Public Republic Art Studio

Artist of the Week — Ники Павлов

18 март, 2013 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Десислава Берндт с авторката Ники Павлов
Превод от немски: Анелия Стоянова

01
Ники Павлов, Снимка: Dieter E. Hoppe, www.berlin-fotografie.de.

Антологията „Не бе една разходка”, издадена от Ана и Сузане Шедлих, разказва историите на децата на дисиденти и художници от бившата ГДР, които са напуснали страната или са били прогонени през 70-те и 80-те. Това са искрени и лични разкази за новия живот „на Запад”, за търсенето на родината и за битието между Запада и Изтока.

03
Корица на антологията „Не бе една разходка”, изд. „Хайне” 2012г.

Наред с Корнелия Франк, Надя Клиер, Юлия Франк, Мориц Кирш, Ана Лангхоф и др. в „По-късно! животът ще бъде красив” Ники Павлов описва собствените си преживявания след бягството на семейството й от ГДР. Попитахме авторката, позната на читателите с книгата „Жената в кибритената кутийка”, за този и другите й планове.


Ники, как получи поканата за този проект и как последва подборът на авторите?

Преди година получих обаждане от колежката си Сузане Шедлих, която ме попита дали имам желание да разкажа историята на преселването си от изток на запад за антологията, която се готвеше да издаде със сестра си Ана. Каза ми, че ще се включат някои от вече порасналите деца на някогашни дисиденти и художници от ГДР, сред които Елия Хавеман, Надя Клиер, Юлия Франк, Мориц Кирш.

Веднага се въодушевих от този проект. В действителност родителите ми не са били дисиденти или художници, освен това не сме напуснали страната като всички останали, нито сме били прогонени, а избягали, но това не е важно. Брояха се сходните спомени, преживения като дете разрив, да прекъснеш обичайния живот в ГДР и да останеш без дом, да ти се наложи да се оправяш в една различна система.

Експатрирането на известни дисиденти от ГДР получи голямо отражение в медиите на Запад, като родителите бяха постоянно на фокус, но не и децата. Те бяха „един нелек багаж”, както Ана Лангхоф се изразява в своята история. Защо беше така и какво се разви от това, именно едно поколение, разкъсано между Изтока и Запада, с това искаха да запознаят обществеността Ана и Сузане Шедлих. Да дадат отзвук на гласовете на тези деца и с това да осветлят една важна страна на немската история е заслуга на тях двете.

Историята, която разказваш, е много трогателна и лична. Беше ли ти трудно да пишеш за това?

Тази история е най-личната, която съм писала досега. За мен „По-късно! животът ще бъде красив” показва пример на това какво може да се случи, ако отказваш да погледнеш открито белезите от миналото, да се освободиш от болезнените чувства и да го приемеш. Когато миналото не те напуска, ти съзнателно не му се противопоставиш и продължително се опитваш да го потиснеш, както аз правех дълги години, това води до нещастие, болести, хаос.

02

Но историята ми показва също така, че в живота винаги има ситуации, които могат да ти повлияят така, че „да израснеш”. Разбира се мога да говоря само за себе си, но след като осъзнах с течение на времето взаимодействието им в собствената ми верига от спомени, можах да премина на чисто с мен и моя живот.

Не бих могла да напиша историята така по-рано. Сигурно нещо в другите ми текстове е звучало по подобен начин, но за тази некрасива истина трябваше тепърва да събирам смелост.

Какво от опита ти е поука за бъдещето?

Не гледам вече на настоящето си като на едно състояние, което трябва да преодолея, защото не се чувствам пълноценна в него. Така че вече не проектирам всичките си надежди и желания в бъдещето. Защото бъдещето ми никога не е налице, а само на път към мен. Също така вече не се определям според миналото ми както преди. Защото въпреки че ме е изградило, миналото си е минало. Опитвам се колкото се може по-добре, с разум и сърце да съм в настоящето. Днес обичам живота си с всичките му възходи и падения и съм благодарна за всеки нов ден.

Какво би искала да посъветваш младите хора?

Че е голям късмет, че Германия и повечето страни от някогашния Източен блок вече са се освободили от диктатурата. Че си струва да се застъпиш за свободата и самоопределението. Че ние и като цяло хората трябва постоянно да се държим така, както искаме да се държат с нас.

Предстоят ли други събития и проекти в близко бъдеще?

След творческата пауза, в която завърших новия си роман, сега отново мога да се посветя изцяло на моя салон „SÜ36“.

Maike Wetzel_SÜ36
Майке Ветцел на гости в салона на Ники Павлов SÜ36,Снимка: MGNotbohm

През ноември писателката Майке Ветцел чете в нашата всекидневна, а през януари 2013 гостува Инго Шулце.

07
Майке Ветцел на гости в салона на Ники Павлов SÜ36,Снимка: MGNotbohm

Дитмар Вундер също чете при нас. Той е дублира на немски гласа на Джеймс Бонд (Даниел Крейг) от филма „007 Координати: Скайфол”, който върви по кината в момента.

04
Дитмар Вундер на гости в салона на Ники Павлов SÜ36,Снимка: MGNotbohm

Освен това той е един от най-популярните гласове в Германия. При четенето изиграхме няколко сцени от последния филм за Джеймс Бонд, той беше Джеймс, а аз – Веспър.

08
Дитмар Вундер на гости в салона на Ники Павлов SÜ36,Снимка: MGNotbohm

През октомври в рамките на „Европейската седмица на фотографията” в берлинската галерия „pavlov’s dog” бе открита изложбата „Павлов и Павлов”. Радвам се, че присъствах в нея като фото-обект.

Изложба „Павлов и Павлов” в галерията „pavlov’s dog”, WWW.PAVLOVSDOG.ORG

10a
Ники Павлов като фото-обект на изложбата „Павлов и Павлов”, WWW.PAVLOVSDOG.ORG

Радвам се и на факта, че фотографът Михаел Весели, чийто снимки, получени чрез дълго експониране, могат да бъдат видени в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, стана известен.

09a
Милко Павлов, Снимка: Михаел Весели

За този проект бяха потърсени хора с фамилията Павлов, живеещи в Берлин. И така се случи, че аз и майка ми редом до другите Павлови „висяхме” в тази галерия в центъра на Берлин.

Освен това отново пиша история за една антология, която ще излезе в началото на другата година и работя над следващата си книга.
www.nickipawlow.de

05
Ники Павлов, Снимка: Dieter E. Hoppe, www.berlin-fotografie.de

Ники Павлов е родена през 1964г. в гр. Кьотен (Саксония-Анхалт) и израства в Нордхаузен (Тюрингия). През 1977 семейството й предприема бягство на запад. Ники завършва училище в Ротвайл (Баден-Вюртемберг) през 1983г. След това следва политически науки, славянска филология и нова история в Мюнхен. След падането на Берлинската стена през 1989г. се премества в Берлин. През 1990 излиза научната й книга „Вътрешнонемски междуградски партньорства”. От тогава работи като политически говорител за пресата, репортер за вестник, референт в политическото доусъвършенстване, модератор и автор на сценарии. От 2000г. Ники Павлов е авторка и писателка на свободна практика.

От 2006г. урежда художествения салон „SÜ36”, който предлага на писатели и актьори възможност да представят своите творби и представления. Сцена за четене и представяне е килимът в уютната всекидневна на Ники Павлов в Целендорф, Берлин. Списъкът с гостите винаги обхваща 45 посетители.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай