Public Republic Art Studio

Из “За Шумен”

27 април, 2013 от · Няма коментари

Предговор
Иван Карадочев

7184279170_ab715a5a1a_c
Снимка: TearShade

Застъпих се пред фонд „Култура” на шуменската община за поетичния сборник на единадесетината поети и взеха, че ме послушаха. Предстои издаването на сборника и заедно с удовлетворението изпитвам и тревога поради факта, че по преценката на Антоний Димов задълженията ми ще свършат едва когато напиша и нещо като въведение към него. Работата ми се струва трудна, защото авторите са на възрастта на децата ми. А всяко поколение е със свое знаме.

Единственото ми предимство е, че имам представа от поетическите вълнения на моето поколение, а това беше в далечните вече осемдесетте години на миналия век. Как тече времето и колко преходна е илюзията ни за ценност и трайност!

Тогава ме вдъхновяваше поезията, която успяваше да преодолее решетките на идеологическата граница и да преживява света непосредствено и автентично, през призмата на екзистенциалната и културната си автономия. Мисля, че в най добрите си образци от това време българската поезия надскочи идеологията и се доближи до призванието си – да разширява света със средствата на поетическия език.

Но ми се струва пресилено, ако настоявам, че има неоспорими връзки между онази поезия и тази, която чета сега. И ако трябва да синтезирам до една дума впечатлението си от прочита на дванадесетте поетически цикъла тя ще е – радикализъм.

Знам, че категоричната нагласа на неприемане и оспорване е форма на отчитане и зависимост, че за да отхвърлиш нещо, трябва да знаеш неговите проявления и граници, но тук преобладават гласовете, които не само оспорват и коригират традицията, а пародийно и иронично я загърбват.

Не казвам, че това е добро или лошо, а че то присъства в прочита като една от доминантите му. Имам чувството, че лирическите светове на авторите са усилно, но трудно изграждане на цялости от разрушените ценностни парадигми на миналото, използвани травестно, и още неизбистрените ценностни ориентации на предстоящото.

Те трескаво и драматично свързват хетерогенни явления поради замъглената перспектива за себеполагане в света. Като опит за преодоляване на несъвместимостта си със света. Един парадоксален до нелепост, дебалансиран и самоопровергаващ се свят.

Ще ми кажете, че това е една от характеристиките на постмодерното художествено мислене, но ако е това, да си постмодерен значи да стоиш изправен пред един неуютен и нехармоничен свят, който в крайна сметка те кара да си против него.

И се възхищавам на младите поети за смелостта им да са настръхнали срещу всичко онова, което инерциите на живота ни охраняват като опори: разколебаните митове на идентичността ни, аксиологическите и нравствените ни парадигми, социалните ни конвенции, културните ни илюзии и не на последно място – литературните ни навици и стереотипи.

Много често за тях – за изградения от благозвучието на класическата литературна традиция вкус – тяхната поезия е грубо неприличие и провокация. Те сякаш оспорват аксиомата, че поетическото изкуство си е извоювало територия с правила и образци в пространството на езика, че има потвърдени с историческата си жизненост примери.

Езикът присъства в тази поезия с цялата гама на своята изразителност, дори пренебрегвайки собствените си формални правила. Ценностната провокативност влече след себе си граматическата, новите смисли се изразяват с нов правопис.

За мнозина прочита на сборника може да се окаже изпитание, но ако искаме да бъдем добронамерени, ние трябва да четем поезията на дванайсетте в хоризонта на едно от малкото сигурни неща: светът ни е даден като език. А както твърди Хайдегер: „…същността на поезията може да бъде схваната откъм същността на езика,(…) Тя прави езика възможен.” Всяко обновяване на поезията е било свързано с включването на ново езиково ниво в полето й. Дали този сборник не е показател за нещо подобно?

Опитах се съвсем кратко да синтезирам общото впечатление на прочита на циклите. Дванайсет поетични имена с книги и награди зад гърба си в една стихосбирка са нещо показателно за нагласи и тенденции.

За изкушените в литературата това е възможност, а за шуменската община – основание за гордост. Не само защото всеки от авторите е засвидетелствувал отношение към Шумен, а защото, както казва Антоний Димов, „културните пространства са по–широки от икономическите”.

За Шумен

Технически характеристики:

ИК “Пергамент”
Година на издаване: 2013
Брой на страници: 84
Корици: меки
Език: български
Тегло: 109 грама
Размери: 14.5×21
ISBN: 9789543670390

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай