Public Republic Art Studio

Жак Шесе

24 февруари, 2013 от · Няма коментари

Румена Шиндлер-Коларова

Jacques Chessex

Жак Шесе (Jacques Chessex, 1934-2009) е роден в Пайрен (кантона Во). Той е най-типичният представител на литературата в Романска Швейцария от втората половина на XX век. Това се дължи не само на размаха на творчеството му, но и на присъствието на автора в културния живот на Романска Швейцария.

Шесе започва литературната си дейност с поезия в сборниците: “Пролетна песен“ („Chant de printemps“, 1955), “Глас в нощта“ („Une voix la nuit“, 1957), “Битки във въздуха“ („Batailles dans l’air“, 1959).

Първите му изяви в поезията съвпадат със самоубийството на баща му. Тази трагедия остава до края на живота му като незараснала рана, върху която писателят се връща многократно, вероятно, за да обясни връзката между нея и особения характер на творчеството си.

В този смисъл творбите му придобиват смисъл на изкупление, като бащата и родната земя (тази на бащата) заемат основно място в тях. Силно въздейства също стилът на Шесе – богат на асоциации и често на барокови образи.

Творби като романа “Изповедта на пастор Бург“ (“La Confession du pasteur Burg“, 1967), “Карабас“ („Carabas“, 1971), сборника разкази “Портрет на водоазците“ („Portrait des vaudois“, 1969) и “Молитвеник“ („Bréviaire“, 1976) са близо до автобиографията или до оригиналната форма на литературния репортаж и утвърждават едно от основните достойнства на творчеството на писателя – реализма.

Някои от тях шокират заради твърде суровия реализъм и заради подчертаното желание на автора да наруши негласно наложените табута в обществото.

Шесе слага на преден план скритите страни на религиозността, която се изчерпва само в строгия морализъм, според него, описва ежедневието на съвременниците си без грим, бичува двуличието на морала на управляващото съсловие, а заедно с това се изказва пред медиите по начин, окачествяван като ексесивен.

Но с всичко това, както и със съ-основателството си на литературното списание “Творчество” (“Ecriture“) през 1960 година, Шесе допринася и застава в центъра на обновяването на романската литература.

Писателят е първият швейцарски автор, на когото се присъжда наградата “Гонкур“ за романа му “Човекоядецът“ (“L’Ogre“, 1973), преведен на много езици, включително и на български и филмиран в Швейцария през 1986 година. Освен с наградата “Гонкур”, Шесе е удостоен и с наградата “Шилер”(1963), наградата Алпи-Юра (1972), голямата награда на френската Академия (1983) и наградата на Академията “Маларме“ ((1992).

Сред многобройните му книги най-известни са “Портрет на водоазците“ и “Човекоядецът“.

В “Портрет на водоазците“ всеки разказ е като един жив образ, взет направо от полето, от кръчмата, от града. Книгата като цяло рисува образа на кантона Во и на неговите жители, без никакви следи от фолклорен сантиментализъм. Разказите са наситени с топлина и възхита от бедния труженик и родната земя.

“Човекоядецът“ може да се причисли към така наречената “традиция на самонаблюдение“ в романската литература. В книгата се разказва за бавната смърт на един млад лозански учител, преследван от спомена за баща си, всемогъщия тиранин, човекоядецът, който дори след смъртта си продължава да преследва сина си и да го убеждава в неговото безсилие да уреди сам живота си, като го довежда до самоубийство.

Това, което е ново и бележи етап в развитието на романската литература, е въвеждането на герой, който не се самоанализира, а чрез образа му се посочва обективно, че човек може да бъде доведен до гибел, когато е угнетена душата му.

“Карабас“ е също един разтърсващ роман, в който Шесе не жали нищо и никого, и е особено остър към “цвета на обществото“. Под формата на автобиографичен разказ, писателят се идентифицира с маркиз Дьо Карабас (от “Котаракът в чизми“ на Шарл Перо) и играе различни роли, за да атакува и пледира, да ужасява и гали, и да накара читателя сам да усети “конвулсиите“ на консуматорското общество.

Други романи: “Жаркото царство“ („L’Ardent Royaume“, 1975), “Жълтите очи“ („Les Yeux jaunes“, 1979), “Юда разбираемият“ („Juda le transparent“, 1982), “Йонас“ („Jonas“, 1987), “Морган Мадригал“ („Morgane Madrigal“, 1990), “Троицата“ („La Trinité“, 1992), “Смъртта на един праведник“ („La Mort d’un juste“, 1996), “Имитацията“ („L’Imitation“, 1998), както и разказът “Мечтата на Волтер“ („Le Rêve de Voltaire“, 1995).

Заедно с това Шесе продължава да пише стихове: “Събрани стихове” (“Poésie complète“) в три тома, в които са поместени няколко стихосбирки, публикувани между 1976 и 1996 година.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай