Public Republic Art Studio

За мен писането не е волеви акт

15 декември, 2012 от · Няма коментари

Керана Ангелова

matryosha
Снимка: matryosha

За мен писането не е волеви акт. Абсолютно безволево се оставям в „ръцете му”. И то се възползва, и прави с мене каквото си иска.

Когато поставя точката и разтърся глава, за да дойда на себе си, виждам се причудливо и непоправимо клонирана в десетките образи, които то е създавало – усещам се някак си разчленена или най-малкото преобърната като ръкавица, разсъблечена, оголена и разобличена в най-тайните си помисли, грешна и незащитена, изложена на показ – в крайна сметка, публично изповядана в блаженото очакване на милостиво опрощение.

18 октомври 2011 год.

Когато на 27 юли 2002 година чух по телевизията, че е починал Христо Фотев, събрах сили и се обадих на жена му. Виолета на секундата каза, все едно продължавахме започнат разговор: „Кери, а в джоба му сложих раковинка, мидички…”
Наистина беше се сетила за най-важното.

Сега Христо и там слуша морето – в раковината.

27 юли 2011 год.

Може би пясъчният часовник е най-добрата мерилка за вечност, не за време. Стига да има кой да я обръща непрекъснато.


26 август 2012 год.

Фрагменти от книга с работно заглавие „Фрагменти, размисли, есета”

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай