Public Republic Art Studio

Понеделник, 25 февруари в годината на пробуждането…

26 февруари, 2013 от · Няма коментари

Димитър Герганов

Никога не съм водил дневник. Нито като чавдарче, нито като пионерче, комсомолец, войник и по-късно зрял индивид. Но човек и добре да живее, все някой ден прописва…

Събуди ме телефонът към 9,30. Беше Гери, моята приятелка, с която се уговорихме за кафе на бензинаджийницата. Излюпих се от олекотеното юрганче, далновидно подкрепено от още две одялца/едното родопско/ и се затътрих към банята. Миене на очи, зъби и няколко стръвни глътки вода ме приближиха до състояние на първично разсънване. Лицевите опори пропуснах и днес, утре ако правя, ще ви разкажа по-подробно. С обличането се оправям за 2-3 минути, което дори за мъж е бързо. Натъпквам в джобовете двата телефона, порфейла, грабвам ключовете, цигари, запалка и вече съм навън.

Цел номер едно/задължителна/ – близкото магазинче. Взимам си две балканчета, минерална вода – 1,5 литра и пресичам булеварда. На отсрещния бряг балканчета са вече сгънати. Обожавам ги тия сухи пасти за пълно неразбиране на Гери. Сигурно защото съдържат 0,5 % алкохол, пише го на опаковката. Една такава червена, ако проявявате интерес. В кафето взимам “24 часа” от стелажа и заръчвам едно дълго в пластмасова. Обслужват ме бързо и паркирам на любимата си маса. Започва ежедневния преглед на печата. Може да ви се стори налудничаво, но го правя откакто се помня.

Протести, протести, ние пеем само за протести… Нищо от прочетеното не ме радва, напротив започвам да се вкисвам. В този момент пристига Гери и муцва приветствената вкусна целувка. Разменяме някоя-друга приказка, разделяме вестника и потъваме в четене. Тук-там по нещо обсъждаме, но общо взето положението е скръбно. На два пъти излизам отвън да пуша, поради на Бойко тъпите забрани. Според мен това му изяде главата, защото прогони народа от кръчмите.

По някое време правим чейндж на вестника и така го дочитаме. Поредната порция боклук, която все повече ми заприличва на МакДоналдс – вредна и безвкусна. После ставаме и всеки поема по задачките. Моите основно се изразяват в писане. Преди осем месеца започнах книга и вече приближавам първата финална права. Цели 546 страници с яко според мен фентъзи за богове и хора. Млатя и интригантствам траки и гърци и съответните Пантеони. Сега точно съм изпаднал в един куп дилеми. Кой герой/героиня да очистиш и кой да пощадиш, какви неочакваности да сготвиш и тем подобни писателски неволи. Пиша по 5-6, понякога и повече часа на ден.

Междувременно хвърлям едно око на форекса, където валутите напоследък се държат от шантаво по шантаво. Еврото се кандилка като треторазреден пияница нагоре-надолу и не ще да хване посока. Паундът пък е пребит като карък демонстрант под палката на сваления рейтинг. Чат-пат отразявам и фейса, плюс два новинарски сайта. Боза братя и сестри, нищо интересно. Я по-добре да си пиша книгата.

Днес върви мъчно и сигурно си има причина. Виновен е Бойко, Костов, Станишката и оловното потискащо небе. Обядвах от бобчето на Гери. Върховно е, както всяка приготвена от нея храна. Дали има тайна? Разбира се, прави я с любов. Към седем без нещо приятелката ми минава да ме забере и отпрашваме на пешеходна разходка към центъра. На “долната” главна инспектираме строителите-мърди, които най-накрая са се срещнали. Говоря ви за плочките, които нареждат откак съм почнал книгата. Имат всички изгледи да ме изпреварят със седмица-две. Доволни от видяното, кацаме в Петното, където е нормално рехаво за понеделник. Едни младежи обаче редят сцена за редовното джазче.

Обръщаме по две малки водки с Гери и правим разбор на деня. Нищо съществено за отбелязване, освен обичайните неща… После вдигаме гълъбите и наобратно. Излязъл е вятър, не твърде пронизващ, но достатъчен да се закачулим. Разделяме се с целувка и се тръсвам на дивана пред компа. Фейс, двайсетина реда по книжката, първия ми дневник и… новия ден започна.

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай