Public Republic Art Studio

Иван Димитров: “едно органично, живо представление, далеч от често случващото се”

1 март, 2013 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Жасмина Тачева разговаря с писателя и драматург Иван Димитров за българската премиера на пиесата му “Очите на другите”

Ivan Dimitrov
Снимка: Радослав Чичев

Здравей! След броени дни в Народния театър предстои и българската (след американската миналата есен) премиера на пиесата ти “Очите на другите”. Присъстваш ли на репетициите и изобщо – участваш ли в работния процес?

Присъствам на репетиции, но докато в началото на работния процес ходех постоянно, сега ходя на репетиции веднъж седмично. Начинът, по който Марий подхожда към пиесата, много ми харесва и аз се опитах да го подкрепя максимално, като за целта се наложи да пиша нови монолози и други части, както и да променим пиесата на определени места. Този процес свърши и сега единственото, което правя като ходя на репетиция, е да наблюдавам.

Някога допускал ли си как ще се стече сценичната история на “Очите на другите”? Например, че ще бъде представена първо в Ню Йорк, и то сред конкуренцията на повече от 400 пиеси?

Не. Най-логично би било, тя първо да бъде представена в България. Първа премиера на чужд език е рисково начинание. В крайна сметка първата постановка се явява и първа редакция.

Очите на другите from Albena Baeva on Vimeo.

Би ли представил с няколко думи екипа на представлението?

Всяко изброяване крие опасността от това да забравиш някого. Много съм щастлив от възможността да работя с тези хора. С Марий, който освен режисьор и актьор е много силен поет и текстописец, както и музикант. Марий е човек, който напълно се раздава и каквото и да прави, винаги присъства на 100%, веднага го усещаш. Той е способен да пали актьорите, с които работи винаги, когато се налага.

Петя Буюкова е сценограф на представлението и нейна е отговорността за прекалено много неща, от които разбирам прекалено малко. Но мисля, че всички ще запомним как докато Марий обяснява за поредното допълнение към сценографията, той се замисля за момент и казва: „Милата Петя.”

Много неща не биха били същите без Ана Митева, която е хореограф на представлението. Музиката е на Константин Тимошенко, който е театрално дете – майка му е актриса в националния театър в Казахстан.

Неслучайно бавя развръзката, тоест не обелвам дума за актьорите, защото ще ми е изключително трудно да ги представя. И четиримата са адски добри, затова ще си позволя просто да изброя имената им: Петър Мелтев, Павлин Петрунов, Александра Василева, София Бобчева.

Как намери “Очите на другите” дом в лицето на Народния театър и по-специално в ръцете на Марий Росен?

Тъй като нямах идея как се предлага текст на театър в България, предложих на Кремена Димитрова да предлага моите текстове в България. Първо включихме Марий като режисьор към този проект. Той беше чел текста преди, а и аз много харесвам работата му.

Гледал съм „Пластилин” и „Тест”, както и съм го гледал като актьор. Опитахме на едно-две места, не стана. Пиесата вече беше участвала на фестивала в Ню Йорк, но в България това няма кой знае какво значение. В един момент, когато се чудехме къде да я предложим, на Кремена й хрумна да опитаме с Народния театър. И стана.

Изкушавам се да те питам – какви разлики виждаш в прочита на пиесата си между двамата режисьори – Сам Бъгелн в “Ню Охайо” и Марий Росен в Народния театър? А откриваш ли паралели?

Основната разлика е, че в Америка в основата на прочита стои текстът, а в България – режисьорът. Това са два различни светогледа – всеки си има своите предимства и недостатъци. Може би най-основната разлика е, че сега, в България, работя с режисьор, който има нечовешки големи количества въображение.

Има ли елементи от постановката в Америка, които би искал да видиш променени тук?

Това са две абсолютно различни постановки. Все едно си взимам урока в самото начало. Това са два различни свята. Ако има трета постановка, и тя ще е нещо съвсем друго.

601607_10151537417356660_1220633209_n

Вече имаш поглед и върху правенето на театър в САЩ – кои са най-големите контрасти за теб в процеса на работа тук и там?

Видял съм малка част от правенето на театър в САЩ, на малките сцени. Ще се повторя, но основната разлика е в това, че в САЩ театърът се гради върху драматургия, докато в България се гради на режисура. Струва ми се, че там е много по-важен крайния резултат (продуктът), докато тук се обръща много по-голямо внимание на самия процес, на пътя, по който се стига до представлението.

За какво да се подготвят зрителите на 28-ми февруари?

За едно органично, живо представление, далеч от често случващото се: хайде да излезем, да си кажем текста и да си ходим.

“Имаше хора и ще има хора! Ще видиш как ще плъзнат есента, ще долетят с окапващите листа и ще затрупат целия площад до такава степен, че някой ще трябва здравата да ги смете.“ – този цитат от сценария си е направо пророчески, а хората дори не дочакаха есента. С няколко думи – какво е мнението ти за пълните площади напоследък?

В ситуация, в която всички политици и компании са се впуснали да гонят целите си, хората доста време се прокашляха възпитано, опитаха се да обърнат вниманието към себе си, докато не видяха, че единственият шанс е да крещят.

Честно казано съм на моменти, понякога съм по-скоро обезнадежден, защото често ми се струва, че хората не знаят какво точно искат. Аз ходих на протеста тази неделя и усещането наистина беше да „ходиш на протест” – хората обикаляха от едно място на друго, без да знаят какво точно правят.

От друга страна където и да отидеш, се говори за това, което става. Хората имат чувството, че могат да променят нещо. Където и да се разхождаш, неизменно виждаш как хора говорят за това, че времето е дошло. Надявам се да разберат време за какво.

Както питат и героите ти – според теб къде ще отидат хората?

Хората първо трябва да стигнат до себе си, преди да се запътят накъдето и да е.

Дали всичко това не е знак за “проглеждане” и “поглеждане” и към другите освен само към себе си и собствените проблеми като двамата служители в пиесата ти?

Надявам се.

Ще можем ли скоро да видим и “Извънземното на сцена”?

До края на сезона правата на пиесата държи Благоевградският театър. Доколкото знам (а то не е много), има режисьор, който е прикачен към проекта.

Подготвяш ли нови драматургични или друг вид текстове?

От четири месеца правя последна редакция на втория си роман, „Софийски дует”, който ще бъде публикуван от издателство „Сиела”. Започнал съм нова пиеса, но няма да се захвана с нея преди да завърша романа. Имам идеи за нови разкази и за още няколко пиеси.

Какво би си пожелал на изпроводяк на “Очите на другите”?

Надявам се да допадне на всички сетива на българската публика, не само на очите.

Благодаря и на добър час!

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Кремена // 1 мар, 2013 //

    Благодаря ти, братко!
    На добър час!
    И да знаеш, всичките ще ти ги поставят!
    А ние ще издадем сборник с пиесите!

Коментирай