Public Republic Art Studio

Свещени числа в традиционната ни култура

16 януари, 2013 от · 2 Коментара

Проф. дфн Томислав Дяков

4577720666_e1ca9da2a3
Снимка: Max Barñers

„…всеки човек на четиридесет години (…) е видял цялото минало и бъдеще…”
Марк Аврелий(1)

В книгата си „Числата – ключ към загадката съдба” Флорънс Камбъл(2) търси практическата стойност на номерологията – на фона на интересни факти от нейната история. Според автора не всичко в съдбата на човека е предопределено; има територия, подвластна на човешката инициатива, зона, в която индивидът може да изгради хармонията си с природата.

Това може да стане с помощта на числата, защото те са „един от древните пътища към самопознанието. В датата на раждане и в името на човека е закодирана прогностична информация за неговия характер, призвание, роли в личния и обществен живот, периоди на спад и възход, дори за най-сполучливия избор на брачен партньор”(3).

Тази теория в много отношения е базирана на вече известни числови съответствия в митологиите: символиката на геометричните числа; числата и скъпоценните камъни; числата и планетите. Фл. Камбъл изследва връзките между тях, за да потвърди единството на вселената.

Така числото 1 съдържа потенциална творческа сила, първичната радиация, но е единичен принцип, който трябва да се съчетае с друг; 2 изразява двойствеността, положителен и отрицателен полюс, мъжки и женски, от който се ражда третият елемент; Числото 3 е триадата, символ на вечността и сътворението. 4 е първата висша изява на материята – човекът; число на ограждането, квадрат, състоящ се от Духа, Душата, Ума, Тялото. 5 – това е експанзията; човекът, който изтрива една от стените на квадрата, стремейки се да разбере какво има навън.

6 – съединение, хармония, огнен триъгълник; горе и долу; човек, едновременно с това творец и създател. Числото 7 обективира съвършенството: „от своя квадрат и основната триада над него (4 и 3) човекът изучава завършването и усъвършенстването на Великото космично число 7 и отбелязва повторението му в седемте дни на седмицата, седемте цвята, седемте тона на гамата, седемте планети…”(4)

В същото време числото 1 съответства на скъпоценния камък рубин и на Слънцето; 2 – лунен камък и Луна; 3 – топаз и Венера; 4 – смарагд и Сатурн; 5 – тюркоаз и Марс; 6 – перли, сапфир и Юпитер; 7 – аметист и аквамарин и Меркурий; 11 – платина и Нептун; 22 – корал или червено злато и Уран(5).

Впрочем, още окултистите (Хермес Трисмегист) търсят мистичните съответствия между звездите, числата и човека(6). Това е така, защото древен код води назад към митологиите, в които първоначално се откриват значенията на числата. Те са „един от най-известните класове от знаци, ориентирани към качествено-количествена оценка; елементи на особен числов код, с помощта на който се описва света, човека, а и самата система на метоописание”(7).

Нещо повече, чрез тях вселената се „космизира”, сакрализира се и бива ясно разграничена дихотомично. В този смисъл числата изразяват и циклизма, маркирайки периодите на преход, състоянията на хаос и космос в природата и социума.

Вторичната класификаторна система за описание на света – по петте елемента, също е свързана с числата. Петицата тук е „канонизирана”: тя е своеобразен еталон, който разкрива най-важните характеристики на макро и микро-космоса (кратността на разделяне на света; числото на елементите; класовете животни; органите на осезание и обоняние; вътрешните органи; страстите; музикалните ноти; „основните” числа и т. н.). От друга страна, петте елемента установяват символична корелация с членове от други семантични вериги; така се установява не само своеобразен описателен код на вселената, но се изгражда и система на мислене – координиращо (или асоциативно)(8).

В енциклопедията „Мифы народов мира” са отбелязани някои от водещите значения на сакралните числа в митологиите. 1 маркира съвършената цялостност и единство и тъй като е първият елемент на реда, се отъждествява с бог или Космос. Числото 2 обозначава бинарното противопоставяне, което е основа на света (хаос-космос; земя-небе; нощ-ден; женско-мъжко).

Тук е съсредоточена всяка двойственост, четност, дуализъм; опозициите подсказват, обаче, и единство – пространствено и темпорално. Като първична монада (пазеща човека от небитието) числото 2 е противопоставено на изолираното и трансцедентно число 1.

Числото 3 е квалифицирано като съвършеното число, превъзхождащото (използва се и като тройна суперлативна формула). То е основна константна характеристика на митопоетичния макрокосмос и на социалната организация. Три сфери на вертикалния космос; три висши ценности; три хипостаза на божествата; триглави богове и демонични същества; трима герои; тричленна социална структура; три социални функции и т.н.

И ако числото 3 символизира динамичната цялостност, то числото 4 изгражда идеално устойчивата структура и съответно символизира статичната цялостност (четирите посоки на света; четири страни; четири хипостаза на бога или четири бога; четирите годишни времена; четири елемента, от които се изграждат геометрични фигури, натоварени с голямо митопоетично съдържание – квадрат, кръст, мандала).

Свещеното число 7 е сума от числовите параметри 3 и 4; то характеризира общата идея за Вселената; константа е в описанието на световното дърво. Седмицата маркира броя на дните и броя на празниците, тя е и константа, определяща обема на човешката памет(9).

Числото 12 е произведение на 3 и 4; то също е от най-употребимите в митологиите: дванадесет месеца в годишния цикъл, дванадесетте зодиакални знаци, дванадесет членен божествен пантеон. 12 е в опозиция с 13; то е в парадигматичната верига на доброто, затова е благополучно число, носи щастие за разлика от опонента си (12+1), стоящ в групата на злото.

Митопоетичните традиции отделят място и на числото 9, което е трикратно повторение на триадата, а също и на някои производни числа: 2, 3, 7, 9, 12 (33, 37, 77, 99; 24, 36), считани за сакрални и поради това – употребявани в ритуалите и митичните текстове.

„За митопоетичната традиция съществена е не само парадигматиката на членовете на числовата редица (т.е., нейния състав и свойствата на членовете й), а и тяхната синтагматика (т.е., участието на числата в текстовете). Съществува цяла редица архаични текстове, в които числата не само разкриват своята природа, но се и описват операции с тях, при което самите операции също се считат за сакрализирани, доколкото с тяхна помощ се актуализира актът на „космизация” на вселената”(10).

Практическата употреба на числата много ясно проличава в тракийската космогония и религия (а и в много други древни религии); Вселената в тракийския орфизъм е подредена и циклично обновяваща се система, затова чрез прости аритметични операции Светът може да се опише и структурира(11). Така, според траките, природното и социално обновление на Космоса се извършва в 7-степенен цикъл (4+3), който съответства на строежа му. Единицата – цялост и единство на отделните неща, е схващана като Бог, Небе, Вселена; тя е първата степен от 4 (+3) делимия цикъл, в който Великата богиня самозачева.

Бинарната двойка, противопоставяща и обединяваща същност, маркира втория стадий – раждането на Слънцето от Великата майка. Тройката обозначава вертикалните нива на Космоса, а също и съвършенството на света и човека; тя е число на Бога-баща. Третата фаза от цикъла 4 (+3) означава възмъжаването на ураническия Бог.

Четворката, числото на хоризонталния Космос, е число на Великата богиня. В четвъртата степен от цикъла Слънцето опложда Земята. Петицата е равна на единица от седемфазния цикъл: ражда се царят орфик, син на Бога баща. Шестицата, шеста фаза, маркира възмъжаването на сина на Слънцето (шестица = удвоена тройка).

Седмицата обединява вертикалния и хоризонталния план на Космоса, а също и соларното и хтоничното начало. Тя е равна на три от седемстепенния цикъл: „царят – син, постигнал съвършенство, е извършвал хиерогамия с майка си, за да тласне следващия 3-фазен период. Осмицата е удвоена 4.

Деветката е отговаряла на абсолютното съвършенство на царя бог – тя е утроена тройка. Дванадесетицата е означавала завършеност на Света и обединяване на противостоящите небесни и земни сили. Тя е резултат от умножаването на 3 по 4. Шестнадесетицата обозначава хтоничните сили – тя е равна на 4 х 4”(12). (курсивът мой – Т.Д.)

Не случайно Платон определя тълкуването на числата (една от най-древните науки за символите) като най-висшата степен на познанието; същност на космическата и вътрешната хармония. Схващането за космически ритъм, за съответствие между микро и макро-космоса, е неделимо от науката за числата.

В своя реч Питагор твърди, че числото е основата на нещата. Числата, освен на количества, са „израз на идеи и сили. Тъй като за традиционния разум случайността не съществува, броят на предметите или фактите придобива сам по себе си голямо значение и дори позволява понякога, без нищо допълнително, да се постигне истинско разбиране за хората и събитията…”(13)

Някои числа имат и допълнителна символика. Нулата обозначава празнота или нещо, което получава стойност чрез посредничество. В същото време тя съответства на момента на жертвоприношение на бога-герой, преди той да се възроди, това е момент на обръщане на поляризацията, следователно, нулата обобщава големия мит за цикличното обновление. Нулата е интервалът на сътворението(14). Единицата е символ на изправения човек, а също и на фалоса; общата и универсална характеристика на единицата е основа и начална точка, битие, принцип.

Тройката е триединството на живото същество; три са функциите на Царя на Света, утвърдени чрез личността на раждащия се Христос: Цар, Проповедник и Пророк. Нещата, които убиват вярата в човека, са три: лъжата, нахалството и сарказмът. Човекът бива отведен в пъкъла от триадата – клевета, упорство, омраза.

Троичното деление характеризира всички социални структури на индоевропейските общества: свещеното, войната, работата; господството, военната сила, плодородието; духовенство, сила, производство; жреца, боеца, производителя. Впрочем, основната митологема е също тройна: раждане-развитие-смърт. Четворката обозначава устройството, осезаемото, наблюдаемото; тя е всеобхватен символ, свързан с кръста, символ на завършеност. Четири е число на земята, но и на стихиите, белег на възможност и очакване.

Петицата е число на центъра, хармонията и равновесието; брачно число, на свещените съюзи – небесно начало (3) + (2) – земно начало. Символ е и на човека. Шестицата изразява онова възможно съвършенство, което рискува да не се осъществи; тя е число на изпитанието между доброто и злото.

Седмицата носи смисъла на промяна след осъществен цикъл и на положително обновление. Тя символизира съвкупността на пространство и време, а също съвкупността на света в движение. „Всичко, което съществува на света е седем, защото всяко нещо притежава една цялост и шест страни”(15). Универсален символ за целокупност в движение, седмицата разкрива всъщност един цялостен динамизъм.

Осмицата винаги е число на космическото равновесие; главните посоки, към които се добавят и междинните; символ на завършване и пълнота. Осмият ден, следващ шестте дни на сътворение и сабата, е символ на възкресение, преселение и обявява бъдещата вечна ера – той носи възкресението на Христос, но и на човека(16).

Деветицата, която измерва продължителността на бременността, символизира успешен край на усилията, завършване на една творба. Число е на целостта; в разширен смисъл – на космическото единство и на изкуплението. Христос е разпнат в третия час, агонизира в шестия (здрачаване) и издъхва на деветия. Девет години изгнание е наказанието на провинилите се пред Зевс богове.

Десетицата е сборът от първите четири числа (Тетрахтис = 1 + 2 + 3 + 4). Символ на цялост и завършек, на завръщане към единството, след като се е развил цикълът на първите девет числа(17). За питагорейците десетицата обозначава световното сътворение. В същото време числото е образ на фалоса и яйцето, светлината и мрака, небето и земята, ин и ян, т.е., вътрешният дуализъм на всяко същество. Събирателно и цялостно числото 10 символизира закона, изразен в Десетте божи заповеди.

Единадесетицата е символ на вътрешната борба, на разногласието, на бунта, на заблудата. Двойствеността му се крие в излишъка, в нарушаването на целостта на десятката. „В този именно смисъл свети Августин ще каже, че числото единадесет е герой на греха. Неговото разрушително действие може да бъде разглеждано като изродено и разраснало се раздвояване на една от десетте съставни части на света: а това е характерно за безредието, болестта, греха”(18).

Числото на пространствено-времевите деления, дванадесетицата символизира цикличността в развитието на вселената. Тя е съчетание на четворката на пространствения свят и тройката на свещеното време, мяра на сътворението и повторното сътворение. Дванадесет са вратите на небесния Йерусалим, апостолите (ученици) също са дванадесет, защото това е числото на избора.

Израел (Яков) има дванадесет сина, които дават имена на дванадесет племена на еврейския народ. Дървото на живота има дванадесет плода; дванадесет е числото на тържествуващата църква. Дванадесет подвига извършва Херакъл, дванадесет са рицарите на Кръглата маса на крал Артур. Това е числото на осъществяването, на завършения цикъл.

Фаталното число тринадесет е свързано с множество лоши поличби. Филип Македонски поставил своя статуя до дванадесетте статуи на главни богове и малко по-късно бил убит. На Тайната вечеря присъстващите са тринадесет. Кабалата определя съществуването на тринадесет зли духове. Тринадесета глава от Откровението е тази на Антихриста и Звяра. „Чрез своите статични (двоична статичност) и динамични (троична активност) граници, 13 бележи фатална еволюция към смъртта, към края на дадена сила, тъй като е ограничена: периодически прекъсвано усилие”(19).

Едно от по-рядко срещаните в митологиите числа е четиридесет. Това е число на очакването, на подготовката, на изпитанието или наказанието. В Библията най-важните събития се свързват с него: Саул, Давид, Соломон царуват 40 години; 40 дена трае потопът; Бог призовава четиридесетгодишния Моисей; възкръсналият се явява през четиридесетте дена, предхождащи Възнесението.

Четиридесет години се скитат неверните евреи из пустинята; четиридесет дена вали непрестанен дъжд, за да накаже грешното човечество. Иисус бива заведен в Храма четиридесет дена след раждането си; излиза победител след четиридесетдневно изкушение. Четиридесет часа е в гроба, след което възкръсва. Буда и Пророкът започват проповедите си на четиридесет години. Великите пости са четиридесет дена.

„Според Р.Аланди това число бележи завършека на един цикъл, но цикъл, който се стреми не към обикновено повтаряне, а към цялостна промяна, преминаване към един друг вид действие и живот…”(20) Така числото четиридесет символизира цикъл на живот или на не-живот.

В по-общ план числата маркират симетрията и хармонията, следователно, реализират космическия ритъм(21). Базирана върху адстратните и субстратните митологии(22), българската традиция в сакрализирането на числата също е част от индоевропейската. Те образуват „своеобразен митологичен код, посредством който се изобразяват различни модели на Космоса и неговите елементи”(23).

Преди всичко – във вертикална проекция на организирания свят традиционните ни представи разкриват три нива: висшето, първо ниво е светът на божествените сили, небето; средното, второ ниво е земята, светът на човека и нисшето, трето ниво е подземният свят – на хтоноса и предците(24). Четири са посоките в хоризонталния свят на хората, но също така светът е поделен на четири между четирима светци(25).

Основните елементи в мирозданието са четири: вода, огън, земя, въздух(26). Под влиянието на древни космогонични митове в традиционната ни култура се оформя схващането, че бог създава човека от седем части(27): от земята – плътта, от камъка – костите, от морето – кръвта, от слънцето – очите, от облака – мисълта, от вятъра – диханието, от огъня – топлината. Самото първоиме на човешкото създание – Адам, е образувано от буквата на четирите посоки: изток, запад, север и юг(28).

Цикличното възприемане на времето в традицията ни е изградено от свещени двойки, повтарящи се в определен ред: ден-нощ, лято-зима, живот-смърт; този бинарен характер се запазва и в детайлите на календарния и на денонощния цикъл. Характерно за нас е, че ясно изразената опозиция на сакралното и профанно време не пречи в профанните отрязъци, например – на делника, да има сакрализирани темпорално участъци.

Разбира се, те са строго регламентирани и в чисто числово отношение; философията е, че времето представлява последователност на състояния(29). „Космогоничната концепция на българската народна култура има проекция и в редица числови съчетания, широко използвани в обредната практика. Общо взето положителна роля имат нечетните числа.

Изхождайки от някои народни представи може да се предположи, че нечетно-четно се свързва с опозицията живот-смърт (например на „оня свят” умрелите са винаги чифт). В битовото ежедневие яйца за мътене се слагат тек; овцете в стадото, за да бъдат здрави, трябва да са тек. Магическите действия в обреди, в баянията се вършат най-често тек пъти (три). Плиний нарича нечетните числа AD OMNIA VEHEMENTIORES, т.е., силни във всичко”(30).

По принцип, налага се изводът, че в нашата традиция сакрализацията на числата става едновременно с овладяването на времето и неговия ритъм(31). От друга страна, обаче, присъствието на множество свещени числа във фолклорната ни култура носи ясно изразения характер на запазен текст и загубен код.

С други думи, числовият аспект на тази култура, проверен в теренна работа, също върви по линия на стриктно спазване на традицията, без, обаче, да е ясен неговият смисъл. Нека отбележим най-видимите зони, в които се появяват задължително числа, без, разбира се, да бъдем изчерпателни. Бързам да отбележа, че щом нещо е задължително в традицията, това означава, че то е наложено много отдавна, още от предците и не подлежи на промяна: „така е било и така ще бъде…” Следователно, свещеният му характер е неоспорим.

Народният календар(32) е подчинен на вече споменатата идея за цикличност на времето.Основна двойка опозиции е делник-празник, т.е., профанно, линейно измеримо време – сакрално, обредно време. Календарната система представлява една динамична дихотомия(33), макро-обред, съдържащ положителни и отрицателни елементи.

Дванадесетте месеца в годишния цикъл носят и белезите на относителна обособеност и затвореност(34); след всеки цикъл следва „пропаст”, гранична ситуация във времето и пространството, период на преход(35). Според традиционните вярвания на българите годината има два основни сезона – зима и лято (съответно започващи от Димитровден, 26 октомври и от Гергьовден, 6 май) и два допълнителни – есен и пролет. Към всеки от четирите сезона има преходни обреди и обичаи, ознаменуващи край и ново начало. Тази идея като че ли винаги е подсилена от ритуалното присъствие на числата.

Една паричка трябва да има в новогодишната погача; комуто се падне, ще бъде здрав и щастлив цялата следваща година. Сурвакарските дружини са от по десет-дванадесет ергени. Самата сурвачка (сурвакница) е дряново клонче със седем по-малки клончета.

В някои краища обикалящите на Карамановден (2 януари) момци-риначи са седем или дванадесет. Йордановденската трапеза е третата кадена трапеза (нарича се трета кадена вечер). Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари) са посветени на двамата светци, които според вярванията са братя: близнаци-ковачи. На Петльовден (20 януари) се коли едно петле или ярка – за здраве на децата.

Всеки стопанин на Трифоновден (1 февруари) отрязва по три лозови пръчки от три корена – за плодородие; самите Трифунци се празнуват три дни. Зимна Богородица (2 февруари, Сретение Господне) е посветена на четиридесетия ден от рождението на младия Бог на Коледа; раздават се питки в две къщи.

Два обредни хляба се замесват и опичат на Власовден (11 февруари), за да са здрави животните. Седем дена трае Сирница (от Месни до Сирни Заговезни); шест дена е Черната неделя, Тодоровата (след Сирница): тук всеки пореден ден има свое сакрално значение.

Мартениците за баба Марта (1 март) се усукват от вълнени конци от два цвята – бяло и червено – за здраве; баба Марта има две лица – весело и сърдито. На свети Четиридесет мъченици слънцето забива четиридесет железни шиша в земята, за да я затопли. Във всяка къща се месят по четиридесет хлебчета; стопаните засяват четиридесет корена и всичко се хваща.

Момите слагат четиридесет лозови пръчки като мостче през някоя вада и през нощта сънуват за кого ще се омъжат – той ги превежда през мостчето. В някои райони мъжете изпиват по четиридесет чашки вино, за да са здрави и работата им през годината да е успешна. Ако човек работи на този празник – Младенци – ще заболее от сипаница и тя ще остави на лицето му четиридесет белега. Обредната храна е четиридесет чушки, пълнени с боб.

По едно венче от върбови клонки се закача над портата на всяка къща на Цветница. Всеки от седемте дена на Страстната неделя е велики; яйцата, които се боядисват, трябва да са най-малко седем или четиридесет (а в миналото пет-шестотин); те се ядат чак до Спасовден, т.е., четиридесет дена. Постите са четиридесет дена.

На Гергьовден се коли първото мъжко родило се през годината агне и два пъти младите се люлеят за здраве. Десет или дванадесет годишно е момичето-сираче, което изпълнява основната роля в обреда Пеперуда. Обредното погребение на Герман е на дванадесети май.

Четиридесет дни след Великден е Спасовден. Седемте дена от св. Дух до Вси светии, са Русалската неделя, а тя е сестра на Тодоровата седмица. Дружините на русалиите (изцяло мъжки) са винаги от три, пет, седем, девет или единадесет души.

Те обикалят болния десет пъти. На Еньовден се берат седемдесет и седем билки и половина срещу седемдесет и седем и половина болести. Момиченцето, изпълняващо ролята на Еньова буля трябва да е на седем или осем години.

Два обредни хляба се приготвят за Прокопие (8 юли), срещу болести по пчелите. Три дни траят Горещниците (15, 16, 17 юли); тогава се гаси старият огън и се пали нов – от двама (братя близнаци). Макавеите (1 август) е празник на гадаенето, което трае дванадесет дни, като всеки ден до дванадесети август съответства на месец от година; какъвто е денят, такъв ще е месецът през следващата година.

На 17 септември се чества празникът на светиците Вяра, Надежда, Любов и майка им – св.София; на тях са наречени четирите основни религиозни добродетели: вяра, надежда, любов и мъдрост.

На Андреевден (30 ноември) най-старата жена в къщата хвърля три пъти по десет сварени царевични зърна в комина – за плодородие. Три, пет или седем деца носят дърва и боб на бунището, където го варят на празника Варвара (4 декември, Женска Коледа).

Бъднивечерската поменална трапеза завършва четиридесет-дневния пост. Сложените ястия са седем, девет или дванадесет. Мръсните дни (от Игнажден до Васильовден или от Коледа до Йордановден) са дванадесет.

Забраните, които се спазват в определените дни от народния календар, често са точно определен брой – най-малко пет, но в повечето краища – седем, девет или дванадесет. Всъщност, дванадесетте Мръсни дни са периодът на преход от старите дванадесет месеца към новите дванадесет месеца в новата година. В бинарен израз кратък хаос води към дълъг космос; дванадесетте дни са граница между дванадесет + дванадесет месеца.

В живота на всеки човек има две врати: през едната влиза, когато се ражда, през другата излиза, когато умира; в определен смисъл всичко човешко е съизмеримо с числата, затова те твърде често се срещат в обредите на прехода. Освен всичко друго, в семантичен, а и в числов план самите обреди имат големи сходства. „Раждането и смъртта бележат не само началото и края на човешкия живот, но те и осъществяват прехода от единия в другия свят. Обредните действия, които ги съпровождат, се намират в огледална симетрия.

Раждане Умиране
Разплитане Разплитане
Разкопчаване Разкопчаване
отваряне на врати и прозорци Отваряне на врати и прозорци
обръщане на предмети Обръщане на предмети
закриване на огледала Закриване на огледала
опрощаване на греховете Опрощаване на греховете
(при трудно раждане) (при мъчителна смърт)

И при новороденото, и при мъртвеца се извършват едни и същи обредни действия, но с обратен знак, с обратна смислова насоченост. При родилните обичаи те целят да изведат детето от оня свят и да въведат в този свят, да утвърдят неговото съществуване в човешкото общество. При погребалните обичаи обредните действия са насочени към осигуряване на безвъзвратния преход на мъртвия в света на покойните прадеди”(36).

Така и новороденото дете, и мъртвецът не биват оставяни сами, при тях гори светлина, окъпват ги, обличат ги, приготвят обредни хлябове носят подаръци, извършва се даряване. Дублиращи смисъла функции имат и практиките определени ритуали да се извършват в маркирано – чрез числа – обредно време. И отново – свещени числа изпълват и множеството вярвания, свързани с обредите на прехода.

При раждане(37) мъжът удря три пъти с гуглата си жената през кръста. Три са орисниците, които определят живота и съдбата на новороденото; те идват на третата вечер; тогава детето трябва да бъде облечено в бащина риза.

Приготвят се три главни пелени, три пъти се превива пояса на детето, три пъти се заплюва и три пъти трябва да бъде помилвано; дават му се три имена. На третия ден след раждането бабата къпе детето за първи път; при изваждането го подава три пъти през огнището, срещу уроки. (Орисниците живеят в Пирин планина, която има седемдесет и седем езера и седемдесет и седем върха). На седмия (или осмия) ден след раждането се извършва кръщението.

До четиридесетия ден майката и детето не променят мястото си; спазват се дотогава редица забрани, защото животът на детето, а и на майката са в опасност. Четиридесет дена родилките в някои краища носят траур, а до третия не се мият и не вчесват косите си. На четиридесетия ден лехусата отива в църква да й се чете молитва; пак тогава майката на родилката полива с вода краката й при посрещането в своя дом. Богородичната пита се меси също на четиридесетия ден.

Сакралните числа присъстват и в сватбените обреди и обичаи(38): те са три – малък годеж, голям годеж, сватба. При взимането на бъдещата булка тя три пъти ритуално отхвърля младоженеца. При въвеждане на булката пак тя намотава и размотава три пъти прежда. Самата сватба трае три дена. Три пъти младите искат прошка от кумовете; кумата повдига три пъти с пръчка от плодно дърво покривалото на момата.

Седем дена след сватбата в някои краища става снемането на венеца и разбулването на невестата. Жена, залюбена и отвлечена от змей, остава девет години в неговата пещера. Четиридесет дни е говеенето (ритуалното мълчание на булката). Краят на сватбата се отбелязва с обичая отвеждане на невестата за вода. Невестата носи съдове за вода, три пъти обикаля чешмите (кладенеца), маже оградата с масло и пуска във водата жито, просо и монети; после – налива менците.

Деверът трикратно излива водата, а тя отново я налива, чак след това я носи в къщи.
Трите основни фази в човешкия живот – раждане-сватба-смърт завършват с погребалните обреди и обичаи(39). Трите орисници са определили точното време на смъртта. Мястото, където е лежал покойникът не се прескача три дни.

Опалването на гроба (предпазващо от вампирясване) се извършва на третия ден от нечетен брой възрастни жени. (Злите сили се представят като три жени). След погребението на сутринта три жени трябва да отидат на гроба.

Помените са на трети, девети, дванадесети и четиридесети ден; след това – трети, шести, девети месец. След изтичане на годината – помени се правят на три, пет, седем или девет години. Най-тържествена е панихидата на четиридесетия ден, тогава се прави курбан в чест на покойния и се извършва равнението на гроба; раздават се негови дрехи и вещи.

Четиридесетият ден е този, когато душата напуска света и се пренася в отвъдното. Някъде на деветия ден правят девет обредни колачета. След четиридесетия ден отпадат забраните, свързани с траура; четиридесет дни по правило са необходимото време, за да може тялото да бъде смятано за окончателно освободено от всякаква форма на живот. Според вярванията покойният едва тогава е напълно умрял.

На четиридесетия ден се извършват и обредите за пречистване от зловредните влияния. Впрочем, в някои краища близките на починалия не спят в дома му до четиридесетия ден.
Четиридесет-дневната граница е свързана и с представата за различни хтонични сили: до тогава мъртвецът може да се превърне във вампир.

„Плътеник до 40-ия ден се увълчвал, ставал самсолец и после вампир” – твърдят в Западна България, т.е., душата се облича в плът, но без кости(40). До четиридесет дни пролята кръв се съживява и убитият става върколак; след тези четиридесет дни той става особено силен и опасен.

Според вярванията некръстени, мъртвородени, пометнати или умъртвени деца след гибелта си се превръщат в нави: те нападат родилки до четиридесет дена; твърди се, че търсят майка си. На четиридесетия ден вградена сянка става таласъм; той се явява всяка година в деня на вграждането. След насилствена смърт душата обикаля четиридесет дена като сянка. До четиридесетия ден душата-птица лети около дома и местата, където мъртвият е обитавал приживе; на четиридесетия ден на гроба душата се оглежда в шишето с вино. Четиридесет дена трябва да гори свещ или кандило, за да осветява дългия и тъмен път на душата.

Всеки ден от седмицата има строго определени значения, обусловени от поредното му място в числовата редица. Понеделник е първият ден, той е добър и щастлив, защото инициалната магия го определя като начало („нов ден, нов късмет”). В първи ден се започват трудови дейности: оран, сеитба, жътва, вършитба, строеж. Понеделникът е време за палене на нов огън и влизане в нова къща; родените тогава деца стават учители или свещеници.

Вторият ден, вторник е лош ден според представите, тогава не бива да се започва работа; домашните дейности и сексуалното общуване са забранени. Сряда, трети ден, е с двойнствено начало – добър и лош; ден на пост и сексуално табу, със забрани за бръснене на мъжете и миене на коси на жените. Родените в сряда деца са без късмет. Добър и щастлив ден в седмицата е четвъртият – четвъртък; той носи добра съдба, работливост и богатство. Особено значение има Велики четвъртък (преди Великден): тогава се боядисват яйцата, но и тогава се правят магии.

През следващите шест четвъртъка се забранява пране, миене, шиене и плетене, за да не вали градушка през лятото. Петък, пети ден е посветен на св.Петка, покровителка на жените и домакинството. Във вярванията, обаче, той е един от тежките, лоши дни; постен ден с множество забрани – сексуални и за различни видове домашна работа. Родените в петък са болнави и нещастни.

Дванадесет са черните петъци в годината, през които се забранява всякаква работа, пази се строг пост: срещу Димитровден, Коледа, Сурва, Водици, Трифон Зарезан, Тодоровден, Среднопостница, Великден, Русаля, Петровен, Голяма Богородица, Кръстовден. В петък са забранени венчавките, защото тогава е разпнат Христос.

Шестият ден, събота, е посветен на мъртвите, тогава са всички помени и задушници. Забранена е домашната работа. Родените в събота виждат демоните и могат да гадаят.

Неделята, седмият ден, е празник; не се работи, а се ходи на черква. Нарушаването на забраната строго се наказва. Тогава се правят годежите и сватбите. Родените в неделя са щастливци, вярва се, че без да работят, постигат всичко в живота – знание, пари и имот(41).
Поредните дни в месеца също оказват влияние в живота на човека, дори според някои съвременни схващания: 1, 2, 3 са най-подходящи за покупки (дрехи, украшения, предмети); 5 – най-добър за реклама и продажба; 6 – най-добър за покупки за дома и за преместване в нова къща; 7 – най-добър за депозити в спестовна каса; 1, 2, 4, 8, 22 – най-подходящи за депозити в чекови сметки; 9 – най-благоприятен за публична изява или поднасяне на подаръци(42). Внесени отвън, тези представи за „благоприятност” на дните (определена от поредността им като числа) сравнително бързо намериха място в нашата традиция.

Свещените числа са неделима част и от ритуалите, свързани с лечебните и гадателните обреди и обичаи(43). 1 – най-често е мярка за количество (една шепа, една лъжица, една година) на обредните предмети или времетраенето на определеното лечение или баене. 2 – при отгадаване на болестта се наричат 2 китки смин.

Срещу уроки и болести момите забождат в косите си 2 скилидки чесън. 2 въглена и 2 камъка участват в „сваряване” на децата при слабост; при някои болести детето 2 пъти се къпе в пепеляна вода. 3 – повечето лечебни практики се изпълняват 3 дни по 3 пъти; 3 пъти дневно се взимат лековете. „Обредните предмети са по 3 от един вид (хлябове, вода, сол, брашно) или от 3 къщи, 3 кладенеца и пр.

В най-старите молитвеници (например в Синойския евхологий от 11 век) изрично се указва молитвата над болен да се произнася 3 пъти от свещеника”(44). 4 – чумата е пренесена и закачена в торба на дърво в двора на 4 сестри. От 4 страни на паничката – на кръст – се запойва болният при баене против уроки; 4 е свързано с лечебните обреди на кръстопът и със символиката на кръста. 5 – при баене се използват 5 лъжици с лек и 5 снопчета свилени конци; при уроки се гасят 5 въглена.

6 – при баене против зъбобол, главоболие и червен вятър, 6 камарки от ситно нарязани черни парченца плат се запалват върху болния.

7 – число, което „е мярка за крайност и броене в дни на лечебните процедури (баене, къпане, накадяване, разтриване, приемане на лекове и пр.). 7 са предметите в лечебния обред, в предпазването (амулети), в правенето и разтурването на магии за болест, смърт или омраза, 7 са злите сили, които разболяват човека (…) Злите сили – болести са 77 „вери” и половина, от които 77 са знайните (определените), а половинката – незнайната болест”(45).

9 – 9 години лежи болен човек; 9 пъти изрича баилка за болен(46). 9 пъти се пуска пепел от огнището в коритото при болно дете и се брои до 9 пъти; при някои болести се брои обратно – от 9 до 1. Често магическите предмети при обредите на баене са 9 (напр. въглени, стръкчета трева, камъчета, късчета хляб, игри). За да стане мехлем, дървено масло се измива в 9 води. 9 пъти болният от епилепсия се провира през „вълчи” уста.
10 – 10 дни е интервалът между две лечения; 10 дни се взимат лековете „срещу дерт”; 10 пъти поред се пие отвара от сама китка при треска.

12 – за предпазване от уроки се отскубват 12 косъма от главата и се пренасят три пъти пред лицето с думите: „Който може да преброи космите ми, той може да ме урочаса”.

40 – 40 дни или 40 пъти трае в много случаи приемането на лекове и/или извършването на магически лечебни обредни процедури – пиене, баене, къпане, накадяване. 40 дни трае спазването на различни забрани за болните, свързани с хранене, обличане, миене. Често 40 са обредните магически предмети, участващи в развалянето на черна магия. 40 дни трябва да престоят билките в съдове с ракия или зехтин, за да добият целебна сила и да станат настойки.

Както вече споменахме, сакрализацията на числата е постепенен процес, но неотменен процес, свързан с усвояването на света и космическия ритъм. „…Твърде стара представа за значението на числата – отбелязва Ив. Георгиева – се съдържа в броилка от Ломско.

12 месеца година има,
11 месеца кобила носи,
10 пръста две ръце,
9 месеца булка носи,
8 крака въшка има,
7 дена със неделя,
6 дена без неделя,
5 пръста ръка има,
4 крака вол има,
3 крака стол има,
2 очи мома има,
1 е пиле у селото,
дето пее рано,
та събужда попо”(47).

Свещените числа изпълват и съдържанията на фолклорните приказки. Пряко свързана с мита и ритуала, самата структура на вълшебната приказка е три-степенна: недостиг-препятствия-щастлив финал. Нещо повече – редица елементи в повествованието също са организирани чрез числото три.

„Трябва да отбележим само, че могат да се утрояват както отделните детайли с атрибутивен характер (три глави на змея), така и отделните функции двойки функции (преследване-спасяване), групи функции и цели ходове. Повторението може да бъде равномерно (три задачи, три години служба) или пък да нараства (третата задача е най-трудна, третата битка е най-страшна), или пък да дава два пъти отрицателен резултат и един път положителен”(48).

Приказните мотиви, свързани с числото три, са много и обхващат различни видове приказки(49). Трима братя и златната ябълка; юнак с побратими и три девойки от долната земя; юнак убива три змея, похитили царски дъщери; трима братя и ламя, поглъщаща хора; три хитрини на таралежа; орач убива три лами, спрели водата, с тояга, получена от дявола; людоедът и три девойки; три кучета – помощници и камъни: подарък за момче от жени (Богородица); жена си възвръща изчезналия съпруг срещу три златни ябълки; трима братя търсят работа (ожънват нивата на людоед); три ябълки с три неродени моми (получени от слънцето); съвети на три старици помагат на невяста да намери изчезнал чудесен жених; змей открадва дрехите на най-малката от три сестри (взема я за жена); три условия на цар, за да даде дъщеря си за жена на момък птица; три езика (на животни, птици); три секири; трима братя на печалба; Господ изпълнява по едно желание на трима братя; Христос изпълнява три желания на св.Петър; за едно Господ дава три (човек раздава парите си); три череши подарък за царя; три вида жени (дъщерята, магарицата и котката на Ной); три мъдри съвета; облог между трима болни; наследството на трима братя (петел, котка и сърп); юнак изпълнява предбрачни условия на три девойки; три девойки, дадени за обучение на занаят при Ох; людоед последователно се жени за три сестри (спасява се само най-малката); три сестри пелтеци и т.н.

Мотивите в приказките ясно показват наличието на трима герои (най-често братя); понякога, обаче, те са двама или десет (десет братя търсят десет сестри за невести)(50); а също дванадесет, двадесет и пет или тридесет(51). По-рядко се срещат четиридесет – царски сина, девойки или сестри(52).

Запазването на текста, свързан с числото три, води към един позагубен код, свързан със символиката на сътворението и динамичната цялостност. В по-общ план това е новото начало, битието такова, каквото в крайна сметка трябва да бъде. В приказния текст третият, най-малкият брат е този, който печели, защото той преминава инициацията.

Предпочитанията са към по-младия герой (т. е., това е така нареченият юниорат)(53),защото само той може да се сдобие с по-висок статус.От друга страна, „…налагането на майората (при подялба на имуществото най-малкият брат получава най-малък дял от семейното наследство) и потъпкване правата на малкия брат, дадени му от минората (най-малкият брат е пазител на семейното огнище и родовите традиции), превръща конфликта между по-големите и по-малкия брат от мним – ритуален – в открит социален”(54).

Така, всъщност, числото три маркира смислово в приказката развитието на тезата в синтеза, т. е., третия, стабилен, установяващ етап на битието. Финалната приказна формула съвсем ясно го потвърждава: „Три дена яли, пили и се веселили”(55).

Приказният хронотоп също има числови измерения: три дена път; през девет гори в десета; през девет планини в десета. Пространството винаги е от три земи – средна, долна и горна; хоризонталният вариант е този с трите царства: медно, сребърно и златно(56).

Стълбата, по която слизат или се качват героите, е със седем стъпала (като световната стълба в митологиите).
Три са трудните задачи, с които трябва да се справи героят; те са неизпълними без вълшебен помощник: всъщност, те „трябва да покажат не само това дали героят е бил в отвъдното царство, но и дали там се е сдобил с помощник…”(57)

Трите вида изпитания във вълшебната приказка имат тристепенна йерархическа композиционна структура: предварително изпитание, основни и допълнително; всяко едно от тях зависи от предходното(58). Освен това, подчертахме, че в бинарната фабула на приказката (недостиг-сполука) изпитанието е третият член, медиаторът. В морфологичните си основи приказката е мит(59); тя дублира тройната митологема на битието раждане-смърт-ново раждане. Трите изпитания числово съответстват на усвояването на троичния космос. Всяка борба е трикратна.

Изпитанията нерядко траят седем дни; службата е седем дълги години(60). Седем са и персонажите във вълшебната приказка(61): антагонист, дарител, помощник, царкинята и царя, отправител, герой и лъжегерой. Седем са джуджетата на Снежанка, седем са козлетата в приказката; нерядко седем братя са герои в повествованието.

Според някои теории числото седем в приказките и легендите изразява седемте състояния на материята, седемте степени на съзнанието, седемте етапа в еволюцията:

„1. Съзнание за физическото тяло: удовлетворени желания по най-елементарен и груб начин;
2. Съзнание за вълнение: трептенията се усложняват с чувства и въображение;
3. Съзнание за интелект: субектът подрежда, заповядва, разсъждава;
4. Съзнание за интуиция: усещат се връзките с безсъзнателното;
5. Съзнание за одухотвореност: откъсване от материалния живот;
6. Съзнание за воля: то прави знанието да премине в действие;
7. Съзнание за живот: то направлява всяка дейност към стремеж за вечен живот и спасение”(62).

Дванадесет години в приказките минават като дванадесет дни. Дванадесет са разбойниците; дванадесет момци имат една сестрица; невидимата кобила има дванадесет жребчета. Хлябовете, виното, приборите също често са по дванадесет(63).

И така, логиката на повествователните възможности(64) във фолклора в по-голяма или в по-малка степен е обвързана с определени, както вече се убедихме, свещени числа. Три, седем, девет присъстват не само във фолклорната – приказна проза, а и в неприказната – преданията, легендите, фабулатите и меморатите. Откриваме ги в народния епос, а също и в народната песен. Те обозначават персонажите (косвено – образната система), но също така тяхната повторителност характеризира поетиката, с която се изграждат фолклорните форми(65).

Естетиката на тъждеството (по термина на Ю. Лотман), цялата формулност, присъща на традиционната култура, е базирана в определена степен на числовия текст. Във фолклорната поетика, освен прякото присъствие на числа, има и непряко – трикратните повторения на отделни думи и изрази или на определени фигури. „… Еднаквите и постоянни числа, в случая троичността, изпълняват не само разпределителна и забавяща композиционна функция, но и хвърлят прост, очевиден мост между сложно свързани помежду си съставки…”(66).

Несъмнено е, че числовите текстове в архаичните култури са средство за ориентация и „космизация” на вселената; именно затова са и сакрализирани(67). С тази функция числата изграждат и някои от формите на кратките фолклорни жанрове, особено – гатанките(68).

Там те се съотнасят с основни обекти от космическия (митологичен) модел на Вселената: световното дърво, зоните в хоризонталния и вертикален свят, годината с нейните елементи, сезонния цикъл. Значителен дял от образността в гатанките е свързан с числата три, четири, пет, шест, седем, девет и дванадесет. С тяхна помощ са създадени и редица броилки, неделима част от фолклора за деца. (Впрочем, кратките фолклорни жанрове са тясно преплетени с традиционните ни вярвания и представи)(69).

Диахронната числова връзка на митологиите с фолклора ясно изпъква в различни видове текст: в някои кодът е по-доловим, в други като че ли е напълно изчезнал. (При теренна работа почти нито един разказвач не може да обясни присъствието на числа в разказваното от него; обяснението обикновено е, че „така ги е чул и така ги знае”).

Невероятни са числовите съответствия между макро и микро-космоса; точно тези хармонизирани връзки са реалният код на числата в сакралната редица. Преди да бъдат открити като съответствия, обаче, числата са непосредствена даденост за човека; те са продукт на наблюденията му. Може би стават свещени именно, защото някои от тях са константа за… човешкото тяло: важна характеристика за всяка сакрализация е непроменяемостта, вечността на елементите от битието; динамизъм в рамките на постоянна координатна система.

Чрез своята героиня Лия Умберто Еко обяснява: „А сега да минем към магическите числа, които се харесват толкова на твоите автори. Едно, това си ти, който не си две, едно е това твое нещо, едно е това мое нещо тук и едно са носът и сърцето, сам виждаш колко важни неща са по едно. А две са очите, ушите, ноздрите, моите гърди и твоите топки, краката и ръцете.


Три
е по-магическо число от другите, защото тялото ни не го познава. Нямаме нищо, което да е тройно. И затова три е извънредно тайнствено число, което приписваме на Бога, където и да живеем. Но като си помислиш, аз имам само едно нещо и ти имаш само едно нещо – мълчи, и недей да остроумничиш, – и ако съединим тези две неща, ще се появи едно ново нещо и ще станем три. Тогава нужен ли е професор от университета, за да открие, че всички народи имат троични структури, троици и т.н.?

Религиите не се създавали с компютър. Правили са ги прости хорица, които са се чукали както подобава, и всички троични структури не са никаква тайна, а разказ за това, което правиш ти и което те са правели. Но две ръце и два крака правят четири и ето ти още едно чудесно число, особено като си помислиш, че животните имат четири крака и на четири крака лазят малките деца, както е било известно на Сфинкса. За пет няма защо да говорим.

Толкова са пръстите на ръката. А с двете ръце ще получиш друго едно свещено число, което е десет, защото, ако бяха дванадесет например, когато отчето казва: едно, две, три и разперва пръстите си, като стигне до последните две, трябва да поиска на заем пръсти от клисаря. Сега вземи тялото и преброй всички неща, които стърчат от трупа: крака, ръце, глава, пенис, стават всичко шест.

Но при жената са седем, затова ми се струва, че твоите автори шестицата я зачитат само като двойно на три, защото важи само при мъжете, които пък нямат никакво седем, и когато командват те, предпочитат да виждат в него свещено число, като забравят, че и моите гърди стърчат, ама какво да ги правиш. Осем – господи, няма осмица по нас…

Но, чакай, ако ръката и кракът не се броят по за едно, а по за две, заради лактите и колената, ще получим осем големи дълги кокала, които се клатушкат насам-натам встрани от тялото, а като ги събереш с трупа, стават девет, а след това и с главата – десет. И така, като се въртиш около тялото, ще получиш всички числа, които искаш. Помисли си само за дупките.

- За дупките?
- Да, колко дупки има тялото ти?
- Ами… – Започнах да броя: – Очи, ноздри, уши, уста, дупе. Осем са.
- Видя ли? Още един довод за това, че осмицата е прекрасно число. Но аз имам девет. И с деветата те раждам и затова девет е по-божествено от осем…”(70) (курсивът мой – Т. Д.)

Приведох цялостен този по-дълъг фрагмент на У. Еко, защото той много точно разкрива човешкото тяло като първичен обект за сакрализацията на някои числа. Впрочем тялото е своеобразен център не само в архаичните култури (и митологиите), а и във фолклорните(71): традиционна идея в множество от тях е антропоцентризмът.

Някои числа, обаче, са косвено свързани с човешкото тяло. Такова е сакралното число четиридесет. То не описва тялото, но описва важни физиологични периоди, свързани с него. Граничността му се изразява в това, че четиридесет седмици е бременността на жената и четиридесет дена след раждането започва новият й менструален цикъл. Периоди сакрални, защото са неизменни и генотипно „зададени” за човека.

„…От един определен стадий на развитие на културата, човекът се възприема като микрокосмос. Той е част от Сътворението на боговете; с други думи, в себе си открива „светостта”, която познава в Космоса. От това следва, че животът му е сходен с космическия живот: като божествено творение, космическият живот става образ модел за човешкото съществуване…”(72)

За човека в архаичните, а оттам – и във фолклорните култури животът в своята цялост се поддава на освещаване. Както твърди М.Елиаде, има множество данни, които говорят, че всички физиологични органи и практики на човека, всички негови жестове са имали религиозно значение(73).

Чрез сакрализацията на числата – органите и функциите на тези органи, а също и физиологичните състояния повтарят божествените модели и оттук – биват приравнявани с различни космически области и явления.”Уподобяването къща-тяло-Космос се е наложило рано”.)(74) Както се убедихме, именно числата носят онази значително по-развита символика, която разкрива не прости уподобявания, а цяла система от микро-макрокосмически зависимости.

Свещените числа съпровождат целия живот на индивида; нещо повече, те йерархизират живота от раждането към смъртта: „Личността преди раждането е чисто духовна; в ранния период на живота си тя става напълно профанна или бездуховна; когато се определи социално наравно с жените, с растежа и приближаването на старостта, индивидът все повече се ритуализира и сакрализира, а със смъртта още веднъж става напълно духовен и сакрален”(75).

Значенията, които имат свещените числа във фолклорната ни култура подсказват и един от нейните парадокси – в чисто темпорален план. Числата едновременно линейно измерват времето и ритуализирайки го, сакрализирайки го, го отменят. Всъщност, това е процес на циклизация, най-ясно видим в обредите и обичаите. В тях дори числата като не-темпорални количествени измерители пак служат – чрез задължителното повторение – на ритуалността… С други думи, свещените числа в традиционната ни култура по свой начин утвърждават циклизма на битието, вечното завръщане(76).

Деградацията на символите(77) по определен начин засяга и сакралните числа; свидетелство за това е запазеният текст и често – загубеният код. И все пак – в по-общ план – глобалният числов код на човешкото тяло не може да изчезне; той е ключ към тайните на Космоса.

Свещени числа в традиционната култура
Б е л е ж к и

1. Цит. по Тойнби, А., Изследване на историята, т.3, С., 1995, с.15.
2. Камбъл, Фл., Числата – ключ към загадката съдба, С., 1991.
3. Камбъл, Фл., цит.съч., анотация.
4. Камбъл, Фл., цит.съч., с.11.
5. Вж. Камбъл, Фл., цит.съч., с.81-82.
6. Вж.подробно Парнов, Е., Тронът на Луцифер, С., 1989; също Тухолка, С., Окултна енциклопедия, С., 1991; Димов, В., Пейчева, Л., Модерната магия, В: Български фолклор, кн.5, 1993, с.33.
7. Мифы народов мира, т.2, М., 1988, с.629.
8. Вж.подробно Мифы народов мира, т.2, цит.съч., с. 630.
9. Вж. Мифы народов мира, т.2, цит.съч., с. 630.
10. Мифы народов мира, т.2, цит.съч., с. 631; също Елиаде, М., Образи и символи, С., 1998, с.60.
11. Вж.подробно Теодосиев, Н., Свещената игра на орфиците, В: Култура, кн.2, 1990, с.67.
12. Теодосиев, Н., цит.съч., с.68.
13. Шевалие, Ж., Геербрант, А., Речник на символите, т.2, С., 1996, с.597; вж.също Allendi, R., Le symbolisme des nombres, Paris, 1948.
14. Шевалие, Ж., Геербрант, А., цит.съч., с.105.
15. Шевалие, Ж., Геербрант, А., цит.съч., с.348.
16. Вж.подробно Шевалие, Ж., Геербрант, А., Речник на символите, т.1, С., 1995, с.264.
17. Вж.подробно Шевалие, Ж., Геербрант, А., цит.съч., т.1, с.316.
18. Шевалие, Ж., Геербрант, А., цит.съч., т.1, с.316.
19. Шевалие, Ж., Геербрант, А., цит.съч., т.1, с.488.
20. Шевалие, Ж., Геербрант, А., цит.съч., т.2, с.595; подробно Allendi, R., цит.съч., с.385.
21. Вж.подробно Фрейденберг, О., Миф и литература древности, М., 1978, с.55-56: „Два каменни или дървени къса с трети напречно дава ритмичната формула на античната симетрия”.
22. Вж. Подробно Гейшор, А., Митология на славяните, С., 1986; Маразов, Ив., Митология на траките; С., 1994; Стойчев, А., Светогледът на прабългарите, С., 1986; Добрев, П., Светът на прабългарите, С., 1994; Дяков, Т., Българският характер, С., 2001.
23. Българска митология (енциклопедичен речник), С., 1994, с.386.
24. Вж. Георгиева, Ив., Българска народна митология, С., 1993, с.74.
25. Вж. Георгиева, Ив., цит.съч., с.19.
26. Вж. Георгиева, Ив., цит.съч., с.38.
27. Вж. Георгиева, Ив., цит.съч., с.33.
28. Георгиева, Ив., цит.съч., с.33.
29. Вж.подробно Ван-Женеп, А., Класиране на обредите, В: АВС на етнологията, С., 1992, с.119; Gennep, A. van, Les Rîtes de passage, P., 1909; Гуревич, А., Представления о времени в Средневековой Европе, В: История и психология, М., 1971; Гуревич, А., Категории средневековой культуры, М., 1984; Българска митология, цит.съч., с.68-69.
30. Георгиева, Ив., цит.съч., с.79.
31. Вж. Георгиева, Ив., цит.съч., с.80.
32. Вж.подробно Дяков, Т., Народният календар – празници и вярвания на българите, С., 1993.
33. Вж. Краев, Г., Обредното травестиране по българските земи през зимния календарен цикъл, В: Обреди и обреден фолклор, С., 1981, с.148; също – подробно Краев, Г., Български маскарадни игри, С., 1996.
34. Вж. Eliade, M., Die Religionen und das Heilige. Elemente der Religionsgeschichte. Frankfurt am Main, 1986.
35. Вж. Попов, Р., Народен календар и митология, В: Българска етнография, кн.1, 1990, с.31.
36. Георгиева, Ив., Светът, от който идват децата, В: Българска етнография, кн.1, 1990, с.6-7.
37. Вж.подробно Воденичарова, А., Родилната обредност на българите като традиционна форма за социализация, В: Етнографски проблеми на народната духовна култура, т.2, С., 1994, с.108; Воденичарова, А., Раждането на човека и традиционната обредна идея за вечност, В: Българска етнография, кн.3, 1991, с.36.
38. Вж.подробно Иванова, Р., Българската фолклорна сватба, С., 1984.
39. Вж.подробно Вакарелски, Хр., Български погребални обичаи, С., 1990.
40. Вж.Георгиева, Ив., Българска народна митология, цит.съч., с.199.
41. Вж.подробно Българска митология (енциклопедичен речник), цит.съч.
42. Вж. Камбъл, Фл., цит.съч., с.154.
43. Вж.подробно Българска народна медицина (енциклопедия), С., 1999.
44. Българска народна медицина, цит.съч., с.408.
45. Българска народна медицина, цит.съч., с.373.
46. Вж.напр. Тодорова, Ив., Баяния и магии (по материали от Михайловградско), В: Регионални проучвания на българския фолклор, т.1, С., 1989, с.61; Гоев, А., Обредното лечение чрез баене в българската народна медицина, В: Етнографски проблеми на народната духовна култура, С., 1989.
47. Георгиева, Ив., Българска народна митология, цит.съч., с.80.
48. Проп, Вл., Морфология на приказката, С., 1995, с.96.
49. Вж.Български фолклорни приказки (каталог), С., 1994, к.786, 655, 767, 768.
50. Вж. Български фолклорни приказки, цит.съч., с.636.
51. Вж. Проп, Вл., Исторически корени на вълшебната приказка, С., 1995, с.117; също Български фолклорни приказки, цит.съч., с.655.
52. Вж. Български фолклорни приказки, цит.съч., с.655, 767, 768, 866.
53. Вж. Мифы народов мира, т.1, М., 1987, с.544.
54. Рускова, Е., Поетика на смешното в българските народни приказки, С., 1987, с.77.
55. Вж.напр. Рускова, Е., цит.съч., с.44: „Психическата настройка при възприемане на вълшебната приказка е приблизително такава. Постоянният вроден у човека стремеж към сигурност (продукт на инстинкта за самосъхранение), към абсолютизиране на трайното, устойчивото, е в постоянен конфликт с един свят, движен от механизъм с макрокосмически, микрокосмически, биологически и обществени амплитуди н крайности – живот vs смърт; сигурност vs несигурност; постоянство vs променливост; възход vs падение и т.н. Сблъскването на тези крайни опозиции поглъща огромно количество психическа енергия. (…) И финалът на вълшебната приказка възстановява нарушеното равновесие. В миговете на оптимистично възстановяване на света човек връща самочувствието си, волята си за по-устойчиво и търпеливо понасяне на житейските несгоди…”
56. Вж.подробно Проп, Вл., Исторически корени…, цит.съч., с.277.
57. Проп, Вл., Исторически корени…, цит.съч., с.302.
58. Вж. Рускова, Е., Поетика…, цит.съч., с.65; също с.69, 70.
59. Вж. Проп, Вл., Морфология…, цит.съч., с.117.
60. Вж. Проп, Вл., Исторически корени…, цит.съч., с.89, 132.
61. Вж. Проп, Вл., Морфология…, цит.съч., с.103.
62. Шевалие, Ж., Геербрант, А., Речник на символите, т.2, цит.съч., с.353; вж.също Loeffler-Delachaux, M., Le Symbolisme des contes de fées, Paris, 1949.
63. Вж. Проп, Вл., Исторически корени…, цит.съч., с.116, 118, 122, 137, 172.
64. Вж. Бремон, Кл., Логика повествовательных возможностей, В: Семиотика и исскуствометрия, М., 1972, с.108.
65. Вж. Динеков, П., Български фолклор, С., 1990; Романска, Цв., Българската народна песен, С., 1965; Георгиев, Н., Българска народна песен (изобразителни принципи, строеж, единство), С., 1976.
66. Георгиев, Н., Българската народна песен, цит.съч., с.319.
67. Вж.Мифы народов мира, т.2, цит.съч., с.631.
68. Вж.подробно Дяков, Т., Общи бележки за българската фолклорна култура, С., 2002, с.143; вж.също Ганчев, Ив., Чимев, К., Стоянов, Й., Математически фолклор, С., 1990, с.11.
69. Вж.Дяков, Т., Общи бележки за българската фолклорна култура, цит.съч., с.143.
70. Еко, У., Махалото на Фуко, С., 1992, с.303-304.
71. Вж.например Гарнизов, В., Тялото в огледалото на разказите за сътворението на човека, В: Български фолклор, кн.3, 1995, с.4; Бокова, И., Променящото се тяло, В: Български фолклор, кн.3, 1995, с.18; Тодорова-Пиргова, Ив., Болното тяло: стари и нови представи, В: Български фолклор, кн.3, 1995, с.28; Елчинова, М., Телесни измерения на етничното, В: Български фолклор, кн.3, 1995, с.42; Маразов, Ив., Главата на Орфей и кракът на Евридика, В: Български фолклор, кн.4, 1995, с.20; Кръстанова, К., Езикът на тялото, В: Български фолклор, кн.4, 1995, с.30; Рашкова, Н., Интерпретации на телесното в музикалнофолклорния инструментализъм, В: Български фолклор, кн.4, 1995, с.42; Пейчева, Л., Пеенето – музикална маска на тялото, В: Български фолклор, кн.4, 1995, с.57; Щърбанова, А., Тяло и танц, Български фолклор, кн. 4, 1995, к.68; Савова-Цолова, Е., Човешко/не-човешко, В: Български фолклор, кн.4, 1995, с.79; Богданов, Б., Човешкото тяло и културата, В: Философска мисъл, кн.4, 1989; Богданов, Б., Човешкото тяло, индивидът и обществото, В: Философска мисъл, кн.10, 1990, с.3.
72. Елиаде, М., Сакралното и профанното, С., 1998, с.118.
73. Вж.Елиаде, М., Сакралното…, цит.съч., с.120.
74. Елиаде, М., Сакралното…, цит.съч., с.123.
75. Lloyd Warner, W., A Black Civilazation A Study of an Australian Tribe, New York, 1964, цит. по Елиаде, М., Окултизъм, магия и културна мода, С., 2000, с.40.
76. Вж.Елиаде, М., Митът за вечното завръщане, С., 1994; Елиаде, М., Образи и символи, С., 1998. Числовата символизация изгражда метафори дори в любовната лирика – например в поетичен текст на Илиан Симеонов (и песен на Стенли):
СЕДЕМ
В седем пътя ще вървя
Седем свещи ще стопя
Седем нощи ще горя

Стигнал седмия живот
В седемлунен небосвод
Седем дни ще търся брод
Само
Нежен грях последен
Твоя
Седми грях да съм

Седем пръстова гора
Седем пъти не изгря
Седем тъмни дни мъгла

Седем думи ми кажи
Седем пъти излъжи
Само миг да продължи

Само
Нежен грях последен
Твоя
Седми грях да съм

Само
Миг от поглед леден
Само
Дъх от твоя сън

Пеят седмите петли
Дълго чакахме нали
Седма болка ни дели
Ще прогледна
Ще дочакам
Ще броим

Само
Нежен грях последен
Твоя
Седми грях да съм
77. Вж.подробно Елиаде, М., Трактат по история на религиите, С., 1995, с.482; също Дяков, Т., Символика на мънистото, В: Митология, фолклор, литература, част втора, С., 2003.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • В.Б. // 17 яну, 2013 //

    Чудесно допълнение към онова, което вече знам за числата!

  • Име // 9 юли, 2019 //

    загуба на време……………оби4ам те

Коментирай