Public Republic Art Studio

понеделник, 14 януари 2013

15 януари, 2013 от · Няма коментари

Николай Петков

Днес, 14.І. е отдаянието на Богоявление. Вече е съвсем сигурно, че старата 2012 е зад гърба ни и че светът забрави да свърши. Уж празниците минаха, и то както трябва, само че колкото повече напредва Новата 2013 година, толкова по-често се сещам за баба си, която обичаше да казва, че след 9.ІХ, 31. ХІІ е най-омразният ден в живота й. Е, ако можеше утре да посрещнем някоя стара година, примерно 1928, предъвкваше ракията и дълго въздишаше тя…

Между другото сега, когато пиша тези редове и аз пия ракия, и то от същите онези чаши – тънкостенен османски барок, с които нейният дядо посрещнал вестта за Кримската война. Пия и си мисля, че и аз като баба търся някоя своя, добре скътана година, в която да се чувствам уютно. По нейно време когато на някого му домъчнявало за някого или нещо, изваждал от чеиза на майка си я някоя черга, я някоя кенарена кърпа, шити или тъкани по онова време, и измислял историята им. Още по-лесно се получавало, ако в чеиза имало някоя пендара.

А ако човек бил малък и нямало за какво да му е мъчно, пращали го да окопава кайсиите, белким един ден като се заженят синовете му, ракията, която ще пият на сватбата, да има история… Само че, в момента е 14.І.2013. Не само китката, с която ръсех по Йордановден, но и алгоритъмът на баба е замръзнал. Ако ракията, която пия в момента не свърши до Новата 2014, може да се окаже, че е на берекет. Господ знае…

Всъщност замислям се какво се прави според църковния устав на 14.І., когато е отдаянието на Богоявление. Днес се чества света Нина, покръстителката на Грузия. Според преданието, тя е създала първия лозов масив в Мцхета, близо до днешното Тбилиси. Уж четох нещо подобно в житията на Димитър Ростовски, но кой да помни? Може да съм срещнал тази история при Есенин. Когато намериш своята Шагане, можеш да измисляш за света Нина хиляди предания – едно от друго по-божествени. Друг е въпросът: ако я няма Шагане, кому ще са нужни тези предания?

Но по-важното е друго – църковните служби посвършиха и сега – вглеждайки се в тънкостенните ракиени чаши, като в магическо огледало – трябва да видя къде съм и да търся как да посрещам своята Нова година. Може би, тъй като само след стотина часа ще честваме паметта на свети Антоний, пак ще трябва да се върна към Флобер. След “Изкушението на свети Антоний” сигурно е редно да прочета и “Легенда за свети Юлиян Гостоприемец”. И накрая – “Възпитание на чувствата”. Само че Флобер е опасно изкушение. Прочете ли го, човек ще търси някоя Антония или Юлия, на които
да разказва какво е прочел.

А това, както би потвърдила и Савската царица, никак не е безопасно…

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай