Public Republic Art Studio

Нови заглавия в „Модерна европейска проза“

21 ноември, 2012 от · Няма коментари

На 20 ноември излязоха четири нови заглавия от издателство „Ерго“ в поредицата „Модерна европейска проза“:

Izd. Ergo

В сборника си с разкази „Прочетено в очите ти“ Йовица Ачин разширява границите на европейските разказвачески традиции, въвежда ни в теми, познати от творчеството на Кафка, където гротеската и абсурдът прикриват стъписването на съвременния човек пред неизвестността на смъртта, от която единствено спасение е фантазията.

Авторът настоява за ролята на преписвач, копиращ петната, следите от реалния живот, както и белезите по тялото на самия творец, изложил се смело на житейските предизвикателства и поражения, но и на риска да остане неразбран, осмян, обруган от читателя – свидетел на неговите експерименти.

В тази смелост се крие прелестта и прелъстителна сила на книгата, която освен всичко друго е и игра на съблазняване, в която писателят не се бои да заложи себе си. Ачин е най-автентичният мистификатор в съвременната сръбска проза.

В неговото постмодернистично виждане автор и читател често си разменят местата, за да споделят една действителност на границата между живота и кошмара, моделирана от религиозни, философски, литературни и паралитературни проблеми.

Йовица Ачин (р. 1946, Зренянин) е литературен критик, преводач, есеист и разказвач. Склонен към експериментиране и смесване на литературните жанрове, в неговата творческа интерпретация литературата е синтетично състояние на духа, което абсорбира в себе си всички изкуства и форми на говорене.

Своето пристрастие към френската и най-вече немската литература и философия показва чрез преводите си на Ницше, Фройд, Хьолдерлин, Бенджамин и Бубер. Плод на интереса му към темата за лагерите са два броя на сп. „Дело” и „Поле”, антологията на Солженицин „Архипелаг Гулаг”, както и книгата му „Гадаене по пепел” (1993).

За критическите и литературните му занимания свидетелстват книгите „Политиката на паяка” (1978), „Поетика на лудостта” (1986), „Поетика на лъжата” (1991), „Пеперуден съновник” (1993), „Извънземни явления” (1999), както и последните му творби „Еротичен речник на сръбския език” (2003) „Дневник на прогонената душа” (2005) и „Прочетено в очите ти” (2006, Виталова награда за книга на годината).

Технически характеристики:

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз
Превод от сръбски Русанка Ляпова
Художник на корицата Лиляна Дворянова
ISBN 978-954-8689-33-5
216 стр., цена 11,00 лв.
www.ergobooks.eu

Izd. Ergo

Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата.

Спорейки с Толстой, Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо.

Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж открива в необичайни ситуации, щастието е все още почти непознато, материя, чакаща своето изследване…”

Дьоре използва словото като заклинание. Сякаш не разказва истории, а прави вълшебства. С тях иска да омагьоса съдбата и да я обърне в добрата посока. Желанията са простички, но въпреки или именно заради това трудно постижими.

Балаж Дьоре (р. 1951, Будапеща) е член-учредител на неконвенционалните писателски общества „Лелегзет”, „Йорлеи” и др., секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф” (1985), заместник-председател на Сдружението на писателите (2009-2012), редактор на годишника „Уйхолд” и списание „Изход 84”.

Автор е на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий” (1982), „Прекъснах един роман” (2004), „Жилище назаем” (2010), както и на множество белетристични творби, между които „Всеки да потърси смъртта си” (1993), „Илюзията на назоваването” (1996), „Щастлива книга” (2001), „Баща на мъртвите” (2003, бълг. издание: „Ерго”, С., 2009), „Приятелят на баща ми” (2006), „Накъде така, Будапеща?” (2010) и др. Носител е на литературните отличия „Милан Фющ” (1997), „Про Литература” (2004), „Атила Йожеф” (2005) и др.

Технически характеристики:

Превод от унгарски Светла Кьосева
Художник на корицата Иво Рафаилов
ISBN 978-954-8689-32-8
104 стр., цена 10,00 лв.
www.ergobooks.eu

Izd. Ergo

Първият сборник с разкази на Кристина Тот „Баркод включва петнадесет истории, повечето от които се случват в Унгария, а две – в чужбина. Разказвачът винаги е момиче, девойка или зряла жена, може би всеки път различна, може би една и съща.

Разказва се за отношенията в семейството, за детството, училището, любовта, децата, изневярата. Всеки от разказите има подзаглавие, което съдържа думата „линия” – гранична линия, линия на живота, разломна линия…

Съвкупно линиите от различните разкази изграждат кода на живота, който всеки от нас се опитва да разгадае от раждането до смъртта си.

Баркодът пък е отличителният знак на вещите, идващи от Запада, символизира един друг свят, недостъпен за унгарците през 70-те и 80-те години на ХХ век. Авторката сътворява едновременно трагичен и комичен наративен свят на фона на късната Кадарова епоха и времето след политическите промени.

С „Баркод“ Кристина Тот предизвиква истински фурор в родината си. Книгата е преведена на испански, немски, фински, сръбски, чешки и други езици.

Кристина Тот (р. Будапеща, 1967) пише поезия и проза, превежда съвременна френска поезия. През 1983 г. завършва художествена гимназия, а през 1993 г. – Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош”.

Работила е във Френския институт в Будапеща, от 1998 г. се занимава с изработка и реставрация на стъклописи и витражи. Автор е на няколко стихосбирки, между които „Палто по есенно развято” (1989), „Нишката на разговора” (1995), „Рохък сняг” (2001), „Булеварден плач” (2004), „Висока топка” (2009), както и на сборниците с разкази „Баркод” (2006), „Искаш ли да те изпратя до дома?” (2009) и „Пиксели” (2011).

Удостоена е с Почетен медал „Радноти” (1989), литературните награди „Дюла Ийеш” (1994), „Атила Йожеф” (2000), „Паладиум” (2002), „Детска книга на годината” (2003) за стихосбирката „Лондонски мечета“, „Шандор Мараи” (2007) за книгата „Баркод”, Лавров венец на Република Унгария (2009) и др. Стиховете и разказите й са преведени на много езици.

Технически характеристики:

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз, Националния културен фонд – Унгария, и Институт Балаши – Унгарски културен институт в София
Превод от унгарски Нели Димова
Художник на корицата Севда Нешева
ISBN 978-954-8689-28-1
192 стр., цена 12,00 лв.
www.ergobooks.eu

Izd. Ergo

„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно.

И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.

В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен живот. В отминали връзки, любови, късания, бракове, разочарования, надежди.

И след седмици и месеци на безпомощност и скованост потеглих на душевни потери, подложих на разпит миналото, потърсих отговор на валидните защо и как на настоящето. Защото проумях, че стоварилото се на плещите ми, което би могло да се стовари на плещите на всеки от нас, не беше и никога не е случайно, някъде има обяснение за него…“ (И. О.)

Унгарският писател Имре Оравец (р. 1943, село Сайла) по образование е филолог, завършва университета „Лайош Кошут” в Дебрецен. Бил е физически работник, учител, секретар и преводач, работи като асистент по икономика, сътрудник и редактор в столичния седмичник „Живот и литература” (ÉS). Пребивава неколкократно в САЩ. Превежда от английски и немски.

Автор e на стихосбирките „Хей” (1972), „Книга на индианците хопи” (1983), „Прах” (2000) и др., пише за деца. Удостояван e с престижни литературни награди. В „Септември 1972” Оравец ретроспективно пресъздава неизличимия спомен за една голяма любов, отшумяла отдавна, но белязала сърцето му с дълбоки, нелечими от времето рани.

Въпреки значителната си авторитет на европейската литературна сцена, както и съществената роля, която изиграва във формирането на унгарския литературен канон от края на миналия и началото на ХХI в., до момента Имре Оравец е почти непознат в България.

Технически характеристики:

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз и Институт Балаши – Унгарски културен институт в София
Превод от унгарски Мартин Христов
Художник на корицата Ася Колева-Стоянова
ISBN 978-954-8689-27-4
128 стр., цена 10,00 лв.
www.ergobooks.eu

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , , , , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай