Public Republic Art Studio

Из “Един след полунощ”

11 март, 2013 от · Няма коментари

Керана Ангелова

kerana angelova

Самотата като избор: до пълна изолация, като вътрешна усилна дейност, до краен предел, до свобода, жестока и самонараняваща се, самотата като свещена празнота, като чистота, която трепти в тебе като слънчев лъч върху прясно измит дървен под в празна стая… може да се случи и въображаемо.

Когато ми е спасително нужна, стискам клепачи или с широко отворени очи си представям едно и също, винаги едно и също място: планински склон, обърнат на изток и на юг, облян от слънце и една дървена къщурка с веранда, тясна и дълга.

Сядам направо на единственото стъпало, гледам в слънцето и имам непоколебимото усещане, че това е моят дом. Усещането за дом ме преизпълва.

Преди години не знаех: защо точно това място и тази самота, и този копнеж с това болезнено щастие…
Сега знам: това е образната ми молитва – и всичко онова в нея, което е невъзможно да бъде изговорено.

…чистота, която трепти в тебе като слънчев лъч върху прясно измит дървен под на празна стая.

А може би още по-достатъчно е : празнота, чистота.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай