Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Вера Гоцева

19 ноември, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Анелия Стоянова разговаря с фотографката Вера Гоцева

Повод за интервюто е предстоящата изложба „Арфа на тревите”, която ще бъде представена на 29 ноември във ФотоСинтезис Арт Център.

Vera Gotseva
Снимка: Георги Златарев

Здравей, Вера. Представи се с няколко думи. Какво те отличава от твоите колеги фотографи?

Казвам се Вера и обичам да снимам. Трудно е да кажа какво ме отличава от другите фотографи. Мисля, че всеки от нас има свой собствен език и това е единственият възможен отговор.

Ако попиташ някой друг за мен сигурно би казал, че ме отличава снимането с т.нар. фотоапарати-играчки и развиването на цялата тази култура у нас.

Но всъщност аз не снимам само с ретро апарати и лента, така че и това не би изчерпало различието. Предлагам ти да оставим снимките ми да отговорят за мен.

Vera Gotseva

От колко време се занимаваш с фотография? Кое е най-важното умение, което си успяла да усвоиш за този период от време?

Ако приемем за начало съзнателното ми посягане към една стара Praktika и злополучните опити да правя портрети с нея – от 17 години. Но това означаване на времето, разбира се, не е сериозно, най-малкото защото визира период с големи паузи и непоследователни действия.

Целенасочен интерес и влагане на време и пари във фотографията имам от седем години. В последните четири от тях развивам уменията си в снимане с ниско технологични стари лентови фотоапарати.

Ако трябва да откроя едно умение, то би било умението да разпознавам правилния момент. Точният момент с точната светлина и точната атмосфера за дадена снимка.

Vera Gotseva

На 29 ноември предстои да бъде открита твоята изложба „Арфа на тревите”. Как се очаква да премине събитието?

Надявам се добре. Има предвидени няколко елемента, гарантиращи стилна атмосфера. Първият трябва да е хубавите хора, които ще дойдат.

После идва акустичното изпълнение на арфа на Анжела Маджарова и качественото уиски от приятелите от “Максиум България”, задължително за късна ноемврийска вечер. От там нататък всичко е изненада и импровизация.

Vera Gotseva

Интересно е да разберем каква е символиката на заглавието „Арфа на тревите”? Как да си представим тази арфа?

Представете си зимна тъга, лятна меланхолия, есенна пустота и пролетен копнеж. После си представете преливане на детайли и обобщеност.

Представете си персонажи в преходи и природа, която говори чрез очите ни на зрител. И най-вече нищо не си представяйте, а оставете снимките да извикат във вас спомени. Ще се изненадате от резултата.

Името “Арфа на тревите” се появи спонтанно при разглеждането на първата селекция от снимки за изложбата. Просто отговори на всичко в тях. Тревната арфа е емоционално състояние различно за всеки зрител, защото тя не е в снимките, а в хората, които ги гледат.

Vera Gotseva

Колко дълго се подготвяш за изложбата?

Два месеца от първия ми разговор с домакините от “ФотоСинтезис” до сега. Най-трудно в този период бе да се изчистя от интелектуалните баласти и да селектирам точните снимки. Най-големият баласт бе схващането за “разговор на изкуството”.

Иначе казано излаганите в изложба снимки трябва да казват нещо точно определено на зрителя. Или изобщо да “говорят” нещо. Това е голяма и ненужна стигма.

Не държа моите снимки да казват нещо на някого. Те са просто реплики от моменти, които единствено аз познавам. Дават едно минимално семенце, наречено удоволствие, или липса на такова (харесваш снимката или не я харесваш), и толкова.

От там нататък зрителят сам си развива история и тя винаги е неговата собствена.

Vera Gotseva

Във време, когато дигиталните технологии се развиват със светлинна скорост, чрез своето творчество, ти обръщаш поглед назад към отминалото време на лентовата фотография. С какво те грабва тя?

Предполагам с каквото грабва всеки човек, който обича да снима – просто няма по-жив образ от лентовия. А и да снимаш на лента е приключение.

Избираш филм, избираш апарат, слагаш филма, правиш кадър, после още един кадър, после още един. Ръчно мериш, ръчно превърташ, собствено мислиш, приближаваш или се отдалечаваш с краката си. Ако има грешка, виновна е не техниката, а недоразвитите ти умения.

Ако има хубава снимка обаче вината отново е твоя, а не на техниката. Въобще цялата тази игра да проявяваш филма да чакаш да се вълнуваш е чудесна. Има някакво една постоянна мистерия в лентовата фотография. Мистерия за самия снимащ.

Спокойно мога да кажа, че да снимам на лента ме оставя в детския пясъчник, в който сама си правя замък с кофичка и лопатка. А какво по-хубаво от това да останеш дете.

Vera Gotseva

Спомняш ли си първия си досег с ломографията?

Спомням си много добре. Бе преди повече от три години, когато получих за подарък първата си ломо камера – lomo fisheye. Въпросът ти обаче ме провокира да кажа нещо важно – няма такова понятие като ломография. Има фотография с камери-играчки (toy cameras photography).

Изразът “Ломография” идва от едноименната австрийска компания, продаваща именно фотоапарати-играчки. Част от тях са реплики на руски или японски камери от средата на 20 век. Друга част са съвсем нови камери-играчки, измислени от Lomography.

Налагането на израза “ломография” е налагане на марката, която иска да се продава. Фотоапаратът, с който аз съм снимала 90% от снимките в изложбата си, е оригинално руско Ломо ЛК-А, купено от битака за 8 лева.

Vera Gotseva

Увеличава ли се броят любители на този тип фотография днес, или тя остава по-скоро назад във времето?

Увеличава се с всеки изминал ден. Въпреки че сега е една идея по-спокойно от преди година-две. Тогава имаше едно пазарно избухване на този тип фотография в България. После повечето хора се сетиха, че смартфоните им лесно могат да поддържат ретро фотографски апликации и нещата се успокоиха.

Доколкото лентовата фотографията и специално тази на камерите-играчки обаче е доста романтична в представите и резултатите, любителите ще продължат да се увеличават.

Vera Gotseva

Какво е необходимо, за да се получи един впечатляващ ломографски кадър?

Умения и око. Десетки пропилени ленти в сгрешени кадри, в които си се научил как не се правят нещата.

При цифровата фотография е малко по-лесно – имаш камера, с която правиш 10, 20, 100 кадъра на един и същ обект в един и същ момент. От тези 100 кадъра все ще изкараш един успешен.

При лентовите апарати трябва много да се внимава. Още повече при камерите играчки, които са изцяло или почти изцяло лишени от настройки. Естествено много хора биха цитирали съветите на Lomography, които говорят за това, как се снима от всяко положение, без много да му мислиш и колкото повече грешки, толкова по-добре.

Обаче да си припомним веднага, че Lomography е компания и всичко това е маркетинг, целящ повече и по-голяма печалба чрез продажби. Истината е, че за да имаш добър кадър с лентов фотоапарат са необходими умения. Няма как да стане без тях.

Vera Gotseva

Освен чрез обектива на своята камера, ти изразяваш себе си и чрез писане. Как би сравнила двете изкуства? Кое от тях казва повече, според теб?

Предполагам, че визираш поезията ми и веднага казвам, че нито снимките ми са изкуство, нито стиховете. Или поне не изкуство в онзи натоварен от смисъл начин, който бихме употребили за Дороти Паркър или Ани Лейбовиц.

Смешно е всички, които снимаме или пишем, да се поставяме сред тях чрез израза “изкуство”. Лейбовиц прави изкуство, аз снимам, защото ми харесва. Паркър прави изкуство, аз пиша, защото ми харесва.

Просто е. Ако някой види моя снимка или прочете мой стих и се развълнува, това ще е само бонус, който ще ме направи щастлива.

Vera Gotseva

С какви други дейности се занимаваш? Къде най-често би могъл да те открие човек?

Досега се занимавах основно с медии и уеб проекти. Работих в добри компании и научих много неща. В момента съм един креативен човек в свободен креативен период – без работа, след като напуснах последната си такава през лятото.

В тази пауза между един офис и друг офис ме занимават няколко неща, от които фотографията е на първо място. Винаги мога да бъда открита на мейла си и в двата си фотографски блога – lomovera.com и digitalvera.com

Vera Gotseva

След реализирането на „Арфа на тревите”, имаш ли вече нови идеи за изложби и проекти?

Да. В момента с Веси Сариева си говорим за изложба в Пловдив. Текат и няколко други хрумки, и като има резултат за тях ще се похваля.

Какво би споделила с читателите на Public Republic?

Елате да видите “Арфа на тревите”, купете си снимка, бъдете критични и гласувайте по-умно догодина.

Благодаря! Пожелавам ти успех с представянето на изложбата!

Vera Gotseva

Вера Гоцева е журналист и фотограф. И още поне няколко други неща, сред които – част от екипа на Софийски фестивал за наука и крейтив на уеб проекти. Занимава се с лентова, ломо и цифрова фотография от няколко години.

Блогът ѝ http://www.lomovera.com/ е включен в световна селекция за значими ломо блогове от най-голямата компания за производство и разпространение на подобни фотоапарати – Lomography, базирана в Австрия.

Вера сравнява ломо кадрите с визуална поезия и твърди, че те говорят сами за себе си. Според нея думите са важни, но ако не можеш да усетиш образа и ако кадърът не ти вдъхне собственото си значение, никакви думи не могат да го спасят.

Това се разкрива при снимките на Вера Гоцева – Ломовера. При тях всяко “говорене” и смисъл са вътрешни състояния. Емоции, които възприемаш с корема си и понякога не можеш да обясниш докрай. Меланхолия на представите и дните. “Арфа на тревите”.

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай