Public Republic Art Studio

Съногаданията в традиционната ни култура

22 януари, 2013 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

Prof dfn Tomislav Diakov
Снимка: h.koppdelaney

През 1912 г. е основано списание „Имаго”, ръководено от Ханс Закс и Ото Ранк. Целите му са твърде амбициозни за времето си – проследяване на връзките между психоаналитичните методи и различни науки, главно хуманитарни.

Интересните резултати и наблюдения, постигнати в списанието, дават основание на Зигмунд Фройд да отбележи малко по-късно, през 1915 г. следното:

„При психоаналитичната работа се създават извънредно много връзки с други хуманитарни науки, чието проследяване обещава изключително ценни данни – с митологията и езикознанието, с фолклористиката, народопсихологията и религиознанието…”(1)

Нещо повече, изследвайки съня и неговата символика, големият учен изцяло насочва вниманието си към семантиката на митовете(2): те според него са онази първична материя, чрез която подсъзнанието по сложен начин отразява действителността и латентните желания на личността.

Действително при по-задълбочено вглеждане в митологиите откриваме интересни данни за връзката между съня и мита. Сънищата, както и съногаданията, заемат ключово място в по-голямата част от световните митологии(3) и обикновено се свързват с мотивите на предупреждение от божеството(4).

В Елада известен прорицател е бил Амфиарий, неговият оракул в Ороп, Атика е свързан с предсказания и откровения чрез съня(5). подобно е и светилището на Асклепий в Епидадвър. Пророчески сънища, според древногръцката митология, сънуват Калхант и Мопс, а също и Касандра. В светилището на Калхас в Древен Рим (Дриум, Апулия) принасяли в жертва черен овен и след това спели в кожата му.

Считало се, че видяните сънища съдържат бъдещето на човека. С такъв тип гадания се налага в древността и оракулът Фавн. „Вярата, че боговете се явяват насън и съобщават волята си, е била широкоразпространена в древността – пише Дж. Фрейзър – и съответно на това хората се отправяли към храмовете и другите свещени места, за да спят там и да разговарят с висшите сили при виденията си през нощта…”(6)

Впрочем, мотивът за съня – предупреждение се среща не само в митологиите за свещения космос (каквито са повечето митологически системи), а и в митологиите – истории на народа, например – юдаистката.

В Стария завет вече забелязваме и ярко изразено тълкувание на съня: например, съня на Иаков – стълба, изправена на земята, а върхът й стига до небето и по нея се качват и слизат ангели. „Иаков се събуди от синя си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.”(7)

Пророчески се оказват и сънищата на виночерпеца и хлебаря, тълкувани от Йосиф (Битие, гл. 40:5-22). Значително място в тях е отделено на символика, свързана с представата за вертикалното изграждане на космоса, както и на свещените числа 3 и 7. В първия сън (лоза с три пръчки, която се развива, цъфва и завързва грозде, а то узрява) ясно изпъква аналогията със световното дърво.

Нещо повече, тук присъства и мотивът за израстването нагоре (ниско – високо), за свързване с висшето, както и за плодородие (маркирани и от триделността). Освен това, наличието на числото 3 дублира още веднъж знаковата стойност на съня: изразява напрежение на вертикалната ос (подземен свят – земя – небе), но и онази завършеност на Вселената, която предхожда промяната й.

(Числото 3 е знак на третата фаза от седемстепенния цикъл, отразяващ природното и социално обновление!) Следователно, и тълкуването на Йосиф е в хода на митологическото схващане за света: той предрича избавление и успех и всичко се сбъдва…

Вторият сън (три кошници на главата) съответно е противоположен на първия и вещае гибел, която също се сбъдва. В митологическите представи кладенец, яма (тук – кошница) е връзката с подземния свят. Хлебарят сънува кошниците върху главата си; с други думи, той вече е пропаднал в този свят; маркираното движение тук е надолу, към света на мъртвите.

В Библията централно място заема и сънят на фараона. (Седем тлъсти и хубави крави и седем мършави крави, които ги изяждат; стъбло със седем тънки, празни и изсушени класове, които поглъщат седем пълни и хубави класове). Йосиф разгадава така съня: „Каквото Бог ще прави, явил е на фараона.

Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя; след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята…”(8)

В митопоетичното съзнание и животинският смисъл (крава), и растителният (житен клас) означават плодородие, изобилие, благоденствие; така ги и тълкува Йосиф. Нещо повече, обаче, отново се появява числен знак, който потвърждава и допълва предсказанието.

С цифрата 7 в митологията се описва един цялостен цикъл, тя е качествено-количествена оценка на универсалното цяло, а също и константа, описваща световното дърво. В този сън, както и в разгадаването му, чрез нея се свързва в неделим континуум. Вселената – като пространство (животински и растителен свят) и времето, изразено като циклична промяна.

Така плодородният цикъл от седем години ще бъде „погълнат” от неплодородния, космосът ще бъде сменен с хаос…

Става ясно, че вътрешната структура на сънищата и гаданията носи ярките белези на митологическото мислене, продуктивно, впрочем и до днес. Известно е, че интересът към тълкуване на сънищата не намалява, а периодично увеличава интензитета си.

Съногаданието намира своя опора не само при професионални гледачки и ясновидци, но и в т. нар. съновници, които съдържат дешифрирани символи от сънищата.* (* Само в периода 1883-1942 са отпечатани около тридесет съновника – вж. подробното им изреждане в „Пълен български съновник”, С., 1990, издава Интерсервиз, съставител А. Анчев. Само през 1990 г. пък излязоха три.)

Кои са онези черти на митологическото мислене, които „осигуряват” действието на поливалентния съновен механизъм?
Първият му основен белег – това е неотделимостта, неразчленеността в съзнанието на човек и среда (природна и социална), а така също и смесване на субект и обект, на произход и същност.

Вторият – това е дифузността на логиката, вследствие на която се съпоставят „метафорично” природни и социални реалии (отъждествяване, изключително характерно за съня).

Третият белег е свързан с вярата в истинността на събитията, ставащи в митовете; вяра, която чрез съня се прехвърля и в бъдеще време (като „воля на бога”, или в по-общ и съвременен смисъл – на висшия разум). Оттук логично следва правилото за истинността и на съногаданието.(9)

Четвъртият белег – това е мисленето в бинарни опозиции(10) (или – дихотомии): космос – хаос, добро – зло. Целият свят в това мислене е представен от изграждащите го противоположности в съответните парадигми.

Именно този тип мислене детерминира в митологиите и фолклора схващането за съня – смърт. Според традиционните представи нощта (т. е. времето на съня) и смъртта са равнозначни, попадат от една страна на основната опозиция –тази на хаоса (злото).

В този смисъл „потайната доба” (до първи петли) е „лошо” време, лош час и неслучайно тогава болестите нападат човека.(11) Схващането се разпростира и по-нашироко: когато човек спи, той е временно в умрял, принадлежи на света на предците.

С други думи, сънят, както и раждането и смъртта, са превръщения, преход от една форма на живот към друга(12), която всъщност е разновидност на идеята за цикличност на природното и обществено време. Затова сънуващият човек е във връзка с умрелите предци и чрез тях научава бъдещето… (Нека си спомним и ясновидството на Ванга – сън „наяве”, при който починали хора я „навестяват” и й разкриват тайните…)

„Всякой гледа и бележи какво е сънувал – пише Д. Маринов, – и от съня вече се знае какво очаква болният.

Ако е някой сънувал: [...] че болният седнал на талига или на кола с някого от умрелите роднини, отпътувал, и то в тъмно време; че някой от умрелите дошъл при болника и го отвел със себе си; че кукумявката вече всякоя вечер и по цяла нощ кукумявка на къщата – всичките тия сънища убеждават домашните, че болникът няма да мине, ще умре.”(13)

И в древността, както и в по-нови времена, личи стремежът към моделност, към устойчивост на съногаданията. В тази връзка интерес представлява проблемът на континуитета на духовната култура, за моста между митологическите символи в съня (и тълкуването) и съвременните им интерпретации.

Дали митологията дава готови и непроменящи се знаци или е по-скоро „резервоар” от архетипове, на някой от които е присъща амбивалентна стойност? Имат ли митологични „обяснения” съногаданията в съвременността, подобни на тези на Йосиф?

Отговор може да ни даде сравнителеният анализ на сънища и гадания, характерни за нашата традиция, както и на някои основни представи и категории в индоевропейската митология. Нека разгледаме, макар и бегло, някои от по-разпространените символи.

В първата група условно можем да класифицираме съновни символи, които имат преки корелати в определени митологеми.
1. „Сънувам слънчево време – споделя информаторка, – блеснало едно такова, радостно да ти стане. Топло, приятно, все едно си в рая. Слънце – това е късмет, някой ще ти помогне. Така и стана – намерих си хубава работа…”(14)

„Слънцето светло и ясно ако сънуваш: щастливи дни и предприятия ще имаш и весел и безгрижен живот ще живееш; – в облаци – мрачни дни ти предстоят; – че изгрява: щастието ще ти се усмихне; – че захожда: щастливо ще преживееш със семейството си до дълбока старост […]. Слънчеви лъчи, че проникват в стаята ти – скоро щастието ще надникне в къщата ти…”(15) (съновник 1).

„Слънце – силно и ярко ли свети слънцето в съня ти, очаквай успехи в работата си; ако е слабо или закрито в облаци – ще пропаднат твои големи планове”(16) (съновник 3).

В индоевропейските митологии (срв. соларните митове в шумерска, хетски, древноидийска, гръцка и т. н.) слънцето се почита като бог или културен герой, свързан със светлината и плодородието. Например, в египетската митология това е богът-слъце Ра, чието раждане и умиране се свързва с аграрните цикли, с покачване и спадане на нивото на река Нил и логично оттук – с прибиране на реколтата (и плодородието).

Българската традиция, която е сложно преплитане на езически и християнски митологии, също не прави изключение. Слънцето и светлината му се отъждествяват с хармонията, подредеността, успеха в аграрната дейност.

Слънцето – това е денят, доброто, времето, в което нечистите сили губят силата си; т. е. слънцето в разбиранията е знак на онзи темпорален сектор в кръга на времето, който се свързва с успешните начинания, с добрия час. Следователно, както твърдят съногаданията „слънце – това е щастие”. Тази символика се среща и в обредите и обредния фолклор.

Еквивалент на слънцето в митопоетичното съзнание са и символите „вино”, „хляб” и „зърно”. Виното, например, е знак на плодородието, но се отъждествява и с човешката кръв. В съня на виночерпеца (Битие, гл. 40) откриваме цяла смислова верига: лозе – гроздове – зърно – вино – „снет” образ на плодородния процес (т. е. на успеха). В значително по-късните съногадания – в съновниците срещаме същото „дешифриране” на символа…

ІІ. „Огън че палиш: ще те залюбят; – че гасиш: ще бъдеш принуден да се откажеш от намеренията си; – че гори с ясна светлина: непомрачена радост ти предстои…” (съновник 1).

„…че паднеш в него – голяма вреда и помрачение на ума ще ти се случи…”(17) (съновник 2).

„Употребяваният в домакинството огън, когато е сънуван малък и чист, е добър, а когато е голям и буен – лош знак. От тази гледна точка най-благоприятен е огънят в огнището, когато е сияен и чист, понеже означава голямо благоденствие, докато загасващият огън означава недоимък…”(18)

… „запалиш ли огън насън – ще промениш семейното си положение” (съновник 3).

Митологическият архетип има различни корени: огънят като спътник и помощник на човека в борбата за оцеляване; огънят като пречистваща и лечебна сила или като грозна и опасна стихия. Най-разпространен е вариантът, в който огънят се свързва с домашното огнище („центърът на света”); в този смисъл той е символ и покровител на семейството (срв. Веста и Вулкан, Хестия и Хефест). В традицията огънят се свързва и в една парадигма със слънцето, с добрите сили.

Оттук огнището е сакралното и защитено пространство, чието „функциониране” определя човешкото битие. Връзката със съня е пределно ясна(19), а такива знакови еквиваленти има и в редица български обреди и обичаи – Бъдни вечер, Поклади и др.
ІІІ. Водата – „Често съм сънувала, че газя мътна вода – понякога чак ще ме отвлече. Винаги е било на сълзи и мъка.”(20)

„Вода бистра ако сънуваш: радост и благосъстояние те чака; – мръсна – загуба ще имаш; – топла – болест” (съновник 1).
„… студена – щастие ще имаш; – вряла – вражда ще имаш [...]; – мътна – загуба ще имаш; – че потъваш в нея – голяма посада ти предстои…” (съновник 2).

… „вода – чиста на сън предсказва щастие и радост; – мътна – неприятности и разправии…” (съновник 3).
В значителна част от митологиите водата има амбивалентна знакова стойност. От една страна – тя се свързва с хаоса, с женското начало, което обаче, от друга страна, поражда космоса, мирозданието. Но също така водата е и мъжко начало – плодотворящо семе, което кара земята да ражда.

В този аспект е и „андрогинизмът” на водата, присъствуваща в образа на всяко божество, свързано с плодородие (в по-общ смисъл – с успех, промяна). И в още един смисъл водата се свързва с промяна, с „ново раждане” – в т. нар. „ритуално измиване”, очистване от вредоносното действие на злите сили (пр. – на Водици (Йордановден) в края на „мръсните дни”.

Следователно, още в самата семантика на символа е заложена и двузначността на съногаданията, които обаче и в единия, и в другия случай означават промяна. [(Към щастие, ако водата е бистра (т. е. свързване вода – светлина) и към нещастие – ако е мътна (свързване вода – тъмнина).] И в други гадания, както ще видим, се търси връзка между два символа, особено ако единият е двузначен – с цел конкретизация на значението.

ІV. Такова е и значението на символа „река” – тя е един от важните елементи на сакралната топография (срв. сакралните хидроними – Хуанхъ, Меконг, Ганг, Волга, Амур и т. н.). Реката почти винаги се свързва с мотива за раждане(21), характерен не само за митологиите, но и за фолклора (напр. – в приказките).

Освен това, реката е граница между усвоеното и неусвоено пространство – преминаването й означава и принадлежност към един или друг свят. (Срв. р. Нил – от едната му страна е некрополът, от другата – обиталището на живите; също Стикс, Лета, Коцит като граници).

Пресичането на границата в по-общ смисъл също е промяна, „ново раждане”, или по-точно, раждане за ново… Затова в съня и съногаданията и до днес значенията на символа са като тези на водата изобщо. Например:

„Река бистра – голямо щастие ти предстои […]; – че те завлече – голямо премеждие ще ти мине през главата; – че я преплуваш – с твърдост и постоянство ще постигнеш щастието, за което си мечтал [...] – мътна – лоши времена ще дочакаш…” (съновник 2).
„Ако водата в реката, която си сънувал, е бистра – ще се изпълни твое желание; – мътната река винаги носи неприятности; ако паднеш в река – няма да осъществиш някакви свои намерения” (съновник 3).

Във втората група, пак условно отделена, попадат символи, които са в пряка или опосредствена връзка с представата за митологическото пространство. Това е така нареченият космически модел на света, олицетворяван най-често във вертикален план от световното дърво, а в хоризонтален – от представата за център и периферия.

¬І. „Къща – здрава и хубава, ако имаш – здраве и дълъг живот ти предстои [...]; – че си купиш – скоро ще се ожениш; – че наемаш – ще признаеш правата на другиго…” (съновник 1).

„… къща нова че правиш – щастие в работата ти; – че гори – нещастие ще те постигне; – че се срути и падне – неочаквана смърт на стопанина й…” (съновник 2).

„… ако сънуваш разрушена къща – материални загуби; – ако къщата ти гори – жените у вас не се разбират и пак ще се карат или в къщата ти ще влезе нов човек с лош характер…” (съновник 3).

„… разхвърляна къща да сънуваш не е на хубаво…”(22)

Представите за къщата са за център на света, а в конкретен смисъл, по отношение на отделния човек, са и самият свят, Вселената. Къщата е културно усвоеното пространство, защитеното от злите сили. Пробивът в това пространство носи беди, неговата неподреденост, „разхвърляност” вече е стъпка към разрушаване на цялостната хармония на битието. Прави впечатление, че съногаданието успоредява по същия начин явленията.(23)


ІІ. Сънища за гробове, пещери, ями, подземия, кладенци и т. н.

„Сънувах една вечер, че слизам в едни подземия и в тях – гробове. На всеки гроб – запалена свещ и се изплаших. Сутринта детето стои до прозореца и вика на майка ми – бабо, бабо, умрял носят, – а навън нищо няма. Явно му се привижда… Мина се един месец и стана нещастието – блъсна го военен камион, четиреста година беше. Сънят предсказва, че ще ходиме по гробищата, ще палиме свещи… Гроб не е на хубаво да се сънува…”(24)

„Гроб – че слизаш в него: ще те преследват и наклеветят фалшиви приятели; – че правят: ще умре един твой познат…” (съновник 1).

„… че прескачаш – ще постигнеш целта си; – че паднеш в него – пази се от лукави хора.” (съновник 2).

„… ако засипваш гроб – чака те болест…” (съновник 3).

За такова тълкуване на сънищата свидетелствува и Д. Маринов: „Ако е някой сънувал: че се скитал из някаква тъмна пещера и щъкнал, загубил се […] – болникът няма да мине, ще умре…”(25)

Всички тези съновни символи са свързани с пространтвената ориентация към „долния” свят, обиталището на мъртвите според митологичния модел на света. А както подчертахме, представата за „долу” е в семантична връзка със „смърт”, „нощ”, „зло”, т. е. в по-широк смисъл е знак на нещастие и неблагополучие (такъв беше сънят на хлебаря в Стария завет).

Обратно, ориентацията нагоре, свързана с издигане, израстване, развитие, означава успех. Това по същество в митологиите е движение към „горния” свят, света на боговете, оттук и на „вечния” живот, светлината, доброто и т. н. (сънят на виночерпеца в Битие).

Различните посоки на движение по вертикала, както и тяхната непосредствена свързаност с опозицията „добро – зло” има широко разпространение не само в митовете, а и във фолклора (приказки, песни, предания и легенди и т. н. – мотивите за преминаване от долна в горна земя и др.). Логично е да бъдат основни и за съногаданията.

„Сънувам една вечер, че съм тръгнала на работа – разказва Т. Блажева – и решавам да се измия на чешмата пред „Св. Петка” – кога ли са я построили се питам и току-до чешмата затънах до гърдите; викам за помощ, нема никой – тиня. И изведнъж като една голяма ръка, мъжка, ме изгида нагоре така полека… Това беше срещу „Св. Петка”, значи св. Петка ми е помогнала… Значи има нещо вярно в това – хубави неща после се случиха”.

В този сън и в гаданието му отново прави впечатление мотивът за издигане. Той, както впрочем повечето сънища, са своеобразно смешение на различни културни пластове, на езическа и християнска митология.

Тук, например, св. Петка се свързва с „голяма ръка, мъжка”. Това, разбира се, не е случайно. От една страна, не могат да се елиминират достойнствата на християнската светица, от друга – в езическото съзнание женското начало е в парадигмата на хтоничното, злото (болестите имат женски имена!), а мъжкото начало – обратно – е знак на „високото”, доброто (богът, героят).

ІІІ. Пътят.

„Път непроходим ако преминеш: своето право с успех ще защитиш; – широк и равен: безпрепятствено ще достигнеш голямо щастие…; пътека – закривена и се извива на разни посоки – препятствие в начертания си план ще срещнеш; – стръмна надолу – любовно свиждане ще имаш (сватба)…” (съновник 1).

„… тесен – едно изкушение ще претърпиш; – малък и крив (пътека) – ще се притесниш за нещо” (съновник 2).
В традицията ни, обаче, често пътят и пътуването са знак на свързване с отвъдното (срв. „друмищата”, по които идват болестите; дългият „път”, който извървява коледарската дружина; пътят, който „изхождат” приказните персонажи и т. н.). В следния сън също има такава пряка връзка:

„Мама наскоро беше починала. Сънувам, че сме се качили с нея на влака; седиме в купето, а тя не ми говори – мълчиме и двете. Слизаме на Ръждавица (при Кюстендил) и като слизаме на гарата (тя ще ме води на почивка), тръгнахме по една дълга алея, а от страните цветя, цветя – красота.

След сто – двеста крачки аз се осъзнах – къде съм тръгнала, на кой ще оставя децата, хукнах обратно. Значи, майка ми е в рая, а аз не съм била още за там. Събудих се с такова приятно чувство, успокоена някак. Такава красота не бях виждала, сияе просто…”(26)

Свързване на мотива за отпътуване, заминаване – път и смъртта(27) потвърждава и Д. Маринов. Неслучайно изразът при смърт е: „…заминал си е…”.

„Ако е някой сънувал […], че болният е влязнал в гемия и отпътувал, но времето било тъмно, мъгливо и бурно и водата била мътна и кална, а гемията потънала; че някой от умрелите дошъл и го отвел със себе си […] – ще умре.”28

Тук специално имаме „скачване” на „еднозначни” символи, чиято семантика се свързва единствено с опозицията от страна на смъртта – злото: път – тъмнота – вода – мътност – потъване. Такова „уточняване” насочва пределно ясно гаданието.
Явно е, че представата за пътя има своето важно място в митологията и фолклора. Тя е един от начините за свързване на пространство и време (срв. човешкия живот като „път”; също митологемата за „слънчевия път”, с който се измерва денонощният и годишен цикъл).

Тази представа има две основни качества. Първото – това е схващането на пътя като връзка между две пространствени, но и времеви точки. Второто – това е трудността на този път при неговото извървяване, свързано с налагането на редица забрани, а и преодоляването на препятствие (срв. Орфей, Гилгамеш, Одисей, Еней, както и всеки героичен персонаж, преодоляващ препятствията). Следователно, пътят „сигнализира” наличието на посветителен ритуал, на инициация. В този смисъл представата за пътя е представа за преход.

От една страна, както отбелязахме, го свързваме с инициацията, с промяната в обществения статус на младите. Аналози този съновен символ има в обредната система, в обичаите със сватбена насоченост (коледари, сурвакари, лазарки). И в двата случая съответните дружини – „мъжката” и „женската” извървяват ритуалния си „път” – в пространството и времето. Дървото, клонката, венецът носят, дублират символното му значение, защото „дърво” е равно на „път”, на връзка между крайните точки.

А от друга страна, както подсказват сънищата и техните гадания, пътят е преход и към отвъдното, към смъртта – път, по който ни отвеждат умрелите предци. Всъщност, разпространеният у нас израз „свършил му се е пътят…” не е нищо друго, обозначаване на финал: това е край на житейския път, но е и край на пътя към задгробния живот, т. е. човекът е вече принадлежност на другия свят.

Така и според цитирания по-горе сън, пътят е път на мълчанието, защото води към света на мълчание; „мълчаливостта” е белег на „пътя”, чрез който информаторката „установява” неговата знакова стойност, „досеща” се насън, че пътуването е към небитието и се връща.

Бих искал да цитирам още един сън, свързан с този мотив. Той е разказан от Лечителя (д-р Димков) на 6 януари 1979 г.: „Имал съм възможност много пъти да се уверя, че онова, което човек вижда насън, се отнася както до миналото му (т. е. до преживяното от него), така и до бъдещето му, съдържа иносказателни „знаци”, които добиват истинското си значение, когато се разтълкуват…

Тайнството на сънищата си остава тайнство и досега и високо е изкуството на разгадаването им… Цял живот помня и ще помня докрай на дните си един сън – сънувах го през февруари 1907 година в Петербург: присъниха ми се племенниците ми Иванчо и Анастасийка: бяха възседнали черен кон, минаха край мене и ми махнаха като за сбогом…

Събудих се изпотен, едва се успокоих, заспах и същия сън ми се яви за втори път… По-късно, когато се прибрах в България, научих, че в тази същата нощ племенниците ми починали от дифтерит… (к. в. – Т. Д.)* (* Антонов, Н., Легендата за Лечителя. – В: АБВ, бр. 51, С., 1990.)

Изофункционален символ на пътя (респ. – световното дърво) е този на моста, който също е връзка между отдалечени краища. Съответно преминаването на мост означава също промяна, преход от едно състояние в друго. Много разпространено поверие в нашата традиция е, че в нощта срещу празника Младенци (Св. Четиридесет мъченици) сънят показва на девойките за кого ще се оженят – този сън също е свързан с представата за моста:

„Точно срещу Младенци слагахме 40 лозови пръчки като мостче през вадата и през нощта сънуваш за кой ще се ожениш; превежда те през мосто. Направих го, сънувах мъжа ми. Сънищата много помагат…”29

В съновниците се среща и другото тълкувание: мостът като преход от живота към смъртта (в по-широк смисъл – към неблагополучието, нещастието, злото). Разбира се, общата основа е налице: мостът е границата, символът на промяната; и сватбата, и смъртта са обреди на прехода, на „умирането” за един живот и раждането за друг.

Именно поради това сходство на митологичните разбирания за преход съногаданието свързва символа (както и този за пътя) със съответна посока, т. е. търси контаминация и с други мотиви, които ще конкретизират значението…

Третата група съновни символи, които имат относителна самостоятелност и заемат ключово място в тълкуването на сънищата, това е групата на животните (вкл. риби и птици). Митологичният архетип води началото си от най-ранните стадии на човешкото развитие, така нареченият период на анимизъм.(30)

Тук основната идея пак е за единство и ненарушимост на Вселената; човекът е неотделим от природата (респективно и от животните). В този смисъл те са схващани като част от човешкия колектив, като участници в социалната йерархия, а не рядко и като водачи на тази йерархия (срв. свещените животни в Индия, Египет, Рим, както и идеята за прераждане в животно.

От друга страна, присъствува идеята за произхода на племето от дадено животно-прародител (тотемизъм). Така в синхронен и диахронен план се обединяват качества, които конституират и особеностите на „животинския” (зооморфен и териоморфен) символ. Затова той е пряко свързан с парадигмите в основната опозиция на „добро” и „зло”. И нещо повече: този символ, взет от гледна точка на вътрешносмисловите си отношения, е модел на човешкото общество и природата, на цикличността и плодородието.

„В митопоетичното съзнание животните се представят като един от вариантите на митологическия код (наред с растителния, хранителния, химическия, цветовия и т. н.), на основата на който могат да се съставят цели съобщения, в частност митове или митологизирани приказки за животни.”(31)

С други думи, зооморфният код сигнализира цялостна ситуация, типологизира взаимоотношения и процеси, а не рядко ги и „закрепва” с определен темпорален отрязък (напр. в китайската митология). Впрочем такива съответствия се откриват и в прабългарския календар (година на Коня, година на Кучето и т. н.).

Във фолклора, пък и изобщо в народните представи животните също са носители на постоянни качества (напр. традиционните характеристики в приказките), които имат и „ореолни” значения, свързани с по-широк кръг наблюдения върху действителността. Така символът става класификатор, знак на цяла смислова верига. Тази способност е изключително „пригодна” за съногаданието, чийто механизъм поначало е насочен към ветрилообразното разгръщане на значението.

Тук трябва да се отбележи още нещо – съответствията, породени от пряката връзка между зооморфния символ и космическия модел на света. Птиците, например, са част от „горния” свят; те принадлежат на небето, а, следователно, и на високото, доброто и т. н. Змиите, влечугите, различните хищници, както и рибите, се свързват с „долния” свят, с хтоноса: неслучайно при изображение на световното дърво в корените му е свита змия (змей), а в короната се виждат птици.(32)

В българската традиция съществуват много празници, свързани с тези представи. В някои от тях ритуалните действия целят „омилостивяване” на хтоноса, олицетворяван от вълци, змии или мишки и т. н. и имат апотропейна функция. (Срв. Мишин ден – 27 октомври; Мратинци – 11-13 ноември – Вълци, лош Вълчи празник „Клекуцан” – 21 ноември; Мечкин ден – 30 ноември; Трифунци (Вълчи празници), Благовец („змии”), Еремия („змии”) и т. н.).

Потвърди се вече, че сънищата и гаданията са част от тази традиция; значението на символите следва основните стойности на митологемите. Именно затова тълкуването има „пророчески” характер – защото се базира на конвенционалните „изразни” средства, на използвани още в древността знаци на битието.

„Змия отровна, ако сънуваш: пази се от клевета; – че се е повила на кълбо: неприятности ти предстоят…” (съновник 1).
„… че се е обвила около тебе – голямо премеждие ще ти се случи…” (съновник 3).

„Змия ако те гони на сън – много хора ти завиждат; змия да убиеш на сън – душманин ще надвиеш…” (съновник 3).
„… Сестра ми, съпруга на генерал Живков, един месец преди първата война, когато войските ни бяха при Битоля, ми писа, че сънувала сън: срещу нея се задало гъмжило от плъхове и други животни, на купчини стръвни – откъм Вайцовата воденица [...] – в посока на църквата „Св. Крал”… Този сън беше пророчески. След месец бяхме окупирани от негри и други колониални войски… Сестра ми сънувала този сън два пъти в една и съща нощ и двата пъти по един и същ начин…”(33)

С други думи, когато сънят е свързан с животно – класификатор на „долния“ свят, то гаданието винаги „сигнализира” бъдещ неуспех, предстоящо зло. Такъв съновен символ е и кукумявката. В митологията по-силна се оказва онази представа, която я свързва с космическия „низ”: кукумявката е птица, но нощна птица, обитаваща запустели места.

Следователно, когато тя се появи в нечия къща, предрича „запустение”, бъдеща смърт.(34) В някои изображения кукумявката (както и гарванът) стои на рамото на подземното божество, а в приказния фолклор винаги е персонаж, свързан със злата сила (вещици, магьосници).

Обратно на това, представата за други птици (например орел, славей, гълъб) е свързана с предстоящ успех, радост.
Те са знаци на небето, висшето и доброто, а, следователно, и на издигането. Тези символи кореспондират пряко с божествата – птици в почти всички световни митологии (Гаруда, Рух, Жар-птица, Андуза и др.; срв. и иконографското изображение на св. Дух като гълъб).

Т. е. те са митопоетични класификатори на божествената същност: връх, слънце, гръм, вятър, свобода, живот, плодородие, изобилие, пророчество, дух, връзка между космическите сфери и т. н.
„Гълъби [...] че с кацнали на стряхата: приятни новини ще чуеш” (съновник 1).

„… че хвърчат – добро познанство ще направиш…” (съновник 2).

„… ако хванеш на сън гълъб – чакай женитба…” (съновник 3).

Такова е и значението на поговорката „Птичката веднъж каца на рамото ти…”. Символът тук е синоним на щастието, което трябва да се улови.

И така, всички наблюдения и над трите условни групи съновни символи потвърждават митологическия им произход. Нещо повече: гаданието се свързва с митологическото пространство и с движението в него по вертикала и по хоризонтала. Чрез изясняване на съответната посока пък, вече ще търсим контакт с абстрактните категории добро – зло, щастие – нещастие и т. н. Тяхното определяне е и основна цел на съногаданията в най-общ смисъл.

Съновните символи, обаче, са свързани и с времето – с представата за добър и лош ден, добър и лош час. „Добрият ден донася на човека: добро, щастие, здраве и успех в работата, а лошият ден донася: зло, нещастие, болест и неуспех във всичко…”(35)

Оттук съответно и времето, в което човек сънува, оказва влияние върху тълкуването, защото има своя знакова стойност: благоприятно е времето, когато месечината е „нова” и „се пълни”, а когато е „стара” и е „на расип”, е неблагоприятно.(36) Впрочем, тук ясно личи характерното за митологиите свързване на времето с пространството: времето е свързано с фазите на луната, съответно – с „нарастване” и „намаляване”, а оттук – с добро и зло.

По този начин значението на „времето на съня” дублира и степенува по сила значенията на съновните символи: например, сънуването на хляб при „нова” луна означава щастливо начинание и голям успех; а сънуването на хляб при „стара” луна – само добра вест.(37)

Респективно символите за зло намаляват силата си при благоприятно време и я увеличават при „расип”.

Дните от седмицата, срещу които човек сънува, също влияят на силата и „изпълнимостта” на предсказанието. В този смисъл дори е по-важно кога е сънуван един сън, отколкото, например, количеството символи за „добро” и „зло”. Лоши дни според нашата традиция са вторник, сряда и четвъртък; добри – понеделник, петък и неделя.(38)

Срещу петък лошите сънища не винаги се сбъдват, защото „отиват на пазара”, а срещу неделя се сбъдват до обяд. Така например, един и същ символ в различните дни може да има различни стойности. Особено това важи за амбивалентните символи, свързани и с доброто, и със злото – например водата:

„Ако сънуваш миене, къпане, плуване, досег с вода:
понеделник – чакат те душевен смут и неприятности;
вторник – ще се ядосаш;
сряда – ще загубиш пари;
четвъртък – ще забогатееш;
петък – чакай гости;
събота – ще получиш пари;
неделя – ще загубиш нещо (съновник 3).* (* Вж. също Пълен български съновник. С., 1990, с. 109.)

Особено важни са сънищата, които се сънуват срещу големи празници – Коледа, Василовден, Водици, Младенци, Великден, Еньовден и т. н. Те почти винаги обозначават промени в семейното положение. Съновните символи, сънувани в периоди на преход (от един аграрен цикъл към друг) обикновено са знак на преход в социалната йерархия. Това важи особено за младите хора, които променят статуса си: често в сънищата по време на преход те сънуват и бъдещите си брачни партньори…

Важно за гаданието е и да се определи, доколкото е възможно, и часът на съня: потайна доба или след първи петли (видело). Значението на часа (добър – видело; лош – тъмно) е в парадигмите – „нарастване” и „намаляване”, респективно ден – нощ, добро – зло и също „дублира” съновния смисъл и го конкретизира.

В този аспект е и „вътрешното” време на съня, часът, денят и годината на „действията” в самия него. В цитирано вече съногадание Д. Маринов твърди, че да се сънува „тъмно” време и път не е на хубаво.

Такова темпорално разделяне на символите потвърждават и информаторите: ако сънуваш светло, слънчево време или ден е добър знак; ако сънуваш, че правиш нещо след пладне, по здрач или нощем – лош е сънят ти. Впрочем така още веднъж се убеждаваме в основното бинарно противопоставяне, определящо същността и на съновните символи.

Какви обобщения предлага изложеният и анализиран материал от символи в сънищата и гаданията?

Преди всички той отговаря на първия ни и основен въпрос – за континуитета на духовната култура. Ярко се откроява приемствената връзка в диахронен план между митология и фолклор, а също и между традиционна и съвременна култура. Пример в това отношение е и самият непрекъсващ интерес към съногаданията в античността и в наши дни, към гадатели и съновници. Изяснихме също, че това е сфера на действие на митологическото мислене, продуктивно и досега.

Нещо повече: в периодите на социални и икономически кризи то активизира своята дейност, търсейки изход за индивида (и Вселената). Така всъщност, съзнанието попада в „примката” на времето: създавайки нещо „ново”, то създава само нови изразни средства, защото развитието е кръгово (или спирално – по Хегел), а вечните въпроси на човечеството за същността на Вселената и смисъла са едни и същи.39 Отговорът им се оказва мултипликация на бинарния митологически механизъм.

Потвърденото и от сънищата „кръгово” възприемане на явленията и света от търсещото съзнание логично води и до обобщения за принципното устройство на гаданията (респективно на съновниците):

Първият принцип – това е принципът на цикличността. Той е резултат от наблюдението върху периодичността в природното обновление. Впрочем това е и идея, залегнала във всеки календар, особено на аграрните общества. Циклична е и смяната на поколенията, както и на свързаните с тях ритуали. С други думи, целият Космос има циклично измерение, защото е синкретично цяло на годишния земеделски цикъл и ритъма на рода. Това е така нареченият „затворен цикъл”, който влиза в сферата на вечността и предшествува времето като негова причина.(40)

Именно затова повечето съновни символи се свързват по някакъв начин с периодите и обредите на преход, на промяна (раждане – сватба – смърт).

От друга страна, в граничните периоди (Мръсните дни, Тодоровата седмица, Великденският обреден комплекс) пророческата сила на съногаданията се увеличава. Това е още един безспорен акцент върху връзката на символите с цикличността.
И така, противостоящите двойки, които „организират” тази цикличност [ден – нощ; лято – зима; живот (растеж) – смърт (увяхване)] стават основен закон на битието – закон, на който се подчинява и структурата на съногаданието.

Неговата основна функция става осигуряването на адекватна връзка с цикличността, т. е. с определяне принадлежността на символа към единия от двата члена на опозицията добро – зло. Впрочем, главната идея на всеки съновник е да отговаря на въпроса какво предсказание носи сънят – добро или лошо.

Вторият принцип на този тип гадание, който произтича от първия, е принципът на пряка връзка между съновните символи и духотомичната структура на митологията. Чрез тази връзка основните митологеми от парадигмите „хаос – космос” стават изразни средства на съня; а комбинацията и прекомбинацията им изграждат цели символни вериги в съня.

Но митологията има и друга функция, свързана с гаданието: тя е и своеобразна знакова система за разгадаване на „действителността” от съня. В същността си на „код” тя сглобява фрагментарните иначе елементи на съня и разкрива смисъла им в гаданията. С други думи, основните митологеми са архетип („колективно-несъзнаваното”, по термина на К. Юнг)(41), изходен „материал”, чрез който се „рисува” хаотично в сънищата. В същото време са и ключ, отправна система за анализ в гаданията.

Прави впечатление и удивителното покритие, което съществува между „чисто” фолклорните съногадания и гаданията по символи в съновниците. И двата типа „използуват” основни митологеми, вероятно без да откриват истинските им корени.
Двата основни принципа на съногаданието в съвкупност стават диференциален признак за автентичност на съновниците. Тълкуванието, което се опира на митологическите механизми, е „по-вярно”: гаранция за това дават някои сполучливи пророчески „попадения”… Случайност или закономерност са те?

Във всеки случай закономерност е връзката между съногаданието и митологията. Както потвърдиха наблюденията ми, тя е своеобразен елемент от „програмната” система на човечеството, метаезик, в който са вложени недешифрирани напълно съобщения на цивилизацията…

Още преди години философи и митолози изясняваха, че не всяка възможност се реализира; потенцията, информацията е по-широка от „входа” на човешкото съзнание. Като че ли затова тя се „складира” в митологията, за да бъде преоткривана отново и отново. В този смисъл съногаданието е „лупа” върху „разпръснатата реалност” (по термина на Хегел), чрез която се търси истината „по вероятност”…

Затова трябва да бъдем предпазливи, когато наричаме гаданията мистицизъм. Те просто са друга форма на човешкото познание.

Съногаданията в традиционната ни култура
Б е л е ж к и

1. Фройд, З., Въведение в психоанализата, С., 1990, с. 183.
2. Пак там, с. 174.
3. Вж. Мифы народов мира, т. 1 и т. 2, М., 1987, 1988.
4. Мотивът на предупреждение (например, за Всемирен потоп) съществува в много митологии: срв. – гръцки вариант – Девкалион, предупреден от Прометей; в Сатапа Брахмана (индийската традиция) – Ману (прародител) също получава предупреждение; в Стария завет Ной е предупреден от Бога и т. н. Впрочем, според ясновидката Ванга, историята за потопа е истинска. – Вж.: Стоянова, К., Ванга, С., 1989, с. 21.
5. Мифы…, т. 1, с. 72.
6. Фрейзър, Дж., Фолклорът в Стария завет, С., 1989, с. 242.
7. Библия, Битие, гл. 28, 12-17.
8. Пак там, гл. 41, 28-30.
9. По въпроса за митологическото мислене по-подробно вж. Мелетинский, Е., Поэтика мифа, М., 1976; Мелетинский, Е., Происхождение героического эпоса, М., 1963; Фрейденберг, О., Миф и литература древности, М., 1978; Леви-Брюль, Л., Первобытное мышление, М., 1930; Levi-Strauss, C., La pensee sauvage, P., 1983 и др.
10. Иванов, Р., Бинарные структуры в семиотических системах. – В: Системные исследования, М., 1972.
11. Вж. Сб. НУ, т. 8, 21, 36.
12. Вж. Леви-Брюль, Л., Цит. съч., Genepp, Van A., Les rites de passage, P., 1969; Георгиева, Ив., Българска народна митология, С., 1984.
13. Маринов, Д., Избрани произведения, т. ІІ, С., 1984, с. 518.
14. Запис 3. 12. 1990, София, информатор Тинка Н. Блажева, р. 1910 г.
15. Пъленъ египетски съновникъ (началото на XX-ти век), анонимен съставител (съновник 1); също Пълен български съновник, издава Интер-сервиз – Издателски център, 1990.
16. Съновник, издава фирма Sofita, 1990 (съновник 3).
17. Съновник, издателство Сезам – ВР, 1990 (съновник 2).
18. Артемидор Далдиански, Съногадания, С., 1988.
19. Вж. също Фройд, З., Цит. съч., с. 178, който схваща огъня и огнището като съновни символи във връзка със семейството, мъжа и жената.
20. Запис 3. 12. 1990, инф. Т. Блажева.
21. Вж. гръцка, индийска, китайска, египетска митологии; срв. и Фройд, З., Цит. съч., с. 175: „Раждането по правило се изразява в съня чрез връзката с вода, човек се хвърля във водата и излиза от нея, което ще рече – ражда или бива роден…”
22. Запис 3. 12. 1990, инф. Т. Блажева.
23. Според Маринов, Д., Цит. съч., с. 518, лош сън, предвещаващ смърт, е разрушаване стените на къщата. „Сънувам, че от външната врата се отчепи голямо парче – твърди Т. Блажева (запис 3. 12. 1990) – мъжът ми почина; после пак сънувам, ама след години – пак така – Мито, съседът, почина. Да се отдели от къщата нещо, не е на хубаво…”; Вж. и мнението на Фройд, З., Цит. съч., с. 178, според когото къщата, крепостта, замъкът, градът са символ на жената. Оттук и логическата връзка –“купувам нова къща – женитба” (съновник 1).
24. Запис 3. 12. 1990, инф. Т. Блажева.
25. Маринов, Д., Цит. съч., с. 518.
26. Запис 3. 12. 1990, инф. Т. Блажева.
27. Вж. и Фройд, З., Цит. съч., с. 176: „Заминаването в съня означава умиране…”
28. Маринов, Д., Цит. съч., с. 518.
29. Запис 3. 12. 1990, инф. Т. Блажева.
30. Вж. Пропп, В., Исторические корни волшебной сказки, Л., 1946; също Лосев, А., Проблемът за символа и реалистичното изкуство, С., 1989.
31. Мифы…, т. 1., с. 440.
32. Срв. и Маринов, Д., Цит. съч., с. 145: „Змиите имат своя цар – змийски цар, който живее в пещера […], всичките змии се прибират в зимовището си в подземни пещери…”
33. Антонов, Н., Легендата за Лечителя. – В: АБВ, бр. 51, 18. 12. 1990.
34. Вж. Маринов, Д., Цит. съч., с. 518: „Ако е някой сънувал […], че кукумявката вече всякоя вечер и по цяла нощ кукумявка на къщата […], ще умре…”
35. Маринов, Д., Цит. съч., с. 112.
36. Маринов, Д., Избрани произведения, т. І., С., 1981, 46-49.
37. Запис 3. 12. 1990, инф. Т. Блажева.
38. Маринов, Д., Цит. съч., т. І.
39. Вж. например и твърдението на Ванга: „… истината за този космос трябва да се търси в старите свещени книги! (май 1979)” – Стоянова, К., Цит. съч., с. 95.
40. Вж. Гуревич, А., Категории средневековой культуры, М., 1972.
41. Вж. подробно Jung, C., The collected work, v. 9, pt.І, L., 1959.

Рубрики: Frontpage · Без категория · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай