Public Republic Art Studio

Из “Стихотворения”

1 март, 2013 от · Няма коментари

Роман Кисьов

Roman_Kissiov_Tainstvo
Роман Кисьов – “Тайнство”

Вратите на Рая

Мрачно е небето.
Тежко и оловно е небето.
Страшно е небето.
Тресе се то от гръм и мълнии.

О, не. Не си мислете,
че този тътен и гърмежи
са физичните явления,
познати вече на науката!…
Това са яростните удари с юмруци
на блажените
по портите на рая.

Съзерцателят

Аз чувам как зърното в пръстта расте
И чувам тайните които морските вълни
нашепват на брега
Аз чувам стъпките на птиците по пясъка
и стъпките на раците по дъното на океана
Аз чувам стоновете на осъдените в ада
и чувам възклицанията на блажените във рая

Аз виждам ясно зародиша в утробата
на бъдещата майка
И виждам как пътува сокът на дървото
от корена до цъфналата му корона
А в детските зеници
аз виждам полета на птиците
И виждам ангели-хранители
до моите родители

Аз се вслушвам в гласа на моята кръв
И се взирам в сянката на моето слово

Аз съзерцавам моята млада древност
И славословя раждането на моята вечност

Мистичната роза

Розо на душата ми
каква е тази тайна:
понякога при топлина
и влага вехнеш ти
а случва се при студ
и суша да цъфтиш

Розо на душата ми
каква е твойта тайна:
постоянно се променя
твоя цвят –
бял червен бял червен
и много рядко черен

Розо на душата ми
открий ми тази тайна:
твоето ухание и красота
защо са винаги за другите
а винаги за мен – венеца
от твоите тръни

Светът на думите

Живея аз в света на думите.

Тук всичко е от думи:
Луната и звездите са думи бляскави.
Вятърът е дълга гневна дума.
Въздухът невидим е безмълвна дума.
Реките, морето и небето
са необятни думи с много гласни.
Дърветата, цветята – прекрасни думи,
цъфнали през пролетта.
Думи прелетни са птиците…

Живея аз в света на думите.

Тук времето по думи се измерва.
Минутите са думи кратки.
И думите текат, изтичат,
подобно песъчинки на клепсидра.
Изтича и животът ми…

Но аз оставам.

Животът ми е дума,
която е изрекъл Бог.
А всяка дума Негова е вечна.

Мистерия

Тази пролет птиците не се завърнаха от юг.
Не разцъфнаха дърветата.
Само лешояди са накацали по клоните.
Лешояди са накацали –
по балконите на къщите,
по булевардите, по кафенетата,
по пейките, по автомобилите,
по спирките,
по детските площадки, по градините…
Лешояди, лешояди са накацали…
Стоят и чакат.
Чакат и стоят.

Лешояди са накацали…
И само тук-таме,
и само някъде – зад някой ъгъл
или зад открехната врата –
леко се подават
ангелски крила.

Сега

Змия под камък

Вземи този камък
И камъкът ще се превърне в хляб

Хвани змията във ръка (не бой се)
И тя ще се превърне в риба

Не казвай: вече е късно
Не казвай: още е рано

Защото гладно е народното стадо
Защото дълго твърде дълго пастирите
раздаваха камъни вместо хляб
раздаваха змии наместо риба

Вземи вземи този камък
Хвани змията във ръка

Сега

Ars Poetica

Отново и отново да намираш
пътя към стихотворението
обрасъл с думи

Аз се завърнах

Море от яспис
бряг
от диамант
ангелски
сапфирени криле
сребърно дърво
златни плодове

Аз се завърнах
там където
никога не съм бил

От стихосбирката “Стихотворения” (2013), публикувана на бенгали в Калкута, Индия, от директора на Световния поетически фестивал в Калкута, 2013проф. Ashis Sanyal. Преводът е на Alok Bandyopadhyay

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай