Public Republic Art Studio

Artist of the Week — Михаил Заимов

15 април, 2013 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Фотографът Михаил Заимов в интервю с Анелия Стоянова

Изложбата му “Подводни портрети” ще бъде достъпна от 11 до 24 април във ФотоСинтезис Арт Център

o-matic

Ще ни разкажете ли кога се зароди страстта Ви към водата и гмуркането? По-рано от тази към фотографията или напротив?

Това ще е Созопол от моето детство. Спомените ми са големи маси, гръцки песни, другарство и синевата на приласкаващия роден понт в едно с детски игри във водата, докато ми посинееха устните от студ.

На 13 години, след много кандърми, мама ми купи “Смена 8″, с който снимането беше истинско предизвикателство. После дълги години ми повтаряше, че бързо се паля и лесно се разочаровам. Наскоро ми подариха същия апарат в не разпечатана кутия. Не смея да го отворя.

Първите снимки под вода направих в края на 80-те с легендарния Nikonos. Фотографията, освен кражба на мигове, е и един от способите да изразите моментно състояние. Необходимостта да споделям и въвеждам в съпричастието на света на спокойствието ме мотивира да снимам днес.

Синергията между това да сте добър водолаз и относително стабилен фотограф се постига след дълго постоянство и в двете. За съжаление, практикуващите подводна фотография у нас са малцина и се налага да се оправяме както си знаем. Познанието на универсалните правила на композицията, перспективата и светлосянката помагат.

В крайна сметка се старая повече да се забавлявам от колкото да се взимам на сериозно. В противен случай рискувам да загубя чистотата на погледа, което вярвам е най-важно при всеки опит за изразяване.

Anemonefish,  island of Palau,Micronesia, Pacific ocean

Подводните портрети от изложбата във ФотоСинтезис Арт Център ни потапят в състояние на съзерцание. Какво се случва със зрителя под въздействието на това състояние?

На 11 април във “Фотосинтезис” ще представя макро портрети на любопитните черноморски обитатели и най-добрите ми постижения в черно-бялата гама.

Ще има и лекция, насочена към децата, по време на която ще си говорим за най-големия жив организъм – океана и досега ни с него, за страховете ни и много други любопитни неща.

Бих се радвал, ако фотографиите имат отпускащо въздействие, форма на бягство от така обременяващата действителност.

В своя албум „Светът на спокойствието” вие споменавате: „Обзема ме надежда, че е възможно да загубим войната ни с природата”. В какви моменти ви обзема тази надежда? Често ли ви се случва?

Подводният свят винаги е гъделичкал въображението ми – от представите за митологичните чудовища на античния свят, през научната фантастика на Жул Верн и човекът амфибия на Беляев, та чак до днес.

Помня от първото ми гмуркане желанието то никога да не свърши. Щом осъзнаеш какви непоправими щети оказваме на природата с присъщата на човека арогантност се заражда вътрешният бунт и желание за промяна.

Надеждата ви обзема от невъзможността да си представиш обратното. Тези мисли ще ме терзаят, докато видя осезаема промяна в деструктивната ни натура. Вероятно ще е до живот.

IMG_1949

Дали можем вместо да губим войната да се откажем от нея доброволно? Какви насоки бихте дали?

Не съм чул човек да се е отказал доброволно от желанието си да разрушава. Това е процес на съзряване, за който е добре да има личности и примери за подражание.

Всъщност за природата няма особено значение. Времето за нея не е фактор и ако ние не се осъзнаем, тя ще се възстанови няколко стотици хиляди години, след като ние сме изчезнали от лицето на Земята. Защото явно сме истински добри единствено в умението да унищожаваме.

Освен „свят на спокойствието” за Вас морският свят е…

Ще ви разкажа за връзката на човека и морето. Всеки човек е прекарал първите девет месеца от съществуването в сходна среда в корема на майка си.

Твърди се, че сме произлезли от водата. Морето е форма на защита от външния свят – там няма мобилни телефони, няма говор, няма почти нищо измислено за комуникация под водата и поради това е релаксиращо изживяване.

Това е най-близкото състояние до медитацията, което може да си се случи без да сте йога и да го практикувате езотерични занимания. Ако сте опитен гмуркач, в тази среда абсолютното спокойствие идва от само себе си.

IMG_4116

По колко време продължава всяко гмуркане? На приблизително колко фотографски кадъра се равнява?

Пълненето на бутилка със сгъстен въздух струва 3 лева и ви осигурява около час подводно съществувание. А що се отнася до броя кадри, то това е следствие на сюжетите. Случвало се да е един, друг път са били 4 000.

Бихте ли разяснили на нашите читатели значението на термина “wreck diving”? Каква е персоналната ви нагласа към този вид гмуркане?

Гмуркане до потънал обект, може да е кораб, самолет и още много неща, сътворени от човека, и днес принадлежащи на бездната. Отношението може да е продиктувано от множество фактори – исторически, авантюристични, приключенски, спортни. Всичко зависи от обекта. А се счита, че под вода са около 10 милиона.

Вероятно кораб, потънал на дъното на океана и обгърнат с водорасли, е една истински внушителна гледка. Какви чувства Ви обземат при разглеждане на тези кораби?

Човешкият език е беден за такива сравнения. Трябва да го опитате. Но ви предупреждавам, че е заразно и води до пристрастяване.

IMG_4199

Кое от нещата, които откривате в потъналите кораби, Ви прави най-голямо впечатление?

Ще си позволя да ви отговоря с цитат от книгата ми, където много ясно съм описал чувствата ми :

Нищо не е способно да смачка човешкото високомерие повече от потънал в дълбините кораб. Морето нежно го обгръща, превръщайки го с течение на времето в прах, в нищо на фона на вечността.

Спускайки се до никому ненужните купчини метал, феерично обвити от разноцветни корали, в душата ми се възцарява мир. Обзема ме надежда, че е възможно да загубим войната ни с природата. Злорадствам на страната на водната стихия, последна устояла на човеците, налагащи безумния си ред.

Антон Чехов е казал: „Морето притежава ни логика, ни милост.” Имало ли е моменти, в които сте изпитвали страх към него?

Респект, поклонение – да. Страх не бих казал. Не виждам смисъл да се страхувам от нещо, в пъти превъзхождащо ме. Когато познаваш и се отнасяш с нужното уважение към нещо, то ти се отплаща със същото и това чувство става излишно.

IMG_4571

Какво друго не притежава морето, според Вас?

Не притежава безкрайно търпение към нас, хората.

Изложбата „Подводни портрети” ще продължи до 24 април. Решили ли сте вече какво ще предприемете след това?

Албум за Созопол и околностите. През годините събрах много впечатления, истории, стари снимки, рецепти и любов към древния град. Породи се вътрешна необходимост да ги споделя.

Бихте ли отправили послание към читателите на Public Republic?

В личен план съм щастлив и бих се радвал това да не се променя. В обществен би било хубаво това чувство да бъде повсеместно. Много ли е?

Вярвам, че всеки един от нас има своето значение, както и че нихилизмът и абдикирането от права, и задължения, е пагубно за обществото и вътрешния мир на всяко достойно човешко същество.

IMG_8001

Представител на рядка порода хора, почти изчезнали днес, Михаил е пътешественик, авантюрист и откривател. Като един съвременен аргонавт той отново и отново се впуска в търсене на своето “златно руно” – заснема приказни същества, надниква в историята на отдавна потънали кораби, докосва се до безметежността и покоя на рая, от който отдавна сме се лишили.

Такива са и миговете, уловени във фотографиите на Михаил Заимов – загубена частица от нас, която той е открил, пътешествие сред незнайни чудеса и смиряващо величие.

„Надменни, себични и самовлюбени, хората рядко се замисляме, че в крайна сметка 97 % солена вода покрива 71 % от земната повърхност. И че всеки път, когато пристъпваме към някой от петте световни океана и кой знае колко морета, би трябвало да го правим с преклонение към чудесата на подводния свят, а не, приели ролята на тирани, решаващи кой да живее и кой да умре.

Само от нас зависи дали водите, от които някога сме изпълзели и ние самите, ще ни изпълват с ужас, или ще се превърнат в най-голямата авантюра на живота ни“ – пише Михаил Заимов във фотографския си албум “Светът на спокойствието”.

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай