Public Republic Art Studio

Новият митологичен цикъл

29 декември, 2012 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

Noviqt mitologichen cikyl
Снимка: Jinx!

„Великите митове на света са тъй дълготрайни и постоянно намиращи отклик, защото са истина…”
Мойра Калдекот

Дори беглият поглед върху по-развитите световни митологии откроява ясно една закономерност: всяка що-годе свързана система от митове притежава иманентното свойство цикличност. То функционира и на „вътрешно”, и на „външно” равнище. В единия случай се свързва с митичното време(1), а оттам – и с кръговрата, обективна същност на митичното пространство(2).

В другия случай цикличността характеризира цялостния митологичен модел и неговите проекции в бъдещето. Това е, условно казано, диахроничната цикличност на митологията, своеобразните, периодични повторения и съвпадения в същностите на митовете…

Разбира се, сега, в края на двадесети век, този проблем е неотделим и от общокултурния интерес към мита(3), както и от самия феномен „неомитологизъм”(4); неотделим е от научните и културни интеграции в света, както и от продуктивността на митичното мислене, продължаваща и досега(5).

И в единия, и в другия случай цикличността е резултат от бинарността(6) на това мислене: на „вътрешно” равнище, изразена в опозициите хаос-космос, сакрално – профанно, център – периферия; на „външно” – в същите опозиции, но в рамките на корелацията старо – ново.

Ако разгледаме внимателно т. нар. „външна” цикличност на митологията, не можем да не забележим съответствията, от които се изграждат различни в темпорално отношение модели. Това наблюдение естествено води към обобщения за съвременната митология и нейния генезис.

И така, действително ли съществува съвременна митология; и ако съществува, то каква е нейната същност?
Можем ли изобщо да говорим за нов митологичен цикъл?

Още в края на петдесетте години Ролан Барт отбелязва създаването на някои съвременни митове, но съзнателно (според собствените си твърдения) се ограничи със синхронната им скица.(7) Наред с това, обаче, Барт маркира някои от онези черти на мита, които му позволяват да се развива във всяко човешко общество, независимо от времето:

„Семиологията показа, че задачата на мита е да превърне едно историческо намерение във вечност [...] на всички нива на човешката комуникация митът осъществява обръщането на антифазиса в псевдофазис…”(8)

Оттук Р. Барт стига и до заключението, че митът е послание, комуникативна система, реч и всичко, което е предмет на дискурс, може да бъде мит.

Логично възниква въпросът – в такъв случай – в новите митове използват ли се схеми от старите, или се създават без връзка с тях? Къде точно е генезисът на съвременните митове и образуват ли те някаква митология? Има ли типологични модели на митотворчество съвременната човешка цивилизация?

Отговорът може да дойде изцяло по сравнително-емпиричен път.

Налице са три феномена, които позволяват свободни паралели и, явно, образуват тристранна реалност на някаква обща система.

Първата страна са представите на съвременния човек за устройството и произхода на Вселената, света, Бога, човека и т. н. Това са вечните въпроси (и вечните отговори), които се „въртят” в човешкото съзнание. Сравнително вярна картина за тези представи се получава при събиране на словесната информация от „фолклорен” тип (можем дори да я наречем „мълвà”), която, в своя препредаден вид битува в определен колектив. В конкретния случай ще я „открием” чрез анкети със студенти от СУ „Св. Климент Охридски”, ФНПП, които отговарят на – условно казано – митологични въпроси.

Ще отбележим тази първа страна като „субективна”.

Втората страна е „обективната” – в нея се включват достоверните за информаторите източници: средствата за масово осведомяване (телевизия, радио, вестници), някои от известните научни теории, които също оказват въздействие, художествени и научно-популярни филми и т. н.

С други думи, това е цялата сфера на съвременната култура.

Третата страна са някои от основните митове и символи в световните митологии (главно индоевропейската). Те са, както ще се убедим, изходен материал, своеобразен език и система от кодове, с комбинирането на които, според тезата на Клод Леви-Строс, се достига не толкова до съобщения, колкото се решават конкретни противоречия на традиционното общество.(9)

Нека се опитаме да анализираме взаимоотношенията между тези три страни, очертавайки съвременната „научна” картина на света – такава, каквато я виждат информаторите. Впрочем, предварително трябва да отбележим, че митологично и научно мислене не се различават в принципа си, а по-скоро в целите и средствата си за израз.(10)

Централно място в представите заема вярата в достоверността на явления и събития, издаваща, сама по себе си, митологичния характер на тези представи. Тази вяра е безпрекословна, тя е от различен порядък с „колебливото доверие”, което изпъква във фолклора. Тук, независимо от несвидетелската позиция на информатора, се чувства убеденост, плод на различни размисли и вече преодоляни колебания. Незначителен брой са скептичните твърдения, които биха могли да се обединят в общата формула: „Не вярвам (в даденото явление), защото не съм се сблъсквал лично.”(11)

За какво конкретно става дума?

І. Митове за произход на света, човека, извънземен разум, свръхестествена сила.

Широко разпространена вече е представата, че нашият свят е създаден от извънземен разум (или – вселенски разум, космична сила или енергия). В някои варианти човекът е представен като биологичен робот, или като експеримент на чужда цивилизация. Почти всички информатори твърдят, че са убедени в съществуването на извънземен разум. Също така почти всички вярват, че извънземни същества са посещавали земята и са оставили свидетелства за присъствието си (идеята за палеоконтакт). Ще цитирам някои от тях:

„Мисля, че има извънземен разум – твърди информаторка. – Връзката му с човечеството, според мен, са множество срещи или контакти между хората и извънземните, за които много се пише и говори.”(12) (курсивът – Т. Д.)
„Може би има и ако това е така, то сигурно свръхестественото е извънземно, нещо велико, огромно, способно на всичко, за което едва ли и мислим. А сигурно това е Бог?”(13)

„Съществува някаква свръхестествена сила, която управлява човешките съдби. Мисля, че тя е нещо нематериално, нещо, което вярващите оприличават с Бога…”(14)

„Невъзможно е да сме сами във Вселената. Ние сме част от един огромен организъм. Вселената е като едно човешко тяло. Всяка цивилизация има функция, сходна на човешките органи, характеризиращи се с разумни свойства, качества и функции [...]. Вярвам в тази сила. Според мен, тя може да идва от двата полюса – плюс и минус (Бог и Сатана).”(15)
„Според мен със сигурност съществува извънземен разум. Цялата вселена е една невероятна система от хаос и безредие, в която временно (незнайно как за мен) е въдворен някакъв ред [...].”(16)

„… Човекът е възникнал или по-скоро е създаден от извънземна сила със съответната степен на развит разум. Аргументът ми е, че не виждам смисъла на живота, ако той е възникнал без чужда намеса.”(17)

„Има извънземна сила и разум. Доказателство за това са някои от чудесата на света, а също така представените явления в телевизионния сериал „Тайни и загадки”.”(18)

Приведох повече аргументи, за да се откроят съвсем ясно повтарящите се елементи, въпреки външните на пръв поглед различия. Повечето от информаторите, опитвайки се да обяснят представите си, правят уговорка, че нямат „научни” доказателства, но чувстват „интуитивно” истината за битието. Както вече споменах, този процес подсказва действието на идейната „аура” (научна и художествена), която, битувайки почти невидимо в социума, оформя – чрез ореолните си значения – концепциите на индивида. Повторенията, сходствата между отделните представи сигнализират създаването на мит чрез консолидация около „най-достоверната” идея.

В случая, обаче, тази идея съвсем не е нова: това е древната митологема за създаването на света от бог, например в славянската митология(19), християнската митология, митологията на хетска анатолия(20), дори – в африканските митологии(21).

В тях, както и в съвременните митове, на преден план изпъква бинарността на битието, неговият – по произход още – двойствен характер, от който се поражда всяко развитие и всяко движение. За моделирането на съвременния мит у нас значение добиват книгите на И. Лисевич „Били ли са „те” на земята” (1984), на А. Мостович „Ние от Космоса” (1990), Х. Хьофлин „Всички чудеса в една книга” (1990), сборници от типа „Сериозно за НЛО”, „Сериозно за свръхестественото”, статиите на в. „Психотроника”, в. „Феномен” (излизащи от 1990), също – научно-популярните филми на фон Деникен и т. н.(22)

Значителен дял в съвременните митове за сътворението заема представата, че извънземните, придобили облика на хора, са между хората. Те според информаторите, могат да бъдат разпознати по свръхестествените си възможности, силата – духовна и физическа, която притежават.

Те са „изпратени” от „висшия разум”, за да ни помагат и да тласкат човешката цивилизация в правилна посока. Този тип идеи съвсем пряко отправят към митологичния културен герой, борец срещу хаоса: в нашата традиция като такъв герой е представен, например, Петър Дънов(23). На тази основа битуват и множеството съвременни политически митове, изобразяващи политическия водач чрез механизмите на героическия митотворчески модел.

Ако се върнем отново към съвременните представи за сътворението, трябва да отбележим не само наличието на извънземен разум в тях, но и идеята за първоначален хаос, който бива превърнат в космос. За оформянето на този възглед, вероятно, известно значение имат и запазените и все още функциониращи елементи на обредната ни система, особено тези, които се схващат като маркиране на преход от едно състояние към друго.

Символиката на народния календар ясно подсказва идеите за „раждане” на света, за модел на родения вече свят, за граничното време на хаос; а в обредите на преминаването (инициациите) – трансформирането на психо-физическия хаос в социален космос… „На пръв поглед изглежда доста парадоксално, че съвременната наука преоткрива една такава древна представа за пространствено-времевия континуум. Това обаче не е някакво случайно съвпадение – достатъчно е само да се припомни, че някои съвременни научни теории за възникването на Вселената буквално „повтарят” архаичния мит за „космическото яйце””.(24)

Така традиционната култура латентно дооформя и подсказва възгледи, които пряко кореспондират и с древните митологии, и със съвременните.

И още нещо – според представите на информаторите, проблемът за сътворението на света и човека, за инвънземния разум и свръхсилата, както и за пространствено-времевия континуум, е свързан с проблема за оцеляването на света, т. е. за неговата неделимост.

ІІ. Митове за неделимостта на света (човек – природа) и одухотворяването.

Всички информатори убедено твърдят, че човек и природа са неделими – като части на единен организъм, елемент на континуума. Бъдещето на света и човека е немислимо без съхраняването на природата (това, всъщност, е съвременната екологична идея).

В този смисъл вече природата не се схваща в опозиция с културата, а като част от нея: това е очовечената природа.(25) Съвременният човек е сигурен, че природата е жива и с нея го свързва обща „космическа” енергия, чийто баланс определя хармонията в света, нарушаването му може да доведе само до катастрофа за цивилизацията.

„Според мен човек е неделим от природата, неговият живот е изцяло на Земята и когато настъпи смърт, той си остава на нея, т. е. в нея.”(26)

„… връзката природа – човек е заложена генетично у нас.”(27)

„Човекът е неделим от природата. Като биологичен експеримент сме били оставени да еволюираме тук и затова свързаността ни с всичко живо е безспорна.”(28)

„Неделими сме. Най-малкото затова, че сме изградени от едни и същи елементи. От това следва, че сериозно трябва да преосмислим понятието „неодушевен” предмет. Не мислите ли, че някое цвете може да има повече „душа” от някои единици от „венеца” на природата?”(29)

Нерядко информаторите свързват неделимостта на света с идеята за одухотворяване на природата: човек след смъртта си се преражда, но невинаги добива отново човешки облик, по-скоро той „става растение”. Следователно, природата има дух, това сме ние. При опита си за мотивировка информаторите посочват широкоразпространени представи във фолклора, на които вярват: когато човек бъде погребан в земята, от нея – на мястото на гроба – израстват цветя или дървета. Така човек се ражда за нов живот, но в друга форма (подобно на заровеното житно зърно). Не е случайно, твърдят информаторите, че цветята, например, съпровождат всички обреди на прехода – раждане, сватба, смърт. Освен това, в повечето митологии раят е описан като градина.

Върху тези светогледни елементи в народното творчество е изградена не само обредната система. Взаимоотношението природа – човек обхваща структурите и на фолклорната поетика.

Разбира се, наивно би било да се мисли, че единствено традиционната култура е повлияла на съвременните представи. По-точно би било да се каже, че представите от традиционната, народна митология и фолклора намират своеобразно, научно потвърждение и чрез битуването на научните идеи в общността (отново чрез фолклорните механизми) формират митологемите за неделимостта, одухотворяването и прераждането.

С други думи, връзката наука – митология е двустранна. Дори, според В. Попов „… науката на по-високо ниво в развитието си се връща в лоното на митологията, затова днес са особено популярни изследванията на древните митологии и съвременното митотворчество”.(30)

Кои са тези научни идеи, които създават съвременни митове за одухотворяването, т. е. казват старото по нов начин?
Най-яркият пример е този от шейсетте години, когато науката доказа, че растенията са живи, дишащи, общуващи създания, надарени с индивидуалност и душевни качества. Откритията започват с опитите на К. Бакстър, който намира начин да регистрира реакциите, т. е. да „общува” с растенията.

„Веднъж постигнали хармония с даден човек, растенията успяват да поддържат връзките си с него където и да се намира той, дори между хиляди хора […]. Източните философи непрестанно говорят за отвъдвремево общуване, казва Бакстър. Те твърдят, че вселената е в равновесие, ако някъде равновесието бъде нарушено, не може да се чака стотици светлинни години за установяването на нарушеното равновесие и възстановяването му. Отговорът се крие в отвъдвремевото общуване, в единството на всичко живо.”(31)

По-късно консултантът по медицинските въпроси на Бакстър, цитологът д-р Х. Милър, стига до извода, че всичко живо притежава един вид „клетъчно съзнание”: „…съществува един вид тотална памет, която достига до нивото на отделната клетка и, следователно, мозъкът е само механизъм за превключване, а не орган за съхранение на паметта.
Съзнанието, твърди Бакстър, не спира на клетъчно ниво. То може да достигне до молекулярно, атомно и даже субатомно. Всички неща, които обикновено се смятат за неодушевени, биха могли да бъдат преоценени.”(32) (курсивът – Т. Д.)

В по-късните изследвания се включват химици, физици, биолози и специалисти по електроника: така се оформя една цялостна научна теория за мислещите, одухотворени растения. Ще приведа само два примера, които потвърждават връзката между древните и съвременните митове.

И. Вогел, химик „… стига до заключението, че всички живи същества са обкръжени от Жизнена сила или Космическа енергия, обща за растения, животни и хора. Чрез тази споделена енергия човекът и растението стават едно цяло…”(33)

И още нещо – растенията според изследователите, реагират на разговори на сексуална тема – тези разговори „задвижват сексуалната енергия в атмосферата, каквато например е открил и описал д-р Б. Райх под термина „оргон”, и че древните ритуали за плодородие, при които хората общували сексуално в току-що засетите ниви, може би наистина са стимулирали растителния растеж.”(34)

В мотива си за одухотворяването на неживото съвременният мит твърде много се доближава до митовете за метаморфози(35), в които са отразени ранни митопоетични идеи. В тези представи богове, животни, хора, неодушевени предмети са равни помежду си и могат да преминават от едното си състояние в друго.

В много от древните митологии смъртта е метаморфоза от типа човек – животно или човек – птица; нерядко човек – растение. (Фолклорът, като междинно звено, също „пази” мотиви за метаморфозата – например – в етиологичните легенди – птиците, върколаците, караконджолите; или – в приказките – обратно, превръщането на дърво (треска) или риба в мома и т. н.).

Основно място в митовете заема дървото – то е световно дърво, символ на живота, символ на познанието.

То е и митологичен модел на Вселената, и самата Вселена и така присъства в почти всички митологии.(36) Съвременният мит го интерпретира по-сходен начин – „дърветата са белите дробове на планетата, човекът е мозъкът”, т. е. символът отново е включен в пространствените проекции на митологията, но вече мащабът на модела е променен… Така или иначе, световното дърво отново преминава през семиосферата на фолклора (коледарското дръвче, сурвачката), за да може – в умален вид – да стане „знак на земята” в съвременния мит.

Впрочем, прав е А. Сови, когато пише: „Нека защитниците на мита бъдат спокойни. Вместо да прекратят техните завоевания, засилените постижения на познанието ще им отворят нови полета и нови хоризонти…”(37)

ІІІ. Митове за чудеса (магии, екстрасенси, полтъргайст, гадания и т. н.).

В повечето случаи тези митове са свързани с митовете за висшата сила, извънземния разум и въобще – свръхестественото. По принцип, известно е, че самата природа на чудото, например в магията, изисква вярата в някаква магическа сила(38); изисква също и увереност, че подобието ражда подобие.

Вярва ли се в момента в магия? Ще цитирам няколко мнения:

„Вярвам в магии. На магии на съм присъствала, не са ми прилагали (така мисля), но вярвам и в духове, защото съм викала, говорила съм с тях, присъствала съм и на други сеанси. Страх ме е, защото чувствам, че губя много сили – и психически, и физически.”(39)

„Не съм склонна да вярвам в магии, макар че на баянията, гледането на кафе, вярвам. Ако баенето се приеме за магия, тогава мога от личен опит (баяно ми е от страх) да потвърдя ефикасността му…”(40)

„Разбира се. Кръщаването, прощаването… магиите са един своеобразен биоенергичен ритуал.”(41)

„Да. Прабаба ми се занимаваше с магии. На мен са ми правили магия. Може да звучи глупаво, но това е цяла наука [...] Магьосниците са и народни лечители…”(42)

Разбира се, има и отрицателни отговори, свързани с неверието в магиите. Как, обаче, бихме си обяснили търсенето и бързото изкупуване на алуминиевите пластинки, „натоварени с биоенергията на екстрасенс”? Може би това е неверие в традиционната контактна магия и вяра… в съвременната магия. В упътването към „Биостимулатор-неутрализатор” (фирма „Хидролок”) пише: „… успяхме да вселим добрия дух в тази алуминиева пластинка и ви я предоставяме, за да ви пази…”

Явно, налице е съвременен мит за свръхестествената сила, мит за чудото, за чудесните възможности, които може да притежава един „нов” амулет. Около ядрото на този мит се групират множество „истински” разкази за лечения и предаване на сила (например, предаване на биоенергия от екстрасенс). Сходни са и въздействията на екстрасенси от разстояние, например чрез аудиовизуалните средства – те обаче повтарят структурата не на контактната, а на инициалната магия („магия на първия ден”). Съществуват и се актуализират и магическите практики на парциалната и имитативната магия, а също – на апотропейната и катартичната.(43)

Активизира се вярата в магическите способности на отделни предмети или субстанции: почти всички информатори са „изпитали” или „чули” за положителното въздействие на гривните от мед, регулиращи кръвното налягане на човека, който ги носи. Някои от тях са чули и за т. нар. „магнитна” вода (или „поляризирана” вода), която притежава качества да възстановява тежко болни хора. Впрочем, та нали и в приказния дял на фолклора се говори за жива вода? Можем да допуснем, че това са различни наименования на едно и също магическо средство.

Задейства се, както споменах, и вярата в силата на екстрасенсите; този процес се развива, подпомаган не само от пре-предадената информация в социума: „До скоро не вярвах, че съществува свръхестествена сила – твърди информаторка, – но прочетох някои неща по този въпрос, между които книгата на Мариана Везнева „Свръхсетивно познание”, която ми направи страшно впечатление. Така че свръхестествена сила със сигурност мисля, че има: това са екстрасенсите…”(44)

Нещо повече, при „опит” да изградят мита още по-достоверно, в представите си хората разделят „шарлатаните” от „истинските” специалисти, използвайки неволно бинарните механизми. Така, според информациите, истинските екстрасенси творят добро, а неистинските – зло. Тази опозиция е логична, защото има протомодел в „забравените” древни митологии: архетипът включва не само парадигмите на пространството и времето, но и свързаните с тях етични противопоставяния.

Споменатата книга на М. Везнева в същността си също е един съвременен мит за чудото (свръхестествената сила, извънземния разум). Още в предговора авторката пише: „… Познанието, получено по някакъв друг начин извън предела на възможностите на известните ни пет сетива, определям като свръхсетивно познание.

Лица, способни да получават свръхсетивни познания, са съществували още в древността. Естествено такива хора има и днес [...] Аз осъществявам телепатичен контакт с познати или съвсем непознати [...] А през 1981 г. осъществих отначало насън, а после и в будно състояние, телепатичен контакт с Велики посветени, Учители на човечеството (Адепти, Махатми) и като че ли от друга цивилизация. За период от 9 години бях „обучавана” от Тях в особена „школа” и получих послания, адресирани до човечеството, посочващи пътя на неговото оцеляване, които се чувствам задължена да предам…”(45)

Тук отново има „скачване” на различни мотиви в единно цяло, сигнализиращо мита за чудото: извънземна, висша сила – медиатор – послание.(46) Тази схема отново ни отправя към митологичния културен герой.

Самият съвременен мит за чудото по естествен път е свързан с науката чрез наблюденията и анализите на множеството паранормални явления (в Русия и САЩ тези явления са обект на изследване от специални институти). Нещо повече: „… интегративните тенденции в науката стават водещи, а продължителната диференциация на знанието е вече интегрираща диференциация […] Ето защо – твърди К. Томов – естествена е хипотезата, че вселената като цяло се държи подобно на жив организъм, а проблемите на извънземните цивилизации, НЛО, палеоконтактите, полтъргайст и други странни явления са научни проблеми.”(47)

Така, колкото и да е парадоксално на пръв поглед, отново науката тласка съвременното митотворчество. Би могло дори да се каже, че наука и мит са два различни, но взаимно допълващи се подхода за познание на действителността. А също, че науката често се връща към древните митологични знаци, в които са фиксирани информации за битието.(48)

ІV. Митове за пространството и времето.

Тези митове също са неотделими от другите – за висшето, произхода, единството, прераждането.

Съвременният човек не вярва, че господните селения са на небето – той вярва, че извънземният разум (висшата сила) е отдалечен някъде в пределите на космоса; т. е. в пределите на нашите пространствени възможности.

В този смисъл представата за отвъдното също се характеризира, както в древния мит, с качествата на неусвоеност и известна враждебност: то е чуждо пространство, непознато. Следователно съвременният мит също споделя идеята за опозицията център (земя) – периферия (космична „бездна”)(49), т. е. идеята за статичното или радиално пространство.(50)

Свързани с мита за пространството са и множеството разкази на „очевидци”, завърнали се от отвъдното. Тези „автентични” истории изграждат допълнителния мит за връзката и границата между двата свята – нашия и отвъдния. Тази връзка, според информаторите, е светлинен тунел, през който попадналите, например в клинична смърт, се движат с огромна скорост. Едновременно с това те изпитват облекчение и усещане за лекота (отделяне на душата от тялото). При пристигането си „там” (в отвъдното) ги посреща светлина или същества в бели дрехи(51).

Тук отново откриваме реликти на древния мит: връзката – граница с отвъдното в него е кладенец, дълбока пещера, яма или – тъмна вода, гора и т. н. (Например, подобна е историята на Йосиф в Стария завет, който бива хвърлен в ров, т. е. символично умира, после бива изваден от рова, т. е. ражда се отново(52).)

Редица знакови елементи във фолклора също „пазят” идеята за излизане от кладенец или вода: в обредната система – раждането на детето (изтичане на околоплодните води, излизане от утробата); при кръщаване на детето (повторното му изваждане от водата, т. е. повторното му раждане); къпането на Водици и много други. Тези елементи са съхранени и в приказния дял – там ясно е посочено, че връзката между долния и горния свят е кладенец или дърво.

От семиологична гледна точка, съвременният мит за пространството подсказва и още една своя важна черта. Можем да я наречем условно символика на светлината: тя, според информаторите, характеризира отвъдното. А не е ли в противоречие тази светлина с установената и доказана отдавна абсолютна тъмнина на космоса?

Тук точно съвременният мит отново прави връзка с древния мит: чрез този символ пространствените категории контактуват с етическите категории, защото хармонията, подредеността, светлината са в една парадигма с доброто и висшето и, съответно – в противовес със злото, хаоса, тъмнината.(53) Около този мит гравитират и преразказваните „свидетелства” за астронавти, които в условията на открития космос забелязват различни ярки, светли петна, обикалящи около летателния им апарат.

В този пункт митът за пространството има и темпорален аспект, защото изтъква възможността за възвръщане от отвъдното, „възвръщане от смъртта”. Така или иначе, най-общият пространствен модел има кръгова, сферична форма. Кръгова е и представата за времето; както споменах, тя се свързва с актуализирания мит за прераждането, в който смъртта е само междинно звено в спиралата на вечността”. Смърт няма. Няма мъртви. Обновлението е винаги възможно, в този свят или в следващия.”(54)

Така, и в съвременния мит, времето също е циклично, а отделният човешки живот също бива наречен „житейски цикъл”, „житейски път”.

„Съществува прераждане, защото постоянно виждам в ежедневието си неща, които и преди съм виждала – твърди информаторка. – На някои места, на които никога не съм била, се чувствам като у дома си.”(55)

„Да, съществува прераждане и друг живот, защото би било много елементарно и безсмислено, ако всичко свършва със смъртта. Вярвам, че с всяко свое прераждане човек се усъвършенства.”(56)

„… съществува един вечен кръговрат, при който човешката душа само преминава от едно тяло в друго. Аз изцяло споделям тази гледна точка.”(57)

„Прераждане не съществува, но друг живот – да. Всяка смърт е раждане в един по-съвършен свят…”(58)

И така, значителна част от информаторите (приблизително 90%) са твърдо убедени, че съществува прераждане и друг живот. С други думи, за тях времето има циклично измерение, то не е линейно, а кръгово.

Следователно, съвременният мит повтаря и с по-нови изразни средства интерпретира идеята за относителността и цикличността на пространствено-времевия континуум, в чието единство никой не се съмнява. Та нали разстоянията от центъра към периферията се измерват с темпорални определители (например – светлинни години)!

Тези представи са детерминирани още в древната митологема за „вечното завръщане”(59), а в съвременността, като структури, се повтарят в тезите за разширяването и свиването на Вселената, т. е. цикличното разрушаване и обновяване на тази Вселена. Впрочем, както твърди и Б. Богданов:

„…затворената общност… постоянно поддържа трансцендентната гледна точка при обяснението на обществените явления и събития, произвеждайки една или друга форма на митология. Митологията подчинява основните ценности, нормиращи поведението на затворената общност, на свръхценностния трансцендентен възглед за света…”(60)

Това, което се променя в съвременните митове за време и пространство, е не същността, а мащабите на изображението. Те се „преместват” на по-горно ниво, разширяват се, наред с натрупването на човешкото познание и с усвояването на непознатите територии. В разширената, обаче, Вселена, винаги остава човешкият мащаб, човешкият живот, свързан отново с вечната си космическа съдба.

Макар и бегли, паралелите между съвременните представи и древните митологии могат да ни помогнат в отговорите на някои от поставените в увода въпроси.

Първо – определено можем да говорим за съвременния мит; потвърждава го търсещото съзнание на човека и – конкретно – дори малката част от цитираните представи в изследването. А, както споделя Р. Барт: „Митът не скрива нищо и не обяснява нищо: той деформира; митът не е нито лъжа, нито признание: той е един вид отклонение, един вид огъване […] Така всеки ден, навсякъде митовете спират човека, отпращат го към неизменния прототип…”(61)

Имаме достатъчно основания да наречем цитираните представи на съвременния човек митове; те са, фигуративно казано, „суеверия на новото време”, но преди всичко са реч, комуникация, обект на обсъждане, дискурс в социума. Важен елемент е и вярата в истинността на тези представи, защото тя именно ги прави правдоподобни митове(62), битуващи в човешките общности във варианти, но изоморфни варианти.

Проблематиката на съвременните митове е научна; но по-точно ще бъде, ако я определим като научно-популярна, с което ще маркираме, от една страна – сравнително лесната достъпност на съдържанието им, свеждането му до формули; а, от друга страна – така ще обозначим начина на функциониране на мита, неговото предимно устно битие… Така или иначе, тази проблематика търси отговорите на вечните въпроси, отново в неразчлененото единство, в синтетизма на наука, религия, философия, политически теории и т. н. Затова неслучайно тя повтаря структурните ходове на древните митологии.

Вярата в съвременния мит, както и тематичната му обвързаност с произхода и смисъла на битието, детерминират, условно казано, и своеобразната сакралност на този мит. Тя намира израз в идеята за предопределеност на това битие, в „програмираността” на човешкото съзнание и човешката цивилизация.

Ставайки предмет на дискурс, съвременният мит изключва автоматично несериозното и лековато отношение… такава е конвенцията на социума. Обратно, всеки опит за различна интерпретация, например – художествена, разрушава тази сакралност, създавайки дистанцията на условното повествование (срв., например „автентичните” разкази за наблюдения на НЛО, споделяни в даден колектив и, пак в същия колектив – вицовете за НЛО…). Така съвременният фолклор представя художествен еквивалент на съвременния мит в междинната зона на „вярата – неверие”.

Второ – отделните митове се оказват свързани в човешкото съзнание, т. е. създадена е някаква не съвсем стройна, последователна и логична система, която обаче бихме могли да наречем съвременна митология (или митология на съвременния човек).

Причините за нейното консолидиране са много и различни. Аз ще посоча само някои от по-важните – тези, които превръщат „действителността на света в образ на света”.(63)

Най-важната причина за създаване на съвременен мит е продължаващата продуктивност на митичното мислене и до наши дни.(64)

Втората причина е задълбочаващата се интеграция на световните култури, а както е известно, „основната” „работа” на културата [...] е в структурната организация на заобикалящия човека свят. Културата е генератор на структурността…”(65) Под въздействието на тази интеграция се ускоряват процесите на циклизация на идеите, но и на синтез на идеите. А това е просто друго название на митотворчеството.

Трета причина е свободният достъп до огромна (и кумулираща) научна и художествена информация, която естествено предизвиква освобождаване на творческите импулси.

Четвърта причина са периодичните кризи и в търсещото човешко съзнание, и в по-общ план (особено у нас) – икономическите и социални кризи. Значение имат и задълбочаващите се поляризации – пак в икономическо и социално отношение (Изток – Запад; Север – Юг). А в развитието на човечеството точно „кризите раждат пророци”.

Пета причина са своеобразните смешения на пластовете във всяка една култура, които изграждат особения митологичен синтез: това са сблъсъците, но и допълванията на идеологии, религии, науки и т. н. Споменах вече, че от своя страна отделните културни модели също си взаимовлияят, интегрирайки се.

Така, практически, чрез тези механизми се появява съвременната митология.

И накрая – още нещо; говорим за нов митологичен цикъл, т. е. не просто за съвременна митология, а за митология, която е във връзка с древните митологии, защото ги повтаря на по-високо равнище. „Спиралата – твърди В. Набоков – е одухотворението на кръга…”(66)
Така човечеството се движи в спиралното си развитие, повтаряйки старите митологични въпроси и отговори, но с нови изразни средства.

Новият митологичен цикъл
Б е л е ж к и

1. Мифы народов мира. Т. 1, М., 1987, с. 253.
2. Пак там, Т. 2., М., 1988, с. 340.
3. Вж. подробно Лотман, Ю. Поетика. Типология на културата. С., 1990, с. 527.
4. Вж. подробно Мелетинский, Е. Поэтика мифа. М., 1976.
5. Вж. Дяков, Т. Съногаданията в традиционната ни култура, Българска етнография. Кн. 2, С., 1992, с. 25.
6. Иванов, В. Бинарные структуры в семиотических системах. – В: Системные исследования. М., 1972.
7. Барт, Р. Въображението на знака. С., 1991, с. 72.
8. Пак там, Цит. съч., с. 77.
9. Levi-Strauss, C. Antropologie structurale. P., 1958.
10. Леви-Строс, К. Структура мифов. В: сп. Вопросы философии. кн. 7, 1970.
11. От 90 информатори, 5 реагираха по този начин. Позитивното отношение пък съвсем ясно е изразено в мнения като следното: „Преди две години биха ви погледнали доста недоумяващо, но днес не е така. Всеки ден ни пълнят главите с тия неща по разните там вестници, списания и др. И човек започва да се замисля сериозно. Мисля, че все пак има някакъв извънземен разум…” (запис 29 май 1992, информатор Елена Георгиева, ІІІ к., ПУП).
12. Запис 27 май 1992, инф. Камелия Богданова, 01752, І к., ПУП.
13. Запис 27 май 1992, инф. Катя Гълъбова, 01738, І к., ПУП.
14. Запис 27 май 1992, инф. Таня Гроздева, 01725, І к., ПУП.
15. Зазпис 27 май 1992, инф. Ирена Евгениева, С05022, ІІ к., НУП.
16. Запис 27 май 1992, инф. Анелия Андонова, С05020, ІІ к., НУП.
17. Запис 27 май 1992, инф. Оля Антонова, 01724, І к., ПУП.
18. Запис 29 май 1992, инф. Антоанета Мичкова, 01719, І к., ПУП. Бих искал да припомня мотото на този сериал: „Отвъд известните факти съществува един непознат свят на сенки и фантоми… Свят неограничен във времето и пространството [...] Отвъд реалността в един свят, в който митът и легендата са закон, а суеверието – наука…”
19. Гейщор, А. Митология на славяните, С., 1986, с. 87.
20. Попко, К. Митология на хетска анатолия, С., 1983, с. 55.
21. Соколевич, З. Митология на черна Африка. С., 1990, с. 109.
22. Вж. също Константинова, Е. Въображаемото и реалното. С., 1987, с. 41: „… съвременните научни митове също са плод на фантазията и всъщност изразяват отношението на съвременната личност към неизвестното и незнайното.”
23. Вж. подробно Дяков, Т. Митът за учителя Дънов. – В: Арт, бр. 33, 23-29 окт. 1991.
24. Попов, В. Единството на пространство и време в българската традиционна народна култура. В: сп. Българска етнография, кн. 3, 1991, с. 31; вж. също кн. Проблемы современной космогонии. Под ред. В. Амбарцумяна, М., 1972.
25. Мелетинский, Е. Цит. съч., с. 212.
26. Запис 27 май 1992, инф. Рени Колева, 01756, І к., ПУП.
27. Запис 27 май 1992, инф. Анелия Овнарска, 01731, І к., ПУП.
28. Запис 29 май 1992, инф. Станимира Стоянова, 01657, ІІ к., ПУП.
29. Запис 29 май 1992, инф. Вероника Вълканова, 01555, ІІІ к., ПУП.
30. Попов, В. Цит. съч., с. 31; вж. също Ахундов, М., Концепции пространства и времени: истоки, эволюция, перспективы, М., 1952.
31. Томпкинс, П., Бърд, К. Тайният живот на растенията, сп. Съвременник, бр. 4, 1991, с. 206, 207.
32. Томпкинс, П. Цит. съч., с. 208.
33. Пак там, с. 216. И още, на с. 243: „Може би растенията са истинските извънземни, отбелязва Лоурънс, защото те са превърнали първоначалния неорганичен свят в родно място на човека чрез действия, които граничат с почти чистата магия…”
34. Пак там, с. 220.
35. Мифы…, т. 2, с. 147.
36. Пак там, т. 1., с. 398.
37. Sauvy, A. Mytologie de notre temps, p. 19, P., 1966, p. 255 – Цит. по Иванова, Е., Преданията за Индже – мит, история, фолклор. – В: сп. Българска етнография, кн. 3, 1990, с. 35.
38. Токарев, С. Типове магия. – В: Етнографията за човека и обществото, С., 1988, с. 250.
39. Запис 27 май 1992, инф. Мария Василева, 01735, І к., ПУП.
40. Запис 27 май 1992, инф. Таня Гроздева, 01725, І к., ПУП.
41. Запис 27 май 1992, инф. Ирена Евгениева, С05022, ІІ к., НУП.
42. Запис 27 май 1992, инф. Диана Ковачева, С05018, ІІ к., НУП.
43. Вж. подробно Дяков, Т. Магията и зоната на здрача. – В: Арт, бр. 27, 13-19, септ. 1991. „Активизират се и гаданията…”
44. Запис 29 май 1992, инф. Десислава Славчева, 01568, ІІІ к., ПУП.
45. Везнева, М. Свръхсетивно познание. С., 1991, с. 7.
46. Същите мотиви се свързват помежду си и в мита за „Финдхорн и райската градина” – вж. подробно Томпкинс, П. Цит. съч., с. 258: „Кади започва да разбира, че в основата на всичко, което става във Финдхорн, може би има по-дълбок смисъл, че те сигурно са привлечени в някакво тайнствено пионерско начинание, в един по-широк експеримент на съвместен живот и че градината е може би ядрото на един по-голям опит за живот през Новата епоха, нещо като подготвителен етап в опознаването на Живота като Едно цяло”.
47. Томов, К., Психотрониката – история, проблеми, перспективи, С., 1992, 7-8; Вж. също Везнева, М., Цит. съч., с. 9: „Смятам, че наблюденията на множеството неидентифицирани летящи обекти (НЛО), появата на полтъргайсти, както и увеличаване броя на лицата със свръхестествени дарби, са взаимно свързани. Явленията може би са предпоставка за евентуална телепатична връзка с Висша цивилизация. Осъществяването на телепатичния контакт е първият етап, а следващият ще бъде най-вероятно реализиране на явна директна връзка, която ще допринесе за положителното развитие на нашата цивилизация”.
48. Вж. напр. Чандлър, К. Модерната наука и познанието на Ведите. – В: сп. Съвременник, № 4, 1991, 445-451: „Преди много хиляди години хималайските пророци, изследвайки безмълвните нива на съзнанието, откриват едно единно поле, където всички природни закони се намират в своето завършено състояние [...] Едва през последните няколко години модерната наука достигна до идеята за единното поле – но познанието за него винаги е било достъпно във Ведическата литература…”
49. Мифы… Т. 2, с. 340.
50. „Espace rayonnant”, вж. Leroi-Gourhan, A. Le geste et la parole, P., 1965. този тип митологично пространство характеризира в древността развитите, но уседнали – аграрни цивилизации. Поради сравнително забавения технологичен напредък, съвременното човечество също попада в категорията на „статичните” общества, условно казано, разбира се. Имам предвид, че инвазията ни към Космоса не е масова.
51. Множество такива разкази периодично се публикуват във в. „Психотроника”, „Феномен”, сп. „Паралели” и много други; вж. също Везнева, М. Цит. съч., с. 63.
52. Вж. подробно Библия. Битие, гл. 37.
53. Тук бих искал да добавя още един знаков паралел: в древните митологии птицата е знак на висшето, тя обитава короната на световното дърво (дори в християнската митология св. Дух е изобразяван като гълъб). Такава функция в съвременния мит изпълняват НЛО, притежаващи свръхестествените възможности да достигат обиталището на висшето. Това показва, твърдят информаторите, че висш разум ни следи, интересува се от нас и, вероятно, има добри намерения. Ако имаше лоши, досега да ни е унищожил…
54. Томпкинс, П. Цит. съч., с. 231; също с. 239: „… още преди години британският астроном сър Дж. Джийнс е писал, че „потокът на човешкото познание се насочва непреодолимо към една немеханична реалност: вселената все повече започва да прилича на велика мисъл, отколкото на велика машина. Духът вече не изглежда случаен натрапник в царството на материята. У нас се поражда подозрението, че трябва да го признаем за творец и властелин на това царство…””
55. Запис 27 май 1992, инф. Мария Василева, 01735, І к., ПУП.
56. Запис 27 май 1992, инф. Ива Михова, 01740, І к., ПУП.
57. Запис 27 май 1992, инф. Чавдар Стоянов, 01742, І к., ПУП.
58. Запис 27 май 1992, инф. Станимира Стоянова, 01657, ІІ к., ПУП.
59. Вж. подробно Елиаде, М. Космос и история, С., 1987.
60. Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите, С., 1991, с. 12.
61. Барт, Р. Цит. съч., с. 63, 90.
62. Те са, както древните митове, „реални”, а поради парадигматичния си характер, са „висша реалност”. – В: Мифы… T. 1, с. 13.
63. Барт, Р. Цит. съч., с. 76.
64. Вж. подробно Дяков, Т. Поглед в отвъдното (магии и гадания) изд. Феномен.
65. Лотман, Ю. Цит. съч., с. 238.
66. Набоков, В. Покана за екзекуция. С., 1989, с. 466.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай