Public Republic Art Studio

Проф. д-р Светлана Стойчева: “Днес по-лесно се вижда не на какви митове се крепи светът, … а кои митове сочат рушенето му”

23 октомври, 2012 от · 1 Коментар

Жасмина Тачева разговаря с проф. д-р Светлана Стойчева

Svetlana Stoycheva
Снимка: http://nikiphoto.com/

Как се зароди у Вас интересът към детската литература? А към литературата по принцип?

Литературата беше единтственосто нещо, което ме караше да се чувствам истински свободна, макар и не недосегаема, както се усещах, когато навремето рисувах. Тя се превърна в мерило за моята собствена смисленост.

Ориентацията ми към литературата за деца дойде неочаквано – никога не съм мислила, че един ден ще изследвам вградени в биографичното ми време текстове. Имаше обявена аспирантура в Софийския университет по детска литература.

Реших да видя „как става това”, или „дали ставам” за литературовед. По-късно дойде откритието, че литературата за деца е една уникална гледна точка към цялата литература, което и до ден днешен ми се струва интересно.

Приказката заема важно място в научните Ви търсения. Защо е толкова важна за Вас? Какво дават приказките на децата? А на възрастните?

Приказката е от словесните видове, които внушават повече от това, което казват. Тези текстове ги усещам сякаш изваяни в паметта ми – и никакъв намек за избледняване.

Освен очевидните символични житейски модели, които съдържат в себе си, те носят и един ирационален текст, който директно се свързва с несъзнаваното у нас, казано по фройдиски, или с колективното несъзнавано, казано по юнгиански. Изучаването им, дори само четенето им, е важна част от себепознанието на човека. Конкретно за децата те са важни като техен най-адекватен вътрешен себеизразител и коректив.

Може ли да се твърди, че митологията на народите, устойчивите им митове, са, така да се каже, двигател за развитието на цивилизацията от най-дълбока древност? На какви митове според Вас се крепи днешният свят?

Да, разбира се. Но днес по-лесно се вижда не на какви митове се крепи светът, защото, казано иронично, китовете са на изчезване, а кои митове сочат рушенето му. Прорицанията за края на света се „подплатяват” с митовете на маите; реконструират се древните календари.

Прекарали сте четири години като лектор по български език и култура в Пекинския университет по чужди езици. Бихте ли ни разказали за най-ярките си спомени от срещата с тази култура? Какво във връзка с България правеше най-силно впечатление на студентите Ви?

Не четири – даже шест години съм прекарала в Китай, макар всяка година да се завръщах през лятото. Китай за мен се превърна в отправна гледна точка към света. Току-що се завърнах от Америка и дори там (а може би неслучайно) сравнявах нещата с Китай. Усещането ми за тази страна е вече така вградено в мен, че ми е трудно да отделя най-ярките впечатления.

Това и по малкото есета, които написах след като се завърнах, го усещам: с времето разсъжденията нарастват за сметка на впечатленията. И все пак може би най-впечатляващ за мен е начинът, по който китайците се опитват да впечатляват и то най-вече чужденците, развивайки естетиката на малкото и голямото до неимоверни размери. Хиперболата владеят до виртуозност. Метафорите – не толкова.

Как бихте коментирали развитието на съвременната българска литература за деца? Имала ли е тя период на особен разцвет в нашата история и кога е бил той?

Известно е, че разцветът на българската литература за деца е между двете световни войни, когато държавните институции насърчават тази литература и най-добрите ни писатели и художници започват да творят за деца.

Ран Босилек създава Сдружението на българските писатели за деца, а днес творците за деца дори не могат да се срещнат след като бе закрит Дома на детската книга.

Съвременното състояние на литературата за деца в България може да се маркира чрез няколко въпроса, чийто отговор е лесен: Колко родни издания на литературата за деца познавате? (не могат да достигнат и десет дори); Коя литература е водещата – домашната или преводната? (никой не би оспорил първенството на преводната); Кой е доминиращият жанр в тази литература? (и децата, и възрастните ще се обединят около фентъзи-жанра).

От научната Ви работа и наблюдение как ще коментирате авторството на детска литература в България днес – кой пише повече – жените или мъжете; по-млади или по-възрастни автори?

Нараства броят на пишещите жени, без това да феминизира и инфантилизира литературата за деца, когато е написана добре, но и това е възможно, още повече, че днес лесно се издава и не естетическият критерий е винаги водещ.

Но това е тема за научно-критическо изследване. Най-интересната съвременна илюстраторка на литература за деца – Яна Левиева – е по-млада в сравнение с утвърдените писатели за деца, повечето от които са от „застаряващата” генерация. Или поне можем да кажем, че илюстраторите за деца „младеят” в сравнение с писателите за деца и имат интересни визуални решения.

Научните Ви интереси са и в областта на психоанализата. Кои литературни жанрове (или конкретни автори и заглавия) са най-„благодатни“ според Вас за такова изследване?

Категорично това е приказката. Неслучайно Юнг и цялата юнгианска школа се насочват към старата приказка. Психоаналитичните ключове все още отварят нови галерии в бездънните пластове на този жанр. Освен това приказката се оказва неумиращият жанр, способен на най-модерни предрешавания. Човечеството винаги ще има глад за приказки.

Какво е български модернизъм?

Българският модернизъм се очертава когато националните задачи на Възраждането основно са разрешени; когато голямата идея за консолидация на българския „род” и народ може да се каже, че е реализирана. Едва тогава идва ред на твореца да обърне поглед навътре към душата си, да открие бездънното си страдание и философски да го осмисли.

Още у Ботев срещаме страданието на самотника и резигнирания, забелязано от първия модернистичен кръг у нас – „Мисъл”, но не можем да го разглеждаме извън контекста на борбата за свобода и саможертвата в името на Родината.

Върху какво работите в настоящия момент?

Най-важното, което протакам, е довършването на книгата „Боян Магесника в българската литература” – българският митичен герой, свързан с богомилството, оттам с реформаторството на християнството и в края на краищата с ядката на българската историческа съдба. Паралелно работя върху 99 неща, както всички интелектуалци в България.

Защо според Вас е важно да съществува рубрика, посветена изцяло на детското и младежко творчество, като Public Republic Junior?

Приветствам я и я подкрепям, защото няма истински форум за тази литература поне от 20 години насам. Благодаря ви!

Благодаря Ви!

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • NL // 21 яну, 2013 //

    едно е сигурно – с.с. се е научила да печата много бързо.

Коментирай