Public Republic Art Studio

19 октомври 2012, петък

20 октомври, 2012 от · 1 Коментар

Тодор Тодоров

Нощта отново е кратка, събуждам се рано. Няма време. Пия кафе в колата.

Общо събрание във факултета. Декларации, оставки и плюнки във въздуха. Думата „гъз“ изплува като основна предикация в т. нар. реторика. Жени на ръба на нервна криза. Мъже, които се борят с комунизма. И динозаврите. Заплашват се, скубят се, щипят се под кръста. Образно казано. Не е точно като в Брюксел.

Прибирам се вкъщи и пиша. Отново няма време. След залез излизам. Срещам се с Давид. Моите испански приятели. Пием леки питиета и гълтаме вятъра. После отиваме във фабриката. Машините на диджея и звънът на леда в чашите с уиски. Излитаме. Сновем из нощта като шамани. Първият бар, вторият бар, третият бар… Спускаме се като скиори, порим крехкия сняг на тези часове.

Ден като силно кафе. Утре ще е трудно.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • пепс // 22 окт, 2012 //

    Много, ама много ми харесват Вашите дневници! Кратки изречения и думи, пълни със символика! :)

Коментирай