Public Republic Art Studio

Неделя, 3 февруари 2013

4 февруари, 2013 от · 1 Коментар

Стефан Бонев

Изтърколи се и тази седмица. Докато се поогледах и ето – неделята дошла. А тази е по-специална от предишните. Роди се по-слънчева и по-топла, но и доста вятърничава. Още от сутринта се сили, развява прането по терасите, събаря саксии от первазите, рови под полите и разваля прически…
На мен ми отмъкна вестника, а после очилата. А накрая ми разля кафето. Бях седнал на бистрото на ъгъла, подмамен от топлината и лъчите на Райчо.

Рекох си – почивен ден е, що да не си направя кефа и да прочета един вестник от край до край пред чашка кафе? Но не ми било писано. Очилата успях да спася, беше ги съборил само на плочника. Нищо им нямаше. Само ги пообърсах от прахоляка. Празната пластмасова чашка от кафето подрънкваше от повеите по тротоара, а от вестника нямаше и помен. Сигурно е отлетял накъде надалеко. И тъй като вятърът е от изток, сигурно сега лети накъде над Стария континент. Може да кацне в Страсбург, при Христина. Или при Наталия в Хамбург. Хаирлия да е! Ще се зарадва някоя от двете да прочете пресен нашенски вестник.

А пък ако вятърът се окаже Човек, може да го пусне първо в Хамбург и като го прочете Наталия, да й го грабне от ръцете и хоп – в Страсбург, при Христина. Ще си почине малко халата на френска земя, пък после като насъбере сили и като грабне поомачканите страници от христинините ръце, ехе-хе-е… За нула време ще прекоси океана по права линия и хайде – при Зоя и Жасмина в Щатите.

Даже като се замисля, с вятъра може и бизнес да направим. Сутрин ще купувам пресни нашенски вестници от будката на спирката, ще ги препрочитам на две, на три и после ще ги давам на вятъра да ги разнася на приятелите ми по света. Ако някой реши, може и да плати нещо във валута, но нека да е в книжни пари или в пътнически чекове, защото на вятъра ще му е трудно да ми донесе монетите обратно. Много му са редки пръстите и ще изръси парите над океана. Пък за какво им са на рибите центове. Те нямат нито фискална политика, нито финансово министерство. А пък с парите, които ми докара вятърът, на другия ден ще купувам нови вестници от будката на спирката. И така… докогато имам пред себе си още дни, които да изживявам и да включвам после в дневника си.

Докато се бъркам из джобовете за дребни, за да си купя нов вестник, и ей го пакостникът пак довтаса, повъртя се насам-натам, направи няколко пируета, да се изфука колко е пъргав… и ми пуска на масата четири банкноти. Двете са доларови, а другите – в евро. Значи ходил е вече бързакът при Христина и Наталия, че и при Зоя и Жасмина. Брей, и кога го изчетоха всички вестника толкова бързо? А вятърът се завира с лек гъдел в ухото ми и ми нашепва да не забравям, че и четирите ми приятелки живеят в други часови пояси. И заради това някак си ставала бързо работата. Нещо като в оная приказва за крокодила, дето от главата до опашката бил три метра, а от опашката до главата – четири.

Взимам парите и хоп – в чейндж бюрото отсреща. Прибирам българските левчета на сигурно място, за да купя вестници в понеделник. И докато го правя, вятърът грабна две банкноти от ръцете ми. Е, и той си има право на дял от сделката. Пък и почти цялата работа свърши сам партньорът ми. А от мен – какво? Идеята, разбира се!

Ама какво ще ги прави тези левчета вятърът? На него пари не му трябват, си мисля и проследявам подозрително полета на банкнотите. А те се въртят, въртят из въздуха и накрая започват да падат плавно. А долу?

Долу, пред баничарницата, една опърпана старица, рови из портмонето си и се опитва да събере стотинки за две мекици. Даже и не видя как левчетата се озоваха вътре. Сега ще има и за хляб, и за кисело мляко, а може и двеста грама сирене да си вземе от бакалията.

Колко е бърз и сръчен моят приятел! Обърсвам очите си с опакото от ръката… А, не плача! Нали ви казах още оня ден. Това е от вятъра. Само той може да докарва такива сълзи в очите ми.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Жасмина Тачева // 6 фев, 2013 //

    Прекрасни дневници, пълни с истории и живот! Благодаря от сърце за приятелството, което, макар и родено по интернет, не е само виртуално. До нови срещи (дано скоро и реални):)

Коментирай