Public Republic Art Studio

Ода за края на света

17 декември, 2012 от · 1 Коментар

Петър Краевски

kevin dooley
Снимка: kevin dooley

Шопингманията е сигурен индикатор, че идва свършека на света. Така ще ни удари Апокалипсисът – поединично. И в джоба. Ето, откато жена ми хукна по молове, аз съм свършен. Т.е. при мен краят на света започна със закриването на банковата ми сметка.

Иначе истинският край на света е като комунизма – ще дойде на кукуво лято! Съгласете се, че трябва доста да си изкукал, за да вярваш в идеологията на кукувото лято. Още повече, ако някое лято има бъдеще у нас, то това е циганското.

Не, ромите няма да докарат свършека на света. Те ще останат след него, за да го предадат на вторични суровини. Което си е чиста проба шопингмания втора употреба. Това беше майтап. Неуместен. Подчетавам го специално за активистите на Хелзинския комитет, за не ми организират края на света в лично качество.

От друга страна, апокалисписът е като телешопинг с характер на телевизионно състезание. В него рано или късно губиш по точки. А сложиш ли точката, как да разбереш, че е отправна? Право да ви кажа, тук изпаднах в дървена философия, затова ще си го рекна направо – страхувам се, че и края на света, ще го избутаме по местните стандарти.

Що се отнася до битовото равнище, ако сте се врекли на половинката си да я следвате до края на света, не чакате ли Армагедона като спасение? Глобално погледнато, Фукуяма лансира теорията за края на историята. Фукушима се опита да я осъществи. Което изобщо не стресна шопинг-маниаците. Даже напротив.

По Коледа шопинг манията придобива исторически измерения! Покупката на история вече върви на ишлеме. Няма да се учудя, ако и Дядо Коледа се окаже от потеклото на Александър Македонски, а Първата Снежанка платното си е белила на Охридското езеро.

В това, разбира се, няма нищо лошо – шопингът трябва да върви. Мой си е проблемът, че не виждам елена Рудолф като потомък на славния Буцефал, нито джудженцата подредени във фаланга. Но аз нямам търговски нюх, за което моля да ми простите.

Не знам и кога ще ни удари астероид, нито часа на Всемирния Потоп, но междувремено ще си пийна още едно. Това доказва, че съзнанието за всеобща гибел има и своята приятна страна (де да знаеха динозаврите какво ги грози – щяха да преядат с ферментирали плодове!)

Накрая, ще взема да се възмутя чистосърдечно като всеки човек на дълга: О, нека се продъни тоя грешен свят, в който данайците ни подтикват към изкупление, докато щедро им изкупуват външния дълг!

Вдигам наздравица за свършека и на тая шопинг терапия. Все пак, ще ви призная под сурдинка, че ако Страшният съд се провежда от нашето правораздаване, ще ни се размине. И защо да се страхувам от края на света, когато просто си живея там?

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Паренчук // 17 дек, 2012 //

    И аз преди края на света ще си сипя още едно. :)

Коментирай