Public Republic Art Studio

Вторник, 29 януари 2013

30 януари, 2013 от · Няма коментари

Стефан Бонев

Днес нещо не е съвсем наред. Уж сме само вторник, пък ми е едно петъчно-съботно. Че даже и малко неделно! Не че не ми се е случвало и преди, но… Ще ми се.

Още сутринта се стреснах, когато палачът–будилник стовари секирата си и разпиля недовършените ми сънища във всички посоки на света. Дори и трийсетте минути сън, които си бях добавил снощи, не ми помогнаха да довърша сюжетната линия, която хаотично разгъвах в царствените светове на Морфей. Абаносовото легло се разхвърча на трески, а маковете изтекоха като кървави вади през пролуките на паркета.

По какво се различава днешният ден от вчерашния? Същият студ в плътно затворените си бели кутийки, същата спирка, същият шал върху носа и същата плетена шапка, нахлупена почти върху очилата ми. И автобусът е онзи, с който пътувах вчера за службата си, и хората около мен са вчерашните ми спътници – момчето със зеления суитшърт, дамата с плетената шапка… Само русокосият младеж, който изкарва по някой лев, размятайки жълто йо-йото си на Сточна гара, ми липсва. Сигурно вторник е почивният му ден.

И още дребни разлики и прилики. Днес няма оперативка, но и чистачката Фани я няма. Откривам, че е почистила рано-рано и си e тръгнала. Но прозорците зеят отворени, както беше вчера. Винаги проветрява, милата! Всеки ден се опитва да изгони тази миризма на културно учреждение, която се е наслоявала тук от десетилетия. Тя не разбира този мирис. За нея културата трябва да е с аромат на скъп дамски парфюм, или поне на мъжки афтършейв. Като моя, подарък от жена ми за именния ден.

Фани не иска да приеме, че културата може да мирише на стари преписки, пластмасови папки и огънати от влагата картонени класьори. За нея културата е в концертите, в театъра, изложбените зали… Тя знае, че картините отпред имат подпис на художниците си, но не и това, че на гърба им задължително е отпечатан инвентарен номер. Същият, както на принтера, на компютъра и на монитора, на въртящия стол и на талашитовите бюра и стелажи. Тя не знае, не иска да знае, а и не трябва да знае за другото лице на културата, сътворено от бюрократичната машина. Не е виждала камарите преписки, доклади, искания, заявки, договори, анекси, ведомости, фактури и какво ли още не, чиито невидими колони поддържат концертите на знаменитостите, шарените фестивали и театралните сцени. Не поглеждайте зад кулисите – там няма да ви хареса.

***

Затварям файла, свалям очилата и разтърквам с юмруци възпалените си от часовете взиране в монитора очи. А денят се изцежда бавно зад килната купчина от стари папки, струпани пред прозореца.

Навън нежно снежи небесна пудра захар и бавно превръща хилавите дръвчета по Главната в най-чудните произведения на изкуството. Превъзходна степен за художествена галерия, създадена от Бог чрез палитрата на природата. Без подпис на художника, чието име е в нас самите и във всичко, което ни заобикаля. Но и без инвентарни номера и без документация. Просто дръвчетата, върху които кристално са накацали снежинки…

Спирам компютъра, затварям папките пред себе си и тръгвам тромаво към вратата. Трябва да кажа на Фани да не отваря прозорците рано сутрин. Аз не съм Господ и не мога без тази миризма. Свикнал съм с нея. Станал съм зависим от дозата, която приемам по осем часа всеки ден. Вече не мога без нея, без инвентарните номера, без докладите, договорите, заявките и исканията…

На улицата вдишвам от градския въздух, който мирише на зима и изведнъж се сещам, че днес нито съм закусвал, нито съм обядвал. Гладен съм! Жена ми вече трябва да е сложила нещо във фурната, стига да се е прибрала преди мен.

Тръгвам с ръце в джобовете. Но не към спирката, а под отрупаните със сняг дръвчета по Главната. И вдишвам аромата на зимата. Не съм зависим! Не съм зависим!

Не съм! Мога и без миризмата на папките. И съм гладен, гладен! А снежинките се редят по раменете ми. Като небесни пагони…

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай