Public Republic Art Studio

За петата ракия или колко е хубав животът

10 май, 2013 от · 623 Коментара

Георги Бърдаров

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA
Фотограф: Илия Илиев

Ей, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам. Може би защото в един ден стигнах края на света, изпих пет ракии, усетих Бог и почувствах колко е хубав животът.

Тя историята е простичка и, разбира се, започва с една налудничава идея, дошла след няколко питиета в одимена софийска кръчма. Случи се през лятото на 2005 година, когато, след порядъчен запой, решихме да направим обиколка на Родопите. Петима възрастни в малка спортна маздичка, посред лятото в най-големите жеги, се понесохме из магичните Родопи. И изживяхме магични приключения.

Минахме по пътища, които са били пътища преди десетки години. Пихме ракия с чудати старци в кошари, които съм сигурен, че не съществуват и някой ги бе измислил за случая. Говорихме си за живота със събрали мъдростта на вековете старици посред мегданите на села, излезли сякаш от разказите на Радичков и Пелин. Изживяхме какви ли не контрасти, спахме на странни места.

Първата вечер замръкнахме край хижа „Гоце Делчев”. Оказа се, че няма нищо свободно, а бяхме преуморени. В крайна сметка ни настаниха встрани от хижата в бивши пионерски бунгала. За мухъла и дървесината няма да отварям дума, те се преглъщат с малко повечко огнена течност, но, виж, ценоразписът е друго нещо!

Възстановявам го по памет:

Ц Е Н О Р А З П И С:

Легло – 1.50 лв.

Е К С Т Р И:

Чист чаршаф – 0.50 ст.
Теляк – 0.50 ст. (извинаваме се, в отпуск е!)

На другата вечер бяхме в Замъка на Беширов край Неделино, където по залез се излежавахме в басейна и гледахме как градът притихва посред лай на псета и детски викове. Но в крайна сметка стигнахме до края на света!

Как се стига до края на света ли? Ами много е лесно! От Смолян хващате право на юг. Задължително се зареждате със смилянски боб в Смилян. Е, ние малко прекалихме, защото, когато се появи усмихнатата сервитьорка, поръчахме пет порции бобена салата, пет бобени чорби, пет паници боб с наденица и пет бобени десерта! След толкова боб обаче си пълен с енергия и можеш да стигнеш до края на света!

Та: от Смилян свивате на югозапад, подминавате Буката и Могилица, и се озовавате в центъра на село Арда. Тук, на разклона на „Патриарх Евтимий” и „Синчец”, хващате, разбира се, по „Синчец”, оттам леко завивате по „Трудолюбие”, излизате от Арда и стигате до … Гудьовица.

Karta

Защо Гудьовица е краят на света ли? Ами защото е в края на топографската карта, след него няма нищо друго, защото е в края на България, след него е само телената гранична мрежа и защото пътят странно свършва точно в центъра на селото пред входа на единствения смесен магазин.

Ако се запътите натам и решите да се подкрепите с провизии в него, забравете. Има само бира и яйца. А на въпроса защо няма нищо друго, усмихнатата продавачка ще повдигне рамене и ще ви отвърне: „Ами защото свърши лимонадата!”

Докато щракаме с апаратите и вдишваме чистия родопски въздух, подхващаме приказка с местните хора. От дума на дума стигаме и до обяснението защо сме дошли тук. Ала на нашата географска теза, че искаме да видим края на света, получаваме в отговор: „Ааааа, не, не сме накрая, след нас има още…” Ние и петимата сме географи, двама преподаваме в Университета и се опитваме научно да поясним, че няма нищо след тях. Взели сме и една от най-пълните военни топографски карти на България. Но и те упорстват: „Ааааа, има, има, след нас е Гоздьовица!” И се смеят – топло, напевно, по родопски.

В крайна сметка любопитството надделява и решаваме да проверим занасят ли ни или всичките си университетски познания трябва да пратим в някое кошче за разделно събиране на отпадъци…

Тръгваме по нещо, което някога може и да е било път, но сега е само камънаци, прорасли с избуяла, пожълтяла от жегите трева. Японската ни градска госпожица пълзи уплашено нагоре по хълма. Слънцето вече прежуря, макар да е само 10 сутринта. Жужат насекоми и ухае на мащерка. Ах, как само ухае на мащерка, иде ти зарежеш всичко и да се излегнеш гол в нея, забил поглед в томителната синева на родопското небе.

След около 40 минути пълзене по баира и след последния възможен завой на родната ни България пред нас изниква стара, но бяла като сняг табела:

Някъде тук вече сме готови да повярваме в чудеса или да си скъсаме дипломите. Оставаме японската госпожица на сянка и бавно влизаме в Гоздьовица.

Село Гоздьовица някога е било голямо, хубаво родопско село, ако се съди по къщите. По-скоро по остатъците от тях. Наброявало е повече от стотина високи, горди, изправени като исполини каменни постройки.

Животът е кипял, пръскал се е като вълна момински смях, разпилявали са тишината с игрите си деца. Хората са се карали, обичали, помагали, погребвали, раждали, женели, разделяли, раздавали. Ляла се е люта ракия пролет и руйно вино зиме. Наторявали са земята с прахта си, а от тази прах е пониквал животът чрез десетките плодни дръвчета, които сега са прорасли насред изоставените дворове и изкорубените каменни останки.

Dom1

Днес къщите са грохнали, полуживи старци, подпрени на ощърбени самоделни бастуни. С олющена мазилка, с натрошени тикли, с изпопадали ченета и счупени очила. Къщите са като хората – няма ли кой да ги сгрее с присъствието си, изсъхват в тиха самота.

Още по-тъжно е като бутнеш една от висящите на косъм върху пантите, жаловито скърцащи врати и пристъпиш в тези някогашни домове. Сякаш страшно бедствие е прекършило всичко отведнъж и людете панически са побегнали. По прашасалите дървени дюшемета се търкаля домакинска посуда – тенджери и тигани, в които сякаш довчера някой е приготвял любимото имам баялдъ. Неразопаковани куфари, от които стърчат необличани дрехи, детски обувчици, листа от ученически тетрадки, писма, които може би никога не са достигнали адресатите си. Неизказани мисли, несподелена болка, неизживени мечти…

Vytre

Не знам имаме ли право да нарушаваме тишината и мъката на тези къщи, но в една от тях намираме пожълтял лист, ситно изписан с почти ученически почерк. Възстановявам го по памет, защото дори и той изчезна…

„Мили мамо и тате, пиша ви, но не знам дали някога ще прочетете тези редове… Аз съм добре, вече две години съм в Америка. Нямаше как да се сбогуваме…, знаете как беше… или трябваше да побегна бързо, без да се обръщам назад, или…

Минахме през Гърция, с Метин бяхме заедно, заедно се качихме на кораба за Америка. Не можете да си представите колко безкраен е океанът и колко е син… Мислех, че умираме, че никога повече няма да видя земя, че никога няма да мога да ви поискам прошка. Пътувахме седмици наред, преди да стигнем Америка. Америка е толкова странна, всичко е толкова различно и голямо, а хората са същите и се усмихват по същия начин.

В началото бе много трудно, спяхме където сварим, после с Метин се разделихме, накрая си намерих работа. Сега съм добре, работя в една пекарна, ставам рано, ама знаете, аз съм свикнал. Работа мен не ме плаши. Имам си квартира, събирам за кола. Всичко си имам… Всичко си имам… Всичко…

Само когато завали
и мъката с дъжда изтича
си спомням колко ме боли
и колко много ви обичам…

Прощавайте, прощавайте…

Ваш обичан син:
Саид Метков

5 IV 1967 г., Сакраменто – САЩ”

Излизаме навън. Нещо ни е задушило за гърлата. Нещо ни е влязло в очите. А небето е толкова дълбоко синьо, толкова хубаво. Главите ни леко се въртят. Оглеждаме се. Чува се само жуженето на насекомите, в далечината пръхти магаре. Очакваме всеки момент да изскочи отнейде призрак.

Призрак не изскача, но от обвит в бръшляни портик изневиделица се появява жизнен, 75-годишен старец. Съзира ни, отстъпва крачка назад, прикляка, удря се с длани по коленете и звучно извиква:

- А, хора!

Тук ние също отстъпваме крачка назад от странната му реакция, но, без да ни обръща внимание, старецът продължава:

- А, хора, лелеееееееее, хора в Гоздьовица! Лелеееее… – и се хваща за главата.

– Как сте се излъгали бре, хора? Та тук никой не идва! Тук от три години никой не е дошел! Те децата вече не идват. Бог не идва. Лелееее, хора! Ама чакайте, чакайте, ей сегинка ще изкарам масата и каквото Бог дал!

Ние вече сме се запознали с него и шумно възроптаваме:
- Аааа, бай Стоиле, ние сме съвсем за малко, щракваме с апаратите и бягаме, път ни чака, остави масата…

Това последното увисва във въздуха, защото бай Стоил чевръсто се шмугва през обраслия с бръшлян портик. След минутка все така чевръсто се връща с продълговата дървена маса, която слага насред улицата. Разбира се, това някога е било улица, сега са камънаци, прорасли с избуяла, пожълтяла от жегата трева. И поставя каквото Бог дал.

А Бог дал тая сутрин – прясно издоено млекце, пчелен медец … и една изпотена, с търклящи се по гладката й повърхност капки бутилчица, пълна с огненозлатиста течност. Разбира се, домашна ракийка.

- Аааа, бай Стоиле, недей така, молим те! Не можем да пием ракия! Та само 10 часа е, ако започнем от сутринта, къде ще му излезе края…

Но той е невъзмутим:
- Оооо, я стига глупости. Слънцето знаеш ли кога е изгряло…Вече пет часа е горе и пет оборота е завъртяло. Я си пийнете и не му мислете!

И като в приказка от незнайно колко нощи около масата се появяват шест дървени стола, които почти закуцукват между камъните, и шест стъклени филджана. Които бай Стоил мигом пълни догоре. После обръща глава, изплюва се върху камъните, извиква звучно:
- Наздраве! – и гавътрва своята ракийка на екс. След това изпръхтява доволен – Аааааааааах! – и забърсва с опакото на ръкава навлажнените си устни.

Придобили малко смелост, и ние наквасваме прежаднелите си от жегата гърла, и … тук, знаете ли, започва същността на историята!

Първата ракия, ех, първата ракия… Първата ракия е нещо специално, трудно обяснимо. За първата ракия могат да се напишат трактати!

Тя е като първата любов, като първото потапяне в морето. Първата ракия има свойството да разхлаби възела, стегнал градските ни душички и умове, които никога не си почиват. Те непрекъснато смятат колко си спечелил, колко си загубил, колко още трябва да спечелиш. Първата ракия сваля оковите, освобождава духа. Прогонва всички демони от теб, всички онези хора, които са се настанили удобно в главата ти и с които по цял ден спориш и се караш наум, на които по цял ден доказваш, че си прав и те, мамка му, никога не са съгласни с теб.

Първата ракия се разлива като зехтинец по трахеите, облива с топлина цялото ти тяло, чак до пръстчетата на краката. И някак си неусетно, но напълно естествено, както допреди миг си се дърпал, поднасяш празното филджандже на бай Стоил и той го пълни отново.

А втората ракия, ех, втората ракия… Втората ракия е като откровение, за втората ракия могат да се напишат трактати!

След втората ракия се отпускаш на стола – отначало с притеснение, а после с цялата си тежест. Дотогава си седял прегърбен напред, целият стегнат като пружина, готов всеки момент да скочиш и да забиеш юмрук в лицето на някой гад, да докажеш на друг колко си прав, да задминеш трети на финалната права. А след втората ракия, ех, след втората ракия буцата в гърлото ти се стапя, почваш да чувстваш тялото си леко като перушинка. Разтягаш рамене, наместваш кокалите, вдишваш с пълни гърди. Пълниш дробовете с чист родопски въздух и усещаш как животът бавно се завръща в теб.

А бай Стоил разказва – а той умее да разказва, ах, как само умее да разказва!

Бай Стоил е като препълнена двесталитрова бъчва, която само чака да се отпуши канелката и историите сами да потекат. Разказва за селото – за неговото начало, за неговия край, за хората, които са оставили следи по същите тези камънаци, дето седим сега с него. За това, как са минавали булките с менците и как мъжете са правили вино, как се е вило хорото от мегдана чак до хоризонта. За това, как някога е кипял животът и как постепенно хората са се превърнали в птици, които са забравили обратния път към гнездата си. И как накрая са останали само 6 души – четирима мюсюлмани и двама християни.

Ти слушаш и не слушаш. Неее, по дяволите, не слушаш, ти го преживяваш заедно с бай Стоил!

Само между две ракии изтече повече от половин век от живота на селото. Само между две ракии се родихме и умряхме с него. Само между две ракии преминаха покрай нас стотици души. Усмихнати, разплакани, влюбени, тъжни, с щастливи лица, с подпухнали от безсъние очи. С белези от наган по телата, с рани от насилие по душите. Говорят, смеят се, разказват, оплакват се, крещят, псуват, пеят и вървят без да спират, на тумби, по двойки, по единици.

Точно в този момент покрай нас, сякаш от нищото, изниква друг енергичен старец. Среден на ръст, с късо сетренце и навити над лактите ръкави, с тънък, но добре поддържан мустак. Той само ни кимва студено и някак си странно, с плавна походка се изгубва в маранята.

- Салим – веднага ни обяснява бай Стоил. – С него не си говорим от 40 години.
- Как така не си говорите?
- Абе то дълга история, знаеш ли…
- Ами не, разкажи!
- Много е дълга тя, нашата история…
- Нищо де, не бързаме за никъде – странно, вече наистина не бързаме за никъде. Времето сякаш спря своя ход, облегна се с юмруче на съседния комин и въздъхна с облекчение.

- Ами на така, едно време, преди един наниз години, и двамата бяхме влюбени в Айшето. Е да, ама Айшето избра мен, и оттогава той не ми говори. Еееех… – бай Стоил изстрелва една храчка на камъните и забърсва с опакото на ръкава. – После животът изтече и Айшето се пренесе в по-добрия свят, хората отлетяха, децата ни забравиха… останахме само шест живинки тук.

- Ама знаеш ли какво стана преди три години? Преди три години получих нещо като удар. Посред зима, в най-големия студ. И Салим се емна – посред нощ, сред виелицата, през преспите, до Гудьовица, намери лекаря… спаси ми живота! Като оздравях и се върнах в селото, се събрахме с него, напихме се, поплакахме си, простихме си… И оттогава пак не си говорим.

Тук бай Стоил пуска една попържня и налива третата ракия.

Третата ракия, ех, третата ракия е откраднат миг от вечността! За третата ракия могат да се напишат трактати!

Третата ракия е като везна. На едното й блюдо лекомислено се поклаща доброто ти настроение, цялата ти веселост, усещането, че можеш да повдигнеш планини, желанието да се съблечеш гол и да тичаш по поляната отсреща. На другото блюдо е промъкващата се като крадец в душата ти тъга. Неее, не точно тъга, по-скоро спомена от всички пропуснати шансове в живота, от всички провали. Едва доловима болка, подобно повей на северняка в чудна майска нощ.

И двете везни се люлеят и балансират помежду си. Точно както се люлее всичко вътре в стомаха ти и се чуди откъде да излезе. Точно както се люлеят пред очите ти къщите, комините, камъните, тротоарите. Точно както се люлеят птиците в безметежния си полет.
В този момент по улицата се задава пъргава, много нисичка и спретната старица с шарена забрадка на главата. Крачките са ситни, но походката бърза и уверена. Тя ни поздравява усмихнато, но като се изравнява с масата, прецежда през тази усмивка едно тънко, но звучно:

- Пияници…- и подминава в посока към центъра.
- Фатмето! Телефонистката ни. – пояснява бай Стоил.
- Искаш да кажеш, че някога е била телефонистка?…
- Не, сега е телефонистка.
- Айде стига, бай Стоиле, каква телефонистка, та вие сте само шест човека на кръст, забравени от всички…

- Анджък де, телефонът ни е единствената връзка със света. Запазихме го в някогашното кметство. И сега Фатмето всеки ден, седем дни в седмицата, ходи между 10 и 14 да дежури на телефона. Де да знаеш, някой може да ни се обади…

Тук бай Стоил млъква. Ние не схващаме веднага защо. Загрубелите ни градски душички, свикнали да възприемат всичко с мнителност, не схващат, мамка му, защо. Но тишината обхваща телата ни, като дива лоза каменните дувари на къщята. И изведнъж, заслушани в тишината, чуваме ударите на сърцата си и се усещаме. И ни става едновременно тъжно до сълзи и мило, топло някак си, сякаш сме нагазили в късноесенна октомврийска шира. И си обещаваме наум, че ще вземем номера и ще се обадим…Прощавай бай Стоиле, не се обадихме…

- Виж, за табелката даваме дежурства веднъж седмично – напевно, с една тънка, играеща Елениното по устните му усмивка продължава той.
- Как така давате дежурства?
- Ами ей така, всяка неделя един от нас е дежурен, ходи и мие табелата.
- Миете табелата???
- Ами да, не видяхте ли колко е белинка?
- Да де, ама… – и това „ама“ увисва във въздуха, както много други изтървани реплики и недоизказани мисли в този чуден родопски ден в края на България и края на света…

- Обаче знамето го перем само веднъж месечно!
- Знамето? – тук вече можем да се закълнем, че бай Стоил добродушно ни взима на подбив.

- Да, знамето, дето е до бившето кметство. Събираме се тържествено веднъж месечно, сваляме го, перем го и пак тържествено го качваме на пилона. Така де, може да сме в края на България, ама нали и ние сме българи, нали сме живи…

Тук бай Стоил се възползва от нашето заплесване по неговите магични истории и ни налива четвъртата ракия.

Четвъртата ракия, ех, четвъртата ракия… Четвъртата ракия е като потапяне в котел с ледено студена вода, като скок в бездната, като раздиращ стон; за четвъртата ракия могат да се напишат трактати!
Четвъртата ракия има способността да обръща колата, тя е камбанен звън в черна нощ, когато лудостта бие в слепоочията ти и ти си на границата между живота и смъртта…

С четвъртата ракия в душата ти нахлуват всички твои неуспехи. Провалите ти се зъбят подобно кървясали псета. Несполучливите ти любови се смеят като зли вещици и те сочат с пръст. Всички хора, които са те предали, недооценили, забравили, се нареждат в шпалир и пляскат с метални длани, и най-тъжното – всички онези, които ти сам си предал. С четвъртата ракия идва самосъжалението, а с него вървят, като верни другари, и сълзите.

Вече са в крайчеца на очните дъна и аха да се отронят и потекат, когато бай Стоил те спасява с предложението:

- Я аз да взема и да ви разходя из селото, да ви покажа кое-що, да видите знамето…

Ние, доволни, тръгваме след него. Клатим се малко, ама то е от жегата, много горещ тоя август, да му се не види, колко непривично горещ се оказа! Подминаваме грохналите къщи, изтърбушените кошари, празните колиби. От време на време се чува дъждосвирец, а от малка купчина със сено изскача сънена котка.

Нееее, вече не ни е тъжно, някак си хармонията се е завърнала в нас. Ставаме все по-нетленни, все повече едно цяло с природата и заглъхналите, слепи къщи. Стъпваме по натрошени прозорци и чуваме звънкия смях на тези, които са ги поставяли някога. Не, не ни е тъжно, сигурни сме, че те ни се радват някъде и ни чакат да им разкажем за тяхната Гоздьовица.

Стигаме центъра на селото. И той е обрасъл с бурени и пожълтяла от жегата трева. И тук, до сградата на някогашното кметство, наистина виждаме ръждясал пилон, на чийто връх се вее българският трибагреник, а встрани от него – странна каменна постройка. Тя също е изоставена, макар да е запазила непокътнато каменното си скеле отвън. Прилича на религиозен храм, но е трудно да се прецени дали е било църква или джамия. Обръщаме се към бай Стоил:

- Бай Стоиле, а това какво е?
- Храмът! – лаконично отвръща той.
- Ахааа, ама църква или джамия?
- Ами, храмът! – повдига очудено рамене.
- Да де, но кой се моли вътре – вие, християните, или те, мюсюлманите?

Тук бай Стоил ни поглежда така, сякаш сме му задали въпрос от квантовата физика или ракията ни е малко, пуска една попържня и отвръща:
- Ами всички се молим вътре, къде да се делим???
Пристъпяме в това „вътре“. Там няма нищо – няма икони, няма стенописи, няма свещници и канделабри, няма имената на Мохамед или флорални мотиви. Няма нищо.

Не, има! Има дух, има много, ама много дух. От простите каменни плочи по пода стърчат зелени треви, през някогашното прозорче в горния край се процежда сноп слънчева светлина, а в теб се прокрадва усещането, че някъде там седи Бог, подпрял е с юмруче брадичката и се усмихва с бисерно сини очи. И от твоите очи все пак прокапва, не можеш да се удържиш. Неее, не е от ракията, не е от прахоляка…
Бай Стоил не те оставя обаче и те връща в реалността – отново на масата, там при бутилката и магичните му истории. Някой междувременно е донесъл баница. В стара пооучкана тава, загърната с вестник и престилка отгоре. Всички ни се радват тук, и живите и мъртвите, и християните и мюсюлманите. Бай Стоил разгръща престилката, къса вестника и начупва баницата с грубите си жилави ръце, по които ясно изпъкват сините му вени. Кокалчета му побеляват от напъна.

Баницата ухае чудесно. На сирене, на дом, на уют. Отхапваме. Дъвчем лакомо, преглъщаме с айранец. За миг разговорите замират, само преглъщането издава, че сме живи и че сме тук. Преполовяваме баницата и бай Стоил отново напълва филджанджетата – петата ракия!

Петата ракия, ех, петата ракия… Петата ракия е връзката между между ада и рая, петата ракия възражда живота, с петата ракия откриваш липсващия смисъл. За петата ракия могат да се напишат трактати!

На петата ракия обичаш всички. Идва ти да целунеш всяка живинка, да погалиш всяка тревица, да разкажеш на хората колко е хубав животът. Защото животът наистина е хубав… след петата ракия. Душата се отделя от тялото, издига се над всичко тленно, рее се като птица между облаци и синева. Откриваш най-ценното – радостта да си истински свободен. Припомняш си какво е да летиш… И точно тук, може би от ракията, може би от жегата, в главата ти се появява един безумен въпрос и ти го задаваш гласно:

- Абе бай Стоиле, вие тука не се ли карате помежду си заради религията?
- В смисъл как?
- Ами така, християни и мюсюлмани. Цял свят е пропищял, навсякъде се бият, колят…Навсякъде делят Бог и си доказват кой е по-истинският Бог!
Бай Стоил те поглежда отново така, сякаш си му задал въпрос от квантовата физика или ракията ти е малко.
- Абе ти луд ли си? Защо да се караме? Какво да делим? Ти знаеш ли как са основани тия две села?
- Не знам, откъде да знам…
- Е как не знаеш, нали си учен човек? – бай Стоил става леко агресивен, явно съм го жегнал с моя въпрос.
- Ами учен съм, ама не знам…

- Ей сегинка ще ти кажа, ти пийни, а аз ще ти разкажа.

Те били двама братя: Гоздьо и Гудьо. Оженили се, единият в долната махала, другият в горната. После дошли турците и ето на, единият мюсюлманин, другият християнин… Ама си остават братя, нали така? И продължили да си помагат, както винаги са си помагали. И ние така винаги сме били заедно и сме си помагали. – Бай Стоил допива петата ракия. В ъгълчетата на очите му се появяват сълзи. А очите му са толкова бистри, като на малко дете. Обгръща ни с топлия си поглед, махва с ръка към къщата – Чакайте сега да ви покажа нещо. Я елате, елате с мен да видите нещо…

Незнайно как след пет ракии, но бай Стоил рипва пъргаво и се вмъква в обраслия с бръшляни портик, ние доста по-тромаво и с несигурна походка го следваме. Дворът му също е буренясал, стъпалата към къщата са очукани и подпетени. Пътеката между нея и дувара се губи, а около самия дувар се е увил къпинак. Едно весело, добродушно магаренце, с провиснало досами земята тумбаче си навира ушите в нас. Излизаме от другия край. Къщата му е на нещо като височинка и от нея се открива поглед към Гърция, към Гудьовица и полето помежду им. Бай Стоил поставя длани над очите си, посочва ширналото се напред по хълмовете поле и казва:

- Виждате ли онова там?
Всъщност ни сочи едно бяло, почти правоъгълно място, което поразително прилича на гробище. Ама защо ще ни показва гробището?
- Знаеш ли какво е това?
- Не знам, откъде мога да знам!
- Ами гробето!
- Гробето? Вашето или тяхното?
- Нашето – и бай Стоил очертава един кръг с двете си ръце.
- Аха, на Гоздьовица значи!
- Не, на Гоздьовица и на Гудьовица.
- Искаш да кажеш, че там заедно…
- Да.
- Християни и мюсюлмани?

- Точно това искам да кажа. Знаеш ли колко малко земя имаме тук, къде ще я хабим за две гробища! И защо, нали всички сме едно. Накъдето и да ходим, каквото и да правим, накрая всички пътища се съединяват. Когато си отиде християнин, дохожда попа, когато мюсюлманин – имама, но се събираме всички заедно да изпратим поредната душичка, пренесла се да ни чака горе!

Тук вече преставам да слушам, преставам да мисля.
Усещам как кръгът се е затворил и съм се прибрал у дома. Всичко е един съвършен кръг, без начало и без край. Всяка крачка ме е водила насам. След всяка пета ракия душата ми е летяла дотук и е свивала гнездо върху някой неодимяван от години комин! Сълзите са от извор, сълзите са сладки… Прегръщам бай Стоил и присядаме на тревата…Чувам ги, ясно ги долавям в синия прозрачен въздух – гласовете на всички неродени гоздьовчани, гласовете на всички незавърнали се. Усещам тревата как ме гъделичка по босите крака. Поглеждам се и онемявам – та аз съм по къси панталонки! Господи, от дете… Чувам детски смях до себе си. Поглеждам, няма го бай Стоил. Едно жизнерадостно гоздьовско хлапе с бисерно сини очи и къси панталонки се смее и ме вика. Затичва се все сила по хълма надолу към гробето. Не му мисля и секунда, рипвам и се затичвам подире му. Ще го стигна ли? Със сигурност…

С представянето на този разказ Георги Бърдаров печели състезанието “Майстор на думите”
Още от същия автор: Дядо
Интервю с автора може да прочетете тук

Рубрики: Frontpage · Графити · Около света

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

623 Kоментара за сега ↓

  • Стойкова // 22 май, 2013 //

    Възхитена съм.След прочитането останах малко насаме, за да го преосмисля.Част от пасажите препрочитах.Написано е толкова просто и се чете така увлекателно.История колкото и трогателна, толкова и необикновена и така изконно истинска.Наистина като докосване до отвъдното.И много навременна!Моля, пратете я в парламента-да я прочетат и да си вземат поука…

  • Деница Астахова // 24 май, 2013 //

    Благодаря!

  • ПОМАКА // 24 май, 2013 //

    Едно голямо БРАВО и поздравления към автора – точно, истинско, съвсем реално и много тъжно описателно на днешната жалка и малка действителност

  • Роси Петрова // 24 май, 2013 //

    Ту очите ми се наливаха, ту гърлото ми се свиваше…толкова простичко и толкова надълбоко бъркащо в душата…Благодаря!

  • едно българче // 24 май, 2013 //

    така си е, човече

    иначе казано: уау!

  • Sofi // 24 май, 2013 //

    Отдавна не бях плакала -толкова истинско, толкова човешко!

  • Elena // 24 май, 2013 //

    Много добре описани истини, майсторски!

  • Dragula // 24 май, 2013 //

    В началото се усмихвах….от средата нататък плаках…..със сълзи.

    Страхотно!!!

  • Бойко // 24 май, 2013 //

    Благодаря, Човече!

  • Марияна Русева // 24 май, 2013 //

    Велико! Простичко и истинско. Благодаря и поздравления на автора!.

  • Ilko Maximov // 24 май, 2013 //

    Georgi Byrdarov ima izklu4itelen talant na razkazva4.Struva mi se 4e bqx i az s nego,tam v Rodopite i piex rakia,o4arovan ot krasotata na planinata i xorata.Ako si spomnqm dobre,samo razkazite na Iordan Iovkov me bqxa o4arovali s takava sila,no tova be6e mnogo otdavna.Izka mi se vsi4ki politici po sveta da piinat po 5 Rodopski rakii.Moje be svetyt 6te byde po-toleranten,po-6tastliv.Gospodin Byrdarov,svalqm 6apka pred va6ia talant.Bog da vi blagoslovi s dylyg jivot i pove4e ot taq vyl6ebna Rodopska rakia.

  • Наско // 24 май, 2013 //

    Благодаря!!! Точно днес да ми попадне тази история-безценно .

  • Тарашева // 24 май, 2013 //

    Чудесно! Колко ни липсва духовното!
    Но…. така ли загива България? С всичката си хубост ,душевна красота , жизненост. Оцеляхме от византийско,турско през толкова векове. Сега,ПРЕЗ ДЕМОКРАЦИЯТА, изоставихме земята си,прогонихме умните си деца, благоговеем пред глупавите препоръки на всякакви чуждоземни умници!
    Аз имам една надежда- преди години баба Ванга каза, че от 2013 България ще тръгне нагоре и българите ще станат духовни водачи. Колко искам да и вярвам!

  • Тракийски ПОМАК от Спарта // 24 май, 2013 //

    Евалалах на чиляка, списал това патешестване низ помашките села връз Родопите, сей едно е като истински филм направен.
    Само, дето, там хората са си чисти помаци, нито турци, нито болгаре, тва малко е обаркано в писаните, но ни йе голема грешка на чиляка списвател – бравос , чиляче – писателье.
    Тва писание е само за награда за соденшния празник на кирилицата и за помаците, ама и за техните комшии, болгарчетата и турчетата, и те да живейят убаве по тези баире.

  • Спартанеца // 24 май, 2013 //

    Много живоописателно разкзче за истинските хора от Родопите, без значение, какви са – помаци или българе, все тая, така и така, в тази скапана държава всичко след година-дев, ще се затрие и изгине, само спомена от тези писания и животи ще ни глозгат

  • Бай Данчо // 24 май, 2013 //

    Благодаря !

  • Veselina // 24 май, 2013 //

    Страхотен разказ, силен, въздействащ и истински! Аз скоро бях също из родопските села,всички тези емоции бушуваха и в моята душа, но ти си невроятен майстор на словото. Докосна ме и ме върна отново по тези магнетични места, при ИСТИНСКИТЕ хора.

    ЧЕСТИТ 24-ти МАЙ!

  • Слави Котаров // 24 май, 2013 //

    Невероятен разказ… Малко текстове днес могат да ти насълзят очите, а от този сълзите направо бликат…

  • василиса // 24 май, 2013 //

    Много хубаво ми стана, и аз се озовах там – с боси крака и къса рокличка, невероятно преживяване. Браво на “пияниците” :)

  • Нина Балтова // 24 май, 2013 //

    Ето един човек, който умее майсторски да си служи с азбуката ни!…Докато четях, усещах слънцето по кожата си, чувах жуженето на пчелите, вдъхвах аромата на мащерка и очите ми ту се навлажняваха, ту пресъхваха!!!…Благодаря на автора за тази невероятна емоция!!!…Живи сме не само ние, а и нашият дух!Ето това е най-важното!!!…Още веднъж благодаря за доказателството !

  • Николай // 24 май, 2013 //

    Това е шедьовър! Браво и наздраве!

  • Даниела // 24 май, 2013 //

    Живи смеееее, живи сме!!! ..И сме заедно! Познавам хора от родопските села – жилави, весели и с дълбоки души, поклон пред тях. Браво на автора за майсторския стил.

  • Джен // 24 май, 2013 //

    Този разказ ме накара да се смея с глас и да плача…!
    Обявих го току-що за “Моят вечерен петъчен разказ с ракия”.
    Вместо “Моят съботен стих с кафе”.
    Невероятно въздействащ български език!
    Поздрави за автора!
    Честит 24 май!

  • Лада Петкова // 24 май, 2013 //

    Прекрасен и въздействащ разказ. Поздравления!

  • Stream // 24 май, 2013 //

    Браво!
    Браво на майстора на перото!
    Поклон!

  • Галя Розенман // 24 май, 2013 //

    Невероятен разказ, напълни ми душата! Браво на автора, заслужил си е наградата напълно, но по-важното е, че трогна до сълзи толкова много читатели, а за това се иска истински майсторско перо! Продължавай в този дух, Георги, вече си спечелил сърцата ни!

  • Десислава // 24 май, 2013 //

    Не мога да опиша вълнението си. Адмирации към автора. Изживях всяка една дума със сърцето си, усетих неговата емоция в дълбочина. Спирах да осмислям, препрочитах, а сълзите ми не спират. Благодаря за тази емоция.

  • Изселник // 24 май, 2013 //

    Благодаря, много е хубаво да усетиш 24 Май, дори в офис с колеги незнаещи нищо за България, Благодаря ти!! ти ми направи празника днес, ако някога се срещнем, ракията е от мен :)

  • Йордан // 24 май, 2013 //

    Отдавна не бях чел толкоз истинско нещо.Може би някога…като ученик…Поздравления!!!!!!!!!

  • Павлина // 24 май, 2013 //

    Трогната съм, замислена и морално обогатена.Толкова малко трябва да усетиш това което не можеш да видиш но те кара да се замислиш.Благодаря на автора за чудестния разказ и приказката ,в която ни потопи. Разбрах ,че за нас като българи по-добре може да се каже,че истината е на масата. Хората,които могат да кажат ,че каквото Бог дал и отворят сърцето си за непознати имат право да пребъдат на тази земя.

  • Илченко // 24 май, 2013 //

    Прочиташ.Връщаш се ,препрочиташ…отделни пасажи,и сълзите текат.Толкова истинско и човешко.Докосващо!Поздравления!

  • Мариета // 24 май, 2013 //

    Думите, ех, думите…ромолят като бистро планинско плоточе, плачат и се смеят, въздишат и тъжат…прекрасна итория – истинска и нереална, тъжна и весела, цветна и челнобяла – като самия Живот…благодаря на автора!

    П.П. Миналото лято стигнахме до Могилица, тази година знам до къде ще продължим…

  • Мариета // 24 май, 2013 //

    Думите, ех, думите…ромолят като бистро планинско плоточе, плачат и се смеят, въздишат и тъжат…прекрасна итория – истинска и нереална, тъжна и весела, цветна и челнобяла – като самия Живот…благодаря на автора!

    П.П. Миналото лято стигнахме до Могилица, тази година знам до къде ще продължим…

  • Мариета // 24 май, 2013 //

    Думите, ех, думите…ромолят като бистро планинско поточе, плачат и се смеят, въздишат и тъжат…прекрасна история – истинска и нереална, тъжна и весела, цветна и чернобяла – като самия Живот…благодаря на автора!

    П.П. Миналото лято стигнахме до Могилица, тази година знам до къде ще продължим…

  • EL // 24 май, 2013 //

    Благодаря на автора!
    Толкова много хора днес се разплакахме. Душите ни и без ракия се връщат все там, при бай Стоил.
    Ех, как сме ги преживявали същите моменти. Вървиш с раницата из Родопите и ненадейно след поредния завой, еййй там, на големия баир ще видиш село. Ако спреш да се напиеш от чешмата пред селото ще дойде последния дядо, който е останал сам самичък в някоя от къщите. И ще се опита да продума, но първо сякаш не си спомня думите, не си спомня звуците. И като че ли преди думите ще се опита да те прегърне….

  • Каравълчев // 24 май, 2013 //

    Благодаря-такива Хора като бай Стоил все по рядко се намират-велики

  • Венета // 24 май, 2013 //

    Благодаря!!!
    ПРЕКРАСНО, ТЪЖНО И ЗАТРОГВАЩО………..

  • Томчо // 24 май, 2013 //

    Благодаря, такива неща ни карат да се замислим и ни правят по добри!

  • Кремена // 24 май, 2013 //

    БРАВО на автора!Наистина ни разплака всички!За съжаление има доста такива места.Май наистина сме на изчезване?!?!?!

  • Pepi // 24 май, 2013 //

    Докато има такива хора, ще ни има и нас…нищо че няма политици и държава!Благодаря ти, писателю че те има !

  • Антоанета Атанасова // 24 май, 2013 //

    Не мога чак да повярвам,че попаднах на това чудо-да усетиш,че някой мисли като теб,че умее да усеща думите и ги претворява в красиви и затрогващи картини с носталгичен рисунък…Да,и аз се смях,и плаках,и преглъщах буцата в гърлото…Да,и аз се удивлявах на ракията,историята,снимките,хората-да,хората,живях в Родопите и само знам,че някога Душата ми е пребивавала там-Космично е…Благодаря Ви за разказа и евала за наградата!Като учител,човек ,българин-Поклон!!!

  • Аспарух Танков // 24 май, 2013 //

    ………………..”История колкото и трогателна, толкова и необикновена и така изконно истинска.Наистина като докосване до отвъдното.И много навременна!Моля, пратете я в парламента-да я прочетат и да си вземат поука”…
    ____________________

    Господи ! Кой от парламента, ще прочете тази прекрасна изповед ? Седя и ги прехвълям по парламентарни групи, и никой ама никой от старите(предишния парламент) няма да отдели и минутка време(не 5, не 10, … нито минута :) )
    Кой ? Кой да прочете този разтърсващ с човещината си разказ ! ?
    Сидеров, или който и да било от Атака ?
    Станишев, или Мая, или Кутев….
    Бойко, или Лъчо мозъка, а може би Фидоско, или Цецо/Цецка….
    Единствено може би ще посегне Местан(за наш срам) но не очаквайте това да стори нито Бисеров, нито Данчо Ментата, а най малко пък медииния магнат и бъдещ председател на СЕМ-културтрегера Делянозавър Пеевски

  • Лили // 24 май, 2013 //

    “И защо, нали всички сме едно” – простата истина казана по един простичък, красив начин. Имайте повече любов в сърцата си и дори да не си говорите , заради различия, бъдете винаги готови да си помогнете -”…али всички сме едно”. Разплаках се и аз <3

  • Деидре // 24 май, 2013 //

    А питали сте се колко човеци има в така нареченото “Народно”събрание,за да прочетат това вълшебство….?

  • И.Семов // 24 май, 2013 //

    Невероятен разказ, стопли ми сърцето! Благодаря на автора..

  • Николай // 25 май, 2013 //

    Много истинско и човечно! Благодаря!

  • Анжелика // 25 май, 2013 //

    Благодаря на автора за този прекрасен разказ!

  • Eti // 25 май, 2013 //

    Усмивката и сълзите ми се надпреварваха, кой по-пръв да се покаже …четох, с надеждата, пътеписът никога да не свърши…като приказките на Шехерезада .

    Благодаря за пречистването!

  • Galina // 25 май, 2013 //

    Blagodaria……mnogo

  • Стефко // 25 май, 2013 //

    Прочетох разказа на един дъх
    прекрасен е после,
    после да си призная ми се напълниха очите
    със сълзи, отдавна не е било това със мен
    сега когато го напиша това пак ще прочета
    защото е хубаво да ти стане хубаво на душата.

  • tsanynka // 25 май, 2013 //

    Прекрасно четиво,което буди размисъл,мъка и вяра…Поздравления за автора!

  • Ваня // 25 май, 2013 //

    Изключително майсторски разказана история, рисуваща невероятни картини във въображението ни и играеща с най-съкровените ни чувствата. Благодаря за красивите моменти!

  • Ralitza // 25 май, 2013 //

    Kakvoto i da kaja shte e neznachitelno s chuvstvata, izbuhnali v men! Golqmo preklonenie pred avtora e edinstvenata naj-podhodqshta reakciq v momenta! Blagodarq ti, Georgi!

  • Георги // 25 май, 2013 //

    Браво, Георги, много хубав разказ. И първата снимка е много хубава, самата тя е цял един разказ, за този, който знае езика. За съжаление (или не?) все по-малко са тези хора. Една (част от) България вече е мъртва, друга наскоро се роди и отпраши на запад. Така е било, така ще бъде. Кой си спомня днес за езика на траките, какво е останало от тях? Няколко думи, и части от хромозоми в телата ни. Кой ще си спомни за бисерно сините очи на бай Стоил след 10 години? Никой! Суета на суетите и всичко е суета!

  • Жорро Чикаго :) // 25 май, 2013 //

    смях, сълзи…мерси.

  • Стефан Кисьов // 25 май, 2013 //

    Благодаря за истинският разказ, който ме върна в родният край! Помня го старото време.. Невероятно дар слово! Поклон!!

  • Таня // 25 май, 2013 //

    Страхотен разказ, пренесох се и аз там посред жегата…
    А колкото до разбирателството и задружното съжителство между мюсюлмани и християни, то отдавна е било така и още е по малките места. Майка ми е имала приятелка мюсюлманска, която е загубила заради насилственото им покръстване. Тъжно е, но много връзки са се разкъсали тогава.
    Иначе и тук в Канада на нашата улица си живеем задружно със съседите от Туция. Миналата седмица например тяхното момче дойде да поиска две глави лук на заем. Аз с удоволствие му дадох и дори се почувствах поласкана, че в нашата къща е дошъл да пита :) Вчера пак позвъни хлапакът и ми върна три глави лук.
    Хайде с една салата за ракията!

  • Соня Арабаджиева // 25 май, 2013 //

    Поклон, писателю, будителю, българино! В коментарите по-горе се изказва мнение разказът да бъде прочетен в Парламента. Аз мисля, че той трябва да влезе като четиво в учебниците по литература и /или история, които се изучават от учениците в горен курс. Дано някой, прочел моя коментар има възможността и доблестта да го предложи на издателствата на учебници в България.

  • Борислав // 25 май, 2013 //

    Хора,разказът е страхотен !!! Но и коментарите след него са страхотни,а това ме радва ОЩЕ повече,защото виждам колко много истински хора има в България.Това ме кара да се гордея,че духът на българина и добротата у нас не е умряла.Просто обичам България !!!

  • Таня Николова // 25 май, 2013 //

    Искам да съм там…в края на света…там е по-топло и уютно на душата…И МНОГО ИСТИНСКО!!! Чувствам се наистина пречистена!И за празника на словото този разказ е най-добрия пример за неговата сила и красота! Поклон пред автора!

  • Dora Krusteva // 25 май, 2013 //

    Veliko,raztursvashto!BLAGODARJ!

  • Ema // 25 май, 2013 //

    A az si misleh,che sam majko momiche i che nikoga poveche niama da zaplacha.Dumite mi presahnaha,salzite mi potekoha i otnovo stanah chovek.Blagidaria na Boga,che oshte ima hora po nashata zemia,i che ima salzi v ochite ni.Blagodaria te Georgi.

  • Пламен // 25 май, 2013 //

    Как да изкоментираш ИСТИНСКОТО! То може само да се изплаче…

  • nasko4445 // 25 май, 2013 //

    Тоя разказ ми дойде ….като шеста ракия…..

  • Böhme Galya // 25 май, 2013 //

    Толкова е хубаво…….
    Какво правим на нашите Балкани……
    ….за Нобелова награда за мир е …….
    …има ли телефон там все още,бих се обадила…..
    …мъка,носталгия..и толкова красиво и истинско!!!

  • svetlozar // 25 май, 2013 //

    Товае самата истина за изтрадалия Български народ.Лошото е че и тези истори ще се забравят.

  • Явор // 25 май, 2013 //

    Браво!
    Благодаря ти!
    Продължавай да пишеш красиво за нашата красива страна! : )

  • Спасова // 25 май, 2013 //

    Сякаш е казал всичко за живота…Красиво, силно, баладично…Разтърсващо! Благодарим на автора!

  • Стефка // 25 май, 2013 //

    Винаги съм чела само материалите-никога не съм коментирала.Но прочетеното тук ме разтърси.Аз открих Родопите преди 30 години и от тогава са моята единствена любов.Написаното е прекрасно,близко, истинско.Благодаря за удоволствието!

  • Роси // 25 май, 2013 //

    Нямам думи… само сълзи….

  • Иван Лъсков // 25 май, 2013 //

    Сълзите,тези издайници дребни…По-българска проза отдавна не бях чел!Един сноб каза,че това е вторият Хайтов.”Вторият Хайтов”-друг път! Това си е Първият Бърдаров! Успехи!

  • Татяна // 25 май, 2013 //

    Един от най- красивите разкази, които съм чела.

  • Николай // 25 май, 2013 //

    Първо искам да заявя, че пиша този коментар с уважение към автора и не искам да обиждам никой. Разказа е хубав, поздравления, но е доста поразкрасен. Реалноста там е друга, знам го защото баща ми е родом от Гудевица. До кола няма как да се стигне до Гоздевица, повярвайте, пътя свършва малко след Гудевица. Няма никаква пътна бяла табела – Гоздевица, просто защото няма никакъв път там. Гоздевица винаги е била малка махаличка с не повече от 10-тина къщи и никога не е имало кметство там. Легендата за двамата братя Гудьо и Гоздьо е вярна, Гоздьо се потурчил а Гудьо избягал и се е заселил на мястото на Гудевица. От както съществуват махалите Гудевица е населена с християни там има и църква – Свети Илия. В Гоздевица са живяли вънаги българо-мохамедани, там храм – джамия или църква е нямало никога. Джамията е в Арда, където има и църква, които са добре поддържани и функционират.
    И сега последното нещо, което ме накара да напиша този коментар – гобището. НИКОГА на едно място не са погребвани християни и мюсулмани. НИКОГА! В гробището в Гудевица лежат костите на баба ми и дядо ми, така че знам за какво говоря. Гробищата са две – християнско и мюсулманско. Тази художествена измислица вече е доста пресилена. Личи си че автора не познава добре местните нрави и обичаи. Имайте в предвид, че с това е възможно да обидите и българо-мохамеданите и хрисияните. Истина е, че хората в този район живеят мирно, в разбирателство и с уважение един към друг независимо от вярата си, но традиците са си традиции и хората държат на тях и ги спазват.

  • EL // 25 май, 2013 //

    Може. Може и разказа да е поразкрасен, което въобще не го прави по-малко истински. Мястото на действието можеше да се развива и в Странджа и пак щеше да е дълбоко верен. Някой обикалял ли е Странджа? Там витаят само духовете, и докато ходиш, ходиш с километри и дни в душата ти се извършва преврат….
    А относно гробището и храма – аз пък съм от едно градче в Родопите. Цял град. И повярвайте – гробището е побрало и българи и мюсюлмани в едно. И краят на историята засягащ тази част е цялата истина. Няма разделение. Дали сме българи или мюсюлмани, или будисти – носим души, част от едно цяло.

  • Тотка // 25 май, 2013 //

    Нахрани душата ми, стопли сърцето ми, развълнува всяка клетка от тялото ми. Поглъщах жадно всеки ред, гушкайки спящото си момченце, сълзите ми капеха върху главичката и ръчичките му. Изпълнена и преливаща от безгранична любов. Благодаря за истинското преживяване, за трепета, за копнежа, за водовъртежа от мисли и емоции, който ме завладя. Поклон!

  • Един българин в Турция // 25 май, 2013 //

    Трогателен разказ, за който от сърце благодаря! И аз като всички коментирали тук се почувствах ту с влажни очи, ту с присвито гърло. И аз не знам защо. Но сърцето ми знае.
    Иначе чета този разказ от чужбина, по-точно от Турция. Интересен контраст, нали? Не за друго, ами защото тук ракията е много скъпа. Дори и първата…
    П.П. Май и на коментиралия преди мен “Николай” ракията му идва скъпо.

  • diatana // 25 май, 2013 //

    Страхотно,вълнуващо ,но много, много тъжно! Какво направихме с нашата България?Прокудихме децата си, изоставихме земята си,която ни е хранила и сме оцелявали години…Продадохме се…..робски душици…..децата/подрастващите/ имат чалгаджийски ценности,прекланят се пред силикона, голотията и простотията…..лъскавия блясък….а душите им празни….Това ли е България? Това трябва да го прочетат нашите депутати,да им бъде настолно четиво!Нека поне някой се замисли за тази опустошена земя, оцелявала хиляди години ,която те разрушиха само за 23!!!!!!!!

  • gudji // 25 май, 2013 //

    И си обещаваме наум, че ще вземем номера и ще се обадим…Прощавай бай Стоиле, не се обадихме…
    А те може би са още там – накрая на света и продължават да дават дежурства с надеждата, че някой ще им се обади. За сметка на това пък какъв невероятен разказ.Дори си мисля, че след този разказ ще има хора които не само ще се обадят, но и ще идат там и бай Стоил пак ще каже – А, хора, лелеееееееее, хора в Гоздьовица! Лелеееее… . Там накрая на света. Та тук никой не идва! Тук от три години никой не е дошел! Те децата вече не идват. Бог не идва. Лелееее, хора!

  • Люси // 25 май, 2013 //

    Толкова истинско и човешко ….. нямам думи

  • ЙОВЧО КОЛЕВ // 25 май, 2013 //

    Написаното от мен не се появи!

  • Sara Borisova // 25 май, 2013 //

    Безмълвие!!

  • габриела // 25 май, 2013 //

    Браво! Нямам думи да опиша колко е развълнува този разказ.Така ми липсваше нещо духовно!моля те не спирай да пишеш.

  • Стефан // 25 май, 2013 //

    Дори и с коментара на Николай, дори и да е малко поукрасено – радвайте се хора, че имаме все още нещо свидно, красиво и прекрасно, та дори и само на книга да е!
    Имаме все още хора със сърце и душа, които да проронят сълза за красивата ни и изстрадала Родина..

  • Антон Душев // 25 май, 2013 //

    Първо бе словото и словото бе в бог .
    Честит празник 24 май!
    Азбуката е подарък за народа :)

  • Виктор // 25 май, 2013 //

    Браво Георги! Всичко е така, както го разказваш! Като студент през 1980 и 1981 години, обикалях този край на България, като част от диалетоложка експедиция на БАН. И тогава бях изумен от духа на тези хора, от човещината с която подхождат към всичко, от красотата на природата, която е попила в душите им! Още веднъж е едно голямо благодаря за прекрасния спомен!

  • ЙОВЧО КОЛЕВ // 25 май, 2013 //

    Изпращам за трети път коментар и той не се появява!

  • Хлеби // 25 май, 2013 //

    Тези написани от сърце и душа реалистични думи /разказа и коментарите за него/ ме карат да кажа с чисто сърце – Ей, няма сила, която да ни затрие нас, българите! Който и каквото да прави, ще пребъдем, защото носим достойни качества. Поздрави на всички и честит празник на буквите и духовността!

  • donka // 25 май, 2013 //

    Blagodarja!!! Mnogo prosti4ko, istinno i 4ove6ko. Zatova e taka silno i dokosva sarzeto!

  • az // 25 май, 2013 //

    Прекрасен разказ. Помня още младите си години когато обожавах да сядам до бабите и старците на пейката под дуда. Хубави времена бяха. Сега животът странно ни е завъртял в безсмислени проблеми. А някъде там все още хората живеят простия, истински живот. Дано някога постигнем и ние този мир.

  • Ивана // 25 май, 2013 //

    Прекрасно,пречистващо!Прочетох всички коментари,ще ни има,българи!

  • Иванов // 25 май, 2013 //

    Защо снимката на табелата е фалшива? Вижда се, че надписа е добавен на Paint най-вероятно. Приятелю, плюеж си на статията така.

  • Чичо Манчо // 25 май, 2013 //

    Браво,човече!Преди два дни гледах страхотно филмче на една врачанска телевизия за варненския поет и мой състудент Валери Станков,сега пък тази страхотна история.Сякаш Съдбата ми прави подарък за празника-човещинка,доброта и обич!Благодаря!

  • Антоанета // 25 май, 2013 //

    БЛАГОДАРЯ!

  • Антония // 25 май, 2013 //

    Невероятно разтърсващо!

  • ValKa // 25 май, 2013 //

    Браво! Изключителен текст, преживях го, плаках и се смях! До прането на знамето вярвах на всяка дума, бях там…..после обърнах внимание на литературата….няма как да е толкова хубаво и всяка дума да е репортаж! Благодаря за усещането за топлота и Родина! И все пак мисля, че душата се отделя от тялото след осмата ракия……..;)

  • марков // 25 май, 2013 //

    невероятен разказ,прочетох го на един дъх.

  • Людмила Ченкова // 25 май, 2013 //

    Браво и поклон към този невероятен човек – автор и личност от голяма висота! Наистина не съм била така поразявана от слово! И на живо и написано! Истински майстор на думите и на човешката душа! Браво,гордеем се с теб!

  • LUBOMIR PETROV // 25 май, 2013 //

    Важnoто е че написаното е оставило следа вав вашите сардца-не се тревогете за народните представители.Радваите се це вие имате сардце да приемете красивото.

  • Мартин // 25 май, 2013 //

    Разказът е страхотен!!! Това е станало през 2005 година, сега сме 2013. Иска ми се да разбера повече за тези хора…въобще има ли още хора в това село? Имам и лек упрек – защо не им звъннахте? Ако го има още някъде този телефон… моля, публикувайте го! Телефонистката и хората заслужават този телефон да звънне между 10 и 14 часа…

  • Пламен // 25 май, 2013 //

    Благодаря ти Георги,ако можех бих те прегърнал и бих пил още една,шеста ракия с теб.Бог да те поживи!

  • Мария // 25 май, 2013 //

    Много простичко и точно казано, докосва сърцето, благодаря на автора….

  • Нели // 25 май, 2013 //

    Г-н Георги Бърдаров !
    Разказът ви е истински триумф на човещината!
    Приех го като личен подарък и МНОГО БЛАГОДАРЯ!
    Освен безспорен майстор на думите вие сте и майстор на чувствата, на онези хубави и неизменни чувства, които всеки има нужда да изпитва и да предизвиква.
    В един коментар срещнах признанието, че му е подействал като шеста ракия :) . Нещо подобно изпитвам и аз – шестата ракия на споделеното, дадено и прието ДОБРО, без задни мисли, без спорове кой е прав, без каквато и да било нужда от разделна линия!
    Още веднаж благодаря и ви желая много здраве и успехи!

  • sande // 25 май, 2013 //

    Приятелю, ти човек ли си?

    Това е най-талантливото нещо, което съм чел.

    Не спирам да плача.

    Не истина.

    Нобеловата награда е нищо за теб.

    Ти каза всичко. И за България, и за света.

    Сполай ти.

  • Капанка // 25 май, 2013 //

    Преди няколко години бяхме ходили със семейството до Родопите и стигнахме точно до този път, който просто свършва ей-така. Много красиво!
    Прекрасна история! Браво!

  • Елена // 25 май, 2013 //

    Благодаря!

  • Венелина // 25 май, 2013 //

    Няма да пиша много,защото не мога да спра да плача!Всичко в мен бушува-и умиление ,и тъга,но и гняв и усещане за безсилие. На автора-благодарност и ПОКЛОН ДО ЗЕМИ!

  • Станимир Колев // 25 май, 2013 //

    Това е истинската България.България е велика страна.
    ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ

  • Кети // 25 май, 2013 //

    ПОКЛОН!Чета много,но толкова силно произведение,което те оставя без дъх,кара те да плачеш, без да е мелодраматично…ех,мила ми Българийо!

  • Андриана // 25 май, 2013 //

    Мислех си, че такива емоции и чувства не могат да се извадят от душата и сърцето и да се опишат, но съм се бъркала! Благодаря!!!

  • бобо // 25 май, 2013 //

    Вживявайте те се неразумни уроди! И ония памак неосъзнат! :)
    Вживявайте се , ревете и се смейте, ние това го живеем всеки ден и не ние вече до реване!!!

  • Деси // 25 май, 2013 //

    Поклон! Останах без думи! Това, което си мислех през цялото време е, че искам така да изживея моя живот. Да попадна на такива места, да се срещна с такива хора, да дишам, да се смея, да плача, да се възхищавам! БЛАГОДАРЯ!

  • Маргарита // 25 май, 2013 //

    Измислица или не- разтърсващ разказ!Това би могло да се изучава и в училище, вместо объркани, неясни текстове от съвременни писатели. Повала за автора!

  • Никола // 25 май, 2013 //

    Страхотна история, Благодаря!

  • Стефан Димитров, гр. Габрово // 25 май, 2013 //

    Един от най- добрите разкази, които съм чел наскоро. И много истински при това. Такава за съжаление е действителността в много села в България, не само в Родопите. Това е разказ, от който настръхваш, който те отвежда в един отминал свят и те каза да се замислил…за хората, за емоциите им, за живота им..
    Браво на автора!

  • Мария // 25 май, 2013 //

    Плаках.

  • Деян Димитров // 25 май, 2013 //

    Изключително въздействаща история, написана по невероятно увлекателен начин. Най-голямата сила на думите е вплетена в този текст, а именно да предизвиква емоция у читателя. Браво! :)

  • цонка // 25 май, 2013 //

    Сълзите ми са на крайчеца на очите,ама нещо ме е стиснало за гърлото ,та не мога ни да ревна,ни да ахна!Господи,има я човещинката,има го българския дух!Няма да се заличим,макар и трудно ще пребъдем!Поклон пред толкова простичката и разтърсваща изповед на автора!

  • Tuco Ramirez // 25 май, 2013 //

    Намирисва много н Николай Хайтов…хубаво …ама намирисва доста.

  • Любо // 25 май, 2013 //

    Много добре написано…без помпозност и преиграване.. просто истински! Браво!!!

  • АСАНКАТА // 25 май, 2013 //

    Абе, да се чудиш и маеш, що да продумаш и кажеш, кат гледаме, че НИКОЛАЙ-чо от долната махала на съседното село Гудевица, чак е тругнал да прави литературски-критикарски анализ на пътеписа, че чак да му се дивиш на филусофията дето е мавършил вав филиала на ПУ-то в Пашмакли.
    Тъкмо преди месец-два бех по горното село Гоздьовица, та картината и реалността от разказа си е почти същата с малки изменения от времето, бре аланколун Никола, що ги фабрикуваш тея твойте размишления, тъй неразбрани, бре чодьжум?
    1. Пътя, верно се е затрил, щоть никой вече не го подържа, ни предишната, ни сяшната лъжлива и крадлива общинска управа;
    2.Табелата, верно и тя изчезна преди две лета, ама , питай на твойто миджье унуците каде е, и дали те не са е сложили за покрив на кокошарника му до вашта къшла в долната махла;
    3. За Гоздьовица, тя па си е същата, само дету народа, живинката и духа на времето вече са я изгубил, тва ще последва и твойта Гудевица, немай са радвай, за тва не са виновни работните Гоздьовци, ам, некои от ваште Гудевци, дету станаха общински и державни башбабаити и затриха поминъка, народа по селата и целата держава с тех;
    4. А, в Гудевица преди да сградят чьорква, имаше джамия с помаци-мюсюлмани, ама не турце, щото те са такива от преди вашто измислено потурчване, дето и сега потурчавате с незнаието си, като Дружбо-Родинци, които не много отдавнаш от век и кусур станаха ристиене, та даже и за гробищата думаш грешно, па може и да низнайш, ти не си виноват зарад незнайнието ти;
    5. Само право казваш, за двамата брата и легендата, щото тва е само легенда и измислица, както и ти си измислеш некви подобни приказки за нея легенда, и за разделните гробища и за разделените брате, ам поразпитай ваште по-старе людье, те ще ти кажат истината;
    6. И друго грешно лафич, ама, карай, че то е още по-добре, че автора на пътешествието не познава местните нрави и обичаи, като теб, щото щеше да развали като теб, целата разказана магия и истина, щото по-добре тва да се види и каже с чужди очи, уста и уши, че таквиз филофе като ваште Гудевските, нема никаде по дюнята, да турите и да бидете на секва манджа меродия и я пресолите до отравяне;
    7. Верно казваш само идно, че ората там живеет почти мирно и в разбирателство, ама от такива като теб литературски критикари, които за да са покажеш като бабаит, приказваш за измислеци и пресилени приказки, та, низнаим, що обвиневаш и автора за тази пътеписна разказана разходка, че земи и ти напиши нещо, бре чилякь, нимой така като некой ашлак да са зъбиш и ръбиш, кое как е било и не е било, че ний от Гоздявица си знайим най-добре, кое, как е било, та ти си тьорналь и да нападаш адин разходил се софийски чувекь по тея прашни патечки и забурени от властта баире, и от нашта и от вашта власт, че то державата като ти разгони фамилиета, ни на Госпада, ни на Аллаха да се уплачеш, кой да ти помогне, та и ти направи адин път и една табелка за гудевци или гоздевци, чи то, нема от некаде да ни са появи некоя извадено от акъла болгарче, че да не тури в кацата с мед, некво развалено гюбре ;
    9. Ай, сас акъл и касмет, и нимой са коси и кахъри за патеписа на чувека, дали байряка на пълномощничеството го нема и той вече, щото като го ушиеш и сложиш, па за назье, другиет път като са сетиш, може и вашто село да го нема, ама ша йье касно, чедо за китка.
    Селям и със Здраве, аго и батье Николае!!!

  • АСАНКАТА Помаков // 25 май, 2013 //

    Абе, да се чудиш и маеш, що да продумаш и кажеш, кат гледаме, че НИКОЛАЙ-чо от долната махала на съседното село Гудевица, чак е тругнал да прави литературски-критикарски анализ на пътеписа, че чак да му се дивиш на филусофията дето е завършил вав филиала на ПУ-то в Пашмакли.
    Тъкмо преди месец-два бех по горното село Гоздьовица, та картината и реалността от разказа си е почти същата с малки изменения от времето, бре аланколун Никола, що ги фабрикуваш тея твойте размишления, тъй неразбрани, бре чодьжум?
    1. Пътя, верно се е затрил, щоть никой вече не го подържа, ни предишната, ни сяшната лъжлива и крадлива общинска управа;
    2.Табелата, верно и тя изчезна преди две лета, ама , питай на твойто миджье унуците каде е, и дали те не са е сложили за покрив на кокошарника му до вашта къшла в долната махла;
    3. За Гоздьовица, тя па си е същата, само дету народа, живинката и духа на времето вече са я изгубил, тва ще последва и твойта Гудевица, немай са радвай, за тва не са виновни работните Гоздьовци, ам, некои от ваште Гудевци, дету станаха общински и державни башбабаити и затриха поминъка, народа по селата и целата держава с тех;
    4. А, в Гудевица преди да сградят чьорква, имаше джамия с помаци-мюсюлмани, ама не турце, щото те са такива от преди вашто измислено потурчване, дето и сега потурчавате с незнаието си, като Дружбо-Родинци, които не много отдавнаш от век и кусур станаха ристиене, та даже и за гробищата думаш грешно, па може и да низнайш, ти не си виноват зарад незнайнието ти;
    5. Само право казваш, за двамата брата и легендата, щото тва е само легенда и измислица, както и ти си измислеш некви подобни приказки за нея легенда, и за разделните гробища и за разделените брате, ам поразпитай ваште по-старе людье, те ще ти кажат истината;
    6. И друго грешно лафич, ама, карай, че то е още по-добре, че автора на пътешествието не познава местните нрави и обичаи, като теб, щото щеше да развали като теб, целата разказана магия и истина, щото по-добре тва да се види и каже с чужди очи, уста и уши, че таквиз филофе като ваште Гудевските, нема никаде по дюнята, да турите и да бидете на секва манджа меродия и я пресолите до отравяне;
    7. Верно казваш само идно, че ората там живеет почти мирно и в разбирателство, ама от такива като теб литературски критикари, които за да са покажеш като бабаит, приказваш за измислеци и пресилени приказки, та, низнаим, що обвиневаш и автора за тази пътеписна разказана разходка, че земи и ти напиши нещо, бре чилякь, нимой така като некой ашлак да са зъбиш и ръбиш, кое как е било и не е било, че ний от Гоздявица си знайим най-добре, кое, как е било, та ти си тьорналь и да нападаш адин разходил се софийски чувекь по тея прашни патечки и забурени от властта баире, и от нашта и от вашта власт, че то державата като ти разгони фамилиета, ни на Госпада, ни на Аллаха да се уплачеш, кой да ти помогне, та и ти направи адин път и една табелка за гудевци или гоздевци, чи то, нема от некаде да ни са появи некоя извадено от акъла болгарче, че да не тури в кацата с мед, некво развалено гюбре ;
    9. Ай, сас акъл и касмет, и нимой са коси и кахъри за патеписа на чувека, дали байряка на пълномощничеството го нема и той вече, щото като го ушиеш и сложиш, па за назье, другиет път като са сетиш, може и вашто село да го нема, ама ша йье касно, чедо за китка.
    Селям и със Здраве, аго и батье Николае!!!

  • галя // 25 май, 2013 //

    Красив разказ!

  • Людмила // 25 май, 2013 //

    Нямам думи, какъв език, какъв преразказ, каква реалност…. Чак ми се прииска да си сипя една ракия (аз, дето не пия)!!!!!

  • Руми // 25 май, 2013 //

    Като повечето и аз да кажа – поплаках си.
    А това е моят албум Гудевица :-)
    https://www.facebook.com/RUMYANA.MIHNEVA/media_set?set=a.10151602544254346.1073741833.567009345&type=1

  • Мари // 25 май, 2013 //

    Благодаря на автора.Останах без думи, толкова се развълнувах, че не мога да спра да плача. Прекрасен разказ, прекрасни хора!Браво!!!

  • Минчева // 25 май, 2013 //

    “Времето сякаш спря своя ход, облегна се с юмруче на съседния комин и въздъхна с облекчение.”
    Благодаря!

  • Ивелина // 25 май, 2013 //

    Днес съм щастлива, за утре – не знам, но поне ще си запазя мъничко от надеждата и вярата, които събрах докато четях разказа и коментарите под него. Щастлива съм, че попаднах на този разказ – мечта за най-доброто у всички нас – човещината, а доколко всичко е вярно не е толкова важно, според мен.
    И на Николай, и на Асанката също искам да благодаря – всеки има право да вижда и усеща нещата по своему..За мен много по-важно и ценно е, че копнежа в този разказ по извора на всички ни – Родината ( такава и онакава ), не беше омърсен от ни един злостен или изпълнен с нелепа омраза коментар ( поне дотук :) ).
    В личен план, имам сватове мюсюлмани и в една сложна и объркана България, това си е цяло предизвикателство. Тези хора обогатиха живота и представите ми и дано има и други като мен. Споделяйки това, искам да кажа още, че сърцето ми знае с голяма сигурност, че НИЕ хората на България от коя да е религия сме едни и същи хора – лоши и добри, но не заради различните си религии. Накрая искам и аз да завърша като Асанката Помаков. Селям и със Здраве !

  • Почитателка // 25 май, 2013 //

    Такова удоволствие! Страшно въздействащо!
    Благодаря!!!

  • Почитателка // 25 май, 2013 //

    СТРАХОТНО! БЛАГОДАРЯ ЗА УДОВОЛСТВИЕТО!!!

  • Пенко Пенков // 25 май, 2013 //

    Очите ми са пестеливи на сълзи – пускам ги най-много 2-3 пъти на всеки десетина години. По средата на разказа обаче именно сълзи замъглиха погледа ми и беше невъзможно да продължа да чета, без да им дам път да си потекат на воля.
    Всяко лято и аз обикалям Родопите. Неведнъж съм казвал на приятели, че когато Господ е минавал над Родопите, сигурно се е препънал в някой връх и е разпилял кошницата си с красота…
    А сега ние разпиляваме тъга…
    Благодаря за споделеното преживяване!

  • Георги // 25 май, 2013 //

    Прекрасен разказ!!! Прости и искрени думи, вплетени в спомените на времето!!!
    А след това прочетох и коментарите и видях че не съм бил единствения, които е заплакал!!!
    Още има добри и мислещи хора в бедната ни държава!!!

  • Viki Kamenov // 25 май, 2013 //

    БЛАГОДАРЯ!

  • глория петрова // 25 май, 2013 //

    Преди близо година го чух в оригинал – прекрасно – благодаря

  • Ирена Георгиева // 25 май, 2013 //

    Благодаря за всички събудени емоции и чувства в мен…

  • Красимира // 25 май, 2013 //

    Прекрасен разказ,даже много семпло казано,от моя страна,ту навлажнява очите ти,ту те хваща за гърлото и не можеш да промълвиш…Четеш,четеш и искаш все повече и повече.Заживяваш с тези хора там ,на края на света,даже не отбелязани на картата.Толкова прекрасна картина е описал авторът,вървях заедно с тях и преживявах заедно с тях.Исках да погълна всяка негова дума,да не изпусна нищо.Чувството беше прекрасно!
    БЛАГОДАРЯ!

  • Андрей // 25 май, 2013 //

    Благодаря за това произведение. Преживях го сякаш бях с вас. Трудно ми е да напиша по-добър коментар. Мисля да остана с мислите си за известно време, както някои от другите които коментираха.

  • Добринчо // 25 май, 2013 //

    -След около петдесет години може би ,ще минат през центъра на София децата на сега грабещите ни евреи,ще питат има ли още Българи, които да снимат, за да ги използват в проекта си за паметник с дребен натпис в чест на наивника който е бил послушен,работлив като магаре и незъобразимо прост .-Как без война се превзема рая!?

  • Vili Minkov // 25 май, 2013 //

    Поздравления за автора!Бъдете жив и здрав!Шестата ракия от мен!Прекрасно,истинско и българско-общочовешко за всичките времена!

  • ива // 25 май, 2013 //

    Много въздействащо!Благодаря!

  • румчна // 25 май, 2013 //

    Благодаря. Върнахте ме 25 г. назад, когато учителстшах там!

  • лястовица // 25 май, 2013 //

    И аз благодаря! Уникален разказ!

  • Величко Великов // 25 май, 2013 //

    Благодаря!

  • Ros // 25 май, 2013 //

    Izhivjaval sym podobno neshto. Na drugo mjasto. Pak v rodinata. Chuvstvata bjaha syshtite – shaststie i myka ednovremenno. Drugo e da go napishesh. Za da go napishesh, pyrvo trjabva trjabva da go izzhiveesh, da go pochuvstvash, posle da piesh edna, vtora…i da ostanesh sam sys sebe si. Vsichko drugo okolo teb ne bi imalo znachenie v tozi moment.

  • Таня // 25 май, 2013 //

    Невероятно красиво-тъжна но истинска и пълна с живот история – философите ряпа да ядат. Дори де измислица…..пак е истинско.

  • Таня // 25 май, 2013 //

    Ако някой я преведе на английски, посланието ще може да достигне до повече хора.

  • neni // 25 май, 2013 //

    bravo momche!!!! predi dni ia chetoh, az imam sastata istoria , dano vseki ot vas napravi po pone 1 takava, no nemam dumite da recha! /razvali mi se klaviaturata, izvinete za shrifta

  • Вела // 25 май, 2013 //

    Толкова прекрасно е написано, че докато четях всички тези картини минаваха през съзнанието като че ли съм там. И така стяга сърцето и душата… Сигурна съм, че често ще се връщам към този пътепис. Бих искала да прочета и други творби на Георги Бърдаров и му пожелавам и по-натъшни успехи, защото явно пише на един дъх.

  • из чужбина // 25 май, 2013 //

    Толкова живо и истинско, разтърсва и разума, и душата с огромна сила… прииска ми се да имам номера на селският телефон…

  • stealth // 25 май, 2013 //

    Благодаря и аз! Невероятно е!

  • Веска Манова // 25 май, 2013 //

    Истински шедьовър! Богата палитра от слова,нарисували тази красива и реалистична картина.Благодаря на автора и се надявам да прочета още нещо от него.

  • Манолчо // 25 май, 2013 //

    Благодаря Ви, г-н Бърдаров! Благодаря на автора и на всички, които доведоха този разказ до мен. Великолепна е творбата, прекрасна е. Прочетох и всички следващи го коментари. Бих желал да прочета и други разкази от този автор, сигурен съм, че и други споделят моето желание.
    Ей, има надежда за България!!!

  • Надя Костадинова // 25 май, 2013 //

    Добре го е казал автора: “Нее, не слушаш, ти си там и преживяваш…”, с всяка дума ти рисува красота човешка и природна. Преживях го заедно с него, само се чудя защото българският народ с всичките си можения и прекрасна природа не можа да случи на правителства? “Клаха народа си както никой друг завоевател не го е клал!” ВСИЧКИ ТЕ СА МАСКАРИ, само не знам защо ги търпим още?

  • Петър Стоянов // 25 май, 2013 //

    Харесвам и оценявам стойностните неща.Отдавна не ми се беше случвало.Разказвал съм на хора,които живеят навън/Шварцвалд/и се хвалят с ТЯХНАТА природа,че тук,в България ходя за риба на място,където кукувиците кукат в полет на 2-3 метра от мен,а там даже не се и чуват…

  • Бистра // 26 май, 2013 //

    Изключително вълнуващ разказ.
    Благодаря!

  • Николай Добрев // 26 май, 2013 //

    не искам да изказвам какъвто и да е коментар… възхитителните коментари са достатъчно силно въздействащи както разказа…
    Аз съм човек,който обича да пътува и си мисля,че току що открих още една дестинация за хобито си,с една малка разлика: този път ще трябва да си разпечатам и разказа,освен картата на българия….

  • Константин // 26 май, 2013 //

    Майсторски написан разказ – авторът така ни води към края на света – в пространството, и – от стъпало към стъпало – през ракиената магия, мъката по изчезващата България и носталгията така се натрупват и градират, че внушенията от финала се възприемат безкритично и безотказно. Все пак, мисля, че трябва да се има предвид, че авторът е преподавател по етно-религиозни конфликти.
    http://www.master-academy.org/video/1

  • venko sedlarski // 26 май, 2013 //

    Бог и Българиа-единство въ двойна плът ,Бог и Българиа към клетва ни зовът, итази клетва ний пред кръста да дадеме,за неа да живейм,за нея да умреме….

  • ели // 26 май, 2013 //

    Май повечето от нас, които с пристегнато гърло и усмивка в единия ъгъл на устните благодарим на автора, живеем в чужбина? Няма значение за кого е написан – за българите в България или за българите в чужбина, разказът е побрал традиции, модерност, намигвания към литературни стилове и наши автори. Не само е стойностен като съдържание и теми, но и като форма, като внушение.
    А за търпимостта и толерантността….ами тук в Мексико има хора от всякъде, с всякакви вероизповедания, дори в столицата има две православни църкви, и никога не се е чувало за религиозна нетърпимост. Все пак Бог е един, само му даваме различни имена, но същността му е една: любов.

  • niki viki // 26 май, 2013 //

    А, хора, лелеееееееее, хора в Гоздьовица! Лелеееее… – и се хваща за главата.- е ,изплаках си очите и не мога да пиша,толкова силен и истински разказ не съм чела отдавна….

  • Любо // 26 май, 2013 //

    Напълни ми душата и ме израдва много този разказ за обикновените, но най-истински неща, които са в живота. А ние ги пропускаме, забързани към… нищото.

  • Мария П. // 26 май, 2013 //

    Хора, ТОЙ ни СЪБРА с този разказ! Вижте колко сме много, четящите, искащите духовност, търсещите истинската РОДИНА в нея и извън нея, чакащите нейното възраждане сред руините, помията и гнусотията, на която позволяме вече толкова време да ни полива и да бърка безсрамно в душите ни!
    БЛАГОДАРЯ ти!

  • Николай // 26 май, 2013 //

    Евала на автора,нямам думи да изкажа възхищението си.Разказа въздейства,и събужда най доброто от нас,единственно не ми се връзват коментарите на маймуница,след Българското извиращо от думите на автора.Напънете се бе хора и я научете тази клавиатура,пишете на Родния си език!!!!!

  • Никола Петров // 26 май, 2013 //

    Чудесен разказ, но истините те……

  • Мария Бел // 26 май, 2013 //

    Много хубав разказ, ухаещ на България…Всички живеем в чужбина – и тези, които са по градовете, и тези които са извън България. Представете си тези малки слеца без последните си обитатели, които в момента са там; порутените къщи, тъжната тишина…искате да попитате някого как се е отглеждала навремето реколтата, какви са били сполуките за урожай, как да се научим на тайните на прадедите си, как да пазим традициите си и съхраним духа си, а в отговор само зеещите скърцащи панти на вратите на полупорутените къщи ще ви отговорят… Това е ужасяващо!!!!!
    Наистина се надявам повече хора да прочетат този разказ – разказът за съзнателното погребване на българщината и българското изконно знание…

    аз специално много плаках, но плачът и сълзите не са тези, които са за афиширане…

    Позрадравления за автора, че пробуди всички тези емоции и въпроси у нас!
    Сега обаче някой с власт да промени нещата така, щото хората да се завърнат към земята, трябва да чуе!

  • Jivak // 26 май, 2013 //

    Sega e redno nqkoi da razkaje i za mnogo-broinite pokrastvaniq na muslumanite sled 1912 g. do 1989 g., koito osnovaha zaedno s tyrcite tochno po tezi mesta Zapadno Trakiskata Repyblika prez 1913 g. ot Maritca do Stryma i ot Tamrush do Bqlo more.

  • Румяна Петрова // 26 май, 2013 //

    ПЛАЧА !!!!!!!!!!
    БЛАГОДАРЯ !!!!!!!!!!!

  • анастасия // 26 май, 2013 //

    Ухае на мащерка и на слънчев камък…

  • джон // 26 май, 2013 //

    ако не са ти потекли сълзи, докато си чел, значи не си човек… наистина е Майстор георги бърдаров!

  • Жоро // 26 май, 2013 //

    Как попаднах тук не знам,но сълзите ми течаха сами и се криех да не ми се смеят деца и внуци.

  • джон // 26 май, 2013 //

    ако не са ти потекли сълзи, докато си чел, значи не си човек… наистина е Майстор георги бърдаров! ако ще от първата до последната буква да е измислица – това не прави разказа по-малко истински, а даже напротив – прави го още по-цéнен! съжалявам хората, особено децата от тях, които не четат – те са осъдени да не познаят магията на словото на автора…

  • Bate Kire // 26 май, 2013 //

    BRAVO! Bravo,Choveche!

  • Aston // 26 май, 2013 //

    Случката в това незнайно Родопско селце е чудна. Това е една еклектика на истинския дъх на мащерка, копринен въздух, чучулиги, ароматна баница, и ееехх онази “огненозлатиста течност”…Като се замислиш – първо тръгваш от внушенията за баналния Български етнически модел, но колкото вървиш нататък слизаш до дълбоките исторически истини за съдбата и космическия сигнал у всички нас – от Траките до днес – раждали се и умирали по тези земи и тази магическа планина Родопите….Ще си направя баница със сирене днес! Мисля че имам една бутилчица в мазето….:-) Благодаря Ви авторе!

  • Марлена // 26 май, 2013 //

    Много,много благодаря!Толкова човечност,толкова доброта,пишете,продължавайте да откъсвате от сърцето си,то няма да се погуби,който раздава,Бог му дава.Благодаря Ви!

  • народен човек // 26 май, 2013 //

    Има безброй такива преживявания , и няма как да е иначе ако сте градски хора ,с спорна маздичка , с модни дрешки и обувки, задължително подпийнали и креативни seo-та и рекламни агенти.Ужас,ужас… , всъщност никога няма да разберете тази дълбока душевност на природата и на хората там.Само сте минали и заминали

  • Вили // 26 май, 2013 //

    Браво, много силен разказ!

  • Диляна димитрова // 26 май, 2013 //

    Не знам защо, но пред мен изплува филма “Козият рог” и….. желанието да видя с очите си това място.

  • Тошко // 26 май, 2013 //

    Невероятен,МНОГО СИЛЕН разказ! Все едно разкрасен или не,но написан с голямо майсторство и въздействащ на всеки!

  • Маргарита // 26 май, 2013 //

    ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ НА ГОЛЕМИЯ АВТОР на чудесният разказ, пак се чувствам чиста и заредена с духовно богадство

  • Ivoki // 26 май, 2013 //

    БРАВО ЧОВЕКО !!!

  • Пламена // 26 май, 2013 //

    Сърдечни благодарности за чувството,което пробуди този разказ. Невероятна картина на забравените от бога най-български места! Ахх, тези Родопи!

  • Марио Цветков // 26 май, 2013 //

    Разказът е увлекателно написан. Това, че има твърде много коментари – разнопосочни сами по себе си, също отразява действителността ни. В крайна сметка, всяка разказана история лежи на основата дали искаш да разкажеш за животът такъв, какъвто е, или за животът такъв, какъвто би могъл да бъде. А, от коментарите се разбира, че е успял да съчетае и двете.

  • Бодри // 26 май, 2013 //

    Колко рядко оставам без думи… а сега една буца е заседнала в гърлото ми и от лявото ми око тече река.
    И някакси се чувствам щастлив от това, че съм българин, че съм в България и че мога просто да запаля колата и да ида до Гоздьовица.

    Благодаря

  • Каран // 26 май, 2013 //

    Тази история, този разказ дойде от Калифорния, от една българка там. И вчера бях там близо до това място, Смилян, Могилица, Кошница, Арда. …
    и ми се напълниха очите и сърцето с красота.
    Елите сега са толкова красиви, клоните са им като поли и на крайщата им има нови връхчета със светло зелено.
    Всичко е толкова зелено, чак неестествено.

  • Даниела // 26 май, 2013 //

    Благодаря! След такива думи, човек остава безмълвен!

  • НИНА // 26 май, 2013 //

    БЛАГОДАРЯ!!!!! Невероятно,нямам думи, дъхът ми спря…Аз си мислех,че такива като мен вече няма, които да си спомнят всеки миг изживян на село при баба и дядо,с многото братовчеди,животните, диканята с хармана, зимника с избитото масло от издоеното мляко, кобилиците с бакърите от чешмата на село, постлания козек за да легнат всички дечурлига на него, люлката на ореха, асмата с черното дъхаво грозде,пейката пред къщи, на която посрещаха и изпращаха животинте на паша….с хлопките на вратлетата, по които си ги познаваха като се прибират…Още моооого мога да пиша,сълзите ми текат…. Но нашите деца няма да го изживеят,те не го знаят за да го разберат…Кой да ги заведе по тия места…Ако има кой,все някои от тях ще го усетят тоя ДУХ и няма да ни умре Родината….Мисля,че поне учителите по литература и история следва да са духовни за да могат да предадат на дечицата докато са малки,преди да са усвоили чалгата и материализма… Прекрасно творение, много съм благодарна и възхитена!!!! Благодаря,че ви има и вас ПРИЯТЕЛИ-БЪЛГАРИ!

  • Дари // 26 май, 2013 //

    Чудесен разказ! Сякаш бях там през цялото време- виждах и чувах всичко; усещах аромата на мащерката; слънцето ме прегаряше…И плачех….не можех да спра да плача…
    Браво!

  • НИНА // 26 май, 2013 //

    Сега разхождам кучето си по ливадите на града ни и стоя мълчаливо да слушам кукувичките, птичките и щурчетата, да гледам цъфналия мак и камбанките и да вдишвам въздуха ухаещ на зелено и да се рея в детството си с тъга…Искам си я тази природа и тези чисти отношения на хората,омръзна ми от омраза и злоба, от крадци и бездушни печалбари…от безчуствени политици и тяхната жалка борба за власт и надмощие,слава и корупция…

  • Димитър Михайлов // 26 май, 2013 //

    Благодаря!

  • Next2u // 26 май, 2013 //

    Благодаря за така чудено написания разказ, аписан в духа на Йовков и Пелин.
    Пренесох се и и изживях историята заедно с вас.

    От цялото американизиране, глобализация и консуматорство, забравяме красивата и духовна страна на българското село…

    Благодаря!

  • Пламен Москов // 26 май, 2013 //

    Четох с такъв захлас , че за малко да запаля колата и да тръгна без да се замислям , но осъзнах , че е нужна малко организация. Вълшебни думи, чувствам се омагъосан :)

  • Албена // 26 май, 2013 //

    Още ми се стичат сълзите по лицето от този толкова жив, истински разказ…Колко просто и красиво е описано всичко! Какво ще правим когато и последният мъдър старец или баба си отиде от обезлюденото китно селце на България…Децата ни това къде ще го преживеят? А колко ми хареса това – “Та, нали всички сме едно…”

  • Пролет // 26 май, 2013 //

    След такова майсторство на словото мога само да мълча. И да се възхищавам на всичко истинско. И да разсъждавам над всичко, до което се докосна. Благодарна съм, че все още има българи, които могат да видят и оценят далечни кътчета от нашата родина и да ни разкажат за това. Щастлива съм, че преживях този разказ. И малко тъжна. Но преди всичко благодарна!

  • meto // 26 май, 2013 //

    поклон

  • Dimi // 26 май, 2013 //

    КОЙ КАЗВА, ЧЕ СЕГА НЯМАЛО ДОБРИ ПИСАТЕЛИ!
    ЖИВ КЛАСИК СИ ИМАМЕ!

  • Албена Б // 26 май, 2013 //

    Как да спрем тези сълзи за времена отминали, как да върнем макар и миг от младостта, нашата, тази на нашите родители, на прадедите…тези бабки в черно са все по- малко, и старците които помнят имената на нивите ги броим на пръсти…Но това не е краят на света. Времето напредва, и един ден вашите деца ще се завърнат, защото не са забравили. Този ден, те ще имат електронни апарати в дисагите, които ще ги свързват с техните деца на живо. Те идват от бъдещето, и храмът ще го ползват, защото разделението на Горна и Долна махала те няма да разберат. Тези правнуци, по-мургави и с малко по-дръпнати очи ще катерят гордо Родопските баири и ще си правят сирене със чисто мляко от кози които носят стари имена. Ще се чуе лай отново на каракачанска кучка, и земята ще роди изобилие. Те ще помнят дните на бай Стоил, и ще внимават много да не прокудят никой , който с любов и търпение се е захванал изобилието да възвърне.

  • Ивели // 26 май, 2013 //

    Благодаря, страхотен разказ!

  • Efremov // 26 май, 2013 //

    Много добре написано и силно въздействащо. Поздравления за автора!
    За съжаление такава е съдбата на много български планински села… Не само в Родопите.

  • весела // 26 май, 2013 //

    Без думи…..невероятно човешко и истинско

  • Надя // 26 май, 2013 //

    БЛАГОДАРЯ, за всяка изписана дума, то напоследък …… както и да е, все повече, и повече хора да достигат тия невероятни слова!

  • Desi // 26 май, 2013 //

    Imax 6tastieto da poznavam takiva xora,sladkodymni,4isti dy6i!Prosto xorata ot tozi krai sa…….niama dyma koiato da gi opi6e to4no prosto triabva da se dokosne6 do tiax do sadbite im za da go oseti6!!!Gordeia se 4e sam 4ast ot tiax!!!

  • Асен // 26 май, 2013 //

    Изживях го тоя разказ!

  • VATON // 26 май, 2013 //

    Това, което е написано не може да се измисли! Това е изживяно лично и е истинско! Докато има такива хора – да мислят така и да го напишат после – може да вярваме, че светът ще оцелее! Колко просто е всичко на този свят! Ние хората сами си усложняваме живота! И защо го правим? Не знам!

  • veselina tepelieva // 26 май, 2013 //

    Bravo tolkova mnogo ictina bolka kracota valnenie ……..v edin razkas y az kato vcichki drugi cheli razkaza ce nasalzij razchuctvaj valnuvaj zashtoto cam ot Rodopite y naictina e zalko da vidish tolkova kracota cabrala ce na edno miasto-priroda dobrite jora tazi bogata kujnia tezi rekichki……y zalko che tezi nashi bg politizi ocven za corupzia ne micliat za nishto.ot 20 godini ziveya v chuzbina y vcqka godina kato ci doida mi ce kasa carzeto kato gledam tiq ctarzi maiki y basti c tazni pogledi y razkazi na koi kade e cina vnuka y pra-pra vnuka (te daze niamat ideq na kolko jil.kilometra sa).Tazna ictotia no tolkova ictina y bolka Bravo na avtoraPOZDRAVLENIE

  • деде Мити // 26 май, 2013 //

    Браво ! Николай Хайтов има достоен наследник.

  • Лепа // 26 май, 2013 //

    Преди половин час го прочетох, а гърлото ми още не може да се развърже от възела, който ме стегна, докато четях. Толкова трогателно и красиво ми се стори всичко, че пожелах да прегърна тези мили старци, да стопля сърцата им. Мисля да ида и аз там някой ден, да усетя магията…

  • sevdi_22 // 26 май, 2013 //

    az sam ot Rodopite.prekrasno imnogo viarno

  • Йорданка Бонева // 26 май, 2013 //

    Човечност,простота и много силен български дух има във всяка дума от разказа!Благодаря на автора,че ме накара да се замисля за много неща и да пречистя душата си чрез многото сълзи, които се изляха от очите ми четейки всичко това!

  • Иванова // 26 май, 2013 //

    Трябва човек да обича света и хората, за да мисли така, да чувства тази чистота и да я предаде така автентично.
    Аз също съм попивала тази селска идилия и мъдрост на много места из България и да, плача и аз.
    Няма да се уморя да разобличвам и критикувам политически формации, които много манипулативно боравят с етнически въпроси и настройват иначе добруващите и живеещи в мир българи по градове и села.
    Защото да, ние сме едно ..

    Прекрасно послание , сближаващо българите, изпълнено с любов!
    Благодарим!

  • Christiana Yonkova // 26 май, 2013 //

    Четох, четох, пре-про-читах… Нахраних си душата!!! Благодаря за словесната и душевна красота, с която ме дари този текст!!!

  • Джорджио // 26 май, 2013 //

    Със лека доза откровение и срам бих казал, че отдавна на съм дочитал края на някоя книга, защото в това забързано ежедневие свикваме да започваме нещо и да го оставяме недовършено, защото са изникнали 5 нови занимания, с които да се захванем. Но, докато четях тази творба, забравих за сивото ежедневие и проблемите, които носи със себе си, за всички задължения и задачки, които ме преследват както вълк преследва плячката си и просто се отнесох. Историята те грабва без подготовка и те потапя в един невероятно описан и пъстър свят. Свят, в който живеем и подминаваме всеки ден с лекота. Наистина успява да те накара да се замислиш за нещата от живота.
    Поздравления за автора !

  • глори // 26 май, 2013 //

    ПРЕКРАСЕН РАЗКАЗ ! АЗ НЕ САМО ГО ПРОЧЕТОХ ,АЗ ГО ПРЕЖИВЯХ !!!

  • ana // 26 май, 2013 //

    Прекрасно… Смятам, че тази история може да въздейства най-много на хората, които са израстнали по подобни кътчета – тези отношения са ни познати, но вече рядко се срещат и много ни липсват. Вече 30 години предпочитам да прекарам почивката си в родопското село Манастир, където “времето е спряло” – тихо, спокойно, добротата кръжи навсякъде. Това сякаш ми отнема отрицателна енергия, напрупана в досадния град и ми дава сили да продължа напред, с очакването на следващото лято…

  • Шиврова // 26 май, 2013 //

    Нямам думи … наистина … Някъде … по средата (незнам точно в кой момент) започнах да чета на глас … Сама съм … но като че ли беше адски важно … да чета на глас … да го споделя … А сега – ми е някак особено (и е тъжно, и е дълбоко … ) вечно е някакси …
    Благодарна съм на автора … за тази изживяна вечност …

  • Стефан // 26 май, 2013 //

    Поклон,човече!Толкова истински си представил красотата и душевноста на старите българи и на България…!

  • Paulina // 26 май, 2013 //

    И мен нещо ме задуши за гърлото , докато го четях.И нещо ми влезе в очите.

  • Антония // 26 май, 2013 //

    Невероятен разказ, сякаш Йовков се е преродил. Благодаря на Георги Бърдаров за емоцията, по-пречистваща и от пет ракии.

  • Инес Субашка // 26 май, 2013 //

    Прекрасно е!

  • Ирена // 26 май, 2013 //

    Невероятна история!

  • Диляна Лулчева // 26 май, 2013 //

    Когато ми се ще да цитирам всяко едно изречение от нещо написано, значи то е влезнало завинаги в сърцето ми. Благодаря!

  • Grigor Andreev // 26 май, 2013 //

    Naistina mogo hubavq istoriq,pozdravleniq

  • Виолета // 26 май, 2013 //

    Красиво…

  • Цвети // 26 май, 2013 //

    Красиво, истинско!
    От много време не съм чела нещо, което да ме “хване за гърлото” и … ето, случи се! Невероятен разказ!
    От около 15 г. съм влюбена в Родопа планина. Там, в Родопите, губиш представа за време и разстояние, всичко се слива в едно – спокойствие!

  • Мария // 27 май, 2013 //

    Без думи съм от този разказ! Това е класика сега, а да не говорим след години, когато няма да има вече нито един жив човек по тези родопски села. И няма да има кой да посреща случайно или нарочно объркалите се планинари, та да им сипе ракийца и да им разкаже за живота. А че хората по този край са такива – с отворени души и сърца, аз самата съм го изпитала нееднократно. През 2001 г след объркване в Източните Родопи и след 12 часа ходене, прогизнали от прегазване на буйна река и пороен дъжд, група от 10-тина планинари (баир-будали) пристигнахме в село Безводно (каква ирония) около 10 часа вечерта. Единствената светлинка в селото да ни сочи пътя беше кръчмата, като влязохме бях готова да преспя на дървения стол в нея, около кюмбето. Хората обаче ни настаниха по къщите си, без да ни познават, без да ни питат с какъв акъл сме се озовали там посред нощ. Постлаха ни бели чаршафи, изсушиха ни дрехите. На сутринта – каква красота! На отсрещния баир сърни и елени, мирише на борова гора след дъжд! Селото е българо-мохамеданско, а ние заблудените баир-будали всичките християни. За какво разделение, за каква нетърпимост говорим! Всичкото разделение е в главите на политиците и на ония, които искат да “разделят и да владеят”. Но само ако им се дадем.

  • Людмила // 27 май, 2013 //

    Много вълнуващо!Благодаря и аз на писателят Георги Бърдаров!Браво!На 22 май тръгнах за Швейцария и минахме през Връшка чука,Видинско.Аз не съм била в Родопите,но описващият случай ме върна в тази част на България-Северозападната.От този край съм и където и да ида,каквото и да видя,колкото и да се възхитя от чуждата природа,нашето БЪЛГАРСКОТО не си го заменям за нищо на света!Сега съм в чужбина,но сякаш съм си в нас,след прочетеното.Имам желание да посетя това място,да го видя,да усетя духа на починалите и живите.Етническата омраза ни я насаждат политиците,а ние по между си (живея в град с православни,католици и мюсолмани) си се уважаваме,имаме се,търсим се и какъвто и празник да е в отделната религия си го честваме заедно,черпим се и се благуваме!Много съм благодарна на човека,написал ,тоест на Георги Бърдаров и на човека,разпространил го във Фейсбука.Това е прекрасно!Четях,а сякаш и аз бях там!Наградата е нищо пред тази признателност,обич,умиление и благодарност,която получи Човекът-с главно “Ч”!Да сте жив и здрав,Георги Бърдаров!

  • Весела // 27 май, 2013 //

    Не знам къде се преплитат действителността и художествената измислица, но в сливането си и двете са еднакво истински и вълнуващи! Дано повече хора се докоснат до магията, наречена България… във всичките й измерения! Дано повече от нас намерят красотата и повярват в чудесата на Живота! Благодаря на автора за преживяването!

  • rightman // 27 май, 2013 //

    Прекрасен разказ и не по-малко вълнуващи коментари. Емоционално и много лично преживяване, благодаря!

  • Иван Миронов // 27 май, 2013 //

    Благодаря ти уважаеми Георги Бърдаров.
    Обръщам, се на ти, защото сме имали удоволствието да пием ракия при Румен Пенин…
    Тази нощ се събудих в 4 и не мога да спя и вместо да се ядосвам седнах на компютъра. И попаднах на твоя очарователен разказ.
    Благословен да си, че имаш очи да видиш, душа да почувстваш и слово нам да разкажеш.
    До нови срещи.
    Иван Миронов

  • Слави // 27 май, 2013 //

    Ето за кое ми напомни:
    “В духовно отношение шишетата биха могли да се градуират така: под гърлото на първото шише — сериозен и съсредоточен разговор. Пет сантиметра по-долу — сладостни и тъжни спомени. Осем сантиметра по-долу — мисли за някогашни щастливи любови. 15 сантиметра по-долу — мисли за някогашни нещастни любови. Дъното на първото шише — всеобща и неопределена скръб. Под гърлото на второто шише — черна, мъчителна потиснатост. Два пръста по-долу — песни за смъртта или за напразните копнежи. Един пръст по-долу — каквато и да е друга песен, стига човек да я знае. Тук градуирането спира, защото след това следите се губят и няма сигурност. От тази точка нататък всичко може да се случи.”

  • Свилен // 27 май, 2013 //

    Поздравления за автора, много силно ми повлия разказа!

  • Маруся Петрова // 27 май, 2013 //

    Разтърстващо!
    Но забележката под черта някак си не се връзва с чистотата и добротата, която извира от този разказ: “Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.”
    Това веднага ме върна в началото на разказа. Преди първата ракия…
    “Те непрекъснато смятат колко си спечелил, колко си загубил, колко още трябва да спечелиш.”
    Защо, хора?! Даже и да не ви посочат като автори, не е ли важното повече българи да прочетат тези слова и да се замислят?
    Имам приятел, който е прекрасен фотограф и снима изоставени къщи и лица на стари хора. Хиляди са снимките му и десетки от тях са използвани в национални медии. Казва се Жоро Хаджиев. Няма да прилагам линк, да не излезе, че му правя реклама. Никога не е поставял условие за авторски права и хиляди се възхищаваме на снимките му и преживяваме заедно с него емоцията им.
    За разказа – благодаря!

  • Венцислава // 27 май, 2013 //

    Благодаря за преживяването,което ми достажи тозо разказ!Ако някога решите пак да идете натам-моля вземете ме!

  • Стефан Стоянов // 27 май, 2013 //

    Кой си ти Георги Бърдаров ? Кой ти дава правото да ме разплакваш и нарушаваш ежедневното ми спокойствие ? Мислиш ли като пишеш за множеството, което сега, също като мен се терзае и страда за твоите литературни герои, някакви си там поляни, къщи, историйки печални …Кой, кой, кой…???

  • НИНА // 27 май, 2013 //

    Благодаря за прекрасният разказ!

  • Dimitrov // 27 май, 2013 //

    BLAGODARQ!NAISTINA IMA ZA KAKVO DA SE ZAMISLIM SLED KATO PRO4ETEM TEZI REDOVE!RAZPLAKAH SE!

  • Златико // 27 май, 2013 //

    Невероятен разказ! Толкова истински и зареден с такава емоция. Благодаря много за споделените преживявания.
    Обичам Родопите. Всяко едно кътче там е магнетично по свой си начин. И като се сетя, че точно по този път ние стигнахме до Могилица, а то ей там, зад ъгъла се криели още чудеса.

  • Роси // 27 май, 2013 //

    …И плаках и се смях… Благодаря!

  • ВЯРА // 27 май, 2013 //

    Нямам думи-удавиха се в сълзите!Нямам глас-заседна в гърлото ми!С благодарност към автора за неповторимата емоция,която изживях,благодарение на този разказ!Хора,моля Ви-направете го достояние на приятелите си! Нека това е нашата награда към автора!Още веднъж БЛАГОДАРЯ !И понеже в нашето семейство обожаваме да пътуваме из неизвестни кътчета на България,току що си обещах,че това ще бъде следващата ни дестинация.И разбира се-ще си вземем шише домашна ракийка.

  • Лулу // 27 май, 2013 //

    Бръкна ми в Душата!Още веднъж се убеждавам, че по-голям сценарист от Живота няма.
    По ирония на съдбата вчера бях на подобно място, на изток, до граничния кльон с Турция – Маточина. На едното възвишение е кулата Букелон, в която е бил затворен плененият от Калоян Балдуин, а на другото – граничната вишка. Пак така от нищото изникнаха двама старци. Слушах разказите им за хвърления в кладенеца поп и избесените по дърветата момци през Априлското въстание, за порутеното вече училище, в което са учили на 2 смени; за тютюна, сусама и памука, от които са се изхранвали; за автобуса, минаващ през ден и доктора, идващ всеки понеделник… Наоколо райски простори, земя за чудо и приказ, а хората – кът. С тях лека – полека си отива и човещината. Оставаме ние от градищата, с ламтежа, с ръчкането и забравените корени.

  • Мартин // 27 май, 2013 //

    Исках нещо да пиша, чудех се какво, после зачетох коментарите тук и се отказах. Нямам какво повече да кажа от писалите преди мен. Радвам се, че открих този автор (за себе си). Намерих му блога и пак се зарадвах. Благодаря за вниманието!
    А, щях да забравя:
    На вниманието на собствениците/администраторите на сайта!
    Считам, че толкова хубави думи са голяма рядкост в днешно време и трябва да бъдат разпространявани безогледно, както и направих – разпратих линка на всички мои приятели, за които мисля, че ще им хареса написаното. За тези, които искат да ме съдят за нарушаване на авторските права, данните ми са тук:
    https://www.facebook.com/martin.zaharieff?ref=tn_tnmn
    Наздраве!

  • Камелия // 27 май, 2013 //

    Прекрасен разказ, БЛАГОДАРЯ!

  • Валя // 27 май, 2013 //

    Това е бисер между мъниста…
    Поздравления за автора с пожелания да продължава да пише, да радва, да вълнува, да е будител на българското и на Доброто!

  • Мария // 27 май, 2013 //

    Удивително. За разлика от автора с изящните изрази , не мога да намеря думи за да изразя радоста си от прочетеното. Може би отдавна не съм се просълзявала така. Бъдете жив и здрав .

  • Емилия // 27 май, 2013 //

    След този вълнуващ разказ и всичките прекрасни отзиви съм много щастлива!Благодаря!

  • Петя // 27 май, 2013 //

    Четох с разширени от жажда очи – жажда, възбудена от живия разказ; жажда, импулсивно родила желанието ми да бъда там, да вдишна от въздуха, да потъна в това село, в което времето е спряло. Родопска омая – извън света. Чудесен разказ!!!

  • Родпчанин // 27 май, 2013 //

    Много коментари, много сълзи, много нещо. Евала, че има все още хора на художественото слово, не само журналисти. Евала, че има и читатели, не само на политически статии, но много прочувствени коментари, от които и аз твърдия Родопчанин взех че се “разчувствах”. Ние Родопчани, не плачем, ние работим и пеем. Ние родопчани сме оцелели защото сме свързани все още със земята и рода на нашата планина Родопа, а не с някакви ридове Родопите, както обичате да се изразявате столичани. Разбира се че има художествена измислица в разказа, та нали всяка манджа иска мерудия, просто автора е написал това което всички ни е искаме мир и доброта между людете на тая земя. Сред планинците тези добродетели са оцелели, но в равнината – не знам. Моя съвет е да спрете да ревете, ами да вземете да излезнете малко offline и да посетите бабите и дядовците си на село, па да вземете да покопаете малко, да посадите по едно дърво, че да порасне и да върже, та да разберете от къде идва хляба. Защото само хора които са свързани със земята са истински другите са ГМО. А България винаги ще има, защото рая под небето се нарича България, а българите може да са от еврейски, турски, цигански, китайски, сирийски, ирански, английски, норвежки, германски и т.н. произход, защото много народи са живели по тези райски земи и са водели войни за тях. И последно – вярата на родопчани е все още истинска, православието и исляма тук са много по свързани отколкото например православие и католицизъм, но лоши хора с пари се опитват да си играят с огъня, затова по-добре да спрете с коментарите на тази тема, че те подклаждат огъня.

  • Коренякъ // 27 май, 2013 //

    Моите поздрави за пишещия и за изпиталите удоволствието на “картината”. Без ракия нищо нямаше да бъде същото !Цветовете са реални а усещането за извисяване ни дава право да търсим подобни изповеди!

  • Калин // 27 май, 2013 //

    Много благодаря ! Трябва да задължат депутатите да го четат всеки ден преди работа !

  • Стефка // 27 май, 2013 //

    БРАВО! ЕДНО ГОЛЯМО БРАВО! Завладяващо, като приказка. Толкова близко до душата и сърцето. И плаках, и се смях. Но това е живата истина за нашата мила България.
    Още веднъж БРАВО и БЛАГОДАРЯ на Георги Бърдаров, че ни е предоставил това “богатство”.
    Прекланям се пред таланта ВИ!

  • фори // 27 май, 2013 //

    Преживях го, описателно и трогателно, остава ти само да се замислиш за много от простичките (обикновенните) неща от живота. Много, ама много добро!

  • фори // 27 май, 2013 //

    Преживях го, описателно и трогателно, остава ти само да се замислиш за много от простичките (обикновенните) неща от живота. Много, ама много добро! БРАВО!

  • Аракси // 27 май, 2013 //

    Искам дс ви кажа, че прочетен на 27-ми 05. този текст въздейства точно толкова силно, колкото и на 24-ти…. Силата на словото е велика, а този автор наистина умее да борави с думите, образите, чувствата… Благодаря! Подарихте ми прекрасни преживявания!

  • Катето // 27 май, 2013 //

    Господин Бърдаров, БЛАГОДАРЯ НА БОГА, че Ви познавам и че имах щастието да бъда ваш студент. Не познавам дори един човек от курса ни, който да каже лоша дума за Вас. Всички до един слушахме с интерес това, което преподавахте, а за курс от 70 човека – това е похвално. Тъй като рядко се срещаме – ПОЗДРАВИ и знайте, че със сигурност ще останете в съзнанието на всеки студент, докоснал се с неизчерпаемата Ви енергия. Радвам се, че оставяте диря и в мислите на много други хора с този разказ, вълнуващ от дъното на душата! Поздрави, поздрави, поздрави – випуск 2005 География!

  • Катето // 27 май, 2013 //

    Господин Бърдаров, БЛАГОДАРЯ НА БОГА, че Ви познавам и съм била ваш студент. Не познавам нито един човек, който да каже лоша дума за Вас. Всички до един слушахме с интерес това, което преподавахте, а за курс от 70 човека – това е повече от похвално. Тъй като рядко се виждаме в университета – ПОЗДРАВИ и знайте, че със сигурност оставяте следа в съзнанието на всеки студент, както оставяте следа в мислите на много хора с този разказ. От дъното на душата се развълнувах!!! Поздрави, поздрави, поздрави!

  • Bürhan // 27 май, 2013 //

    - А, хора!

    Тук ние също отстъпваме крачка назад от странната му реакция, но, без да ни обръща внимание, старецът продължава:

    - А, хора, лелеееееееее, хора в Гоздьовица! Лелеееее… – и се хваща за главата.

    – Как сте се излъгали бре, хора? Та тук никой не идва! .NAİSTİNA JESTOKO İ DILBOKOO BOLİİİ

  • сержант Буйнóв // 27 май, 2013 //

    На запад под същото било…
    http://dveri.bg/a9y4h

  • Чавдар // 27 май, 2013 //

    Разтърсващо! Прекрасно!

  • Стефан // 27 май, 2013 //

    Уникално!!!!!!!!!

  • Васил // 27 май, 2013 //

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Отново ще го ПРЕпрочета:):):)!

  • TONI CHERVENAKOVA // 27 май, 2013 //

    Gospodin Bardarov, doblijavate se do golemite balgarski klasitsi! Preklaniam se pred vashia talant!Preklaniam se pred vashata sila na duha!Samo 4ovek sas silni dushevni 4uvstva bi mogal taka maistorski da spodeli prejivianoto!Iskrenno sajaliavam 4e ne vi poznavam!Badete jiv i zdrav i ne spiraite da tvorite! /moli izvinete me za hsrifta/

  • Д-р Косьо // 27 май, 2013 //

    Разказът си е разказ и е много красив! Аз също коригирам своите разкази и снимки просто защото виждам,че така по-добре изразяват това, което бих искал да редам на четящите и гледащите..Нищо лошо не виждам в това! Мога да поздравя автора ,за добрия изказ и усперодните сюжетни линии.. От време навреме се сещам,че ми потъват историите не само от двете махали на Арда.. ,ми и от двете години прекарани в грижа точно за тези отружени байовци..,че им бях личния доктор ;-)
    За двете години присъствах на удивителните истории ,които само Бог може да сътвори в миг на вдъхновение…

  • Чавдар Р. // 27 май, 2013 //

    Страхотно!!!!!!!!! Благодаря Ви Господин Бардаров.Нямам думи да изразя емоциятя си от прочетеното.

  • Kosev // 27 май, 2013 //

    Kakvo mu tryabva na chovek?- pet rakii i edin razkaz!
    Blagodarya ti Choveko!
    Razstarsi me!

  • Мариана // 27 май, 2013 //

    Моето скромно мнение е, че този бисер трябва да бъде поместен в учебниците по литература на нашите гимназисти!

  • Коста // 27 май, 2013 //

    ПОКЪРТИТЕЛЕН РАЗКАЗ!!!
    И невероятно поучителен

  • Елена // 27 май, 2013 //

    Отдавна писано слово не ме беше разстърсвало така. Плаках от първата до последната дума на този разказ.
    А това, че хората не виждат че е художествена измислица говори за огромния талант на автора, който в една събирателна история е успял да предаде прости, вечни, и най-вече истински човешки послания.
    Браво!

  • Соня // 27 май, 2013 //

    Браво! А като се замислиш колко такива селца има..

  • Стан // 27 май, 2013 //

    Истината, горчивата истина…. а тя боли.

  • МАРИЯ // 27 май, 2013 //

    БРАВО!…..УНЕМЯХ ОТ ВЪЛНЕНИЕ….ГОРДА СЪМ ОТ ТОВА КОЕТО ИМХ ЧЕСТА ДА ПРОЧЕТА….ТОЗИ РАЗКАЗ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ….ПОКЛОНПРЕД УМЕНИЕТО НА АВТОРА…НАПИСАН Е РАЗКАЗАН Е ТАКА ЧЕ ЧИТАТЕЛЯТ СТАВА НЕУСЕТНО ГЕРОЙ В НЕГО…….МНОГО ПОУЧИТЕЛЕН..МНОГО БЪЛГАРСКИ….БРАВО!!!

  • Миглена // 27 май, 2013 //

    Благодаря! Този разказ ме върна в бабината къща… Там на хълмчето зад къщата още сме деца, живеем в колибата, която дядо Цеко ни направи от букова шума, печем царевица и брулим пресни орехи зад сайванта, където баба и дядо варяха тайно чиста сливова ракия. Още чувам бако Лако ( на около 80 г.), който разправя за майка си така сякаш е малко момче и тя ще се появи зад ъгъла… И сега след толкова години, четейки разказа на Георги Бърдаров знам, че аз може и да съм далече от бабината къща и мястото е вече толкова пусто, но то никога не ме е напускало… Благодаря!

  • Мариана // 27 май, 2013 //

    Разказът е много добър, поздравления! Но тази водеща снимка Георги Бърдаров е “присвоил” от снимките на мъжа ми без да му публикува името. Не е редно. Фотографът се казва Илия Илиев. Ние можем да покажем точното място, където са снимани старите къщи, а авторът на този разказ може ли? А в края на разказа се говори за авторски права, а самият г-н Бърдаров не ги спазва.

  • Красимира // 27 май, 2013 //

    Четох и плаках! Изплаках си душата и се пречистих! Благодаря!

  • Владимир // 27 май, 2013 //

    Каквото и да кажа за този разказ ще е малко ! Уникален, толкова простичко написан, и същевременно толкова въздействащ, затрогващ, предизвикващ лавина от чувства, коктейл от емоции… Човек се отпуска, сякаш е там, свободен, необременен от динамичното си ежедневие, попивайки всяка дума, потъвайки в магичната родопска природа. Четейки, става ти мило, в ъгълчетата на устните се появява усмивка, след няколко реда пък сълзи напират в очите ти. Колкото и красноречиво да опитвам да се изразя, някои неща са неизразими, неописуеми. Понякога се смееш и не можеш да обясниш защо, понякога плачеш и не можеш да кажеш защо….просто ти е мъчно. Наистина много малко разкази могат да отприщят такава вълна от чувства и емоции, разказ, който бих оприличил като Шедьовър. Човек занемява четейки, пренася се там….дори след като прочита му, не е на себе си….може би от ракията. Бог да благослови ракията а на автора – ПОКЛОН и от все сърце желая здраве и безпределни творчески успехи….а музата си я имаш…!

  • Теодора // 28 май, 2013 //

    Прекрасен и много вълнуващ разказ. Напомни ми за мои подобни срещи из разни краища на България. Първата ми реакция беше на тъга, че толкова дълбоки корени се прекъсват. На следващия ден бях на български концерт, част от фолклорен фестивал в Сиатъл, САЩ. Десетки американци участваха редом с нашата имигрантска общност и публика от цял свят се наслаждаваше на българския фолклор. Следната картина резюмира за мен духа от този ден: полуяпонка-полутуркиня бие тъпан и води българско кукерско шествие из алеите на американски парк. Може би корените не се прекъсват, просто светът се променя.

  • Zlatka Pironkova // 28 май, 2013 //

    Жорка, БРАВО! Чак в Канада по неведоми пътища ме намери твоят разказ… и ме разплака. Истинско! Поздравления!!!

  • Деян // 28 май, 2013 //

    Живея в САЩ от 7 години. Случайно попаднах на този блог. Освен едно голямо БЛАГОДАРЯ друго на ум не ми идва. Страхотен разказ, наистина ме накара да се спра за минутка и да се замисля върху живота.

  • Гергана // 28 май, 2013 //

    Останах без дъх и думи! Цялата настръхнах.. Браво!.. Благодаря!!!

  • Vilyanka // 28 май, 2013 //

    Възхитена съм от разказа. Първо, че Родопите ми е на сърце, второ, че имам много подобни преживявания тип “тръгваме да гоним вятъра”, а се връщаме “намерили душите си”. Начина, по-който е разказано всичко предоставя реалистична картинка. Браво, наистина ме разчувства. И поплаках дори. Толкова е простичко, а и тъжно.

  • vili // 28 май, 2013 //

    Прекрасен и вълнуващ разказ.Благодаря!
    И дай Боже коментара на Албена М. да се сбъдне :)

  • Ели // 28 май, 2013 //

    Благодаря за прекрасния разказ пренесе ме в друг по красив и чист свят

  • Павел // 28 май, 2013 //

    Тъжна, но прочувствена история, върна ме години назад в родния Балкан, където има подобни места. Браво!

  • alex in chains // 28 май, 2013 //

    БЛАГОДАРЯ!

  • Цветомир // 28 май, 2013 //

    Благодаря .

  • Владимир Михайлов // 28 май, 2013 //

    Изключителен!!! Това е расказ, който събуджда в читателите си максимално широка гама от емоционални състояния. Полезно четиво е за всеки, който по някяква си причина е започнал да не стъпва по земята, както и за всеки, който иска да прочете нещо с найстина дълбок смисъл. Расказът предразполага читателите си към теми за размисъл – актуални за всеки, за всяко време и място по света и е добре , да бъде прочетен от всеки, който смее да се нарече “Българин”!

  • Росица // 28 май, 2013 //

    БЛАГОДАРЯ!
    Пречистващ духа БЪЛГАРСКИ разказ!
    Поклон пред автора!
    Българи, нека си повярваме, че сме част от света и НЕКА не прекланяме чело пред “великите” сили, а да се гордеем със себе си! Да се гордеем с автори, като Георги Бърдаров, който разплака всички нас и достигна онези кътчета в душите ни, които сме скрили от себе си, за да не изглеждаме слаби и уязвими в това страшно и егоистично общество, което сами създадохме. БЛАГОДАРЯ!

  • Ваня // 28 май, 2013 //

    Изключителен разказ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Благодаря!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Нямам думи!!!!!!!!!!!!!!!!!

  • Стефан // 28 май, 2013 //

    Страхотно, просто се развълнувах от дъното на стегнатата ми градска душа. Просто едно голямо браво за автора ! Хубаво е от време на време някой да ни напомня, че преди всичко трябва да бъдем хора.

  • Снежана // 28 май, 2013 //

    За мен прочитането на този разказ беше като представление – смях се на глас, замъглиха ми се очите от … прахта. Беше страхотно изживяване пълни с прекрасни емоции. Нямам думи да изразя по подобаващ начин моето голямо Благодаря на майстора на думите. Благодаря!

  • Габриела // 28 май, 2013 //

    Благодаря…… знам, че това не е достатъчно да изрази точно как се почувствах, четейки текста, но просто в момента не ми достигат думи…..

  • Силвия Величкова // 28 май, 2013 //

    Благодаря!!! Страхотен разказ! Смях се, плаках, препрочитах…….
    Вълнувах се заедно с героите.Браво на автора.Нека продължава да пише и да ни напомня ,кои сме и от къде сме тръгнали.

  • Косьо // 28 май, 2013 //

    Четох и преживявах, усмивки, сълзи… Спомних си как преди трийсет години на една командировка в Трън, обикаляхме по околните планински склонове. Попаднахме в едно запуснато селце високо в планината, само руини… От една порутена къщурка излезе една превита бабичка и каза, че те с „Дедето“ са последните останали живи жители… А после ни каза: – Абе то, Дедето да е жив, че да пасе козичките! Че без него и аз ще си ида… Там отдавна сигурно не е стъпвал човешки крак… А колко много са селата като тези в разказа… И колко е жестока съдбата към нашия народ! Един род, а се делят на българи и помаци!!! Поклон за този народ! Поклон и за таланта на автора!

  • Катя // 28 май, 2013 //

    Невероятно, възхитително, спиращо дъха..
    Разказа успешно е уловил духа на едно различно време, на едни жизнерадостен, усетил смисъла на живота, човечец!
    И накрая, след всички сълзи и усмивки, в теб се надига желанието и ти да идеш да видиш дядо Стоил, и ти да идеш до края на света!

    Поздравления към автора!! :)

  • Калин // 28 май, 2013 //

    НЕВЕРОЯТНО!!! Четох го и не исках да свършва, уникални емоции, колко мило ми стана. Просто нямам думи да опиша тази прекрасна история!

  • Светослав // 28 май, 2013 //

    Историята ,независимо,че е художествено пресъздадена много ме развалнува,и въпреки убедеността ни ,че сме на дъното на света вдъхва вяра и убеденост ,че и там има БЪЛГАРИЯ.
    Пренесох се в творчеството на Хайтов,Радичков,Йовков.
    БЛАГОДАРЯ

  • ДЖОВАНА // 28 май, 2013 //

    Малко познавам тази част на БЪЛГАРИЯ! Това,което съм чела или гледала по телевизията, сега го усетих с дъха на мащерка, планински хлад, обикновени хора, почти края на един отрязък от миналия век! Плаках от …не знам от какво! От красиво подредените думи, които влизат под кожата ти и те карат да настръхнеш! ТОВА Е УРОК ПО НРАВОУЧЕНИЕ! ДАЛИ НЯКОЙ ОТ БЪДЕЩИТЕ УПРАВНИЦИ ЩЕ ГО ПРОЧЕТЕ!
    НА АВТОРА С ПРИЗНАТЕЛНОСТ – БЛАГОДАРЯ!

  • bachym // 28 май, 2013 //

    Защо не си виждам коментара от вчера?

  • Мирела // 28 май, 2013 //

    Четейки, преживях и последната запетайка, просълзих се…Благодаря за преживяването!!!

  • Анелия // 28 май, 2013 //

    Много е хубаво, наистина, развалнувах се!

  • ДОБРИН ПЕЕВ // 28 май, 2013 //

    чудесен разказ…. Трагичното е,че подобен разказ може да се напише за още много български селца – селца с по пет шест човека но кадето някога е кипял живот…Парадоксалното е че изченат ли тези села със свойте прости но човешки взаимоотношения изчезваме и ние като нация !!!

  • Зорка Георгиева // 28 май, 2013 //

    Страхотен разказвач си Георги :) .

  • Лъчезар // 28 май, 2013 //

    Влиза Християнин в помашко село – всички са му приятели!
    Влиза Помак в християнско село и започва да се моли, никой да не разбере, че е от Южна България…
    Комунизма възпита това! Да мразим Турция, за нещо което сегашното ѝ поколение не е виновно, а Македония да мрази нас за същото…Само, да знаете колко ми беше болно да срещам гнева в очите на млади македонски момчета! Гняв, който аз лично, по никакъв начин не съм заслужил, гняв провокиран от политически и военни интереси и пропаганди! СРАМУВАЙТЕ СЕ! СРАМУВАЙТЕ СЕ,ЧЕ СТЕ ИЗПЪЛНЕНИ С ОМРАЗА, ЗАЩОТО СТЕ ГЛУПАВИ!

  • Grace Vorobieff // 28 май, 2013 //

    Красива, плодородна страна е България! Умни, красиви момичета и момчета! Хора, с добри сърца!
    А защо забравяме това, а защо не вървят нещата в България?
    Този разказ ме върна години назад, когато беряхме боровинки по Родопските поляни. Сладко и компот правихме от тях.
    Ех, че красота, ех че земя прекрасна

  • Валентина // 28 май, 2013 //

    Благодаря за това преживяване! Плаках, смях се и толкова се радвах на магаренцето с провиснало тумбаче…
    Благодаря!

  • Иван Христов // 28 май, 2013 //

    Рядко нещо написано може да ме развълнува, но тука нещата стоят по различно. На 5 или 6 години мога да уцеля нещо написано което е много “добро” . Това което прочетох е точно такова.
    Браво..

  • Теодоси Бялков // 28 май, 2013 //

    Аз също благодаря за страхотния разказ !

  • Цонка Каснакова // 28 май, 2013 //

    Истинско, чувствено и от сърце. Невероятно е!

  • Георги // 28 май, 2013 //

    Поклон и голямо Благодаря за разказа!

    П.П.
    За пръв път виждам някой да напише нещо, и всичките стотици коментари да са положителни.

  • Валя до Лъчезар // 28 май, 2013 //

    Aйде, бе! Коги и кои македонски момчета си разгневил?
    Когато човек е в Македония, нещо не си личи Македония да ни мрази. Ай стига с тея противопоставяния.

  • Ангел // 29 май, 2013 //

    Благодаря за преживяването!
    Поемам дежурствата за прането на знамето и миенето на табелата.

  • стоянка андреева // 29 май, 2013 //

    благодаря за хубавите моменти коиито изпитах когато четох разказа браво

  • Сиана // 29 май, 2013 //

    Толкова трогателна, истинска, красива, миловидна, затрогваща история, така майсторски разказана, че просто те оставя без дъх до последната точка! Адмирации на автора!

  • Ирина // 29 май, 2013 //

    Подейства ми пречистващо. Катарзисът минава през тъгата и после идва облекчението…….Чудесен разказ!

  • Валентина Стоянова // 29 май, 2013 //

    Благословено перо…!Ще запомня името Георги Бърдаров и ще очаквам новите му текстове…Блаженство е да го “четеш”!

  • FERIHA // 29 май, 2013 //

    BLAGODARYA ZA POSLANIETO,KOETO IZPRA6TATE NA SVETA ! TOVA E VELIKO,SAMATA ISTINA E,NYAMA KAKVO DA DELIM! USETIH POSLANIETO S CYALOTO SI SARCE I DU6A ! NEKA VSI4KI GO USETIM! <3

  • Любомира // 29 май, 2013 //

    Браво, дар слово имате г-н Бърдаров! И боли, и усмихва.. и разплаква .. разказа е прекрасен.

  • Николай Серафимов // 29 май, 2013 //

    Много истински и чувствен…Благодаря…Трябва да се препрати в парламента и преди всяко заседание да се чете, за да не забравят депутатите от къде са тръгнали и на къде трябва да гледат, когато решават съдбата за България.

  • МАРГАРИТА // 29 май, 2013 //

    ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!

  • Димитър // 29 май, 2013 //

    Цяла зима бях по тези места – всеки ден в различно село – с много хора се срещнах и разговарях – но все не ми оставаше време да напиша нещо за това – сега проста няма нужда – ако ми питат как е там – ще има кажа – Четете За петата ракия…БАЛГОДАРЯ ЗА ОТКРОВЕНИЯТА -

  • Емел Мехмед // 29 май, 2013 //

    ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ! :)

  • Галина // 29 май, 2013 //

    Не бях чела скоро нещо толкова вълнуващо…. Адмирации за белетриста, поклон пред таланта!

  • Иван // 29 май, 2013 //

    Отдавна не бях чел нещо, което да звучи толкова живо и въздействащо, и в същото време да се чете толкова леко. Поздравления за автора, много добър разказ!

  • Екскурзиянт // 29 май, 2013 //

    Благодаря! Прочетох на един дъх – секван от смях и едва сдържащ сълзите си. Поздравляния

  • Антоанета // 29 май, 2013 //

    Плачем всички, защото ни боли за Родината, за красивата ни, единствена, която умира пред очите ни!Имаме нужда повече българи да почустват това със сърцата и душите си и….ако може, да спрем, да се върнем назад.Но истината е ужасна, само с ракията може да се понесе.

    Поклон пред таланта Бардаров!

  • Краси // 29 май, 2013 //

    Прочетох, споделях, пак прочетох …. и пак ще споделя!
    Благодаря!

  • Стойков // 29 май, 2013 //

    Изумително!!!

  • Весел // 29 май, 2013 //

    Не мога да изразя чувствата си с подходящи думи. Само очите ми се пълнят със сълзи от прочетеното без да мога да си обясня защо. Впрочем, трябва ли ми отговор. Отговорът е изтъкан в разказа. Благодаря ви г-н Бардаров!

  • Иво // 29 май, 2013 //

    Снимката с табелата е монтаж. Другите са реални, но от различни места.

  • Николай Найденов // 29 май, 2013 //

    Много благодаря! Голям Майстор!

  • DANIO // 29 май, 2013 //

    “Само когато завали
    и мъката с дъжда изтича
    си спомням колко ме боли
    и колко много ви обичам…

    Прощавайте, прощавайте… ”

    Много тъжно :(

  • Една българка // 29 май, 2013 //

    Думи нямам с които да изкажа възхищението си към автора. Така умело

  • Една българка // 29 май, 2013 //

    Думи нямам, с които да изкажа възхищението си към автора. Невероятно колоритно и омайно ни води към онази загубена страна на човечеството – простота на живота. Така умело, леко и ненатрапчиво докосва душата на всеки, който поне малко се чувства българин. Толкова много сме зажадняли за истинските, човешки отношения….И най-много за ЛЮБОВ. Любов – честна, добродетелна, безкористна, самопожертвователна…всемирна…
    Мисля си, дали нашите деца, някога, след години биха почувствали така разказа както ние сега. Дали, ще разбират тези прости думи казани от стареца…. ??? Дали, не ги осакатихме с нашите амбици и стремежи за успех на всяка цена. Моля се на Бог да не сме им навредили до толкова, че да са се превърнали в машини и да се е загубило човешкото в тях. А, какво по-важно има от това да си Човек – нищо.
    Колко още много мисли и чувства разбуди този прекрасен разказ…
    Вярвам, че всеки, който го е прочел ще се замисли за собствения си живот и ще се опита да го промени към по-добро, с повече красота в отношенията, толерантност към различния и…ЛЮБОВ.
    Успех на автора – Георги Бърдаров! Щом пише така увлекателно, вероятно е добросърдечен човек. Трябва да има повече такива, като него.

  • g // 29 май, 2013 //

    Иска ми се да напиша по-смислен коментар, но не мога да намеря кърпичките да си избърша очите! Задължително ще отида до там, дано са живи старците, да видят още хора. Сигурно са много самотни!

  • Гергана // 29 май, 2013 //

    Моите адмирации към автора на този текст!Едва ли има българин, който да не се разтърси от подобен текст, преплетен от истинност, тъга и много надежда разбира се!
    Удивявам се и на друго – не срещнах обичайните злостни коментари, на комплексирани хора и хейтъри, които търсят заядливият тон, вместо да оценят такава прелест със сърцето си.
    Не съм била в Родипите, нито в Рила….сигурно съм луда,че още не съм отишла..,но това е една от мечтите ми.Дано да се случи скоро да видя какво е:)
    Поздрави за всички Българи, всичко които обичат родината си и мислят,че няма по красиво място в света!Бъдете щастливи!

  • Magdalena Marinova // 30 май, 2013 //

    Prekrasno napisano, uloweno i presyzdadeno. Oceneno i tolkowa wyzdejstwashto na setiwata. Smeq se s glas na mesta i iskam da spodelq s celiqt swqt. Hem mi se plache w cqlo gyrlo, hem gledam da hlipam tihi4ko na rabotnoto si bjuro. S Rodopskite hora sym bila mnogo pyti, a puk zhiweq w California, dado mi i brat mi se kazwat Stoil. Ot kyde se nameri tolkowa talantliw da razkazhesh nerazkazuemoto, Georgi? Blagodarq, che te ima!

  • Брахман // 30 май, 2013 //

    Тази история ми напомня една друга подобна, дори по силна. Югославия се разпадаше. Сърбите се биеха против сръбските албанци, които бяха подпомагани от американците и англичаните. Един журналист видя група бежанци, отиде към тях, спря един мъж и го попита:
    - Вие мюсюлманин ли сте или сте християнин, сърбин или албанец?
    Човекът отговори:
    - Не съм нито сърбин, нито албанец. Аз съм машинист на влак. Работих 20 години и имах семейство и къща. Сега нямам нищо.

  • Анастасов // 30 май, 2013 //

    Мислех, че след прочитането на този великолепен разказ няма да има противоречиви коментари, но не… Един Николайчо и един Асанката (Помаков) ме опровергаха. На тия двамата не им трябва ракия, за да ръсят откровени глупости, особено вторият, който се обозначава като представител на несъществуващ помашки етнос, по-древен дори и от македонския! :-) ) Този или е напълно неграмотен, или просто не му харесва българската история в частта и относно ТУРСКОТО робство. Не знам, но не ме и интересува… Важното е, че Георги Бърдаров е описал нещата в Гоздьовица с такива силни думи, че не може да остави никого безучастен! Поклон пред таланта му!

  • Я.Ангелов // 30 май, 2013 //

    Благодаря.
    Всичко много ми хареса, включително почти всички коментари. Може би все още има надежда за България?
    Дано да просъществува въпреки политиците ни!

  • Д.Павова // 30 май, 2013 //

    Даааа, трогващ, реален разказ за България след 1989 …..ех, да му се невиди ….толкова е тъжно, че тези села стават все повече и повече….а хора не останаха
    Един старец в България

    Това, което цял живот градих,
    до камък го окрадоха, човече!
    Дърветата, които посадих,
    до корен някой снощи ги осече.

    Остана ми един разгърден двор,
    навръх живота някъде набучен,
    и вие иззад чуждия стобор
    от мъка престарялото ми куче.

    И гледам ви със тия две очи,
    отдавна преживели всяка клада,
    душата ми, родена да горчи-
    вземете ми и тях! Да ви присядат!

    Халал да ви е празният ми джоб
    и дворът ми, забравил що е семе!
    Мен трап ми стига. Колкото за гроб!
    А Господ Бог и гол ще ме приеме….
    Ники Комедвенска

    Към това стихотворение има и снимка, но която и снимка на възрастен в България да сложиш до тези думи ще е достатъчно.

  • Стоев // 30 май, 2013 //

    Много хубаво всичко, ама на пусто и след такава статия ще се намерят няколко помакеещи се да се разсмърдят с простотията си.

  • tanya atanasova // 30 май, 2013 //

    Trogatelno..imah nujda da ptoleq salzi.
    Mnogo gnqv sam sabrala..obi4am te mila rodino…mnogo mi lipsva6…

  • Кристина // 30 май, 2013 //

    Няма думи! Толкова трогателно и истинско, че наистина трябва да се види това място за да разбере човек в днешно време колко много имаме за какво да благодарим. В нашето забързано всекидневие не можем да оценим дори дребните неща, който приемаме за даденост.

  • П.Костова // 30 май, 2013 //

    Благодаря на автора, че ме направи истински щастлива за минутите докато четях разказа му.Отдавна не бях се наслаждавала така на българското слово.Поклон!

  • Десислава // 30 май, 2013 //

    Това беше първата ракия! Искам всичките пет! Наздраве!

  • EvgEnd // 30 май, 2013 //

    Обикалял съм из Родопите… и не само. Виждал съм много замиращи селца, градчета….
    Но разказът, този разказ ме хвърли в бесни размисли. И за пореден път пред себе си задавам въпроса: Дали не искам да живея в “онова” време, когато радост за детето е представлявала бучка небе шикер /небе чикер/, когато са ходели с прокъсани пътъци на училище и никой не се е присмивал на никого, че дрехите му са демоде, че телефонът му е без камера и интернет. Когато богатството се е изразявало в ниви и глави едър добитък, а не в скапани лъскави автомобили, дрехи, палати …. когато хората са били единни и в радост и мъка, когато младежите са “уплътнявали” своето свободно време не в шумен МОЛ, кино или дискотека, а на нивата-там където всички са изкарвали прехраната си и всеки е уважавал труда на другия!?

    Този разказ ме докосна и макар да се наложи да дам последните си средства за да стигна до мястото, ще го направя. При първа възможност!
    Там отново ще чуя разказа на бай Стоил

  • toshev // 30 май, 2013 //

    Благодарности на автора!

    Идвай те си
    Идвайте си, докато все още светят
    две прозорчета в шумака
    и до късно в есенните нощи двама старци
    трепетно ви чакат.

    Идвайте си. В старото огнище
    пън догаря – сух пън от черница
    и до него спомени разнищват
    стар баща и майка ви светица.

    Идвайте си, докато на двора
    тегне с грозде старата лозница,
    жълти тикви светят на стобора
    и поели топлата десница,

    целунете майка си, че може
    тази среща сетна да остане…
    Не ще има кой софра да сложи,
    с топла питка сладко да покани.

    Ще заглъхне къщата, а двора
    ще потъне в бурени и лайка…
    Тук ще дойдат нови, чужди хора,
    ще я няма бедната ви майка.

    Ще мълчат оголени липите,
    небесата ще се спуснат сиви…
    Майките ви чакат пред вратите.
    Идвайте си, докато са живи!

    Христо Медникаров

  • malina // 30 май, 2013 //

    Както казва един хирург – аз бъркам по органите на хората, но ти ми бръкна в дущата.Все едно бях там участник. Поклон разказвачо на истината за българското село.

  • rain // 30 май, 2013 //

    За мен е невъзможно да изразя с думи вълнението от това ,което прочетох.Благодаря!

  • vladimir // 30 май, 2013 //

    Действително уникална история…Д-р Бардаров ми е пре подавал в университета и мога само да кажа че той и историята му са достойни за най-високото отличие.Поклон

  • Emiliya Ivanova // 31 май, 2013 //

    Отдавна не бях чела нещо толкова истинско…..и безкрайно тъжно ! Умира ли България? Изчезваме ли българите?? Как така от рая направихме ад?От къде дойде тази алчност и злоба помежду ни. Забравихме да се радваме на малките неща и да ги ценим!!! Напишето нещо за надеждата…..

  • Виктория Динкова // 31 май, 2013 //

    Исках да замълча, но не ми позволява да пусна празен коментар.Написаното има тъга, но има и красота, има и надежда! Благодаря!

  • Tanya Stoyanova // 31 май, 2013 //

    Неусетно и магично. Така усетих разказа. Прекрасна словесност. И много, много тъга… Дори и думите, които се леят в изобилие, сега са се сгушили… И те тъгуват. (Бедна, Българийо!! Колко много разкази ще бъдат написани и прочетени, разкази за заминалите деца и остаряващите родители, разкази за самотата на последните достойни българи).

  • Tanya Stoyanova // 31 май, 2013 //

    Неусетно и магично. Така усетих разказа. Прекрасна словесност. И много, много тъга… Дори и думите, които се леят в изобилие, сега са се сгушили… И те тъгуват. (Бедна, Българийо!! Колко много разкази ще бъдат написани и прочетени, разкази за заминалите деца и остаряващите родители, разкази за самотата на последните достойни българи).

  • Виолета // 31 май, 2013 //

    Като гръм ме удари. Милата ни, бедна родина, измъчените ни, но живи хора – не хорица. ЖИВИ!
    Благодаря.

  • боби // 31 май, 2013 //

    Като бисер е!!!Смях се с глас,а очите ми плачат!!Благодаря Ви тази красота!!

  • Кремикрем // 31 май, 2013 //

    Разтърсващо :( Изведнъж си представих моето село – опустяло, с призрачни хора и къщи. Видях моите баба и дядо да седят на пейката пред призрачната къща очаквайки някой да отвори пътната врата, да им дойдат гости и с тях глъчка и смях, и суетня, да се изпълни къщата и дворът както преди … и сърцето ми се сви … ще се радвам да ми изпратите номера в кметството на селото, да се обадя на баба Фатме …

  • Гената // 31 май, 2013 //

    Много силно написано. Много истинско и трогващо. Словесен шедьовър.

  • Стоянка панчева // 31 май, 2013 //

    Господи ! Дали само там , където по тази наша земя се разхождат Човеци в България , може наистина да се споделя ? Не само Родопа е невероятна , невероятни са и хората и…питиетата…Здраве да е ! Красиви са отвътре ! И ,и това също е България !

  • Сняг // 31 май, 2013 //

    Боже ,толкова противоречиви чувства се надигнаха в мен че искам да ВИКАААААМ!!!
    За съжаление на всички останали в тази опоскана и обезлюдена държава това е самата истина описана по най добрия начин !!!

  • Гроздю Гроздев // 31 май, 2013 //

    Трогателна история , с удоволствие ще го посетя това село . Благодаря за разказа.

  • Гроздю Гроздев // 31 май, 2013 //

    Трогателна история , с удоволствие ще го посетя това село . Благодаря за разказа.

  • Галя // 1 юни, 2013 //

    Това е истинското, неопорочено лице на народа ни. Стопля душата и я пълни с умиление и слънчеви спомени, които прогонват сивотата от изгнанието. И…обадете се на дядо Стоил. Той човечеца вече е на 83 години – а дали е жив още?
    Хубав разказ :-)

  • Деси // 1 юни, 2013 //

    Благодаря, че станах част от този разказ! Преживях всяка дума! Емоцията е несравнима…

  • Секо // 1 юни, 2013 //

    Благодаря!Майсторска работа!Повдига духа и зарежда.

  • drago // 1 юни, 2013 //

    Blagodariq

  • elidiko // 1 юни, 2013 //

    Благодаря! Хубаво е, пречистващо, топли сърцето. Отглеждайте Вашето хоби и продължавайте да разказвате….. те, сълзите, проясняват очите и душата. Благодаря Ви!

  • Цветан // 1 юни, 2013 //

    Чудесно, чудесно…невероятно преживяване…и на автора и на читателите…не само на мен явно. Колко мъка има по този свят, но също и радост, със или без ракия. А това за градските ни душички вплетени в колелото на парите и амбициите си е така, … не се знае кой е по-просветлен и кой по-задръстен. Браво, Жоро! И моите сълзи напираха в очите, дори сега, и мен ме стегна гърлото…И пак стигам до простата истина, че не е нужно много, за да си щастлив…но пустите желания човешки! И така, постепенно отново ще се завърнем към обичайното русло на ежедневието до следващото отърсване….

  • Цветан // 1 юни, 2013 //

    Чудесно, чудесно…невероятно преживяване…и на автора и на читателите…не само на мен явно. Колко мъка има по този свят, но също и радост, със или без ракия. А това за градските ни душички вплетени в колелото на парите и амбициите си е така, … не се знае кой е по-просветлен и кой по-задръстен. Браво, Жоро! И моите сълзи напираха в очите, дори сега, и мен ме стегна гърлото…И пак стигам до простата истина, че не е нужно много, за да си щастлив…но пустите желания човешки! И така, постепенно отново ще се завърнем към обичайното русло на ежедневието до следващото отърсване….

  • Таня Доганова-Христова // 1 юни, 2013 //

    ПРЕКРАСНО !

    МИЛИ ХОРА,

    КОЛКО Е ХУБАВО, ЧЕ НЯМА КРАЙ ТОЗИ БОЖИ СВЯТ!!!

    А ВИЕ ВСИЧКИ ИМАТЕ ТОПЛИ, ЧОВЕШКИ СЪРЦА ПЪЛНИ

    С ОБИЧ И ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД РОДНАТА ЗЕМЯ…

    КЪДЕ СТЕ СЕ ЗАПИЛЯЛИ, ДАЛЕЧ ОТ РОДЕН КРАЙ,

    ДАЛЕЧ ОТ М А Й Ч И Ц А – Р О Д И Н А …

    ОБИЧАМ ВИ И НЕЗАБРАВЯЙТЕ -КАКВОТО И ИМЕ ДА

    НОСИТЕ: СТОИЛ,СЕЛИМ, АЙШЕ, ЕЛЕНА ,ИВАН и ГЕОРГИ

    ЕРКАН и АЛИ- ВИЕ ВСИЧКИ СТЕ ТРЪГНАЛИ ОТ ТУК И АЗ

    ВИ ИЗПРАЩАМ МОЯТ ПОЗДРАВ;

    Я КАЖИ МИ ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО…

    ПРЕГРЪЩАМ ВИ С МНОГО О Б И Ч !!!

    ВАША ТАНЯ

    Г Е О Р Г И

    ЩАСТЛИВА СЪМ, ЧЕ ТЕ ИМА !!!

    НЕ ТЕ СРАВНЯВАМ С НИКОГО ,ЗАЩОТО ТИ СИ ТИ-

    МАЙСТОР, ХУДОЖНИК , СЪРЦЕВЕД…

    ЛИЦЕМЕРНИТЕ СЪЛЗИ НЕ ТЪРПЯ И ОПЛАКВАЧКИТЕ

    ДАЛЕЧНИ ,НЕКА СЕ ГУШАТ В НЕЩАСТНАТА СИ ОРИС…

    ВЯРВАМ НА АМАЗОНКИТЕ, КОИТО ЩЕ РОДЯТ МЪЖЕ,

    ЗДРАВИ, УМНИ и СИЛНИ.МЪЖЕ , КОИТО С ОБИЧ ЩЕ

    ОБГЪРНАТ РОДНАТА ЗЕМЯ.ЩЕ Я ЗАХРАНЯТ С МЕЧТИТЕ

    СИ И ВЪЗРОДЯТ С ТРУДЪТ СИ…

    ВЯРВАМ В ДОБРОТО И Д Н О НА Б Ъ Л Г А Р И Я !!!

    ЗНАЯ, ЧЕ ТЕЗИ, КОИТО Я ИЗОСТАВИХА, ЕДИН ДЕН ЩЕ

    СЕ ВЪРНАТ, ЗА ДА ПОИСКАТ ПРОШКА И ЦЕЛУНАТ

    РОДНАТА БАЩИНА ЗЕМЯ…

    ДНЕС НИЕ ИМ ПРОЩАВАМЕ…

  • Владимир Михов // 1 юни, 2013 //

    Браво! Много добро!!!

  • Ангел // 2 юни, 2013 //

    Нямам думи просто!
    Поклон пред автора!

  • Василка Лазарова // 2 юни, 2013 //

    Благодаря на автора.Историята е наистина хубава.

  • милен // 2 юни, 2013 //

    Красота!Чудо!Отивам да правя салата.

  • И. Пелтекова // 2 юни, 2013 //

    Прекрасно, въздействащо, четиво! БЛАГОДАРЯ на автора !
    Плаках, смях се, приседна ми нещо в гърлото, защото много от нас като бай Стоил.
    Аз съм от Родопите и реалността е точно такава, всяка пролет селата обезлюдяват, някой бай Стоил или бай Салих с неговото Айше, има ли значение с насълзени очи изпращат децата си в чужбина, оставайки с петата или ………десета ракия, разплаканите внучета ииии ………. още нещо.
    Жалко, че политиците май не си дават сметка за тази реалност, какви ще са последиците от нея, жалко е,……….

  • Деляна // 2 юни, 2013 //

    Чудесен разказ, много български! И тъжен, и наш! Добре, че още има българи, които пишат и такива, които четат!

  • Румен Джаров // 2 юни, 2013 //

    с. Арда – раят на моите детски лета ….

  • Тодор Близнаков // 2 юни, 2013 //

    … Благодаря !

  • Борис // 2 юни, 2013 //

    Разказът наистина е прекрасен, но наистина е разказ – общи гробища и храмове в родопите НЯМА и всеки родопчанин знае това.

  • DANKI // 2 юни, 2013 //

    АЗ САМ ОТ РОДОПИТЕ И,НА БОРИС ЩЕ МУ КАЖА ЧЕ ИМА ОБЩИ ГРОБИЩА,АКО НАСТОЯВА ЩЕ МУ ГИ ПОКАЖА,С ТАКИВА ЗАГАДАЧНИ,НЕДОИЗКАЗАНИ КОМЕНТАРИ Е КРАЙНО ВРЕМЕ ДА СЕ СПРЕ.НА АВТОРА ПОКЛОН,НАПРАВИ МЕ ГОРД. ЖАЛКО ЗА МАЙКА БЪЛГАРИЯ И ЗА ПРОКУДЕНИТЕ И ЧЕДА. ПО ВРЕМЕТО НА БАЙ ТОШО ИМАШЕ СПЕЦ. ЗАКОН КОИТО ПО МНОГО МОДЕРЕН НАЧИН СТОПИРАШЕ ОБЕЗЛЮДЯВАНЕТО НА НАШИЯ РЕГИОН.СЕГА НА СОФИЯНЦИ ИМ Е ТЯСНО,ЗАЩОТО ПОЛИТИЦИТЕ МИСЛЯТ САМО ЗА ГОЛЕМИЯ ГРАД,А КАКВО ДА ПРАВИ БАЙ СТОИЛ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ?

  • ЕМОНЕД // 2 юни, 2013 //

    Прекрасно!
    Но се натъжих.

  • пако // 3 юни, 2013 //

    за Николай е края на света,а за мен и както за повечето от вас е начало.не знам дали е истина, за мен е без значение.за мен е начало на света.който не го е разбрал няма да го разбере и след 6 ракий,ще му трябва друга химия

  • nes // 3 юни, 2013 //

    Поклон .Много силно написано.

  • nes // 3 юни, 2013 //

    прекрасно

  • Цвета // 3 юни, 2013 //

    Сполай ти, авторе за вълшебните думи! Дори и само заради това си заслужава, жив и несломим е духът български – амин!

  • моника // 3 юни, 2013 //

    Хора , моля ви , пишете на български !
    Особено след тоя разказ …

  • Арда Днес // 3 юни, 2013 //

    Благодаря на автора за този невероятен разказ. Това е разказ не толкова за нашето село Арда и двете махали към него Гудевица и Гоздевица а като цяло за всички села които се обезлюдяват ежедневно. Села в които са останали по един двама стари хора. Всеки човек дошъл при тях е радост за душата им и светлина за очите им. Дядо Стоил е събирателен образ на всички дядовци които продължават да живеят в обезлюдените си села. Които посрещат синове и дъщери и плачат за внуците им потърсили препитание в чужди страни, които преглъщат залъка хляб с водица а той им присяда в гърлото, кротко приседнали на пейката пред вратата. Няма да се спирам на подробности за това какви хора живеят в това населено място дали са християни или мохамедани важното е,че те са по Българи от тези които живеят на жълтите павета в София.,че тук на края на света е запазено българското в най-чистия му вид. А Гоздевица е красиво селце разположено в подножието на в.Ком. През центъра на селцето минава туристическа пътека водеща към Ком и с.Сивино. Николай чиито корени са в с.Гудевица явно не е идвал скоро защото не знае,че до центъра на Гоздевица вече има път и кола може да отиде. Това е заслуга на местната власт която се стреми да поддържа пътищата в малките населени места в кметството и да създава условия за нормален живот на живеещите в тях. Можете да влезнете във феисбук страницата на Aрда Днес и да се насладите на прелестната природа и красивите къщи в нашето село Арда.

  • Джуто // 3 юни, 2013 //

    Благодаря на автора! Наистина много истинско…..и тъжно! Родопите са едно райско и самобитно кътче от нашата Родина!Любопитна съм дали младите хора ги вълнува този разказ и разбират за какво става дума?Благодаря, напълни ми душата и я стопли …….и човек си задава въпроса за какво е всичко това, което се случва през последните два месеца в майка България? Жалко за всички тези политици, които не виждат по далеч от собствените си коли, имоти и др.

  • мария // 3 юни, 2013 //

    Прекрасно, истинско, издигащо, замислено, красиво, тъжно, привързващо към себе си….Благодаря!!!

  • Роялист // 3 юни, 2013 //

    …и аз бях там,видях грохналите къщи,скършени като души.Видях бай Стоил,и Фатмето видях,и бай Салим видях.Исках да кажа нещо,нещо за случая,не можах,то ме бе стиснало за гушата,нещото де,тръгнах по обратният път,натам от където бях дошъл.Стигнах табелата,погледнах я от към гърба,чиста,бяла,сякаш измита.Нямаше име,имаше път,без име, посока към нищото.Не има нещо,там е стерилната среда на нашите тела,и не стерилната среда на душите ни.Замислих се,обърнах се,там назад беше обратното.Продължих напред ,те нозете ми ме понесоха неусетно напред…

  • silviq matoska // 4 юни, 2013 //

    edno golqmo bravo

  • Атанас Нейков // 4 юни, 2013 //

    Хубав разказ. На моменти едва четях, защото нещо не беше хванало за гърлото от мъка и тъга. Толкова много изгубени души, забравени от бога места има по нашата хубава страна. Уви всичко бива унищожено заради едни хора. Останала ни е само едничката надежда.. която за съжаление все по трудно следваме и виждаме.

  • Ирена // 4 юни, 2013 //

    Трогателен и въздействащ разказ, пробуждащ.Прави те някак си по-незначителен, отколкото си се мислил и много по-добър!Адмирации,авторе!

  • Тоз // 4 юни, 2013 //

    Пише се “Учуден”, а не “Очуден”, но, един доцент казваше “И най-умния, понякога греши!”.Иначе, историята е супер – добре написана и истинска.

  • Емона // 4 юни, 2013 //

    Благодаря!!!

  • Damian // 4 юни, 2013 //

    Какво нещо е словото!
    Наистина е било в Началото ,както пише в Библията.

  • 007 // 4 юни, 2013 //

    Tози автор с този разказ ме кара да преосмисля за себе си израза “забравено от Бог място”!
    Що е то, “забравено от Бог място”?
    Кой, кога, как, къде и защо е дал това определение.
    Стувами се, че там където има много суета и блясък там е именно “забравено от Бог място” или по-точно изоставено от Бог място, но за това както пиша авторът “могат да се напишат трактати”.
    Благодаря за на автора за това, че ме върна към спомени, и ми наведе мисли за бвъдещето!

  • Д.Николов // 4 юни, 2013 //

    Разплака ме човече. Благодаря ти !Успя да влезеш и в моята душа. Успех !

  • Емилия // 4 юни, 2013 //

    Разказът ме остави без думи, без дъх! Плаках! Нещо ме беше хванало здраво за гърлото… Силно, прекрасно и тъжно! Благодаря на автора за вълшебните думи! Разтърси душата ми.
    УСПЕХ!!!

  • vesela // 5 юни, 2013 //

    Unikalen razkaz! Dokosna dushata mi! Prekrasen avtor! Poklon!

  • nikolov // 5 юни, 2013 //

    Поклон!Дълбок поклон.Браво

  • Daniela // 6 юни, 2013 //

    Четейки, поспирах, плачех, премислях…
    Чудесен разказ, въздействащ, вълнуващ, прекрасен и , за съжаление, отразяващ нашата действителност!
    Сълзите и мъката, стиснала гърлото, някак ме пречистиха!
    Поздравявам автора!
    Ще потърся и други негови разкази!

  • Стоил Енев // 6 юни, 2013 //

    Това е един от най истинските, най докосващите душата и сърцето разкази които съм чел! Разказ който спира дъхът ми, който ме връща в детството ми когато пораснах на село, когато тичах бос по прашните , тогава не асфалтирани пътища, слушах приказките на толкова милите старчета с кожени калпаци и на дребните но изпълнени с енергия баби които ходеха с мотиките по нивите…! Нямаше интриги, нямаше злоба, нямаше заключени врати и дворища…! Всичко беше толкова чисто, истинско и мило но…!
    Благодаря на автора за прекрасния разказ! Нека бъде жив и здрав и да не спира да разказва защото и да не е всичко написано от него то поне частичка дано остане в сърцата на идващите поколения! БЛАГОДАРЯ ТИ !

  • Лъчезар Стоев // 6 юни, 2013 //

    Без думи! Поклон …

  • Ваня // 6 юни, 2013 //

    Много ми хареса иска ми се да отида там напомня ми за филма Време разделно

  • Любомир Любенов // 6 юни, 2013 //

    Уникално! Адмирации…

  • Val // 7 юни, 2013 //

    Като Пиета на Микеланджело… огромна мъка… и надежда…

  • VPANOV // 7 юни, 2013 //

    Просто-разказ-вяра-живот!
    БРАВО!

  • ngb // 7 юни, 2013 //

    Бърдаров от известно време е доцент,най-готия преподавател който съм имал!

  • люба // 8 юни, 2013 //

    Стихнала.Притихнала ,а сълзите не спират за изгубената България и заминалите ми вчужбина синове.

  • Володя // 8 юни, 2013 //

    Георги, благодаря ти!…

    Два пъти плаках – по малко, де.

    Не можем да върнем децата си, но можем да станем по-добри, по-висши, по-устремени – нагоре.

  • Симеон Мъхов // 9 юни, 2013 //

    Прекрасен е не само този топъл, вълшебен, и искрен разказ, но прекрасно е и да видиш как той пали поета във всеки, който го е прочел. Аз живея в Америка от години. От Пловдив съм. Често се замислям – с известна мъка – какво се случва с нашия народ, нашата култура и нашата духовност? Такъв разказ и неговия отзив ме изпълват с една радост, която не съм изпитвал от дете. Ние сме живи, нашат история е жива, а българската душа все още ври и кипи със своите страсти, спомени, надежди, болка, мисъл и любов! Тя сякаш е в зимен сън – но е! и има потенциала да ни взриви във всеки един момент. Едно голямо благодаря на Г. Бърдаров. Нека той и други автори продължават да се вдъхновяват и съответно затоплят нашата жажда и любопитство към така опияняващия, като че ли безкраен, кладенец на балканския дух.

  • Симеон Мъхов // 9 юни, 2013 //

    Прекрасен е не само този топъл, вълшебен и искрен разказ, но прекрасно е и да видиш как той пали поета във всеки, който го е прочел. Аз живея в Америка от години. От Пловдив съм. Често се замислям – с известна мъка – какво се случва с нашия народ, нашата култура и духовност? Такъв разказ и неговия отзив ме изпълват с една радост, която не съм изпитвал от дете. Ние сме живи, нашата история е жива, а българската душа все още ври и кипи със своите страсти, спомени, надежни, болка, мисъл и любов! Тя сякаш е в зимен сън – но е! и има потенциала да ни взриви във всеки един момент. Едно голямо благодаря на Г. Бърдаров. Нека той и други автори продължават да се вдъхновяват и съответно затоплят нашата жажда и любопитство към така опияняващия, като че ли безкраен, кладенец на балканския дух.

  • bina kals // 9 юни, 2013 //

    И аз съм много-много впечатлена, поздравления за автора!

  • Станислава Христова // 9 юни, 2013 //

    Аз… аз не съм сигурна, че мога да кажа нещо. Онемях от възхита, удивление, умиление… Мисля си – колко простичък и прекрасен може да бъде животът! А цивилизацията ни озлобява, насъсква ни един срещу друг, убива ни!

  • пламен // 9 юни, 2013 //

    уникално,със сълзи на очи пиша коментара,но и по добре-не бих могъл да кажа и една дума…

  • Благой Ранов // 9 юни, 2013 //

    Прекрасен разказ, истинска истина! Това е България забравена, изоставена, прелъстена! Без грим, без сантимент , без доза лицемерие. Онази България, която пренесе името си през вековете, но днес дали ще оцелее!
    Човек трябва да се срещне с тези хора , за да разбере смисъла на живота, да намери своето място!
    Поздравления за великолепния разказ на Георги!

  • Любомира // 9 юни, 2013 //

    Благодарно на Георги! Истината е, че магията родопска точно на това място като че ли наистина се е събрала по небивал начин. От същите места – Гудевица и Гоздевица, както и от запознанства с хора от самата Арда, с които най-естествено станахме приятели до живот след една-две срещи -имам много сходни и като мъдрост, и като сила на преживяното човешко истории. От онези, които те замислят за пътя, за стойностите и за нас като хора – къде сме, какво правим тук и си даваме в живота и общуването. И какъв е истинският смисъл. Смисълът, който ни връща към истината, със сълзи, чистота и ни помага да се пречистим и бъдеем. Родопите и хората там са онова, което чака всеки, който отпуши сетивата и се настрои да го стигнат и чуе.

  • Веси // 9 юни, 2013 //

    надявам се, че четете всички коментари. Защото искам да кажа “Благодаря”! БЛАГОДАРЯ! Благодаря! Толкова е простичко, толкова задушевно. Сълзи са се сбрали в очите ми и напират да излязат. Толкова е трогателно. Изведнъж все едно и аз изпих 5 ракии и всичко стана простичко и задушевно. Защо е трябвало да се разделяме!

  • Шапката на света | Lingua optimum pessimum // 10 юни, 2013 //

    [...] Тази статия ме провокира да напиша следващите редове, които се мътят в главата ми от една седмица.  [...]

  • Наташа // 10 юни, 2013 //

    Много трогателен разказ… Майсторско перо! Когато нещата са истински думите се леят. Много хора са го прочели и са се възхитили, но за съжаление това няма да промени нещата… :-(

  • Деси // 11 юни, 2013 //

    Аз плача :(

  • Наум Дишев // 11 юни, 2013 //

    ЗАД ХЪЛМА

    Има нещо светло зад завоя.
    Край дърветата се вие път.
    И ме мами на дола покоя.
    И ме мами стихналият кът.

    Там, зад хълма, ме очаква нещо.
    То ще бъде сигурно добро.
    Може би добър човек ще срещна.
    Може би – поточе от сребро.

    Може би зад хълма нищо няма.
    Може би си го измислям сам.
    Не. Не е възможно да се мамя.
    Нещо хубаво ме чака там.

    Стефан Епитропов
    1921 – 1990

  • До Лъчезар // 11 юни, 2013 //

    За нищо не ти е виновен “комунизмът”! По-точно авторът и героите на този разказ /ако е романизиран очерк, а не чиста фикция/ говорят за отминалите времена, когато това село, както и хилядите други по България, сега отмиращи, е живяло. Имало е училища, хората са се трудели.
    Така че, или си твърде млад, за да знаеш нещо за “комунизма”, или си от редовните кресльовци по форумите, чиито глави са натъпкани с клишета. Не осквернявай хубавия разказ и чувствата, които предизвиква у четящите го.

  • Дойчо Иванов // 11 юни, 2013 //

    ВЕЛИКОЛЕПНО! БЕЗ СЛОВО СЪМ!! СЪГРЯ МИ ДУШАТА И ИЗСУШИ ГЪРЛОТО!!!

  • Мария // 11 юни, 2013 //

    Един български разказ,който ни обедини. Всички българи,независимо от мястото където ги намери и влезе в душите им,пожелаха България да я има и те да бъдат част от нея! Е , време е българи,да се хванем дружно и да си я направим пак жива, здрава и цветуща!

  • stefka // 11 юни, 2013 //

    BLAGODARIA GEORGI!
    Sajaliavam ce pisha na latinica,kakto moje bi predpolagash sam edna ot preletnite ptici…

    Nai-hubavoto cetivo ot godini nasam .
    Molia te prodaljavai!
    Poklon.

  • Виолета // 11 юни, 2013 //

    Нищо не съм в състояние да добавя повече, разказа е страхотен, завладяващ. Браво и благодаря. Вярно е, всичко е вярно като цяло.
    Дерзай

  • Мирослав Чернев // 11 юни, 2013 //

    Благодаря от все сърце!

  • Stoyan // 11 юни, 2013 //

    Браво,много добър и завладяващ начин за разказване

  • Веселин Гъчев // 12 юни, 2013 //

    Прекрасен разказ!Браво!
    Аз съм Оптимист и вярвам в доброто!
    И че на всеки пътя му е “написан”!
    На тебе Георги “пътят” ти е да пишеш!И да вдъхновяваш хората към Добро! Към човещина!
    И го постигаш…като гредам всичките тия прекрастни коментари.
    А до селото ..вече съм планирал пътуване.
    Обичам ги тия Родопи!В сърцето ми са!

  • Светлана // 12 юни, 2013 //

    Всичко е толкова велико и истинско в този разказ, че разби сърцата ни на всички отишли далече от родината си за да помагат на близките си! Благодарим ти от сърце и дано някой голям отвори душата си за това забравено селце и подаде живот там! Аз ще намина при възможност !

  • Цвета // 12 юни, 2013 //

    Този разказ ме остави без думи. Искам да кажа колко ме впечатли, но се чувствам безпомощна, защото не мога така да изкажа мислите си прочувствено и силно, както автора. Такива места сигурно има много в цялата страна, но аз съм решила да отида в Родопите това лято. Чудесен разказ, поздравления за автора – поклон!

  • Минка // 12 юни, 2013 //

    Мдам, разказът е впчатляващ, само дето нищо от написаното не е вярно. Поздравления за майсторския текст и добре оформената художествена измислица

  • Разказ за ракията – хит във Фейсбук | Photolist // 12 юни, 2013 //

    [...] е публикуван за първи път разказа на Бърдаров - public-republic.com, бяха над 300. “Пъблик репъблик” е мултимедийно [...]

  • ПЕТЯ // 12 юни, 2013 //

    ПРЕКРАСНО! ПРОСТИЧКО ОТ ЖИВОТА! ОСТАВАШ БЕЗ ДЪХ, ВРЪЩАШ СЕ ТАМ НЯКЪДЕ В ДЕСТВОТО СИ, СЯКАШ В НЯКАКЪВ ДРУГ СВЯТ В МЕЧТИТЕ СИ И СИ МЕЧТАЕШ, И ПЛАЧЕШ, И ТЪРСИШ СПОМЕНИТЕ ДА СА ЖИВИ. А КАК ИСКАШ ДА СЕ ВЪРНЕШ ТАМ НЯКЪДЕ ВЪВ ВРЕМЕТО ПРИ ТЯХ. РАЗБИРАТ ГО ТЕЗИ САМО , КОЙТО СА С ГОЛЕМИ СЪРЦА. ТУК И НИЕ В НАШЕТО СЕЛО ЖИВЕЕМ ЗАДРУЖНО,УВАЖАВАМЕ И ХРИСТИЯНСКИТЕ И МЮСОЛМАНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ И ГИ ПРАЗНУВАМЕ ЗАЕДНО, КАКВО ПО-ХУБАВО ОТ ТОВА? НЕКА СЕ ОБИЧАМЕ И БЪДЕМ ПО-ДОБРИ!!!

  • Добри // 12 юни, 2013 //

    Трогателен и истински човешки разказ пренасящ те направо там и каращ те да усетиш, какъв би трябвало да е истинският човешки живот и какъв не трябва да е!!!

  • Тоня Борисова // 12 юни, 2013 //

    Изпитвам истински възторг, че всички прочели този невероятно талантливо написан разказ на Георги Бърдаров са обединени от чувство на благодарност за отворените очи към България и днешния й живот ” на края на света”!Може би този ” край” е нашето ново начало – това, дето ще ни обедини и направи силни с обичта към България. Прекрасно е,че разпилените по света Българи навръх светлия празник на безсмъртната ни Азбука са изплакали с пречистващи и светли сълзи болката от раздялата си с родната земя; че са се поклонили пред Българското Слово на този голям творец, чули са гласовете на Родината и са се поклонили на България.
    В това е голямата магия на Словото – да рисува и вълнува, да извиква сълзи и те кара да се смееш на глас – като Живота, всъщност. Всички ние – развълнувани, очаровани, разтърсени и
    преродени от светлината на този разказ съживяваме това село на край света, връщаме своето Достойнство и Чест, като Българи.
    Поздравления за Георги Бърдаров! Напълно споделям изказаните мнения, че този разказ трябва да влезе в учебниците по съвременна Българска литература – откъдето и да го погледне един специалист ще може да изкаже само справедливо заслужени похвали.
    Темата за запустението на българските села и живите пътеки на спомените в нас е основна и в моето творчество.Бих искала да подкрепя Георги Бърдаров с това стихотворение от книгата ми спектакъл “Пътеки към Душата на България”:
    С България в сърцето

    „Излел е Дельо” вечно ще ме връща
    към роден край и свиден бащин кът,
    под стряхата на дядовата къща…
    Там щъркелите вече не гнездят,
    че няма кой огнище да запали
    от пусти гурбетчийски ветрове…
    И старци не останаха – да жалят,
    да плачат скритом и очакват все
    далечните им рожби да се върнат,
    за ден открай света, през океана;
    с треперещи ръце да ги прегърнат
    и внучета да друснат на коляно…
    Днес няма го на картата селцето…
    В дворовете до пояс щир расте,
    из къщите върлуват ветровете
    и люшкат порти – скършени ръце,
    на свидна челяд до гнездо далечно,
    хабер по облаците да изпратят:
    да помнят род и корен – вечно!
    Пътечки да са живи към България!
    1980г.- 2008г., София

  • Galin Stefanov // 12 юни, 2013 //

    Много истинска история!!! Ще се радвам да прочета още такива !!! Поздравления !

  • Едуард // 13 юни, 2013 //

    Благодаря, че споделихте историята си с нас по такъв увлекателен начин.
    Намерих себе си, чувството ми за принадлежност, детето в мен, но но най-вече човещинката във всеки от нас.

    Със сълзи на очи отново БЛАГОДАРЯ

  • Камелия // 13 юни, 2013 //

    Страхотно! Родопите са наистина магична дестинация, усещането да си там е все едно си на друга планета! Имах честта да стигна и аз до края на света, нямаше 5 ракии, но имаше от всичко друго по много! А да влезеш в такава къща… неописуемо. Все едно всеки момент ще изскочи от някъде домакинята с брашняна престилка… Това трябва да се изпита, не е достатъчно да се прочете на компютъра!
    Поклон пред автора, който така подробно и живописно е разказал този миг!

  • Какво е да си българин – гражданин на Европейския съюз | theclownofphilosophy // 13 юни, 2013 //

    [...] [3] Става въпрос за жителите на село Гоздьовица – в граничния район на Родопите. http://www.public-republic.com/magazine/2013/05/105589.php [...]

  • Фанагория // 13 юни, 2013 //

    Македонският режисьор Милчо Манчевски би напрпавил навероятен филм по разказа.

  • Nevena // 13 юни, 2013 //

    Когато те набръчка старостта,
    но правиш пак като младок издънки,
    знай, че бръчките не правят мъдростта
    мъдростта е преди всичко гънки.

  • Благомира // 13 юни, 2013 //

    Звънях по телефона но никой не ми се обади…
    Тръгвам за Гудевица и Гоздевица..и маршрута
    ми е както в картата. Ще отида да изпия пет
    ракии с дядо Стоил и да нахраня душата си.
    Точно петте ракии ми липсват в живота .
    Разказът ти бърка в душата и те кара да
    анализираш живота …колко разтърсваща и
    и трогателна история.
    Майсторът на словото е приложил добре
    богатството на българския език. Талант!

  • Мариета // 14 юни, 2013 //

    Рядък талант на разказвач! Трябва да сме щастливи че го има и че мисли и пише на български. Любопитна съм към всичко написано от него.

  • Наташа // 15 юни, 2013 //

    Благодаря за хубавия разказ и за хубавия български език!

  • Арто // 15 юни, 2013 //

    Нямам думи с които да изразя вълнението докато четях този разказ. Нистина се молех да не свършва, да ме върне във времето и да ме остави да се насладя на магията на родопското село, на бита и душевността на хората, на искеността и чистотата на душите им, на сърдечността и любовта един към друг. За мен това е пътят!

    …Искам да благодаря най-сърдечно на Георги Бърдаков.
    ЦЕЛУВАМ МУ РЪКА!!!
    Моля го да продължава да пише и публикува!

  • Митко // 17 юни, 2013 //

    И аз четох , и аз роних сълзи. Чудесен разказ. Живях в Рибново като дете, сега се връщам от Ягодина – и попаднах на тази история.

  • Тодорова // 17 юни, 2013 //

    Поклон пред майстора на словото и пред българина Георги Бърдаров! Омаен разказ, който ти се иска да слушаш, но ти се иска да заплачеш, когато свърши…… Толкова ли невъзвратимо е всичко? Наистина ли на земята ни ще остане само табела: “Тука някога е имало държава “България”?! Такава прекрасна земя, с толкова даровити хора и така безвъзвратно обезлюдена?!
    БЛАГОДАРЯ ВИ Г-Н БЪРДАРОВ! НЕКА СЛЕД НАС ОСТАНЕ ПОНЕ ПИСАНОТО СЛОВО, НА ТАКИВА ДАРОВИТИ БЪЛГАРИ КАТО ВАС!

  • Петранка // 17 юни, 2013 //

    Останах без дъх.Благодаря на Георги Бърдаров за този трогателен ,въздействащ и прекрасен разказ.Нека бъде жив и здрав !

  • ПАВЛИНА // 19 юни, 2013 //

    Прекрасен разказ……който те оставя без дъх!

  • Иво // 19 юни, 2013 //

    Имах нужда от нещо такова.
    БЛАГОДАРЯ!

  • Краси // 20 юни, 2013 //

    Вярвате или не – не спирам да плача,сякаш нещо,стискано толкова дълго,се отприщи…Това е – да те грабне и да те понесе чак до края на света,..и след него даже…Ти си ЧУДЕСЕН,ЧОВЕЧЕ!!!Сърдечно благодаря за вълнуващите мигове,които ми предостави с твоя разказ!Та аз бях там!!!Заедно с вас!!!…Така го чувствах…
    …Ако всички политици се “вслушваха” в думите на дядо Стоил – нямаше да сме на тоя “хал”!
    ПОКЛОН,Г-Н БЪРДАРОВ!!!
    … И благодаря от сърце и душа!!!

  • Верен // 20 юни, 2013 //

    Благодаря :)

  • Кирил // 20 юни, 2013 //

    Благодаря, в тези времена изпитвах нужда от подобно нещо. Благодаря още веднъж.

  • Веселина // 20 юни, 2013 //

    И плаках …

    И искам да стигна там …

    Благодаря!

  • Eлисавета // 21 юни, 2013 //

    Това е нещо чудесно. Кой от нашите политици ще го прочетат или ще отидат до това прекрасно кътче от Родината ни. Те обикалят само там където имат полза, а от дядо Стоил каква полза ще има- 6 гласа за нищо не стигат.

  • Dragomir // 22 юни, 2013 //

    Kрасиво!!!!!…..нямам думи….

  • no matter // 23 юни, 2013 //

    4udesen razkaz. Dostoen si za po4eten grajdanin/seljnin na Гоздьовица и Гудьовица!

  • Иво // 23 юни, 2013 //

    Страхотно увлекателен и истински разказ! Отдавна не ме беше грабвал толкова силно български автор! Благодаря на автора и приятелят ми, който ми го показа! Да живее България!

  • Минка // 23 юни, 2013 //

    Благодаря за прекрасното чувсто, което пробуди! Всъщност, което припомни, забравено, но не загубено! Има надежда, там някъде, където всички ще сме заедно, обичащи се! При Бог!

  • Николай // 23 юни, 2013 //

    Чудесно написан разказ, преживян. В половин България днес е подобно положението. Чудесно ще бъде младите българи вместо по дискотечните плажове да минат през тези селца, които почти са изчезнали от картата и статистиката…

  • Детелина // 23 юни, 2013 //

    “Ами, храмът! – повдига очудено рамене.”

    Пише се учуден – с У!

  • Детелина // 24 юни, 2013 //

    Повторенията!!!

    “Времето сякаш спря своя ход, облегна се с юмруче на съседния комин и въздъхна с облекчение.”

    “… а в теб се прокрадва усещането, че някъде там седи Бог, подпрял е с юмруче брадичката и се усмихва с бисерно сини очи.”

    “Едно жизнерадостно гоздьовско хлапе с бисерно сини очи и къси панталонки се смее и ме вика.”

    p.s. Вестникът, с който е покрита баницата, нещо не ми се връзва.
    Писмото от Америка също не ми звучи достоверно – по-скоро приповдигната художествена измислица на автора.
    Изречението “Има дух, има много, ама много дух.” е доста безсилно!
    Иначе – пивко четиво. То, такава носталгия и мъка са вече в почти всяко българско село.
    Успех на автора в писането!

  • Иван Братоев // 24 юни, 2013 //

    Благодаря ти!
    Мисля, че вече знам къде да отида, когато ми домъчнее за Хора…

  • ХРИСТО // 24 юни, 2013 //

    ЗНАЧИ ДРАГИ МИ ПИСЕРУШКО МАЙ СИ БИЛ НА ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТ РАКИИ ЗАЩОТО ЕДИНСТВЕНИТЕ ВЕРНИ НЕЩА ОТ ТОЗ РАЗКАЗ СА ИМЕНАТА НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА И ЧЕ ГОЗДЕВИЦА Е С БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНСКО НАСЕЛЕНИЕ(ПОМАЦИ) И ГУДЕВИЦА СА ХРИСТИЯНИ ДРУГОТО Е ШАРЕНЕ ЕДНА ГОЛЯМА ХИПЕРБОЛА АМА ОГРОМНА!!!!ЗАЩО ЗАЩОТО ТОЗИ РАЙОН МИ Е МНОГО ПОЗНАТ АМА МНОГО И СЛЕД КАТО МОИ ПОЗНАТИ ОТ СТОЛИЦАТА СЛЕД ПРОЧИТАНЕ НА ТОВА “РАЗКАЗЧЕ” ПОИСКАХА ДА ОТИДЕМ И ДА ВИДЯТ ЗА КАКВО СТАВА НА ВЪПРОС БЯХА ПОТРЕСЕНИ ОТ ЛЪЖАТА ОБИДАТА НА ТОЗИ ДРАСЛЬО!!!ХОРА ОТИДЕТЕ ВИЖТЕ НАСЛАДЕТЕ СЕ НА КРАСОТАТА НА РАЙОНА ГОВОРЕТЕ С ХОРАТА КОИТО СА ТАМ САМО ПРЕЗ ЛЯТОТО А ПРЕЗ ДРУГОТО ВРЕМЕ СА СИ В ГОЛЕМИТЕ КЪЩИ И АПАРТАМЕНТИ В ГРАД СМОЛЯН СТОЯТ ТАМ САМО ДА СЕ ЗАНИМАВАТ С ЗЕМЕДЕЛИЕ НА СЕЛО КОЛКО СА ИНТЕЛИГЕНТНИ КАКВИ ХОРИЦА СА ЧИСТИ!ДА БРАВО БРАВО ЧЕ ИМА ОЩЕ ТАКИВА МАХАЛИ СЕЛА КОИТО СА СЕ ЗАПАЗИЛИ ОТ ТАКИВА С КАКВОТО И ДА ГО НАРЕКА АВТОРА ЩЕ Е МАЛКО!ОТИДЕТЕ ВИЖТЕ И ТОГАВА ГОВОРЕТЕ!А ЗА ПРЕДИШЕН КОМЕНТАР ЧЕ В ГУДЕВИЦА Е ИМАЛО НЯКОГА ДЖАМИЯ МОГА ДА КАЖА ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ ТОВА НАСЕЛЕНО МЕСТО НИКОГА АМА НИКОГА НЕ Е ИМАЛО И НЯМА ДА ИМА ЖИВУЩ РАЗЛИЧЕН ОТ ХРИСТИЯНИН АМА НИКОГА!!!!!!!КАКТО Я НАРИЧАТ МАХАЛА ГУДЕВИЦА ХОРАТА ОТ ОКОЛИЯТА КУМИТСКАТА КУБА САМО СИ ГОВОРИ ИМЕТО ВСИЧКИ МЪЖЕ ОТ ГУДЕВИЦА СА БИЛИ ИЛИ ВОЕННИ ИЛИ ПОЛИЦАИ ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА БАЙ ТОШО А ТЕХНИТЕ БАЩИ БОРЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО БА РОДОПИТЕ ОТ ОСМАНЦИТЕ ВЕЛИКИ ХОРА ГОРДИ БЪЛГАРИ!!!!!

  • Наталия // 24 юни, 2013 //

    Благодаря!

  • Иван Златанов // 25 юни, 2013 //

    Христо, изключително профански и глупашки коментар! Да си го беше спестил! Това е разказ, художествена измислица. Естествено, че е разкрасен, за да ни подейства, за да ни разчувства. Разлика не правиш ли?! Ходи тогава на гробовете на Чудомир, Елин Пелин и Йордан Йовков и им напиши “коментарче”, че историите им и хората и местата в тях не отговарят сто процентово на действителността, а на Алеко Константинов, че си е измислил някои неща за Бай Ганьо, за да направи образа му по-гротесков. Аман от профани като Тебе!

    Разказът е прекрасен! Просълзи ме! Родопският край и българският дух и нрав на героите в него са изключително живо описани. Уникално е, прекланям се пред автора.

  • Емил Калемджиев // 25 юни, 2013 //

    Разказа е прекрасен,трогващ…..и като отидох и на място…почуствах някакво удовлетворение…олекна ми… заредих се с положителна енергия!!!

  • Краят на света идва с петата ракия | etopia // 25 юни, 2013 //

    [...] и ми каза да прочета разказа на Георги Бърдаров “За петата ракия, или колко е хубав животът“, публикуван на 10.05.2013 г. в сайта за българска [...]

  • Русина // 26 юни, 2013 //

    Браво Жоро! Свалям шапка на майстора!
    Докато четях разказа ти, ей така ме нападнаха спомени за едно също такова райско място, знаеш го- дървения сайвант, буковата шума, Подища, и отлежалата домашна ракия….

    Бъди жив и здрав, още много пъти по пет да изпиеш и още много разкази да напишеш.

  • Оги // 28 юни, 2013 //

    Страхотно е! А краят на света е вече навсякъде около нас. Просто трябва да мръднеш от магистралата в която и да е посока, да не избягаш от парцаливата самотна фигура на някогашния мегдан и да стигнеш до петата ракия с него, за да ти се отворят очите…
    http://blog.forumshumen.com/?p=40

  • БРАТ КОЛЕВ // 28 юни, 2013 //

    /аман от хейтъри!/
    …останалото е мълчание…

  • galq // 28 юни, 2013 //

    naistina e chudesen razkaz

  • Ibrahim Manaf // 29 юни, 2013 //

    Наистина ме разплака това разказ че,от много време така истенски и човешки не съм си поплаквал…..

  • Йордан // 30 юни, 2013 //

    Поклон пред българите от тези села!
    Май трябва да закараме Доган и Станишев в тези села на урок по родолюбие!

  • Раник56 // 30 юни, 2013 //

    Разказа наистина е добър .
    Николай е прав …всичко е доста украсено и измислено .
    В публичното пространство …Има репортаж на журналистка в ,който местните хора оспорват написаното .

  • Мария // 30 юни, 2013 //

    Поздравления и Благодарност към автора!
    При такива думи, нямам думи…
    Да бъде жив, здрав и благословен!

  • Стефан Бонев // 1 юли, 2013 //

    Майстор на думите! Така ги е измайсторил, че на мен самия не ми идват никакви думи! Невероятна история! От години не бях чел нещо подобно! Прекланям се пред таланта на автора!

  • Стефан Бонев // 1 юли, 2013 //

    Майстор на думите! Така ги е измайсторил, че на мен самия не ми идват никакви думи! Невероятна история! От години не бях чел нещо подобно! Прекланям се пред таланта на автора!

  • Веска // 1 юли, 2013 //

    Разтърсващ разказ! Болезнена за българите тема, разказана с много талант. Хубаво си поплаках, и си дадох сметка, че сме много травмирани от случващото се в държавата ни.

  • Боряна Лазарова // 2 юли, 2013 //

    Много приятно за четене и още по-приятно за размисъл…. след това! Бях готова да скоча на момента и да потегля в тази посока. Но се замислих, още колко много “края на света” има в малката ни,жалка България…….

  • Таня // 3 юли, 2013 //

    Това е картината от милата ни Родина… Народът е единен, а политиците го разделят!!! Душата ме боли за България!…

  • Веско // 4 юли, 2013 //

    Браво Магьоснико !

  • веселина // 5 юли, 2013 //

    Чудесен разказ за малките хора с големи сърца!

  • АХМАКА // 6 юли, 2013 //

    Абе, кво да кажеш, след толкоз коментари и от тях 5 – 6 пропити с нихилизъм.
    Изглежда, такива като Андреев, Стоев и Христо, нищо не са разбрали от прочетено, защото са обърнали повеме внимание на ракиите и сигурно са обърнали най-малко по десетина първака, та затуй си лафят нещо като в несвяст.
    Като говорим за чувствата на българите, хайде не забравяме, че и помаците имат чувства, бре, драги аркадаши. Стига празен национализъм и шовинизъм, а реални действия трябва и то полезни, а не само пререкания и самонадеяни нихилизми.
    Не, сметате ли, че на тази територия има и други люде – ПОМАЦИТЕ, бре ахмаци?
    Вижте си писанията, бре драги бабаити и тогава, пак прочете разказа отново, даже и други подобни разкази попрочетете, защото с нищо не помагате по този начин на тази Ваша България, а отделно от това, Тя е и на Помаците, а Помаци има и в Гърция, и в Турция, и в Македония, и в Албания, и в Косово, и тогава, и те ли според вас требва да са българчета?
    Ейй, ама и народ, с робско мислене се родиха, с робски чувства живях и като роби ще си умрат, затуй Помаците, никога не са били роби и няма да бъдат, не се бъркайте с тях, такива като вазе , трима лъжепатриотари?
    Нищо, не сте разбрали и няма да разберете, защото сте се пропили от криворазбран български нацизъм, сигурно и целиет ссвет е блгарски и седемте милиарда човеци по света са българи.
    Сперете се и поумнейте, че на тази териотория БГ, има и помаци, а и не само на нея, недейте правете и налагате всичко са насилие и издевателствайте спрямо помаците, кой как се е чувствал и дали другият е бил като мен.
    Има помаци и настоящият пишещ акмак е такъв помак, затова приемете реалността, аткава каквато е, защото ще си останете с робското си мислене още векове и ще затриете България, в която живеят и дреги хора, в т.ч. и помаци и то бая, даже още 7 милиона в съседните балкански държави, като само 5 милиона помаци има в Турция, а тех кво да ги прави, да ги изтрепем ли.
    Вас, не е нужно, щото с тази злоба и злъч сами ще се изтребите, а братятя цигани ще ви ползват къщята и завивките заа както каквото му е удобно, така, че Помаците нема да се изгубят, а Вий, защото още от Цар Борис Покръститиля, всико правите с насилие, а със сила нищо добро не е постигнато, даже и с тези ваши слова по-горе от тримата такива като Вас патриотари.
    Не си спомням точно за Библиятя и талмуда, но в Корана първата поръка е тази “ЧЕТИ”, та така изречено, май нищо не сте прочели от този разказ, а сте били хептен пияни.
    Айде, вий тримката, прочетете още еднаж разказа на трезво, па тогава ша приказваме.
    Аман, от шовинизъм, но на фона на стотиците свестин думи, две-три патротични български катранени лъжици в меда, е нищо, в сравнение с видяното от другите, добро, тревожно, изгубващо се на фона на всеобщото за страната зло, от такива Велики Национални Героизми на Андреев, Стоев и Христо.
    Ай, оставайте сас здраве и по-малко ракия, да не ви замъгли бъдещите героизми с които разкатахте майката на общата България!!!!

  • Надя // 6 юли, 2013 //

    Колко истинско и колко българско – наше, родно, тъжно! Благодаря!

  • vsl7 // 7 юли, 2013 //

    истинско,…красиво,…и…много тъжно………

  • Хриси // 8 юли, 2013 //

    Браво на авторът! Питам го: “Защо не оставиш тая география и не се потопиш в таланта си, който е толкова очевиден?”
    От много време не бях чела български автор с такова удоволствие. И моята душа се свиваше и разпускаше като неговата, и моите очи се пълнеха и смееха с неговите. Браво!

  • Evelina // 9 юли, 2013 //

    Chudesen razkaz! Njamam dumi prosto za efekta mu! Kato che li sama prezhivjah vsichko, a nikoga ne sum bila v Rodopite. Krasota!

  • tom // 10 юли, 2013 //

    Hľadáte pôžičku? Potrebujete peniaze na investičné či obchodné start-up kapitál? Sila je záležitosťou zhotoveného mysli, aby vaše riešenie je tu. Som TOM generálny riaditeľ spoločnosti po celom svete financií, medzinárodná organizácia, ktorá poskytuje svoje osobné a investičné pôžičky na všetky druhy ľudí po celom svete. Doplní vám vadiť, a podať žiadosť. Skúste nás ešte dnes a mali by ste byť radi, že ste! Ak chcete použiť pošlite e-mail na požadované informácie nižšie pánovi TOM
    [email protected]

  • tom // 10 юли, 2013 //

    Hľadáte pôžičku? Potrebujete peniaze na investičné či obchodné start-up kapitál? Sila je záležitosťou zhotoveného mysli, aby vaše riešenie je tu. Som TOM generálny riaditeľ spoločnosti po celom svete financií, medzinárodná organizácia, ktorá poskytuje svoje osobné a investičné pôžičky na všetky druhy ľudí po celom svete. Doplní vám vadiť, a podať žiadosť. Skúste nás ešte dnes a mali by ste byť radi, že ste! Ak chcete použiť pošlite e-mail na požadované informácie nižšie pánovi TOM
    [email protected]

    ………………………………………….

  • tom // 10 юли, 2013 //

    Търсите ли за заем? Имате ли нужда от пари за инвестиции или бизнес начален капитал? Сила е въпрос на съставния ума, така че вашето решение е тук. Аз съм TOM изпълнителен директор на света финанси, международна организация, която дава лични и инвестиционни кредити на всички видове хора по целия свят. Допълва ли нещо против и прилага сега. Опитайте ни днес и ще се радвам, че го! За да кандидатствате, моля изпратете имейл до исканата информация долу, за да н TOM
    [email protected]

  • tom // 10 юли, 2013 //

    Търсите ли за заем? Имате ли нужда от пари за инвестиции или бизнес начален капитал? Сила е въпрос на съставния ума, така че вашето решение е тук. Аз съм TOM изпълнителен директор на света финанси, международна организация, която дава лични и инвестиционни кредити на всички видове хора по целия свят. Допълва ли нещо против и прилага сега. Опитайте ни днес и ще се радвам, че го! За да кандидатствате, моля изпратете имейл до исканата информация долу, за да н TOM
    [email protected]

    ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

  • netkremena // 10 юли, 2013 //

    IZUMITELEN RAZKAZ.
    Ostanax bez Dax dokato go iz4eta.

  • Димитров // 10 юли, 2013 //

    Личи си,че написаното идва от душата на автора.Много силно като чувство,като подбор и съчетаване на думите.Още повече,че разказът е дело на непрофесионален писател.Явно,че Родопите/като при Хайтов/ отварят нещо непознато в душата на човека,което е трудно да се изрази с думи,но когато успееш,изкарва сълзи в очите на хората.Разбира се,и аз откривам някои неточности и несъответствия,лек агитационнен елемент/видите ли ,че няма разделение между етносите и религиите/,но по-важното е как сърцето е водило ръката ,за да се излеят думите на белия лист.

  • Cvetelina // 10 юли, 2013 //

    Оставам безмълвна….подобни разкази трябва да влязат в учебниците. Поздравления за автора.

  • Нина Симеонова // 10 юли, 2013 //

    Възхитена съм. Едва успях да го прочета , сдържайки сълзите си. Благодаря на автора.

  • Светла // 10 юли, 2013 //

    Чудесен разказ!Чете се на “един дъх”,но после остава горчив вкус.
    Благодаря на г-н Георги Бърдаров за този трогателен разказ!

  • Добринка Станкова // 10 юли, 2013 //

    Поздравление за дарбата да се рисува с думи, за умението да се изказват уморени истини с нови образи, за асоциативността на словото. Поздравления за желанието да питаш, без да се смущаваш от предварително известните отговори. Поздравления за желанието да разкажеш себе си!

  • А. Михайлов // 10 юли, 2013 //

    Възхитен съм! Прекрасен разказ. Четеш, дъхът ти спира, буца ти заседва в гърлото, в очите сълзи напират, а ръката посяга към първата ракия.
    Дано такива разкази все повече навлизат в нашия живот иначе се превръщаме в бедни духом – жадни за парата.

  • Петрова // 10 юли, 2013 //

    Благодаря от сърце на човекът написал този разказ.Стоплихте ми душата!Това е част от нас,а Родопите ги носим дълбоко в сърцата си.

  • Райна // 10 юли, 2013 //

    Много ми се иска прочитът на този разказ да извърши ЧУДО и да върне на земята повечето самозабравили се българи. Това е начинът да се възкреси изгубената в тежкия ни живот духовност.

  • илиянка // 10 юли, 2013 //

    Страхотен разказ ,много увлекателно и много истинско .Просто нямам думи!

  • Eвелина // 10 юли, 2013 //

    Хубав разказ

  • Галина // 10 юли, 2013 //

    Много истински разказ. Плачех докато го четох. Просто не мога да опиша, как се чувствам. Браво на автора.

  • Мазда фен // 10 юли, 2013 //

    Какво да кажа – това може само човек с Мазда да го напише и изживее

  • Деница // 11 юли, 2013 //

    Поздравления! Разказ, който никога няма да ми омръзне да чета. Простички думи, но вълшебни..

  • Надя // 11 юли, 2013 //

    Прекрасен разказ !Поздравления ! За съжаление много места в България вече приличат на тези Родопски села!….

  • Нели Костова // 13 юли, 2013 //

    Отдавна не съм чела нещо, което да ми достави такова огромно удоволствиелБлагодаря!

  • Нели Костова // 13 юли, 2013 //

    Отдавна не съм чела нещо, което да ми достави такова огромно удоволствие! Благодаря!

  • Йордан Сечков // 13 юли, 2013 //

    Докосва душата. Философски и земен разказ.

    Направо е лудница!

    Рядко се впечатялвам, но това тук е доста силно.

    Мразя да чета тъжни истории. Но те са най-истинските.

    Айде…

  • Борис // 14 юли, 2013 //

    Благодаря за красивия разказ…..
    Християни или мюсюлмани …, нали са Човеци…
    Винаги ще се намери някой , който да опонира или да намери косур , но вещината , с която е написана тази простичка история ме впечатли и предизвика дразнене в гърлото ….
    Благодаря още веднъж…и
    Наздраве…

  • Мария Топалова // 14 юли, 2013 //

    ” Има дух, има много, ама много дух. От простите каменни плочи по пода стърчат зелени треви, през някогашното прозорче в горния край се процежда сноп слънчева светлина, а в теб се прокрадва усещането, че някъде там седи Бог, подпрял е с юмруче брадичката и се усмихва с бисерно сини очи. И от твоите очи все пак прокапва, не можеш да се удържиш.” …Имах усещането че съм се пренесла във времето на Талев и чета негов роман , Нямам спомен от колко време не съм чела нещо което да събуди толкова истински , реални емоции , да ме накара да усетя времето, мястото, духът на хората за които разказва … Благодаря за това което преживях с този разказ…….

  • Нина Костова // 15 юли, 2013 //

    Браво на автора! Чудесен пътепис!Много силно завладяваш.

  • Даниела Петрова // 15 юли, 2013 //

    Разказът е изключително красив!
    Благодаря за откровението!

  • Камеллия // 16 юли, 2013 //

    Благодаря Ви! Много ме развълнува разказа Ви.

  • валя // 16 юли, 2013 //

    С риск да ме намразихте, направих геройски усилия на няколко пъти да го прочета, доверявайки се на изключително насърчителните коментари, ама не успях, да заключим, че просто не е мой тип четиво?

  • Малин // 19 юли, 2013 //

    Кучета мазни!

    Напоили са ви, нагостили са ви, а вие няма повече никога нито да се обадите, нито да ги видите тез хорица отново. Само за да парадирате за “мир световен” ли я разказвате тази история? От стотици години живеят християни с мисюлмани спокойно, защото са българи; защо тогава се учудвате, нали сте ‘учени’ хора и това трябва да ви е известно. Или и вие май сте само учени на диплома, че да има какво да показвате като ви попитат дали сте вишисти.
    Ако наистина ви интересуваха съдбите на тези хора, щяхте най-малкото да им се обадите; да ги свържете със външния свят и да поддържате тази връзка. Или ви беше по удобно да си се върнете ‘натопло’ в града и да го оставите това само като анекдот. Защото е страшно и плашещо да видите миналото, да видите че тези хора са истина все още, да станете част от техния живот…

    Писмото беше единственото искрено и нелицемерно нещо в този разказ. Всичко останало:
    малодушно, плоско, чиста лакомия, напудрен вик за внимание.

    Жалко!

  • Плам // 19 юли, 2013 //

    Благодаря на автора, страхотен разказ, силно въздействащ, изживях го! Толкова е просто – защо да се делим? Продължавай да твориш!

  • Дани // 23 юли, 2013 //

    Истинското е невидимо за очите!

  • Блудния Син // 29 юли, 2013 //

    Страхотен разказ, но защо мамка му не им се обадихте?! Ей тъй – “Ало, може ли бай Стоил – Ало, бай Стоиле, аз съм тоя и тоя! Много поздрави, бай Стоиле. Как сте? Благодаря, че ни нагости оня път. Ако се случи друг път пак ще дойдем и тоя път ще донесем от нашата ракийка да пробваш! Айде със здраве!”

    Писмото ме трогна ..

  • Кремена Христова // 2 авг, 2013 //

    Обичам Стайнбек и неговото “градуиране на бутилките” – под гърлото на първото шише и т.н., който го е чел ше ме разбере, но г-н Бърдаров е направил нещо много, много по-силно и хубаво! Браво!

  • Любо // 2 авг, 2013 //

    Едно голямо “Благодаря” на автора за невероятния разказ! Всъщност това не е просто разказ …Това е мечтание и сън , едно необятно вдъхновение,едно просто поглеждане в душата на всички “Божи раби”,които пъплят по най-прекрасните земи на тази планета наречени България ! Поклон …

  • Величка Мутафчиева // 3 авг, 2013 //

    Иван Златанов // 25 юни, 2013 //

    по повод коментара …

    по-добре не бих могла да се изразя…

    ВЕЛИКОЛЕПЕН РАЗКАЗ

  • Любен Панов // 3 авг, 2013 //

    Слава богу, че има и по-различни писатели от “познавача на родопската душа” Христо Стоянов /ще си спомните неговата помакиня, нали…/. Ти ме върна в най-плодовитите времена на националната ни литература. Поклон – и за майсторството ти, и за българщината.

  • мария // 4 авг, 2013 //

    урок по човечност..попиват в душата след първата, втората…на петата вече ехти повик на раздирана душевност…Умението да четеш е голямо богатство…но може би за първи път се сблъсквам с умението да интерпретираш душа…Поклон..

  • Някой си // 9 авг, 2013 //

    Невероятен разказ! Заслужава да бъде изучаван в училищата ни, и не само в нашите. Г-н Бърдаров, Вие сте голям човек. Изказвам искрено възхищение към Вас…

  • Стефан Николов // 9 авг, 2013 //

    Разказ,който човърка сърцето и пълни очите със сълзи……..

  • Санел // 10 авг, 2013 //

    Поздравления!Прочетох разказа на един дъх…Разказ за живота, който пълни очите ти със сълзи и те кара да се чувстваш жив…

  • Веселина // 13 авг, 2013 //

    Вчера,пътувайки към Смолян, в автобуса момче и момиче питаха как да стигнат до Гудевица.Зачудих се защо ми звучи познато…и си
    спомних…и пак прочетох разказа.Щом е запленило и младите,за да отидат,значи има ефект!

  • Виолета // 14 авг, 2013 //

    И Петата ракия звучи добре, но светкавично се появи в главата ми: Сълзи в очите. И тази вечер ще се опитам да се за лъжа, че всичко си имам, дори когато знам ,че важните неща в живота ми не се купуват с пари. Чудесно писание, веднага и естествено извиква човешкото в мен…спомените по едни простички щастливи дни….

  • Виолета // 14 авг, 2013 //

    И Петата ракия звучи добре, но светкавично се появи в главата ми: Сълзи в очите. И тази вечер ще се опитам да се за лъжа, че всичко си имам, дори когато знам ,че важните неща в живота ми не се купуват с пари. Чудесно писание, веднага и естествено извиква човешкото в мен…спомените по едни простички щастливи дни….

  • rumenmag // 14 авг, 2013 //

    много романтични разкази могат да се напишат по темата . Да бе пет ракии ми слаб ти е коловоза брат . Аз лично мога да ти разкажа много по-трогателни истории за македонско преселение и момче което на 6 години е било и майка и баща на брат на 4 години и сестра пеленаче .Вярвай на 5 ракии не можеш да разбереш изобщо за какво става дума . Почваш да разбираш едва на седмата . В полу паметно състояние защото това ума го изключва автоматично ако искаш свържи се с мен да ти разкажа тел. 0899111893

  • Ася // 31 авг, 2013 //

    Страхотен разказ!Беше повече от удоволствие да го чета! Благодаря!

  • Калия // 16 сеп, 2013 //

    Разказ , който ни кара да се замислим……….какви сме, от къде сме и как ще продължим. Бърка ти в сърцето и те зарежда с нещо истинско, непорочно и чисто…;)

  • Дърваря // 16 сеп, 2013 //

    Прекрасен разказ пресъждаващ самата действителност, както и това, че винаги ще се появи някои си български фашист като “Христо”, някъде доста по-нагоре за да осере пейзажа, ама то и затова от България, освен кенеф, друго няма да остане, добре, че са помаците в тази страна, да ви оправят батаците създадени от такива като “Христо” и други подобни хаймани и хайвани недни.
    Браво на автора за уникалните иписателни образи.

  • Rumiana Ilcheva // 10 окт, 2013 //

    Благодаря първо, на моята приятелка Роси Димитрова, която сподели този прекрасен разказ във facebook, въпреки че рядко влизам там.

    Наистина Родопите и хората там са различни, прекрасни, истински, но не знам дали ще се съхрани този дух? Член съм на Родопското дружество от 1991 г. имах прекрасната възможност да се запозная с фантастични хора от Европа, които са оценили и хората и Родопите и духа и красотата, като преводач на една Българо- Гръцка среща на членовете от двете дружества, от България и Гърция.
    Разказа е прекрасен, аз също се насъзих, защото и дъщеря ми е половин Родопчанка , с корени от едно малко селце, закътано на Българо-Гръцката граница.
    Нека си зададем правилните въпроси, четейки този разказ, когато се насълзяваме……………
    Кой ни разделя? Кой има интерес да ни раздели? Защо го прави?????
    Много съм щастлива, че все още моята дъщеря, която е на 19 години е в България!!!!!!!! Но не знам дали ще остане, дали аз ще имам силите да остана при това, което се случва!!!!!!!!
    Върнах се , като голям оптимист , заминах от България преди промените, с идеята , че тази държава ми е дала образование, но се оказа, че с годините оптимизма ми се превръща в реализъм. Все още съм в България……………., но вече съм на 47 години.
    Разказа е прекрасен, вълнуващ, затрогващ, поздравления на автора!!!!! Бих искала лично да го поздрвя и да му изкажа благодарност за изживяванита, които сподели с всички нас!

    Също така да го помоля за подкрепа относно редакция на нещо, което подготвям за писане и публикуване.
    Аз съм икономист и нямам опита да пиша и да редактирам.
    Не си завърших втората специалност в УНСС – журналистика, защото ми преподаваха глупости, преподаватели от АОНСУ

    Румяна Илчева

  • Емил // 16 окт, 2013 //

    Поздравления за авторът!

  • Красимир Кръстенов // 17 окт, 2013 //

    Истинска класика!!! Поздравления за автора!

  • Сашо Димитров // 18 окт, 2013 //

    Sasho Dimitrov Какво ни прогони от родината ни.И как така има страни в които всичко е уредено,красиво и удобно за хората-макар и природата там да е сурова .А ние имаме земя-Рай-но запустял,неуреден -за малцина-”майка”-а за мнозинството-”МАЩЕХА”.И тези-малцината-продажници-разбогатели за наша сметка-произлизат от нас-и носят нашето мислене и жизнена философия-а именно-че власта е средство да ти служат-а не да служиш,не отговорност-а безнаказана безотговорност,за себеобогатяване-а не за сазидание,чуждопоклоничество-а не патриотизъм.За какво бягаме от красивото си отечество-от себе си бягаме-от безотговорноста си.Бягаме там някъде навън-там някой друг да ни оправя .Бягаме от отговорност -да се подслоним при хора -отговорни и оправни-които са общество от индивидуалности-а не индивиди.Има ли някаде по света бългорски квартал -така,както има китаиски?Дори и тука-далече от родината пак бягаме далече от сънародниците си-разединени индивидуалисти мъчещи се да оцеляват по единично.Бягаме от себе си-от това,което е в нас.Какъв ген е това и от къде ни споходи?Дано БОГ-в когото не вярваме с всичкия си ум,с всичките си сили и от цйлото се сърце-дано се смили за изоставените ни родители,за изоставените ни родни места и родина-и за нас самите-бегълци от себе си.

    преди 24 минути · Харесвам..

    Sasho Dimitrov

  • Yuli // 19 окт, 2013 //

    Blagodarq na avtora dosta tejko se 4ete kogato si po blizo do Sacramento otkolkoto do rodnite zemi.

  • Бистра Дерьовска // 19 окт, 2013 //

    Поздравляния към автора за начина по който пресъздава всичко това, толкова истинско,вълнуващо, трогателно, чак кара човек докато го чете да се пренесе в обстановката. Четейки този разказ и се смях и плаках.

  • Ti Da // 21 окт, 2013 //

    Posdravlenija ,vie ste kasali tova ,koeto emigrantat podtiska i prikriva all the time .”raskasani dushi”.

  • Център за здраве Едикта » Разказ за разказа „За петата ракия или колко хубав е животът“ // 25 окт, 2013 //

    [...] близо половин година. Когато най-накрая я публикуваха на 10 май 2013 г., бях много радостен. После зачаках дали [...]

  • К.Бонев // 19 ное, 2013 //

    Силно… Трогателен разказ!

  • Хаджи Смион // 21 ное, 2013 //

    Пред тези думи мога само да замълча. Защото гърлото ми е пълно със сълзи, които не искам да пусна навън. Защото искам да задържа емоцията от болката, така естествено превзела цялото ми същество. Това е най-силната история, която съм чел. Благодаря на автора и на екипа ви.

  • Брадата // 7 дек, 2013 //

    Сълзи без плач! Носталгия по безвъзвратно отминалото!
    Пак изкам да съм там… БУЙНОВО!
    Сърцето ми остана там!

  • Валентина Бънева // 14 дек, 2013 //

    Благодаря за хубавия разказ…Плаках…

  • Красимир Дердов // 15 дек, 2013 //

    Шестата ракия, ех, шестата ракия… Шестата ракия е като мъдростта на този разказ, тази, която може да ни обедини За шестата ракия могат да се напишат трактати!

  • Краят на света идва с петата ракия | etopia // 19 дек, 2013 //

    [...] и ми каза да прочета разказа на Георги Бърдаров „За петата ракия, или колко е хубав животът„, публикуван на 10.05.2013 г. в сайта за българска [...]

  • За думите и хората | etopia // 19 дек, 2013 //

    [...] той.) И веднага  включих дискусия за разказа му „За петата ракия, или колко е хубав животът“ в своята лекция пред гостуващите [...]

  • Светла // 20 дек, 2013 //

    Жестоко! Във всеки смисъл на думата.
    Вълшебно, красиво, уникално, истинско, осезаемо, разтърсващо, нашенско, общочовешко….. нямам думи….
    Истинско изкуство, създадено от майстор!!!
    Георги Бърдаров трябва да не спира да пише!
    Иска ми се да бъде прочетено от всеки българин- класика е.
    Благодаря за преживяването!!!!!!

  • СТЕФАН ЧАКЪРОВ // 22 дек, 2013 //

    ВЕЛИКОЛОПНО, ГРАБВАЩО и ПОРАЗЯВАЩО. ОСТАВАШ С НАСЪЛЗЕНИ ОЧИ и БЕЗМЪЛВЕН. ПОКЛОН ПРЕД ПЕРОТО ВИ!

  • Веселин // 27 дек, 2013 //

    Благодаря! Този разказ трябва да се прочете от всички българи, намиращи се в България и по целия Свят!
    Хора, говорете повече за истинска България и не спирайте да разпространявате този разказ на близки, познати и непознати българи!
    Още веднъж голямо БЛАГОДАРЯ!

  • брат Колев // 28 дек, 2013 //

    Имам чувството,че повечето коментари са писани от един и същ човек,но това не премахва красотата на разказа,защото той!

  • брат Колев // 28 дек, 2013 //

    Имам странното чувство,че повечето коментари са писани от един и същ човек,но това не намалява красотата на разказа,защото той

  • брат Колев // 28 дек, 2013 //

    …защото той ,,чувства в нази големи плоди,,!

  • Вивиан // 4 яну, 2014 //

    Толкова увлекателно написан разказ, скоро не съм чела!
    Благодаря ти за доставеното удоволствие!
    Благодаря ти и за поуката, която ни даде …..

  • Милена Балчева // 5 яну, 2014 //

    Чудесен сърдечно написан разказ-пътепис. Ще го изпратя на моите гурбетчии – да ги стопля с български дух. И още нещо – радвам се на хубавото отношение към хората с турски имена. Омерзена от манипулациите на политиците да ни скарат турците живеещи в България. Толкова години живеехме в мир с тях. Защо сега да се намразваме.На някой това му е изгодно и сигурно този някой не е българин.

  • Милена // 5 яну, 2014 //

    Уникално, прекрасно, вдъхновяващо, изключително. Получих сърцетуп от вълнение. Един от най-хубавите разкази, които съм чела през живота си, ведно с тези на Вазов, Йовков, Елин Пелин..нее не, не преувеличавам. Благодаря на автора!

  • Todorka // 27 яну, 2014 //

    blagodaria!

  • Десислава // 29 яну, 2014 //

    В един момент на конфликт попаднах на разказа за 5те ракии, хубавия и края на света! За секунди изскочих от офиса, стегналата зима с омърляния сняг и падащата мрачова на рано задалата се вечер и бях вече в България, в Родопите и се търкалях в онази мащерка, ей там на баира към село Гоздьовица! Четях на пресекулки когато можех да открадна миг усамотение сред стържещия ушите ми немски език в офиса … и сетне пак гледах по къщите, в църквата, в която не се и сещат да “делят Бога” седнах на масата, видях изпраното знаме и усетих тежината на летния горещник, а .. и ми се допи ракия! Дори реших че трябва поне веднъж да стигна то петата!
    Толкова невероятно и същевременно толкова истинко преживяване бе за мен този разказ. Един такъв бавен, както ги обичам; без да бърза действието, а да се разтегли така хубаво че да усетиш оная ракия как стига до пръстчетата на краката, как очите виждат всяко кътче и успяват да прочетат забравено писмо, което да ги напъкни със сълзи! Благодаря за това преживяване! Обнадежди ме, отпочинах и душата ми поскита из мащерката! Благодаря и желая успех!
    от студената Виена (където ме отвя един вятър) с поздрав,
    Десислава Терзиева

  • Nikolay Atanassov // 31 яну, 2014 //

    Изглежда изтормозените ни душички са зажадняли за нещо толкова простичко и истинско ! А за автора , изкусен разказвач и умел посланик на словото !

  • ИЛИАН КРЪСТЕВ // 4 фев, 2014 //

    Това за ракийката се го бива .Наздраве и да си жив и здрав!Все така да твориш!

  • Yuliya Kyle // 8 фев, 2014 //

    I az blagodaria ot sartse!
    Po-hubavo i pogla6ta6to tvorenie ne biah 4ela ot godini. I si mislia…za6to tezi ne6ta ne 4etem po vestnitsite i ne slu6ame po televiziayta…a samo bezmisleni prostotii..

  • Радосветла // 8 фев, 2014 //

    Георги, чета и плача, пак чета и плача…Безкрайно съм ти благодарна за изключителния, истински и вдъхновяващ разказ! За мен е вдъхновяващ, защото потвърждава, че има много хора, които вярват в това че всички сме едно, независимо от това в каква религия сме отгледани. Тази твоя изповед е валидна за целия свят. След много, много години в чужбина реших да се завърна и в момента съм в процес на организиране на това. Оставам с благодарност за всички прекрасни години по света, но стигнах до извода, че мястото на човек е там, където се е родил, явно е предопределено да бъде там. Никъде другаде не мога да почувствам изумлението от божествената красота, така като я чувствам в Родопите, Рила, Стара Планина, Пирин…Всеки камък, всяка тревичка, всяко дърво ми говорят на езика, с който съм закърмена и той стига до същината ми, за да събуди най-съкровеното, а то е убедеността ми, че България ще стане едно чудно място за живот, въпреки предизвикателствата през които минаваме сега. Само, ако всеки от нас учи децата и внуците си на истинските, стойностните неща и независимо дали живее в град или село, да им предоставя възможност за непрестанен досег и възторг от вълшебната ни природа. Единствено там можем да се заредим със спокойствие и радост. А не е ли смисълът на живота да чувстваме и разпръскваме радост? :-) Още веднъж се възхищавам на удивителния ти разказвачески талант, Георги!

  • Elena // 10 фев, 2014 //

    Nazdrawe i chudesno prizemjawane :)

  • Петр // 17 фев, 2014 //

    Какой же красивый болгарский язык. Я не все понял, но с большим удовольствием прочитал, спасибо Ясен тебе за эту ссылку.

  • Eнчо // 2 мар, 2014 //

    Велико! Простичко и истинско. Благодаря и
    Поздравления за автора, много добър разказ!

  • Румяна // 18 мар, 2014 //

    имам в момента неприятност в семейството, съпругът ми е в болница. С този факт си обяснявах сълзите ,който се лееха през цялото време,докато четях… но, след като прочетох коментарите,разбрах, че не това е причината. Каквото и да кажа за автора ще бъде недостатъчно…просто продължавам да плача…толкова истина ,толкова мъка,толкова майсторство в писането….

  • Таня Владимирова // 18 мар, 2014 //

    Хиляди мисли ми се въртят в главата, но не знам как да коментирам.. Как да обясня сълзите си, които продължават да се стичат по лицето ми пишейки това?! Докато четях историята смея да твърдя че все едно аз съм на мястото на автора! Ту в очите ми напираха сълзи, ту гърлото ми се свиваше и чувствах някаква болка.. Не знам как да го обясня, но съм сигурна, че е същото и с вас! В един от коментарите прочетох да се даде тази история в парламента..смисъл има ли?! Аз съм на почти 17 години и ми се къса сърцето, защото ми е жал..жал ми е за всичките мизерии, които се случват на добрите и в повечето случаи възрастни хора, че няма накъде, а на един политик ще му пука ли?! Водят се хора, ама хич не им личи! Някои ще кажат “малка си – какво разбираш ти”, но не е така! Защото всичко, което се случва се отразява именно и най-вече на младите, защото ние трябва да продължим и един ден, в този (смея да твърдя) скапан свят да оставя и моите деца в същото да живеят……

  • violetka // 28 мар, 2014 //

    прекрасно, пренесох се там

  • кирил // 3 апр, 2014 //

    Хвала ти майсторе …

  • Цецка // 19 апр, 2014 //

    ПОКЛОН…….
    Хора,не Ви трябва психолог,финансов консултант и всякакво друго вмешателство в живота…трябва Ви един такъв разказ- за нещата от живота и простичкото ни стоене в него…
    Трогна ме ЧОВЕЧЕ …..

  • Nikolinka // 1 май, 2014 //

    Neveroqtho….,smeeh se,placheh,naistina se pochuvstvah:”TAM”!!!Useshtah toplinata,vijdah maranqta,aromata na domashnata banica,zavita s vestnik iprestilka,kamennite ulici,..itoploto posreshtane ot edin nepoznat,no vsashtnost,tolkova blizak chovek!!!neveroqten razkaz!otdabna ne bqh chela neshto tolkova hubavo iISTINSKO!

  • Ивелин Иванов // 6 май, 2014 //

    А на мен….въпросният разказ не ми хареса особено още от първия път щом го прочетох.Не толкова заради самия разказ, той за мен си е просто пивко четиво и нищо повече.Не ми хареса автора и душата която носи.Минал е той покрай Родопи, но нищо не е разбрал от духа който се вее там.За мен петимата посетили селото са просто поредните софианчета, финансирани от някой, а най-вероятно от мама и тати и просто запълвайки време с нещо си.”Забравеното от Бога място” те никога няма да осмислят, че е всъщност големия фалшив град, а не малкото истинско село.Четох внимателно между редовете-умея го, смея да твърдя.Не харесах изобщо автора, а по-конкретно това, което се крие зад словата му-неговата душа.Жажда за внимание и дори може би популизъм.НЕ бих минал оттам, да споделя софрата на тия хора и просто да не се обадя повече никога-за мен е жалко.И коментарите прочетох всичките до един, отне ми цялата нощ, но ги прочетох.Те са още по-жалки и рисуват още по-жестока действителност-а именно:
    ПЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТИРИ коментара заканвайки се, че…..”ще ида непременно”,” планувам го скоро”, “обадете се на тия старчета как може” и……..НИТО ЕДИН ОТИШЪЛ ТАМ ДО ДНЕС ИЛИ СТОРИЛ КАКВОТО И ДА Е…..Жалки нищожества, естествено, че ще се погубва българското……

    Позволявам си да постна само един от почти николкото според мен коментари със съдържание:

    “Кучета мазни!
    Напоили са ви, нагостили са ви, а вие няма повече никога нито да се обадите, нито да ги видите тез хорица отново. Само за да парадирате за “мир световен” ли я разказвате тази история? От стотици години живеят християни с мисюлмани спокойно, защото са българи; защо тогава се учудвате, нали сте ‘учени’ хора и това трябва да ви е известно. Или и вие май сте само учени на диплома, че да има какво да показвате като ви попитат дали сте вишисти.
    Ако наистина ви интересуваха съдбите на тези хора, щяхте най-малкото да им се обадите; да ги свържете със външния свят и да поддържате тази връзка. Или ви беше по удобно да си се върнете ‘натопло’ в града и да го оставите това само като анекдот. Защото е страшно и плашещо да видите миналото, да видите че тези хора са истина все още, да станете част от техния живот…

    Писмото беше единственото искрено и нелицемерно нещо в този разказ. Всичко останало:
    малодушно, плоско, чиста лакомия, напудрен вик за внимание.

    Жалко!”

  • гегов // 5 юни, 2014 //

    то всичко много хубаво, но нонстоп за пиене се говори в този разказ. Голяма гордост ли е това, да се разказва как се налива първа, втора , трета и 16-та ракия… Трябва да правим евала на алкохолиците ли? Иначе историята е затрогваща, спор няма

  • Asen // 23 юни, 2014 //

    Много е хубаво!

  • Теодоси Бялков // 10 юли, 2014 //

    Разказа е страхотен , евалла :)

  • Илиян // 12 юли, 2014 //

    Още вдругиден отивам да търся бай Стоил.

  • Илиян // 12 юли, 2014 //

    Още вдругиден отивам да търся бай Стоил.

  • Виктория Яковлева // 15 юли, 2014 //

    Едно голямо, Благодаря! ,на автора. Остави ме без дъх . Препрочетох го няколко пъти и всеки път ми харесваше все повече и повече. Благодаря , наистина!

  • Цвета // 19 авг, 2014 //

    Този разказ извайва образи и развихря чувства – толкова наситени, че всяко препрочитане доближава към критичната точка, когато чисто интелектуалното наслаждение преминава в трайна нагласа на духа и започва да направлява реалния живот. Това е огромната сила на словото. Благодарност към автора, който превъзходно владее тази сила!

  • Dimitrichka // 13 ное, 2014 //

    Pozdravleniq na avtora. Dokosna sarceto mi.Cheteiki prejivqvah vseki mig.

  • Дани // 15 ное, 2014 //

    Удивена съм не толкова, че Георги Бърдаров го е видял с очите си, а че е успял да го разкаже по този начин. Напомня ми на прекрасните разкази на Николай Хайтов и Дончо Цончев. Много ми хареса, браво!

  • Малин Милков // 10 дек, 2014 //

    И сто пъти да го прочета!Сто пъти ще си трия детските кристални сълзи от бузите.

  • Първата глътка, първата среща и първият километър | Пешоблог // 20 дек, 2014 //

    [...] първата глътка е винаги най-сладка. За първата глътка могат да се напишат трактати. Първата глътка може да бъде проследена по пътя си – [...]

  • Галина // 29 мар, 2015 //

    Удивително, препрочитам разказа за пореден път, не мога да опиша емоциите, които събужда в мен всеки път! Сърдечни адмирации, вълнуващо, трогателно, въздействащо, силно, истинско! Прекланям се пред ръката, написала това и сърцето, което го е почувствало!

  • Българи в чужбина. Милица във Виена: „Европа се превърна в едно голямо село“ ‹ TrueStory // 13 апр, 2015 //

    [...] песни и хвалим родината по всички параграфи. Ама след петата ракия си лягаме, събуждаме се на другата сутрин и всъщност сме [...]

  • Кирил // 4 юни, 2015 //

    Хубаво е, че разказът отново се завъртя в мрежата.
    Ето и от мен една история.
    Имам приятел, който всяко лято отива за 40-50-60 дни край язовир “Сопот” – кара колкото може. Дори си води със себе кокошки, за да носят яйца. После си ги прибира обратно. Няколко дни след като разказът беше награден и качен в нета, го разпечатах и му го дадох. Веднъж след залез слънце на общата трапеза някаква лекарка от другия край на България споменала за него, но не успяла даразкаже добре. Човекът станал и донесъл снопчето листове. Компанията останала приятно изненадана.

  • Българи в чужбина. Милица във Виена: Европа се превърна в едно голямо село ‹ TrueStory // 21 юли, 2015 //

    [...] песни и хвалим родината по всички параграфи. Ама след петата ракия си лягаме, събуждаме се на другата сутрин и всъщност сме [...]

  • Evil // 26 юли, 2015 //

    Сълзите ми се стичат устремно надолу… към гробето…?

  • Даниела // 28 юли, 2015 //

    Приятели ме посъветваха да прочета разказа, не съжалявам ! Напротив – благодарна съм! Много истинско, вълнуващо, трогателно, силно, въздействащо, имаше моменти в които плачех, препрочитах…Искам и аз да отида там…на края на Нашата България!!! И ще отида, обещавам, много скоро, и дано и аз да срещна бай Стоил…и да го прегърна!

  • РУМЕН // 12 сеп, 2015 //

    Попаднах случайно като търся похвалите за една учителка !Отначало погледнах скептично на заглавието ,защото се отнасяше за алкохол!И си казах какво ли ще да е щом има намесен алкохол и то пет чашки ракийка и ако е домашна то е много !Но реших да прочета защото ме плени снимката от начало на старата порутена къща ,а страшно съм любител на природата и това още повече ме мотивира да прочета написаното!ЕЕЕЕЕ господи ,не съжалявам ,че отделих време защото нямам думи на колко места съм се просълзявал защо и сега това време не се върне и не си заживеем пак мирно!Без да трябва да слушам колко убити имало еди си къде,колко емигранти навлезли !А ще е приятно да се събуди човек да благодари ,че и днес е жив ,да чуе добрите новини от комшиите и да си легне спокоен ,че няма да бъде нападнат или ограбен!Колко малко му трябва на човек да го разбере ,но след петата ракия това става ясно !Нямам думи за страхотния разказ ,направо настръхвам като си го спомням и автора да е жив и най-вече здрав и много такива да публикува !Просто те зарежда положително и умората изчезна !Невероятно беше чувството и картината в която се пренася човек като чете ,а още повече когато го прочетеш !Колко пъти се връщах на дадени моменти да препрочитам защото е много приятно и поучително!Де да можеха и в парламента да мислят така ,нямаше да има равни на наше место ,но УВИ жалко ,тъпи са там управляващите ,скарани са с книжките ,но не и с паричките които взимат над масата и под масата !Това е много жалкото у нас !Дано душата ни и сърцата излезнат корави и да издържат на тоя тормоз и унижение което търпим пред целия свят !Каква държава сме биле ,какви войни сме имали ,а сега какви посрани дрислювци ни управляват !ТЕЖКО НИ ДО КРАЯ НА ДНИТЕ НИ !

  • АЛЕКСАНДЪР // 14 дек, 2015 //

    КАКВО ДА КОМЕНТИРА ЧОВЕК…ЧЕТЕШ,ЧЕТЕШ…И ЖИВОТА ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ТЕБ ЧРЕЗ АВТОРА

  • Георги Бърдаров е победителят в „Ръкописът“ на БНТ ‹ TrueStory // 23 дек, 2015 //

    [...] Бърдаров е доцент в Геолого-географския факултет в Софийския университет и преподава етно-религиозни конфликти, геоурбанистика, география на населението и селищата и демография. Освен това е работил като сценарист на различни телевизионни предавания като „Стани богат”, „Аз обичам България”, „Това го знае всяко хлапе”, „Следващият моля” и др. Преди време стана известен в социалните мрежи с разказа си „За петата ракия, или колко е хубав животът“. [...]

  • Георги Бърдаров е победителят в реалитито на БНТ „Ръкописът“ ‹ TrueStory // 23 дек, 2015 //

    [...] Бърдаров е доцент в Геолого-географския факултет в Софийския университет и преподава етно-религиозни конфликти, геоурбанистика, география на населението и селищата и демография. Освен това е работил като сценарист на различни телевизионни предавания като „Стани богат”, „Аз обичам България”, „Това го знае всяко хлапе”, „Следващият моля” и др. Преди време стана известен в социалните мрежи с разказа си „За петата ракия, или колко е хубав животът“. [...]

  • Преподавателят в СУ Георги Бърдаров спечели първото литературно ТВ риалити „Ръкописът“ | Аз чета // 24 дек, 2015 //

    [...] на няколко телевизионни предавания, а разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът” се превърна в един от най-четените текстове в [...]

  • За петата ракия, или колко е хубав животът – News365.eu // 10 яну, 2016 //

    [...] само в сайта, в който е публикуван за първи път – public-republic.com, бяха над 300. “Пъблик репъблик” е мултимедийно [...]

  • Разказът „За петата ракия, или колко е хубав животът“ стана най-новата фейсбук сензация | Сливен ДНЕС и УТРЕ // 10 яну, 2016 //

    [...] само в сайта, в който е публикуван за първи път – public-republic.com, бяха над 300. “Пъблик репъблик” е мултимедийно [...]

  • Зоя Славова // 17 яну, 2016 //

    Разказът взриви душата ми. Поклон пред таланта на автора. Поклон пред неговата чувствителност и усет да представи така изящно атмосфера, картини и душевност. Относно географско-историческия и социално-битовия аспект, въздействието е разтърсващо и отрезвяващо. … Надежда има, въпреки политиците и религиите!
    Апропо, в Албания видях гробище, в което погребват съвместно покойници от всякакви вероизповедания (мюсюлмани, християни, евреи и пр.) Естествено продължение на съвместното им съжителство приживе в една общност в разбирателство и толерантност.

  • Жени Ал. // 25 яну, 2016 //

    …Искаше ми се така, по “стара българска традиция”, да се отлича от възторжената маса възхваляващи перото на автора, но не намерих за какво да се хвана..
    Скептицизмът ми е обезоръжен и не ми остава друго освен да се присъединя към всеобщото одобрение от прочетеното.
    Всичко е толкова познато, толкова човешко, толкова на мястото си, че чак те заболява, но без да ти тежи.
    Огромно “благодаря”,
    От още един Географ

  • Иван Йорданов // 18 фев, 2016 //

    Уникална история откъсна ме от действителността. Браво!!!

  • Дарина Павлова // 3 апр, 2016 //

    Брависимо! Възхитена съм. Моля Ви,публикувайте в повече сайтове ,да ви четат повече хора.

  • Покана за премиерата на „Аз още броя дните“ – романът победител в „Ръкописът” | Cineboom.eu – кино, книги, тв, светски новини // 18 май, 2016 //

    [...] е любимец на аудиторията още откакто разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът” стана един от най-споделяните текстове в социалните [...]

  • 10 български книги за 24 май – Pinks.bg – е-списанието // 24 май, 2016 //

    [...] е любимец на аудиторията още откакто разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът” стана един от най-споделяните текстове в социалните [...]

  • lina angelova // 30 май, 2016 //

    blagodarq!!

  • Юлия // 3 яну, 2017 //

    Не можах да изчет всички мнения и въобще не ми трябват.
    Много ми хареса това, което прочетох.Точно так действат пет ракии, перфектно описание. Когато се намираш сред истински хора.Видяла съм мюсюлмани и християни да се погребват в общо гробище. Но ротуалът и самият гроб Са различни.
    Какво толкова се филмират всички?! Една земя, едни хора. Всички са я обичали тази земя.
    Не е нужно да идеш на края на света,да изпиеш 5 ракии и да ти светне,че си намерил нормални и добри хора.
    Въпросът е: ти в какво си се превърнал?!

  • Виктор Цонков // 23 яну, 2017 //

    Страхостен разказ – лек и увлекателен и подплатен с поука. Дано да достигне до повее хора, вместо глупостите, които се бълват всеки ден по медиите.

  • Тенчо Петков // 28 фев, 2017 //

    Прочетох го няколко пъти. Нещо заседна в гърлото ми и въпреки, че е три слидобед си сипах една в малка чашка от тънко крехко стъкло останала от сервиза на баба ми….

  • Геновева // 26 май, 2017 //

    Тъжно,трогателно,просто да вие човек от болка! Аз от 20 години обикалям запустелите къщи на с.Косово, снимам ги… В началото имаше какво да снимам,после много от тях се сринаха,от тях останаха след време само камъни и тикли. Страшно е да видиш в запустяла къща чайника на печката,гранчето изпредена прежда на пирона и връхната дреха на стопанина, която го очаква до вратата. То просто не е за разказване…Навсякъде из България могат да се видят запустели къщи,дворове и земя. Из Европа не е така. Загива България за жалост.

  • Ани // 10 юни, 2017 //

    Отново чета този разказ и отново сълзи напират в очите ми. Мъчно ми е за всички незавърнали се деца, за всички чакащи родители, за всички опустели къщи. Дали е жив Саид и дали е успял да се върне в родината си поне за малко?

  • Малкият „петък” – CXXXV | Tepavica online // 25 юли, 2017 //

    [...] Преди това ще ви помогна и аз  малко: За петата ракия или колко е хубав животът [...]

  • Постепенно, Последователно, Постоянно Част 2 / MaxHealth // 31 юли, 2017 //

    [...] Бъдете живи и здрави и…,а да,обещаната 5та ракия..НА-ЗДРАВЕ! ( http://www.public-republic.com/magazine/2013/05/105589.php ) [...]

  • Цецо Мецов // 25 авг, 2017 //

    Вземете кое и да е изчезващо българско село и проверете тук:

    http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=9

    и ще видите един и същ модел – до какво води кражбата на земята на хората след 9-ти и индустриализацията на куманизма и как бавно и полека издърпаха хората във “великите” панелки.

    И последващото “великодушно” връщане на земята, само дето две трети от нея вече нямаше собственик . Вследствие на което например великотърновската фирма Октопод владее 350 хил. декара БЪЛГАРСКА земя и още толкова арендира. Това от милион и двеста хил. декара най-хубава БЪЛГАРСКА земя.

  • Цецо Мецов // 25 авг, 2017 //

    Първият ми пост се показа със закъснение, затова моля модераторите да оставят само него.

    След като за момент той не се показа го разбих на части, реших, че може дължината да е проблема.

  • Петко // 19 окт, 2017 //

    Боже Господи все още ли съществуват тези хора. Благодоря и за написаното и за отзивите.България ще я има.

  • Zveti // 8 дек, 2017 //

    Балсам за душата ми ☺

  • За петата ракия, или колко е хубав животът.. Историята, която достигна до целия фейсбук и трогна всички.. // 20 фев, 2018 //

    [...] Източник: Public-republic.com [...]

  • Saheed // 4 апр, 2018 //

    ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ:

    Казвам се Ясна Савич съм от Сърбия, искам да разпространявам добрата работа на великолепно колело, което е истинско и не забавя да помага на хората, името му е д-р Сахеед. Моята история започва по следния начин: През 2007 г. съпруг ме напусна и отидох да бъда с друга жена след 11 години брак, Той ме остави да страдам и аз търсех помощ навсякъде, за да го върна, в същото време търсех свое собствено дете, само за да направя не можах да намеря помощ навсякъде, през 2016 г. срещнах реклама онлайн за д-р Сахед за това как той помага на една жена да обедини семейството си и да я направи и богат, трябва спешно да се свържа с него и да го помоля за помощ , първата ми дума, която ми каза (аз ще се усмихна на лицето ти), бях щастлива, че получих бърз отговор от него, след магията му, която ми каза, че съпругът ми ще дойде при мен, молейки ме да го приема , аз никога не повярвах, но след 24 часа съпругът ми се обади в офиса ми, молейки ме по телефона, за да му простя, бях много щастлив и благодарен на д-р Сахед, никога не съм вярвал, че някога ще бъда отново със съпруга си, но днес сме заедно с помощта на д-р Сахед и преди 3 месеца имах и първото ми бебе с неговата помощ, обещах му, че ще споделя добрата му работа онлайн заради онези хора, които се нуждаят от помощ и заради тези, които са с грешни магии, видях много магии, но д-р Сахед е най-добрият, той има решение на всеки вид проблем, той има мощта да помогне на всеки човек, всичко, което ми каза, е да се уверя, че информирам света за него и затова правя всичко това, за да не позволя на света, че д-р Сахед е решение на всеки проблем, който имате, ако искам да му благодаря за мен или да искам да се свържа за помощ тук са неговия имейл: [email protected] и Direct Call Nnumber: +27638836445 и неговия номер Whatsapp: +2349065101630. Свържете се с него и разрешете проблема си.

  • Rodger // 10 юни, 2018 //

    I take pleasure in, lead to I found just what I was looking for.
    You have ended my 4 day long hunt! God Bless
    you man. Have a nice day. Bye

  • Хванахме се за червено – Драскател // 14 юли, 2018 //

    [...] ли разказа на Георги Бърдаров „За петата ракия или колко е хубав животът„. Представете си сега първата глътка ракия без [...]

  • Karolin // 27 юли, 2018 //

    I’m еxtrеmelʏ pleased to discover this web site.
    I neeԀ to to thnk you for your time due to this fantastic read!!
    I definitely ɑpprecatеd evertʏ bit of it and Ӏ have you
    book marked to look at new stuvf on your website.

  • За петата ракия, или колко е хубав животът.. Историята, която достигна до целия фейсбук и трогна всички.. // 30 юли, 2018 //

    [...] Public-republic.com if (window.screen && window.screen.width) { switch (true) { case window.screen.width < 336: [...]

Коментирай