Public Republic Art Studio

7.04.2013 г.

8 април, 2013 от · Няма коментари

Ани Тодорова

Събота и неделя при баба и дядо. Без интернет, в полите на Средна гора, където дръвчетата едва започват да цъфтят.

Видях щъркел, в града нямам никакъв шанс. Видях магаре да пасе яркозелената, млада трева. Видях как слънцето се промуши през една паяжина и тя заискри. Видях нарцисите в градината – тепърва цъфват (за цветя говорим, не за егоцентричните човеци, дето целогодишно “цъфтят” по улиците).

Баба направи мекички за закуска. Най-вкусното ядене в неделя сутрин. В неделя баба обикновено ходи на църква, но сега пропусна, за да сме си заедно. Дядо хитро се усмихва и си сипва мед. Баба реже сирене към мекичките със стария нож с дървена дръжка. Аз отивам до килерчето и оглеждам бурканчетата със сладко. Има от дюли, от праскови, от ягоди, от смокини. В малки бурканчета с лепнати отгоре етикети от стара тетрадка, надписани с треперещата ръка на баба. Хартията е леко пожълтяла, а почеркът – по особен начин накъдрен. Става ми толкова мило, че излизам и прегръщам баба и дядо без да обяснявам нищо. Те май са малко смутени.

После ям мекици с домашно сладко и краве сирене. Смесвам вкусовете и знам, че тук всичко е истинско. И завинаги.

Преди да си тръгна казвам, че ще се видим пак на Великден. “Да даде Господ”, добавя баба, а дядо се усмихва хитро. После ме изпращат до автобуса с чанта, пълна с прясноопечен хляб и през целия път аз за нищо не мисля. А това е най-трудното и най-хубаво пътуване.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай