Public Republic Art Studio

Бергман, който узна тайна

28 февруари, 2013 от · Няма коментари

Мартин Зутер

Превод от френски: Румена Коларова-Шиндлер

3276175127_1909a310af
Снимка: Bob B. Brown

Чиста случайност отведе Бергман в “Екселсиор бар”. Той беше седнал в трамвая на път за вкъщи, когато получи смс от жена си. Тя му съобщаваше, че случайно е срещнала бившата си приятелка от училище, Лидия, която живее сега в Торонто и с която ще прекарат вечерта по женски.

За него има сирене и салам в хладилника. Той слезе на следващата спирка, тръгна да се разхожда безцелно из този непознат квартал и се отзова в споменатия бар с надпис “Щастлив час! Двe за едно!”

Сега той стои в полуосветеното заведение. Много дърво и имитация на кожа, маси в английски ловен стил, приглушено пиано на запис. Барът, въпреки „Щастливия час“, не е много посетен. Хора, дошли след работния ден, повечето мъже, отколкото жени. Всички заели места около масичките и в сепаретата.

Бергман е единственият посетител, седнал на бара. Той пие кампари с портокалов сок и се пита дали да си поръча порция сьомга от менюто, което трудно се разчита на червеникавата светлина.

В този момент в бара влиза млад мъж, оглежда се внимателно наоколо, отива до една свободна масичка, вглежда се в седалката на стола, забърсва я с носна кърпа и сяда така, сякаш е облякъл много тясна пола.

Дали не е попаднал на място за гей-срещи?, се пита Бергман и оглежда с тази мисъл присъстващите мъже.

Още преди да успее да си отговори, в заведението влиза нов посетител, оглежда се с търсещ поглед и – това е Яуслин.

Същият Яуслин, при когото той трябва да отиде утре, в петнадесет часа и петнадесет минути, на разговор за полугодишната оценка на квалификацията на кадрите. Същият Яуслин, който ще реши дали той, Бергман, или подлизуркото Щокер ще поеме ръководството на отдела.

Сега младият мъж вдига ръка и я размахва сякаш тя е съвсем леко прикрепена за ставата.

Яуслин го вижда, отива до масичката му и се здрависва с него – с целувка!

Яуслин, най-сухият, най-затвореният , уж най-моралният началник, който той някога е имал! Първата реакция на Бергман е да се отдръпне в тъмната част на бара. Но след това му става ясно колко неправилно би било това. След като съдбата му подарява този шaнс, би било грях да го проиграе.

И ето че той се премества на слабата светлина, която се процежда от бара и започва да прави резки движения.

Обаче двамата не му обръщат внимание. Те не виждат също, потънали в разговора си , че той, на път към тоалетната, минава съвсем плътно покрай масата им. Също и на връщане, минавайки по същия начин, те пак нямаше да го забележат, ако Бергман не беше казал: “На още една чашчица между работата и семейството, г-н Яуслин?”

Шефът му го поглежда стреснато, кимва му и се усмихва малко смутено.

С това Бергман го държи в ръцете си. На другата сутрин, по време на заседанието за определяне стратегията на фирмата, той подчертано не показва нищо с поведението си. В служебния ресторант, след яденето, държи вратата отворена на шефа си точно със същата дръзка дискретност.

И даже на четири очи при разговора за оценката на квалификацията на кадрите, той не изрича нито думица за неудобната среща. Затова пък излага пред Яуслин очакванията си по отношение на бъдещата си кариера с една категоричност, която не търпи възражение.

Когато слиза в портиерната малко преди края на работното време, той пак зърва Яуслин да напуска фирмата – в компанията на младия мъж!
“Жалко, че е гей”, въздъхва портиерката.
“Яуслин?”
“Не, синът му”.

Из сборника колумни “Тайната на бонуса и други истории от бизнес класа”, 2009

***

Martin Suter

Мартин Зутер /Martin Suter/ е швейцарски писател, роден на 29.2.1948 г. в Цюрих. По образование специалист по съставяне на рекламни текстове, той заема, още 26-годишен, поста художествен директор в авторитетната Базелска рекламна агентура GGK.

Заедно с Робърт Щалдер основава рекламната агентура «Щалдер и Зутер», а междувременно е избран за председател на швейцарския клуб на художествените директори. Наред с това Мартин Зутер публикува репортажи в списанието „Geo” и пише многобройни сценарии за филми и за телевизията.

От 1991 г. той се посвещава на писателската си дейност. От 1992 г. до 2004 г. отговаря за седмичните колумни “Бизнес класа” /Business class/ във “Велтвохе”, за които е удостоен през 1995 г. с “Наградата на австрийската промишленост” в Клагенфурт. През 2010 г. за тези колумни получава наградата “Суифт” за икономическа сатира на Фондацията за пазарна икономика.

Подбрани колумни от “Бизнес класа” са публикувани в книгата му “Тайната на бонуса и други истории от бизнес класа” /Das Bonus-Geheimnis und andere Geschichten aus der Business Class, 2009/. Известни са и колумните му “Да живееш истински с Гери Вайбел” /Richtig leben mit Geri Weibel, 2001/.

Първите му три романа: “Малък свят” /Small World, 1997/, „Тъмната страна на луната” /Die dunkle Seite des Mondes, 2000, преведен на български/ и “Перфектен приятел” /Ein perfekter Freund, 2002, преведен на български/ са посрещнати с голям интерес.

За “Малък свят” Зутер е удостоен пред 1997 г. с Почетната награда на кантон Цюрих, а през 1998 г. с френската литературна награда за първи чуждестранен роман, като през 2010 г. романът е екранизиран от френския режисьор Бруно Шиш, с участието на Жерар Депардиьо и Александра-Мария Лара в главните роли.

“Перфектен приятел” е удостоен през 2003 г. с немската награда за криминален роман /”Национал 2”/ и е екранизиран във Франция от режисьора Франсис Жиро.
А за романа си «Дяволът от Милано» /Der Teufel von Mailand, 2006/ Зутер получава наградата «Фридрих-Глаузер”.

Други известни произведения са: романът “Готвачът” /Der Koch, 2010, преведен на български/, двете комедии «Над нещата» /Über den Dingen, 2004/ и «Мумии» /Mumien, 2006/, и редица други.

През януари 2011 г. швейцарската телевизия присъжда наградата «Swiss Award 2010», категория култура, на Мартин Зутер като най-популярен и всепризнат швейцарски автор на бестселъри.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай