Public Republic Art Studio

Сряда, 30 януари 2013

31 януари, 2013 от · 14 Коментара

Стефан Бонев

Няма угодия! Два дни се оплаквах от студа на кутийки, пакетчета и разни други опаковки, както и от снега, който ситнеше като пудра захар. А в сряда, когато времето поомекна и спря да вали, вече имам съвсем други оплаквания.

Влажно е! Както знаете, влагата е най-добрият проводник, както на топлината, така и на студа. Така, че пак ми е студено. Дори повече. Поглеждам в интернет синоптичната прогноза за Пловдив: „Температура 0 градуса, но се усеща като минус 4”. И по-надолу: „Влажност – 89 процента”.
Още от сутринта тази влага кондензира по прозорците, превръща се на малки вадички, които се вливат в други, а после станат на реки. Малки прозрачни артерии, които се стичат по стъклата, а после се опитват да направят миниатюрни морета-локвички по вътрешната страна на перваза. Размазвам ги с пръсти и те се превръщат в океан.

Всичко ръждясва в тази мъгла. Дори душите и мислите. Корозията се разпространява като зараза, а влагата струи през мозъчните гънки като през стръмни живописни ждрела. Ручейчетата мъкнат ръждата и издълбават още по-дълбоки пропасти в полукълбата, понасят се бесни надолу, сблъскват се като кънтящи водопади и излизат като бистри капки през слъзните жлези до очите.

Не, не съм плакал, бъркате нещо… Това е от влагата! Тя се събира в очите ми, кондензира и се стича. Както се стича от прозорците. Пък и за какво да плача? Всичко ми е наред. Имам си това, от което мога да се нуждая. Имам работа, имам дом, имам работа и семейство, и работа… Успявам да си плащам интернета, данъците, заемите и четвъртвековната шестцифрена ипотека. От време на време дори успявам да отделя пари и за дрехи и обувки. Благодаря на Господ, че вкъщи сме общо взето здрави.

Дори понякога мога да различа и дните. Ето днес различното е, че не вали сняг, а е влажно. Много влажно. Толкова много, колкото от седмици не се е случвало. Ето това е разнообразието, което съдбата ми предлага, за да мога да запомня тази сряда. И да я различавам от останалите дни на тази седмица.

Вярно, понеделник и вторник бяха малко еднакви, но аз съм изобретателен. Успях и при тях да открия няколко разлики. Ето, във вторник на Сточна гара го нямаше русокосият младеж с йо-йото, а чистачката Фани беше измела, измила и тръгнала, преди още аз да отида в службата. Така че успях да разпозная този ден, въпреки еднаквите кутийки със студ, които бяха затрупали всичко. Въпреки еднаквата миризма в службата.

Отново поглеждам прогнозата. Утре ще има дъжд и силен вятър. Или поне така казват синоптиците. Те понякога познават. Но и да не познаят, пак ще запомня този четвъртък, който предстои. Заради самата прогноза. А в петък предричат да си е направо една януарска пролет – цели 16 градуса! Как да не запомниш такъв зимен петък. Дори и да не стане наистина пролетен…

За какво да плача? Няма за какво. Ще видите – когато влагата изчезне – как ще спрат и сълзите ми. Какво? Плакал съм и в понеделник, и във вторник ли? Е, не беше плач! Тогава очите ми сълзяха заради големия студ. Нали знаете, случва се с повечето хора.

И да знаете, ако утре пак видите сълзи в очите ми, този път ще са от вятъра. Изобщо да не ме питате защо плача. Дори синоптиците да не познаят за вятъра, от него ще е водата в очите ми. Не съм се обидил. За какво да се обидя? За какво да плача?! Нали ви казах – всичко си имам: и работа, и дом, и работа, и семейство… Плащам си всичко редовно и съм се научил да разпознавам отделните дни. Научил съм се да ги запомням поотделно.

Всеки един ден ми е приятел. И си има име, което аз съм му дал. Нямам два дни с еднакви имена. Кръщавам ги, откакто се помня. Да ви кажа имената им?! Как пък не! Кръщавайте си вашите дни с ваши имена. Моите дни си носят моите. Не си ги давам! Те са си само мои. И на никой друг. Обичам дните си, така както се обичат собствени деца. Отгледал съм всеки един от тях още от неговото раждане под суровата секира на моя будилник-палач в сумрака на спалнята ми, до момента, когато наточа отново острието на часовника за следващата сутрин…

След това тези дни отиват в дневника. В този дневник. И когато искам да се видя с някой от тях, просто разгръщам съответната страница, погалвам го с ръка, казвам името му нежно. Много нежно, дори по-нежно от ситните снежинки, които скачаха по рамената ми като небесни пагони вчера. Дори по-нежно от самата нежност.

По листата на този дневник можете да видите едни малки петънца, където написаното и нарисуваното е поразмазано. Но тези петънца не са от сълзи. Те са от влагата, която се кондензира в очите ми. Ако щете вярвайте!

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

14 Kоментара за сега ↓

  • Elbert // 28 яну, 2017 //

    Entre los Lakota era costumbre regalar a los recién nacidos su primer atrapasueños ( nudo de Iktomi,
    como también se le llama) a fin de que pudiera dormir sosegado y sin miedo.

  • Newton // 4 апр, 2017 //

    That is a great tip especially to those new to the blogosphere.

    Short but very accurate information… Many thanks for sharing this
    one. A must read post!

  • Rachel // 29 сеп, 2017 //

    Eu estou ido para transmitir meu irmãozinho,
    que ele também deve ir para ver isto weblog em base regular para obter atualizado a partir mais recentes
    relatórios .

  • Zita // 21 окт, 2017 //

    Los paisajistas que han decidido introducir las flores silvestres y plantas autóctonas en sus diseños, con la pretensión de que los jardines nos lleven a una sensación cercana a estar en la mitad del campo, esgrimen como uno de sus
    principales motivos la destrucción de los habitats
    que conocíamos.

  • www.smartguy.com // 30 окт, 2017 //

    I went over this site and I think you have plenty of fantastic
    information, saved to faves.

  • yasin.se // 20 дек, 2017 //

    Deja que el equipo de control haga el trabajo por
    ti: cada vez que un empleado fiche mediante su huella digital , el terminal de captura se
    ocupará de conseguir su información de acceso y registrarla
    en su memoria. , On-line en un servidor-terminal, con uniones-LAN con los diferentes gestores de las puertas.

  • Waylon // 23 яну, 2018 //

    Reloj de control de asistencia de marcacion vertical con Display analogo y digital.

  • reloj contador de piscinas // 14 фев, 2018 //

    Mi adiestramiento en piscina es por distancias.

  • Roberto // 26 май, 2018 //

    Cuentos escritos, ilustrados y contados por pequeños.

  • flores de bach rescue // 29 юни, 2018 //

    La profesora Murmullo Sabio reculó, pálida.

  • Karissa // 7 юли, 2018 //

    Great info. Lucky me I came across yopur
    website by accident (stumbleupon). I have savfed it
    for later! https://Ask.fm/win88today

  • ealty living // 9 юли, 2018 //

    By screatching various objects with all the front claws, it will
    help to keep them healthy. So begin by eating fruit & vegetables,
    leaan meats, annd high protein foods. Upon waking, predpare a couple of glasses of oatmeal in a biig glass plate, and mix
    a tad bit more when compared to a teaspoon of cinnamon,
    then fridge it.

  • Tresa // 12 авг, 2018 //

    A few months later the pc had a uniqe drawback , they warrantied
    it qjickly with a query or excuse. https://www.play-bookmarks.win/

  • Rolando // 5 сеп, 2018 //

    Los números que marcan cada sección son las horas.

Коментирай