Public Republic Art Studio

Из “Драги ми Смехурко…”

29 януари, 2013 от · Няма коментари

Росица Чернокожева

Dragi mi smehurko
Снимка: stacygphotography

Познатото непознато

Предговор

Всеки има своята антология. Това е моята антология на хумор за деца. Направих я във вече зрялата си възраст, но сигурно я нося в себе си още от дете. От времето, когато на оня вълшебен бабин и дядов таван разгръщах „Светулка „ и „Детска радост”. Преди десет години, по повод на първото издание, един впечатляващ радиоводещ на нощен блок , представяйки книгата, ме попита: ”Защо, все пак , хумор за деца?”

Неподготвена за такъв въпрос, смутено-спонтанно отговорих: ”Може би това е моята терапия”. Мисля, че това може и е не само моя терапия. Връщане към отминалото детство. Синдромът „Амаркорд”/Спомням си/ тлее у всеки от нас.

Защото всичко започва от детството. Зигмунд Фройд пише: „Детето е въпросът и отговорът на всички неврози.” Тук са и неповторимата радост от реализираните желания, и зародилите се страхове.

Този предговор можеше да започне и по-академично. Но предпочетох личното, защото е по – истинско. Много обичам афоризма „Сега ще ви говоря за себе си, по повод на Мопасан. Това е добър повод, нали?” И аз не можах да избегна изкушението. А и всички, за каквото и да говорим или пишем, разказваме себе си.

Историческите и библиографски факти могат да се прочетат в литературоведски истории и справочници. А литературният текст говори на езика на чувствата. Писателите знаят как да говорят на сърцата ни. Преживяното в детството определя до голяма степен по-сетнешния ни живот. Преживяното в детството преекспонираме през всичките следващи години.

Защото тогава сме най-близо до несъзнаваното. Филогенетичното, това, което човекът съхранява и пренася в развитието си едновременно като род и вид е в неговото несъзнавано „То”. Неслучайно ние забравяме сънищата си и ранните си детски спомени. Питали са ме: „Какъв човек е този, който би се нарекъл Ран Босилек ?” Тук в помощ би била психологията на литературното творчество и психоанализата. Може би творецът – възрастен настройва своята душа на възрастовите усети на детето и така извиква своите изтласкани детски чувства и преживявания от миналото.

Сигурно сътворяването на една творба за деца възкресява детето в него. А може би е в състояние близко до сънуването. Много често на една възраст вече казваме „Животът ми мина като на сън”. Това може би са неговите сънища – метафора на несбъднати детски желания или белязали го детски тревоги.

При едно непредубедено и непредпоставено общуване с творбите за деца се развенчават и доста митове, които битуват за детството. Става ясно, че детските години не са само едно безоблачно време и безкрайна радост. По израза на австрийския психотерапевт Бруно Бетелхайм по-скоро това е един „казан от кипящи страсти” .

Въпросът „Как съм се появил на света?” и любопитството как изглежда другия – момчето или момичето, с какво съм различен, отрано започват да вълнуват детето. Приносът на психоанализата е и, че утвърди съществуването на така наречената „инфантилна сексуалност” и развенча мита, че интересът към пола избухва едва през пубертета.

Отдава се необходимото значение и на амбивалентното /едновременно и обич, и връждебност/ отношение на детето към родителите. Едиповият комплекс обясни много фини и комплицирани чувства и връзки в диадата дете – родител, а правилното му преминаване като решаващо за по – нататъшното развитие на детето. Влизането в детската стая – в пряк и преносен смисъл – изисква много деликатност и търпение. Всяко непремерено нахлуване в нея, крие рискове и последици.

Дългогодишното разделяне и отделяне на литературата за деца и „голямата” литература за възрастни е изкуствено и неуместно. За кого е „Том Сойер”, „Моби Дик”, „Малкият принц”, „Ян Бибиян”, „Приключенията на Лиско”… Асен Разцветников пише:” В общата съкровищница на литературата има книги, които не са за деца, но книги, които не са за възръстни, няма, т. е. хубавата детска книга трябва да увлича и възрастния, а не да изглежда глупаво-наивна в неговите очи”.

В тази антология са включени много познати автори и други по – непознати.

Тя започва с Петко Р.Славейков. Толкова широко скроен и интуитивен и в стиховете си за деца, че те и днес звучат актуално. А творба като „Дърво – камък” би намерила място и сред отбрани сюрреалистични или постмодерни текстове. Иван Вазов, Васил Попович, Цани Гинчев градят литературата и езика за деца в новоосвободена България.

Литературата за деца в зората на своето развитие покрива предимно образователни и възпитателни нужди. Както отбелязва Ран Босилек в по-сетнешна своя статия: ”Детският писател е роден преждевременно, от нужда”.Чичо Стоян и Цоню Калчев с вглеждането си в детските игри полагат основите на един предметно-реалистичен дух, който вече доминира над предхождащия ги дидактичен нюас.

През 20-те и 30-те години на миналия век е разцветът на литературата ни за деца. За това им няколко причини. През 1920 е гласуван специален Закон за детската литература – един безпрецидентен и до днес акт. Тогава се списват и най – дълготрайните детски списания „Светулка” и „Детска радост”, а броят на излизаците периодични издания за деца през 1934 година е 61.

Сега се откроява и фигурата на писателя Ран Босилек, привлякъл към литературата за деца и класиците Дора Габе, Елисавета Багряна, Елин Пелин, Ангел Каралийчев и колко още творци. Отново ще си спомним, че дете и мъдър са синоними/”Мъдър”- Дора Габе/, че пързалката е за предпочитане пред четенето на книжка/”На пързалката” – Елисавета Багряна/. Елин Пелин ни завладява с колоритните и неповторими баби /”Трите баби”/.

Ангел Каралийчев ни грабва с притчово – абсурдния сюжет на „Чудната история”. Една такава антология е немислима и без стиховете на Веса Паспалеева и Калина Малина. Веса Паспалеева ще създаде шедьовъра „Доволен”/”От днес имам нови панталони…”/, а Калина Малина ще ни подсети как се прави кръпка на съдраната рокличка от пердето/”Рокличката пак съдрана”/.

На значимостта на Ран Босилек за развитието на нашата детска литература трябва да се отдели специално място. В антологията, този автор, с чийто стихотворения започва всяка нова книжка на списание „Детска радост” десетилетия наред, е представен с емблематични свои творби и незабравимите „Патиланци.

Весели писма до Смехурко”- една сага за детските игри, лудурии, смях и …много обич. Други автори, като Симеон Андреев, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров обогатяват българската литература за деца с нови теми или нова трактовка на класически сюжети. Сред тях ще откроя великолепното „Поръчка”/Стилиян Чилингиров/ – един неповторим ескиз от отношенията дете/възрастен.

Тук са включени и автори, които на поколенията след мен вече почти не са познати или са известни само на занимаващите се с изследване на историята на българската литература за деца. Включени са , защото без техните имена и творби панорамата на българската литература за деца би била непълна. Георги Стоянов, Александър Спасов, Трайко Симеонов, Драго Попов, Владимир Русалиев, Никола Никитов…

Други творци пък бяха съзнателно или несъзнателно забравени и цензурирани дълги години. Например, Димитър Подвързачов. Този талантлив и щедър човек, наричан от цяла плеяда творци /Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Йордан Йовков, Георги Райчев/ Бащата, дълги години отсъстваше и от историите на българската литература.

В антологията са включени части от неговата „Приключенията на Крачун и Малчо в София”. Друг поет, който не беше приобщаван към творците за деца е Йордан Стубел. Със заразяващия си хумор, характерните си алигорични творби с герои – животни, Стубел трябваше да заеме полагаемото му се място. Името на Змей Горянин също е известно на малцина. Той е активен сътрудник на редица списания/и детски/ през 20 –те и 30-те години.

После обречен на забрава. Опит да се запълни тази празнина е включването на части от „Лудориите на котарака Панчо”. Бих искала да спомана и писателя Николай Фол – един много активен и известен творец по онова време и писателя Николай Райнов – с неговите характерни орнаментални приказки. Този първи том на антологията завършва с Константин Константинов – писателят с неподражаеми благородство и финес.

Тук трябва да отбележим, че илюстрациите към антологията са взети от оригиналните издания „Детска радост” и „Светулка”. Те са дело на най- извесните български художници по това време – Вадим Лазаркевич, Георги Атанасов, Александър Божинов, Стоян Венев, Илия Бешков, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Райко Алексиев. Това е превръщало детските списания в една особено неповторима симбиоза между текст и рисунка. Целта ни беше и в тази антология да се почувства духът на тези отминали години.
Бих искала да отбележа в какво виждам приноса на тази книга. На първо място да се проследи хронологично развитието на хумора в творби на български автори за деца – стихове и проза. Това дава възможност за проследяване и на тенденциите и спецификата в това развитие. Стремежът беше да се обхванат максимален брой автори, със значими техни творби от класическия период на развитието на българската литература за деца. Какво ново ще научим от тези творби за детето.

Това, безспорно, са едни колкото изконни, толкова и модерни теми. Темата за играта – тази условна реалност. Детето в играта подражава на възрастните. В играта с куклите то пренася отношенията си с възрастните. Това е един граничен свят, между реалността и вътрешния му душевен живот. Подражавайки, детето търси и се стреми към своята идентификация, най – напред с родителите . Подражавайки ,то расте. В неговия въображаем свят пръчката е конче, столът е влак и за него това не е „наужким”, то е истинско. Анимизма, който влага детето идва още от зората на развитието на човечеството.

Чрез играта детето същевременно успокоява и своята тревожност. В детската възраст ние сме най – креативни и спонтанни. Интересна е и връзката дете – животни. Малкото дете, в една ранна възраст, не прави разлика между хора и животни, дори физиономично. В класическата психоанализа/известният случай на З.Фройд „Малкият Ханс”/се говори и за приликата, която момчето намира между човек и кон.

При децата границата между антропоморфно и зооморфно не е така рязка. Съжителството на хора и животни в един текст е прастар приказен елемент. Но тук са и детските страхове – проявяващи се и в сънища, и в реалността. Вълшебното е явление, което потенцира амбивалентно /притивоположно/ възприемане.

Във вълшебното се крият едновременно и желанията, и страховете ни. Персонифицираме желанията си в златната рибка, а деструктивните изживявания – в злата вещица. Всичко това е на тънката граница съзнавано/несъзнавано.

Един основен въпрос е за психогенезиса на хумора. Кой сътворява хумора, кой е обект на хумористичното отношение, кой е реципиента, как се осъщесвява комичният ефект. Може да е хумор на ситуациата. Може да е хумор, потенциран от характера на героя. Има хумор породен от отношението „Ти падна –не аз” и тържествуването над другия.

З.Фройд смята , че смехотворният ефект се дължи на разхода на енергия в ситуацията, когато възръстният иска да възстанови изживяване от детството, което с възрастта вече е загубил. Той пише:” Аз се смея всеки път на разликата на разхода на енергия между другия човек и мене, щом преоткрия в другия дете.”

И още:” Следователно, всеки път, смехът е последица от сравнението на Аза на възрастния и Аза като дете”. Включените тук творби биха ни насочили към разнопосочни размисли. По-важното е, че те ще поставят въпроси. Ако имаме отговор на всички въпроси, тогава е обезпокояващо.

Преди четиридесет години големият писател-хуманист Рей Бредбъри създаде фантастично – абсурдните сцени на унищожаване на книги. Ще се сбъднат ли тези мрачни предчувствия? Ще изчезнат ли книгите? Дигиталният свят спасява, но и поглъща все повече книгите.

Аз живея с илюзията, че сред виртуалния свят на все по-компютъризиращите се деца ще има място и за тази книга. И деца и родители ще я разгърнат. Ако дори една творба, включена тук развълнува и разсмее едно съвременно дете – значи си е струвало. А човек, иска или не, и в желанията , и в страховете си, докрая носи в себе си детето.

Dragi mi smehurko
Технически характеристики:

Драги ми Смехурко
Антология на хумор за деца
Том 1
Второ издание
Съставител Росица Чернокожева
Академично издателство
“Проф. Марин Дринов”
2012

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай