Public Republic Art Studio

Великден, Възкресение (5 май 2013)

5 май, 2013 от · Няма коментари

(денят на първото пролетно пълнолуние, винаги в неделя и винаги в периода 4 април – 8 май)

Проф. дфн Томислав Дяков

Iaitsa
Снимка: Wikimedia Commons, Великденски яйца от България

Това е денят на възкресението на Христос, но също и последният ден на преход към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова, според народните представи, той е главен пролетен празник.

Великден се предшества от Страстната неделя, в която всеки ден е велики. Във Велики понеделник стопанките извършват голямото великденско чистене: изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се къщата, покриват се оборите и се изгаря сметта.

През Великата сряда и Велики четвъртък не се работи женска работа: в четвъртък единствено се боядисват яйцата. Първо се преброяват; обикновено са 500-600, защото се ядат чак до Спасовден, т. е. 40 дни. После се измиват и стипцосват – с вода и пепел, за да не останат петна. В началото се боядисват червените яйца, които имат целебна и предпазна магическа сила.

С първото червено яйце стопанките правят кръстен знак върху челата на децата, а после – и на всички останали от семейството. Първото боядисано яйце се оставя до домашната икона през цялата година. Вярва се също, че то предпазва от градушки.

По него се и гадае, след дванадесет месеца. Ако жълтъкът му е запазен, къщата и стопаните ще имат късмет; ако не е – очаква ги бедност. В четвъртъка се подновява и квасът – за през цялата година.

След Велики четвъртък в продължение на шест седмици (до Спасовден) всеки четвъртък се спазват определени забрани: жените не работят в къщи, а мъжете – по полето, за да не удрят градушки.

На Велики петък (Разпети петък) също не се работи: само се месят обредните хлябове и козунаците и се шарят (пишат, рисуват) яйцата. Шарките са символи за здраве, любов, уважение и радост. Според народното поверие яйцата се шарят, защото навремето Мария Магдалена поднесла боядисано яйце на император Тиберий, изричайки Христос возкресе.

Така тя му съобщила истината за възкресението. Самият Христос, когато бил на кръста, бил замерван със запъртъци. Когато докосвали тялото му, те се превръщали в здрави червени яйца.

Според друга легенда в деня на възкресението на Христос една жена вървяла по стръмна пътека с кошница яйца в ръцете. Срещнала я друга жена и се заговорили; първата казала: Чу ли, Христос възкръсна! Втората не повярвала и за да я убеди, жената с кошницата нарекла: Ако е истина, яйцата ще станат червени.

Когато погледнали, яйцата наистина били червени. На Разпети петък до обеда на Страстната събота не се яде нищо. Разпети петък също поставя началото – на дванадесет петъци (до Русаля), в които също не се работи, за да не се повлекат бедствия по добитъка и полето.

В полунощ на събота срещу неделя, т. е. същинския Великден, хората се поздравяват с Христос возкресе! – Воистина возкресе! и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата свещ се донася мълчешком вкъщи.

В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се подаръци: пита, козунак, яйца.

Следобеда момите, начело с новата кумица, отиват на определено място и връзват люлки. Играят се хорà и се пеят песни, някои от които за самодиви и змейове:

Зелена равна морава,
заман ми бъди зелена
като през празна неделя
и Великата събота.
Пофалил ми са Великден,
с червени яйца Великден,
Гергьовден с вакли агънца,
Петровден с крехки пиленца…

В срядата след Великден (Светла сряда) някъде момите извършват обреда Мара лишанка. От стари женски чехли правят кукла, обикалят с нея из селото и пеят песни:

Маро лишанко, говедар те либи,
ще ли дойдеш да го земнеш?
Не ща го, мамо, не ща го…

Дружината минава и през нивите, а накрая момите къпят куклата в реката и си измиват лицата. Обичаят носи плодородие и предпазва от градушки, болести и магии.

Според традиционните вярвания Велики четвъртък е много подходящ за различни магии, особено за любовни (за залюбване и за разлюбване). На този ден всяка жена, ако е бездетка или е над 50 години, може да стане магьосница.

Срещу Великден момите слагат пръстена си под възглавницата и сънуват човека, за когото ще се омъжат. На самия Великден всеки може да си пожелае нещо, държейки пари или ценност в ръка, и ако е праведен, ще го получи.

Великден бележи края на Големите пости.

*

Великденският празнично-обреден комплекс е класически пример за взаимно адаптиране в нашите етнорегиони на християнска и езическа традиция.

По принцип Великден е изцяло християнски празник: митологичната му същност обаче е свързана с възкресение, с възраждане за нов живот. Точно този й елемент я сродява с езическото възприятие за преход към пролетта и лятото, в който природата циклично се преражда.

Така християнската митологична схема рамкира езическите ритуали, които съпътстват Възкресението, а те, от своя страна, маркират края на преходния период.

Какво точно обозначават отделните обредни практики, твърде разнородни наглед?

Великденското чистене и изгарянето на сметта е във връзка с култовете към огъня, изгарящ не-чистото, болестотворното, злото. То всъщност е ритуално почистване, маркиране, отделяне на окултуреното, усвоено пространство от чуждото, неусвоеното.

Забраната за работа и завършващият пост (тримиренето) в петък и събота имат продуциращ характер; те са табута, които трябва да предизвикат плодородието и изобилието. Следователно можем да ги наречем временна смърт, която чрез механизмите на отрицателната магия ще възкреси природата и плодовитостта.

Важна роля в обреда имат и ритуалните хлябове и козунаците, които са своеобразна житна жертва в чест на възраждането – те възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното и неговото възкръсване, израстване. Самият хляб е не само продукт, но и символ на плодородния процес, защото го снема в себе си.

Подобна е и функцията на боядисваните яйца, задължителни за обредността на Великден. В християнската митология те символизират безсмъртието, носейки идеята за възкръсването на християнския Бог (в Библията са знак на надеждата). В езическите митологии яйцето е знак на Вселената; счита се, че светът произхожда от яйце, то е неговото жизнено начало, а оттук е и знак на възраждането на природата.

Така отново в този обичай паганизъм и християнство се примиряват и допълват: боядисването и шаренето на яйцата подсказва вечността на живота, пъстротата и разнообразието на света. Чукането с яйцата е метафоричен сблъсък между личните светове на хората, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.

Идеята за преход и възраждане личи и в социализиращите обреди: ходенето на гости, люлеенето (представено като знак на половия акт), различните магии и гадания (от инициален тип), които са с женитбена насоченост. Функция на очистване от вредоносните влияния има и ритуалното измиване на девойките в Светлата сряда.

Независимо от загубилата се вече семантика на великденските обреди, традицията продължава своя живот. Това вероятно е така, защото тази обредност сполучливо съумява да хармонизира в себе си различни наглед идеи: идеята за възкръсването – прераждане на Бога, възкръсването на природата и възкръсването на социума – чрез включването на ново поколение в родовия ритъм.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай