Public Republic Art Studio

Когато бях в юношеството и в младостта…

25 декември, 2012 от · 1 Коментар

Керана Ангелова

Axel-D
Снимка: Axel-D

Когато бях в юношеството и в младостта, винаги заспивах с блаженото усещане, че нещо прекрасно ме очаква някъде.

Интересното е, че си мислех, че щастието се намира н е о п р е д е л е н о н я к ъ д е – във всички случаи не там, където се намирам аз.

Как не ми е минавала мисълта, че при това положение, колкото и да се придвижваме в пространството, никога няма да го достигнем – защото то все ще е н я к ъ д е д р у г а д е.

Сега разбирам – онова прекрасно, което ме е карало да блаженствам, предчувствайки го, не се намира в бъдещето. То вероятно е атавистичният спомен за безбрежното блаженство на първите ни родители отпреди времената.

20 август 2012 год.

„Рискувай и загуби!” По-оптимистично насърчение, по-усмихнато, по-безотговорно, по-уверено в правотата си и по-право в същината си не съм чела другаде.

Киркегор като да го е изрекъл, докато е вървял привечер или по изгрев по самотен прашен път през полето, с ръце в джобовете… и си е подсвирквал, май…

Склонна съм да му се доверя изцяло тъкмо поради тази си представа. Освен това, една такава загуба звучи твърде… празнично.

Казандзакис сигурно също е вървял по самотен прашен път с ръце в джобовете и си е подсвирквал… докато преди това и след това е пишел „Алексис Зорбас”…

Рискувай и загуби. Неочаквано е като насърчение и e твърде привлекателно. Кара те да се съгласиш с облекчение, че някои загуби са наложителни. А пък красивите загуби са си направо стимулиращи.

Но тази категоричност, която долавям в изречението, твърде лесно може да се превърне в мантра. Ако човек си я заповтаря, ще постигне автосугестията на неуспеха. От това вече никой няма полза – към какво тогава биха ни стимулирали загубите?


27 юни 2011 г.

Фрагменти от книга с работно заглавие „Фрагменти, размисли, есета”

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • otchelnik // 29 дек, 2012 //

    Всичко написано от Керана трябва да бъде прочетено – тя е един чудесен български Писател и Мислител… На добър час, Кери!

Коментирай