Public Republic Art Studio

“Не минавай по моста” на Офф-Офф-Бродуей

26 февруари, 2013 от · Няма коментари

По следите на една българска пиеса

Жасмина Тачева

Evgenia Radilova and Tony Naumovski4_Don't Take the Bridge_onewaytheater.us_Photo by Pavel Antonov
Снимка: Pavel Antonov – Evgeniya Radilova and Tony Naumovski – Don’t Take the Bridge, onewaytheater.us

На сцената на 4th Street Theater, Ню Йорк, се състоя премиерата на “Не минавай по моста” на Майя Праматарова. Постановката на българска пиеса на една от най-театралните улици в света е само по себе си огромно предизвикателство за международния екип на onewaytheater.us с участници от български, американски, руско-украински и македоно-австралийски произход.

В “Не минавай по моста” непреходните въпроси за живота, любовта и света се съединяват със забързаната действителност на Ню Йорк, метафора на днешния технологичен и взаимосвързан свят. Пиесата проследява турболетната връзка между двама души – Сам(сон) – млад, добродушен нюйоркчанин, и неустоимата и амбициозна Далила, новопристигнала в града от страна нейде в Източна Европа, най-вероятно Балканите.

Photo by Pavel Antonov_Evgeniya Radilova and Tony Naumovski_Don't Take the Bridge_onewaytheater.us_NYC
Снимка: Pavel Antonov – Evgeniya Radilova and Tony Naumovski – Don’t Take the Bridge, onewaytheater.us

“Не минавай по моста” е текст, изпълнен с остроумен символизъм и алегории, които формират своеобразно единство между класическата мъдрост на миналото, щекотливите питания на настоящето и иронията, неизбежността и несигурността на бъдещето. Въпреки предупреждението в заглавието пиесата строи мостове между иначе антагонистични идеи като фантазия и реалност, мит и логос, интуиция и познание, чувство и разум, младост и старост, общителност и самота, надежда и смирение.

Сценографията и мултимедията на Владимир Гусев – с осезателна и изразителнa лаконичност – взаимодействат с музиката на маестро Георги Арнаудов като надграждат образи и значения, разширяват обемите, подсказани от текста. Пред зрителя е голяма дървена кутия на колела, която, отворена от едната страна, наподобява ню-йоркска квартира, после се отваря още една страна и асоциациите препращат към пространства, символизиращи път, за да дойде нова промяна и екстериорът пак да стане интериор, чрез кутията, станала вече ложе за влюбените.

Evgeniya Radilova_Tony Naumovski3_Don't Take the Bridge_onewytheater.us_Photo by Pavel Antonov
Снимка: Pavel Antonov – Evgeniya Radilova and Tony Naumovski – Don’t Take the Bridge, onewaytheater.us

Много са промените в спектакъла, които, подсказани отвън, разкриват вътрешните процеси на персонажите и извеждат от локалната история към нещо, което е съществено не само за двамата възлюблени, а и за времето ни, което се отърсва от товара на минало и старост, но олекнало, изгубва смисъла и на сегашното.

В посока на тази философия се срещат дума, образ, звук и пластика в спектакъл, който режисьорът Ставри Кармафилов кодифицира имплицитните послания на текста. Te се овеществяват пред зрителя чрез актьорa, който е водач по този път със скрити символи и знаци. Пространството става действащо лице, което така пришпорва Сам и Далила, че те не усещат как любовта им вече е притисната от процеса на рутинна механизация и чувствата отстъпват място на навика, емоционалната умора, до поредното завъртане на историята, в която всеки отговор поражда нов въпрос.

Photo by Pavel Antonov. Jo Jo Hristova_Don't Take the Bridge_onewaytheater.us_NYC
Снимка: Pavel Antonov – Jo Jo Hristova – Don’t Take the Bridge, onewaytheater.us

Джо Джо Христова в ролята на Мадлен, лелята на Сам, отдала живота си на театъра и довереница на легендарната Елън Стюарт, за която времето изглежда е спряло някъде около апогея на покойната Елън, довежда до съвършенство идеята за носталгията като начин на живот или по-точно – като бягство от действителността.

Светът на Мадлен е илюзорен, идеално подреден, населен с духовете на Елън, Пруст и нестихващите спомени за отдавна изгубена любов. Така уютният й апартамент в сърцето на Ню Йорк, застлан с благоприличие, честност и преданост към славното минало, става още по-топъл и приветлив, но същевременно и парников, задушаващ.

JoJoHristova_Don't Take the Bridge_onewaytheater.us_Photo by Pavel Antonov
Снимка: Pavel Antonov – Jo Jo Hristova – Don’t Take the Bridge, onewaytheater.us

Сам, оценява мира на личния оазис, който леля му, Мадлен, e създала за семейството си. Тони Наумовски е трепетно-трогателен в ролята на старомодно галантния, любящ и внимателен племенник. В моментите, когато двамата са сами на сцената, обичта между тях може да се усети навсякъде из залaта, тъкмо като сладкото ухание на мадленките, които старата дама непрестанно приготвя (“Няма ден, няма нощ.”, както Сам отбелязва).

Голямото му сърце обаче е погълнато от един много по-различен вид любов – неконтролируемата страст към Далила, която прави иначе умерения му по природа характер податлив на съмнение и налудна ревност. Светът се срива за Сам.

Photo by Pavel Antonov_Tony Naumovski_Don't take the Bridge_onewaytheater.us_NYC (1)
Снимка: Pavel Antonov – Tony Naumovski – Don’t Take the Bridge, onewaytheater.us

Далила, въплътена с невероятна енергия и страст от Евгения Радилова, се впуска в живота му с непримирамата виталност на характер, чиято спонтанност граничи с жестокост. Тя е дошла да спечели този град и решителността на цялото й същество е предадена майсторски от неповторимата харизма на младата, но опитна актриса, която открива Ню Йорк късче по късче, възкачена на раменете на Сам като на трон, който “потегля”, далеч извън залата, из оживените улици на Ню Йорк:

“Кръжа и педя по педя откривам града… Всяка крачка ми носи наслада…. Емпайър Стейт Билдинг, Крайслер Билдинг… Главата ми е извита все нагоре, нагоре…
”

Evgeniya_Radilova_Don't_Take_the_Bridge_Onewaytheater.us.PhotoPAvel_Antonov
Снимка: Pavel Antonov – Evgeniya Radilova – Don’t Take the Bridge, onewaytheater.us

В тази стилистична конфигурация на пиесата четвъртият герой, Папагалът, алегория за минавалото, което ту се появява, ту изчезва и се преповтаря в спомените, но никога в реалността, е не по-малко важен за разкриване пълния потенциал на събитията.

Опитна професионална балерина, Албена Керванбашиева успява да даде на спектакъла една перспектива, различна от тази в конвенционалния театър – тя е ту “асистент” на Мадлен, който ще й подаде реквизит за поредния спомен, ту внимателен слушател, когато Мадлен чете поредната глава от романа на Пруст, ту онзи важен събеседник, който се надяваме да срещнем в онази зона, където преминаваме от тукашното към отвъдното.

След представлението, зрителите, както български така и американски, изчакаха артистите. Те обсъждаха невероятната игра на актьорите, експресивните мултимедия и звук, ретро стила на костюмите, дело на Христина Христова, и синхронизацията на всички тези синкретични елементи от режисьора и екипа на onewaytheater.us.

Photo by Pavel Antonov_Evgenia Radilova3_Don't Take the Bridge_onewaytheater.us_NYC
Снимка: Pavel Antonov – Evgeniya Radilova – Don’t Take the Bridge, onewaytheater.us

Представлението се игра на сцена, точно срещу знаменития театър на Елън Стюарт, Ла Мама. И това бе едно от много добри съвпадения, които се случват по пътя на тази трупа, за да стигнат до премиерните спектакли на Off-Off Broadway.

Целият процес е свързан с привиличане на все повече нови хора към екипа, доброволни сътрудници: един, за да съдейства при работа с публиката, друг, за да се ремонтира античното кресло, което е като дом за Мадлен. Консултант по движението става Нанси Лайън – дългогодишен асистент на Маресел Марсо, а фотограф – Павел Антонов, който лови с обектива на камерата си духа на спектакъла. Формирането на такива екипи е сигурен знак, че нещо истинско се случва – нещо, което силно вълнува по време на самия процес така, както и при срещата със зрителя.

Photo by Pavel Antonov_Evgeniya Radilova and Tony Naumovski6_Don't take the Bridge_onewaytheater.us_NYC
Снимка: Pavel Antonov – Evgeniya Radilova and Tony Naumovski – Don’t Take the Bridge, onewaytheater.us

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай