Public Republic Art Studio

Лазаровден, Лазарница, Лазарова събота (27 април 2013)

27 април, 2013 от · Няма коментари

(предпоследната събота преди Великден)

Проф. дфн Томислав Дяков

800px-Lazarki_from_Gabra
Снимка: Wikimedia Commons,Лазарки от село Габра, Софийска област

Според народните представи това е денят на живите, пасбищата и горите; също е денят на възкресението на Лазар. Счита се, че Лазар е заповедник на горите; той носи в ръцете си балтия, сече гората и прави от нея орници: затова се празнува и в негова чест.

Жените омесват и прекаждат обреден хляб-погача и чакат гости.

Най-важен е обичаят лазаруване; в него участват само моми (момичета или подевки, от осем-девет до шестнадесет-осемнадесет годишни), които се наричат лазарки.

На този ден те обикалят по къщите на дружини от по десетина човека. Във всеки дом изпълняват песни за всеки член от семейството, пожелавайки плодородие:

Абе Бое, бело Бое,
тука ли си, дома ли си?
Я отваряй равни двори,
равни двори, чимшир порти,
да улезнат лазарици.
– Бог помага, равни двори!
– Дал бог добро, лазарици!

Стопаните им раздават от погачата с мед и плодове, за да има берекет. Даряват ги с яйца или пари.
Лазарките обикалят и засетите ниви, където също изпълняват песен-пожелание.

Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земня натегнало:
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.

Някъде в шествията на лазарките участват булка и момък – едно малко момиче е облечено в сватбени дрехи, а по-голямото е с калпак и с мъжки дрехи. Те разиграват пантомимата за възкръсването на Лазар, комуто предстои женитба.
На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено буенец (буенек), хванати в дълга редица (разтворено хоро).

На хорото се налавят само моми и се подреждат по възраст или по ръст (бой): най-високата и най-възрастната мома е начело и се нарича боеница (или боенек). Тя държи в ръцете си тояга. По-възрастните моми са в невестински дрехи.

В някои краища следобеда лазарките се събират за обичая напяване на пръстените. Предварително всяка мома е оставила в общото менче свой знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето (или котелът) престоява през нощта под цъфнал трендафил. Предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък ще се омъжи. (Обичаят е сходен с ладуването на Васильовден).

За следващия ден още вечерта се омесват куклите (обредни хлябове, прилични на човешки фигури). На този ден празнуват и имениците.

В народните представи ясно личи сливането в неделима амалгама на езически и християнски елементи: възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с възкръсването на Лазар от християнската митология.

Обредните практики на Лазаровден дават основание да потърсим в тях реликти на древните култове към Богинята-майка, т. е. към пораждащото начало: вероятно затова обредността е женска, в нея участват само моми.

Цялата празничност има посветителен характер, тя е своеобразна инициация; а общата й цел е да осигури здраве и плодородие, да предотвратят суша и градушка. В митологичен план момите, участвали в лазаруването, не са застрашени от грабването на змей и следователно биха могли да изпълнят функциите за продължаване на рода.

Шествието, ритуалното обикаляне на домовете и песните=благопожелания имат характер на вербална магия, целяща щастие и берекет. Те са същевременно и действия със соционормативна функция: момите преодоляват ритуални препятствия, за да докажат зрелостта си и възможностите си за създаване на семейство.

Такава е и ролята, която подсказват травестиите им (булката и момъкът) – а също така обличането в невестински дрехи на по-възрастните. Впрочем тук отново се смесват различните – християнски и езически – традиции чрез представянето на мита за възкресението и сватбата.

Ритуалният танц – буенецът – също подсказва с някои свои елементи социализиращия си характер: хорото е отворено, момите са подредени строго по възраст и са в редица, т. е. те се представят в обществото, те са отворени за социума, подканвайки момците за избор.

Напяването на пръстените със своя гадателен аспект има ясно изразена сватбена насоченост и определено се ситуира в моментите на преход, когато постепенно психо-физическият хаос на индивида трябва да се трансформира в семеен космос.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай