Public Republic Art Studio

Осем характеристики на културните хора според А. Чехов

9 април, 2013 от · Няма коментари

Анелия Стоянова

„Въпросът е там, че животът си има своите условия…”

Chekhov_1898_by_Osip_Braz
Портрет на Антон Павлович Чехов
Wikimedia Commons

Какво е нужно да съобрази човек, попаднал в интелектуална среда, за да не става обект на чужди насмешки? Дали талантът, отвел го там, в комбинация с другите му качества е способен да замести липсващата ерудираност?

Написано преди повече от 125 години, но актуално и днес, едно писмо на Антон Чехов до брат му, художникът Николай Чехов, ясно и красноречиво характеризира възпитаните хора.

Руският писател се обръща към брат си с поучаваща критика. Подхожда обвинително и деликатно. И в шегата, и в сериозността му се усещат силна братска обич и добри чувства. Той призовава Николай да не се скърби: „Способността да се чувствуваш оскърбен е достояние само на благородните души”.

Намира насмешката над него за справедлива и го поставя пред избора: „Хората се смеят само на това, което е смешно или което не разбират… Избери си което искаш от двете.”, но в следващия момент заявява: „Че ти не си никаква загадка за мен, че понякога си варварски смешен, също е вярно”.

След подробно изброяване на качествата на художника и засвидетелстване на дълбоко уважение, Чехов си позволява да постави „истината над приятелството”. Той е загрижен за правилното възприемане на брат му в интелигентната среда, в която го е отнесъл талантът, защото все пак „животът има своите условия”. Във връзка с това той изявява своята теза относно условията, на които трябва да отговарят възпитаните хора:

1. Те уважават човешката личност и затова са винаги снизходителни, меки, учтиви, отстъпчиви… Не правят скандал заради едно чукче или изгубена гумичка; когато живеят с някого, не смятат, че правят това от любезност, а когато си отиват, не казват: с вас не може да се живее! Те прощават и шума, и студа, и прегорялото месо, и шегите, и присъствието на външни хора в техния дом…

2. Те са състрадателни не само към просяците и котките. Те страдат и от такива неща, които не се забелязват с просто око. Така например ако Пьотър знае, че на баща му и майка му им побеляват косите от мъка и по цели нощи не спят, защото рядко виждат Пьотър (а когато го видят, той е пиян), той трябва да побърза да се върне при тях и да зареже водката. Те не спят по цели нощи, за да помогнат на Полеваеви*, за да издържат братята студенти, за да обличат майката.

3. Те уважават чуждата собственост и затова си плащат дълговете.

4. Чистосърдечни са и се боят от лъжата като от огън. Не лъжат дори и в дребните неща. Лъжата е оскърбителна за слушателя и опошлява в неговите очи говорещия. Те не позират, навън се държат така, както се държат вкъщи, не хвърлят прах в очите на по-малките от тях… Не са бъбриви и не досаждат със своите откровености, когато не ги питат…. От уважение към чуждите уши те по-често мълчат.

5. Те не хулят себе си, за да предизвикат съчувствие у другия. Не използуват слабостите на другите хора, за да въздъхват в отговор и да се занимават с тях. Те не казват: „Не ме разбират!”, или: „Пропилях живота си на дребно! Аз съм (…)!” – защото всичко това разчита на евтин ефект и е пошло, старо, фалшиво…

6. Те не са суетни. Не ги занимават такива фалшиви брилянти като познанства със знаменитости, ръкостискането на пияния Плевако**, възторга от първия срещнат в Salon-а, известността по кръчмите… Те се смеят на фразата: „Аз съм представител на печата!”, която отива само на родзевичовци и левенберговци.

Като свършат работа за грош, не тичат с папката, като че ли са я свършили за сто рубли, и не се хвалят, че са ги пуснали там, където не са пуснали другите… Истинските таланти винаги застават в сянка в тълпата, по-далеч от витрината… Дори Крилов е казал, че празната бъчва кънти повече от пълната…

7. Ако притежават талант, уважават го. Те жертвуват заради него спокойствието си, жените, виното, суетата… Те се гордеят със своя талант. Затова те не пиянствуват с надзирателите от еснафското училище и с гостите на Скворцов – съзнават, че са призвани не да живеят с тях, а да им влияят възпитателно. Освен това те са и гнусливи…

8. Те възпитават в себе си естетика. Не могат да заспят облечени, да търпят напукани стени с дървеници, да дишат замърсен въздух, да ходят по оплют под, да си готвят на газен котлон. Те се стараят по възможност да укротят и облагородят половия инстинкт на… (…), да приемат нейната логика, да не се отделят от нея нито крачка – и на всичко това заради какво!

Възпитаните в това отношение не са така кухненски. Те търсят в жената не постелята, не конската пот (…), не ума, който се изразява в умението да измамиш с фиктивната бременност и да лъжеш неуморно… Те, особено творците, имат нужда от чистота, изящество, човечност, способност да бъдат не (…), а майка…

Те не се наливат безогледно с водка, не душат шкафовете, защото знаят, че не са свине. Пият само когато са свободни, когато има повод… Защото те се нуждаят от mens sana in corpore sano***

* Семейство Полеваеви са били хазяи на Александър и Николай Чехови. Те оказали лошо влияние върху братята
** Плевако, Фьодор Никифорович – известен московски юрист от времето на Чехов
*** Здрав дух в здраво тяло (лат.) – Б.пр.

Според А.Чехов „за да не стоиш на по-ниско равнище от средата, в която си попаднал”, не е достатъчно само да прочетеш или научиш наизуст нещо конкретно. „Тук са нужни непрекъснат денонощен труд, постоянно четене, основно изучаване, воля… Тук е скъп всеки час…”

Въпреки че е отнесено директно към брат му, това послание се разглежда и като общовалидно. Културната нужда на човека не е феномен, типичен само за епохата на Чехов. Това е неподвластно на времето явление, на което всяка уважаваща себе си личност би трябвало да обърне внимание.

„Време е! Чакам… Всички ние чакаме…”

Афоризми и цитати от А. П. Чехов:

„Дори да те боли е приятно, когато знаеш, че има хора, които чакат твоето оздравяване като празник.”
„Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.”
„Изкуството ти дава крила и с тях отлиташ надалеч-надалеч.”
„Университета развива всички способности, в това число и глупостта.”
„Всичко знаят и разбират само глупаците и шарлатаните.”
„Да пофилософствува за любовта, Ив. можеше, но да обича – не.”
„Добрият човек изпитва срам дори пред кучето.”
„Прав е онзи, който е искрен.”
„Гладното куче вярва само на месото.”
„По-добре да загинеш от глупави хора, отколкото да получиш от тях похвала.”
„Умният човек обича да се учи, а глупакът да поучава.”
„Ако се боите от самотата, не се женете.”
„Страшна е преди всичко посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие.”
„Трябва да бъдем ясни умствено, чисти нравствено и спретнати физически.”
„Човек е онова, което мисли за себе си”
„Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.”
„Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава.”

193125983_89f9101ec1
Снимка: l’interdit

Антон Павлович Чехов е роден през 1860г. Освен талантлив руски писател и драматург, той е лекар по професия. Считан е за един от майсторите на късия разказ, тъй като чрез нововъведенията си той повлиява развитието на жанра.

Към края на 80-те години на 19 век Чехов предприема пътешествие до Сахалин, остров за заточение и каторга. Въпреки административната забрана писателят се среща със сахалинските затворници – среща, оставила значим белег върху съзнанието и творчеството му.

В резултат от това пътуване са създадени очерците „От Сибир”, книгата „Остров Сахалин”, разказите „На заточение” и „Палата #6”. След посещението на острова здравословното състояние на Чехов се влошава, което води до смъртта му през 1904г.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай