Public Republic Art Studio

Из „Простички стихове за медитация“

27 декември, 2012 от · Няма коментари

Любомир Розенщайн

Clouds
Снимка: CubaGallery

***
Сега се радвам на мравката,
която пълзи към корена.
Тя не знае кой съм и защо съм тук,
но сигурно усеща, че й се радвам.
И ще занесе тази любов в гнездото си,
обгърнато от мравешка топлота.

***
Облак. Като птица или самолет,
или атомна бомба -
в небето толкова лесно се менят формите,
а през него прелита истински самолет.
И си мисля, че не бива да спираме само
до формата.

***
Сега не си тръгвам от теб,
а си тръгвам с теб.
Това е толкова радостно:
да те имам в сърцето си,
отвъд това, което представляваш:
планина – камара,
едно мъничко облаче
светлина.

***
Всяка трева
е покана за обич.

***
Искам безслънчеви очила
да ви дам,
за да видите слънцето.

***
КАК СТИГАШ ДО
СЕБЕ СИ?
ПЪРВО,
КАТО ТРЪГНЕШ!

(1994 г.)

Първата онлайн публикация на текста е в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай