Public Republic Art Studio

Тодорова седмица, Тудурица, Черна неделя (седмицата след Сирница)

24 март, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

7744298766_f28057c09a
Снимка: msruslana1

Първият ден на тази седмица се нарича Чисти понеделник, Пъси понеделник, Куковден или Кукеровден. Той е и първи ден на поста, в който се тримири (не се яде нищо, не се пие вода).

Стопанките не бива да работят, за да не предизвикат полудяване в семейството или бяс по животните. За да се предпазят от заболяване, кучетата трябва в този понеделник да ги люлеят (или бесят): връзват ги през плешките, усукват въжето и ги въртят. Другаде връзват тенекии на опашките им и ги замерват и гонят из селото.

Важен обичай в първия ден на Тодоровата седмица е и шествието на кукерите (затова се и нарича Куковден). Това са мъже, маскирани в овчи кожи, дървени оръжия и различни звънци (хлопци, чанове).

В дружината задължително присъстват и двама мъже; единият – облечен в женски дрехи и с огромен корем (бабата), а другият – в мъжки, но дрипави дрехи (старецът). Тяхната роля в шествието е да симулират полов акт. Дружината се ръководи от цар, който подобно царя на лозите поема част от разноските и угощението.

От сутринта кукерите обикалят из селото, спират хората, плашат ги и им искат пари. Следобеда обикалят по къщите, играейки и вдигайки всевъзможен шум със звънците. След това на площада изкарват колесар, на който е покачен техният цар. Там извършват ритуално изораване и пръскат върху земята семе. Следва боричкане, шеги, при които царят удря когото стигне. В село Церово, пазарджишко, кукерите биват наричани дервиши.

Понеделникът завършва с трапеза=угощение в дома на царя, където всички трябва да се напият.

Вторият ден от Тодоровата седмица се нарича Черен вторник (Чрн, Усовски вторник). Не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали. Вярва се, че Черен вторник е предводител, началник на всички вторници в годината. Който се е родил в този ден, е без късмет.

Някъде наричат деня Сух вторник, защото от него започва сушата.

За предпазване от болестта и от сушата на този ден стопанките месят питка, прекаждат я и раздават по съседите.

Третият ден е Луда сряда (или Черна сряда, куца, крива) и е един от най-лошите дни през годината. Наречена е така, защото според народните представи това е денят на лудостта. В някои краища вярват, че тя се предизвиква, ако на този ден човек работи каквото и да е.

На полуделите им се бае, поливат ги с билки и им дават да пият отвари.
Четвърти ден е Въртоглав четвъртък (или Въртоломей, Въртолей, Зимен Въртоломей). На този ден също не се работи, защото човек получава световъртеж и става зашеметен. Болестта произхожда от някакъв лош дух и влиза в главата. Прихваща също и добитъка и от нея той може да умре.

За да умилостивят тази болест, домакините месят питки, наречени някъде мравоучени пити, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират само на едно определено място; вярва се, че така всяка къща ще се предпази от нашествие на мравки.

Най-лошият и опасен ден в седмицата е Черен петък (куц, глух, луд или сух петък). Смята се, че е предводител на дванадесет лоши петъци в годината. Не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата – от гръм, градушка и суша.

Тодоровден (Тудурица, Лудото Тодорче, Конски Великден, Конски празник) е винаги в съботата след Сирница и с него завършва Тодоровата седмица.

Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието (маждрака) си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур; прекаждат ги, прекаждат също вино и ги раздават по къщите.

Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете.

Някъде (Пиринския край) според обичая ергените извеждат конете на водопой по първи петли. После ги хранят с хляб и сол, кичат ги с мъниста, здравец и кукуряк и три пъти обикалят църквата, гробището или мегдана.

По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, пълно с прясна вода и малко вино, и му дава да пие от него.

Вечерта в дома на победителя=ерген се събират всички, черпят се и играят хоро. Докато момците се подготвят за състезанието, момите задължително измиват косите си за пръв път, като слагат във водата пъпки от дряновиците=сурвачки, стъбла от къпина или билки. На Зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път и косите на момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти.

На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие, носейки обредни хлябове (кисела погача, кравай). Нареждат се в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор.

Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. В някои краища свекървите ритат булките, за да родят жребчета. Месят се и хлебчета с форма на подкова или конче, украсени с орехови ядки, чесън на скилидки (против уроки) и сол. На празничната трапеза, освен питата, се слага леща, картофи, варена царевица и жито, гъби.

В някои райони родители, роднини и съседи отиват на гости в домовете на младите булки и носят подаръци.

Ако през Тодоровата седмица прогърми (а някъде – изобщо през февруари), то овцете ще са добри, а годината ще бъде дъждовна, с чести градушки.
Празнуват всички именици. Тодор е божи дар (от гр.).

*

В народните представи цялата Тодорова седмица е период, в който върлуват силите на злото; период опасен, враждебен, неблагоприятен и нечист. Време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет.

Оттук редицата забрани и обредно-магически действия, които трябва да предпазят човека и животните от вредоносните сили: забраната за работа (домашна или полска), половото табу и т. н. Защитен характер имат обичаите, свързани с бесенето на кучетата, захранването на конете с обреден хляб, запойването им и благословиите, които се изричат в тяхна чест.

По същество това са изоформи на катартичната и вербалната магия и отразяват анимистичните представи на човека за болестите, сушата и необходимото жертвоприношение, целящо омилостивяването им. Вярванията и свързаната с тях обредност вероятно имат много древен произход и като че ли се скачват с култовите практики в чест на Дионис, който носел лудостта.

По формата и съдържанието си кукерските шествия на Куковден също имат смислова връзка с празниците на Дионис: имитираният полов акт (зачеването, бременността и раждането на старицата); присъствието на цар, който се вози на колесар и ритуално оре и сее (т. е. опложда) земята; оргиастичните елементи – напиванията на трапезата и т. н.

В движението си през времето травестиите, както и представяните от кукерите мимове твърде много се доближават до смеховите култове: самото зрелище, което представят, волността на действията и осмиванията. Този процес вероятно произтича от общата десакрализация на митовете и тяхното игрово разиграване, т. е. обреда. Във връзка с народната смехова култура е и изразът на куково лято – за нещо, което няма да стане.

От друга страна, кукерските маскарадни игри имат и социализиращ характер: за да докажат зрелостта си мъжете кукери трябва да прогонят силите на хтоноса (чрез звъна на хлопците, т. е., чрез апотропейна магия). Едновременно с това те реализират (ритуално) себе си, оплождайки земята и показвайки възможностите си за продължаване на рода.

Ако обредността през петте дни на Тодоровата седмица има доста ясно изразен езически характер, то завършващият празник – Тодоровден – е своеобразно смешение на различни културни пластове и венец на паганистични и християнски вярвания, представи и обредност.

Главният акцент в тази обредност е следствие на представите за преход от зима към пролет: Тодор е светецът=конник, който затопля земята чрез забиване на копие (семантема на оплождането). Образът му обаче е двойствен: той е и страховитият конник, който идва от долната земя на мъртвите, и посредник между двата свята.

Поради тази си същност св. Тодор е закрилник на конете и ездачите, но също и на младите булки (връзката му с мъртвите, влагата, плодородието). Самият светец в представите е неделим от коня – едновременно соларен и хтоничен знак.

От тази двузначност, наложила се във вярванията, произтичат и различните ритуали: кушиите, миенето на косите, подстригването. Надбягванията с коне са отгласи от древните посветителни обреди с женитбена насоченост; те по същество са преодоляване на препятствие, а митичният, вълшебен помощник в случая е св. Тодор – повелителят на конете.

Задължителен елемент е и миенето на косите: то е вид имитативна магия, с която се цели израстването им като конските опашки. Този обред има и очистителна, апотропейна функция. Успоредяването (конска опашка – коса) вероятно би могло да ни отправи и към езическата, прабългарска традиция. Социалнонормативен, посветителен характер има и представянето на младите булки по времето на прехода – според народното схващане светецът е покровител на булките и раждаемостта. Това разбиране произтича от митологичната, хтонична страна в образа на св. Тодор.

Обредността през Тодоровата седмица е семантично продължение на Сирнишката обредност, основната й цел е да осигури и съхрани плодородието в периода на преход. Затова в народните представи св. Тодор е културният герой – първотворец, който унищожава хаоса и създава космоса в новия, начеващ аграрен цикъл.

Летният двойник на св. Тодор се чества на 8 юли. Тогава обаче в основата на обредността лежи представата за поврат от лято към зима. Двата празника стоят, както ще видим, в два крайни преходни момента на календара.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай