Public Republic Art Studio

Multimedia Box: Джорджо Де Кирико

10 януари, 2013 от · Няма коментари

Анелия Стоянова

Възможно ли е един градски изглед да напомня пустиня и да излъчва самота и тишина? Предвид това, че градът е символ на вечно кипящия живот и суматоха, логично ли е възприемането му като тих и мистичен, несигурен? Такъв художествен стил и начин на изобразяване, силно интересен и богат на тълкувания, е присъщ за италианския художник и метафизик Джорджо Де Кирико.

Характерна за творчеството на Де Кирико е ролята на предметите с тайнствен смисъл, носещ усещане за несигурност и иреалност. Светът сякаш се е отдръпнал от човека, заменил е присъствието му с това на статуи, скулптури и фигури без лица – символи на идеята, че хората губят своето влияние и идентичност, превръщат се в пасивни марионетки на сцената на живота, където се играе един абсурден и нелогичен спектакъл.

4850292352_858123532e
Снимка: La case photo de Got

В картините на Джорджо де Кирико се наблюдават плътни сенки, които предпоставят скрита опасност. Часовник изразява, че времето е застинало, то фиксира един безкраен момент, пропит с тишина и меланхолия. Момент, в който нещо загадъчно предстои да се случи. Мистерия се усеща от всякъде.

Вдъхновение за тези мотиви Де Кирико черпи от философията на Ницше. Описаните от него призрачно пусти площади на Торонто, както и пропитите с мрак и мистичност картини на Арнолд Бьоклин оказват значително влияние върху италианския художник.

Giorgio_de_Chirico_(portrait)
Джорджо Де Кирико, 5 декември 1936
Wikimedia Commons

Роден през 1888г. и израснал в Гърция, той отдава заслужено място на древногръцката митология и философия в творбите си. В своята картина „Тревожните музи” (1918г.) той изобразява Мелпомена и Талия, музите на трагедията и комедията, както и техният предводител Аполон като фигури без лица и отличителни черти, безмълвни и статични, изпаднали в меланхолия.

Сред най-популярните творби на Де Кирико са „Мистерия и меланхолия на улицата” (1914г.), „Носталгия по безкрайността” (1913г.), „Хектор и Андромаха” (1916г.). Те са написани в периода 1908-1917г., който се помни като най-плодотворен в целия 70-годишен творчески път на Джорджо де Кирико.

Giorgio De Chirico, Il Ritornante, 1918
Снимка: *clairity*

За разлика от ранните години от своето творчество, когато в картините му рядко присъстват човешки фигури, след 1914 г. той все по-често изобразява марионетки без ръце, поддържани с панти, пирони или други механични устройства. Огромни по размери, но незначителни по идентичност, тези фигури остават анонимни участници в кукленото шоу на Де Кирико.

Думите на художника, че „произведението на изкуството не трябва да притежава нито разум, нито логика”, че то трябва „да прекрачи границите на човешкото, за да се запази във времето”, до голяма степен обуславят загадъчните мотиви в творбите му. Неговите възгледи за изкуството оказват влияние върху редица известни художници като Макс Ернст, Ив Танги, Салвадор Дали и др. и го превръщат в предшественик на сюрреализма.

5319635081_ab127c2f59
Снимка: Cea.

Самият Андре Бретон, основоположник на сюрреализма, обявява, че само произведенията на Де Кирико дават възможност да се изрази програмата на сюрреалистите със средствата на живописта. Бретон определя Де Кирико като една от най-видните фигури в новата модерна митология.

Важен факт от биографията на художника е неговият принос към формирането на метафизичната живопис в италианското изкуство. Заедно с брат си, Алберто Савинио, и Карло Кара през 1916/17 година основават Scuola Metafisica (“Школа за метафизична живопис”) в гр. Ферара, Италия.

3459784173_39b2fa6161
Снимка: .allienato

От 1919г. Де Кирико променя рязко своя стил към по-реалистичен и академичен, като по-късно дори започва да критикува съвременното сюрреалистично изкуство и обръща поглед назад към Барока и Класицизма.

През дългия си живот Де Кирико живее в Гърция, Германия, Италия и Франция, където представя картините си в Парижкия есенен салон редом до своите съвременници Пабло Пикасо, Андре Дьорен и др.

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай