Public Republic Art Studio

Из “Магмата. Слепият часовник.”

7 ноември, 2012 от · Няма коментари

Йоздемир Индже
Превод от турски език: Кадрие Джесур

Ozdemir Ince

I.

Къде е палатът на времето? Нужни са,
а ни бърлога, ни родина у него –
няма ли семейство, къде отдъхва
къде ли спи, когато се измори?

Когато и да запитам
дирята на охлюва:
„Къде отива времето?”
черупката ми посочва тя,
останала до кладенеца.

А уличното куче в отговор
вие:
„Не отива никъде времето,
утаява се и се разгражда.
Коралов остров изниква
и нараства, времето е.”

Аз бях изрекъл това
в един от животите си на шаман,
от кого ли ги чу това куче?

В безсъние се превърна животът ми,
безсъние в търсене на изначалните правила.

II.

Ризи и чаршафи се развяват,
забравени – морска азбука;
сам се пропуква
словоредът на пустинята;
с дъх от дъжд духа вятърът
в закърпените платна,
руква дъждът;
жезъл бял,
сочи пътя за глутницата вълци
на слепия часовникар.

Твърд варовик са водните извори,
без вяра – божиите дела;
пехоти без пророци
и конници без коне.

Вестоносци и просяци
сверяват
по развяващите се чаршафи часа.

Ден първи и първа секунда от
след края на света
така започва времето.

Ето!

Безцелно, волно, необуздано.

III.

Спрял е животът, маха ми с ръка:
(„ми”, в смисъл „на мене”)
от покрива на храсти и треви;

прашинки от моята кожа,
в наченато друго пътуване
гледат подире ми,
пристигането и заминаване си разменят местата!

пристигаш винаги там, откъдето заминаваш,
възможно е и обратното.
Не те чакат готови на прага,
нито смъртта, нито раждането.

Уча се!

Няма полза от четирите действия
в никой от двата разклона.

Йоздемир Индже
Всичко за мен

Роден съм през 1936 г. в гр. Мерсин, Турция. Завършил съм френска филология в Анкара, след което специализирах фонетика в Сорбоната. Член съм на международното жури за поезия в Лиеж, Белгия; на академия „Маларме”, Париж; сътруднича на Международния център за поезия в Брюксел, член-основател съм на Ордена на трубадурите средиземноморци.

Награден съм с престижен орден от френското правителство. Превеждам от френски, арабски и гръцки. Аз съм средиземноморски юрук по произход, туркменски юрук съм. Затова османлиите не са ми много любими, по-близки са ми византийците.

Бил съм чирак в кебапчийница, работник във фабрика, финансов служител, библиотекар, редактор, издател. Всичките си работи вършех с желание. От всичките имаше какво да науча – и много научих.“

Както казах, аз съм мерсинлия, роден съм в Мерсин. Това е град на Средиземно море, но всеки, който пожелае, може само за един час да се изкачи на 2000 м. надморска височина и да се окаже на заснежените върхове на планината Торос. Мерсин е всичко. Семейството ми е сред основателите на града.

Живях в родния си град до 19-ата си година. Напуснах го през 1956 г., за да се спася, завърнах се през 2000 г. От 1956 до 2000 г. го посещавах за часове покрай случаите на болести и смърт в семейството ми.

Неслучайно споменах за спасение от Мерсин, години бяхме на нож с него. От страх да не се осуети
бягството ми не посмях дори да флиртувам с някоя от многото красиви негови девойки. Очаквах, жадувах, исках този град да ме обича, да ми се възхищава, да ме зачита. Изгарях от желание да ме забележи.

Всичко това се случи едва след 2000 г. През 2007 г. учредих литературната награда на град Мерсин. Вероятно е и да бъда погребан в гробището му. В мeрсинското градско гробище мюсюлмани, християни и евреи лежат на равна нога. Мерсин е космополитен средиземноморски град в истинския смисъл на това понятие. И сега е най-европейският, най-цивилизованият град на Турция.

Ozdemir Ince

Сега живея в Истанбул, в квартал „Джихангир“, който е нещо като „Маре“ в Париж, отчасти напомня и „Мон Парнас“. Населен е с много интелектуалци, журналисти, писатели, художници, телевизионни и киноактьори.

Пълно е с кафенета, малки бутикови кръчмички, антикварни магазини. Но от години не се отбивам в тях. Най-често сядам да пия кафе в усамотеното и винаги тихо кафене „Икбал“ в музея на Орхан Кемал, където всъщност провеждам и повечето от срещите си.Българските читатели познават Кемал с романа му „Господарката на чифлика“.

От късната есен до края на зимата живея в Истанбул. От май до края на есента със съпругата ми сме в селската ни къща в Бодрум. Селото е в подножието на грамадни скали, които изглеждат така, сякаш всеки момент ще се срутят нанякъде.

Там имам кабинет с огромен прозорец; той се плъзга като врата и през него се излиза на терасата. Отдолу има асма с чардак. Там пия вино и пуша лула. Вечер се събуждам многократно, сядам, пиша, пак лягам. И това трае около пет месеца. Следобед непременно плувам. Не може иначе. Всяка неделя на обяд пия вино, ама обилно!

Бохемската част на моя живот отшумя в Париж, когато бях на около тридесет години. После, през четиридесетте си години, пък изживях доволно и частта, отредена на „нощната птица“ в мен. Може би затова сега нощният живот не ме привлича.

Живея почти като монах. Но пиша с… живота си. Не съм привързан към Истанбул. Спокойно мога да кажа, че не го обичам. Дори написах статия, озаглавена „Пистанбул“. „Пис“ на турски значи мръсен, замърсен. В едно стихотворениe отричам и наследството му.

Съпругата ми Юлкер е от преселническо семейство, родителите и са помаци от Кърджалийския край. Някои наши приятели я наричат принцеса помакиня. Оженихме се през 1961 г. Едва ли мога да дефинирам любовта.

Ozdemir Ince

Но скромното ми мнение е, че е плътно ангажирана с музиката на мира, спокойствието, тишината. Юлкер е хубава и много талантлива преводачка от английски. Преведе Радичков, Каралийчев и други български писатели на турски.

Моят живот са думите. Построих си го от тях. Творчеството ми е публикувано в над 120 книги с поезия, проза, есеистика, критика… Преводна и авторска. Цял живот съм писал.

С житейското си поведение и с писането се стараех да развия духа на живота и света. Всяка минута съм вярвал и вярвам, че има по-хубаво, по-щастливо състояние от днешното, че е възможно то да се постигне.

В Tурция съм независима политическа фигура. Революционер съм, републиканец. Аз съм атеист. Струва ми се, че такъв си се родих. Абсолютно съм убеден, че не е възможно един творец да се оформи и израсне като скулптор, писател, поет, композитор, ако не познава много добре митологиите, религиите, философията.

Смея да твърдя, че познавам Стария завет колкото един добър равин, Новия завет – колкото един добре подготвен поп, Корана – колкото един образован имам. Затова си позволявам най-уверено да защитавам светския режим на управление.

Писането ме вълнува. Славата и парите – по-малко… Работя много, старая се да свърша перфектно работите си. Претенциозен съм и не търпя съперници. Страхувам се от лъжата – като от змия.

Не ме интересува дали ще ме четат след смъртта ми. Докато пиша книгите си, винаги съм много щастлив. И съвсем е възможно моето щастие да е ощастливило и други хора. Това е.

Kadriye

Първата електронна публикация на превода на стиховете е в Public Republic

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай