Снимка: Ивайло Иванов

Каква е темата на новото издание, кой може да участва и как?

Следващото четене е на 8 май в Sofia Live club. Темата е „До доказване на противното”, а писма се пращат на [email protected] до 4 май. Всеки може да участва с проза, поезия, каквото му се върти в главата. Това ще бъде последното четене за този сезон. През летните месеци ще съставя „Най-доброто дотук” и ще направим четения по морето. Планираме дати в Лозенец, бар „Русалка”, в Градина в „Бара срещу фара” и още няколко интересни локации.

Как се появи групата „Рубикуб“? Ще разкажеш ли по нещо за останалите й членове?

Винаги съм имала много музика в себе си, която е искала да излезе от скривалището си. Преди 3 години се престраших най-после да я покажа на хората. Рубикуб започна като студиен проект с Боян Ковачев – саунд инженер и Краси от Д2. С тях направихме дема на първите три парчета.

После се присъединиха Веселин Веселинов-Еко на контрабас, Жоро Янев и Ангел Дюлгеров на китари и Росен Ватев на барабани. Тогава групата излезе на сцена. Приятели сме, много мога да разказвам за тях, но мисля, че останалите им проекти са ги направили достатъчно популярни като професионалисти.

Ти си автор не само на текстовете на песните, но и на мелодията? Кое ти хрумва първо и изобщо – би ли описала примерния ход на раждането на една ваша песен?

Понякога пиша стихотворение, което след това обличам в мелодия. Такъв е случаят с „Всичко”. Като го измислих, се обадих на Ангел, който хвана китарата и го направи на песен. Всъщност „Всичко” измислихме за кампания за защита на авторските и продуцентски права.

В крайна сметка не взеха нашата песен, но съм адски благодарна за това неслучване, защото създаде едно от най-добрите ни парчета. “Still Together” пък се роди мелодия и текст в едно. Много приятели ме съветваха да сменя текста на български. Опитах, но не беше същото усещане. Когато една песен се появи така, значи така трябва да си остане.

Поезията, която се превръща в текст на песен, по-различна ли е от онази, която влиза в антологии или литературни четения?

Да, различна е. В нея не присъства рамката, която мелодията създава, когато пишеш за песен. Обичам белия стих, без много-много рими. В музиката е доста по-подредена речта.

Журналист, радио-водещ, музикант, текстописец и писател са само част от заниманията ти. Трудно ли се балансират и имат ли според теб нещо общо помежду си?

Изобщо не мога да ги разделя на отделни елементи. За мен това е една и съща енергия и емоция, която влагам. Просто имам много енергия :)

Ивайло Иванов
Снимка: Ивайло Иванов

Има ли занимание, което много би искала да опиташ, но все не ти остава време?

Има много неща, които искам и ще опитам. Сега обаче е време да доразвия Пощенска кутия за приказки и да запишем песните на Рубикуб. После вече запретвам ръкави за нови идеи.

Кое е по-трудното – да интервюираш различни известни хора на живо или да се изправиш насаме със себе си пред белия лист в опит за писане на поезия или текст за песен?

Интервютата за мен отдавна са просто приятелски разговор. Правила съм страшно много, не ми се мисли за бройката даже.

Интервюирала съм личности, които са ме определяли музикално още като дете. Тръпката от срещата обаче изчезва след стотния път. Иска ми се да се изправя срещу човек, който ще ме развълнува, към когото имам емоционални въпроси. Като Дейвид Гилмор например. С извинение, ще се насера, ако имам възможност някой ден да му направя интервю. :)

Като малка си обиколила почти цяла Европа. Днес познаваш световни звезди като Скарлет Йохансон. Знам и че харесваш предаването на Конан О‘Брайън. Мислила ли си да заживееш другаде, примерно в Америка?

Не. Тук се чувствам чудесно. Имам възможност да правя това, което искам. Имам страхотни приятели и никаква скука не ме кара да си фантазирам за далечни земи като Америка. Човек може да се чувства неосъществен и нещастен навсякъде. И навсякъде може да бъде щастлив.

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Multimedia Box: Гери Турийска | Jasmina Tacheva // 11 май, 2013 //

    [...] Жасмина Тачева разговаря с Гери Турийска, първа публикация в Public Republic [...]

Коментирай