Public Republic Art Studio

“Танци за влюбени”

28 октомври, 2012 от · Няма коментари

от Уилям Тревър

Tanci za vlubeni

Уилям Тревър е роден 1928 г. в Корк, сменил няколко твърде различни професии (учител по история, склуптор, рекламен агент), утвърждава се на писателското поприще през 60-те години на ХХ век. През 1954 г. се премества да живее в Англия.

Написал е девет романа, пет сборника с рзкази, множество пиеси, есета и статии, носител е на най-престижните английски и ирландски литературни награди. Последно е награден 2011 г. с International IMPAC Dublin Literary Award.

Утвърждава се като емблема на англоезичната кратка проза на ХХ век. Обикновено сравняват прозата му с „Дъблинчани” на Дж. Джойс и това не е просто колегиален комплимент или рекламен трик. Съчетание от тънка наблюдателност и финес, от англосаксонска сдържаност и ирландски усет за абсурдното, в разказите на Тревър се оглежда развитието на англоезичната кратка проза през XX век.

Произведенията, включени в настоящата колекция, дават добра представа за Тревър като майстор на камерната – битова, семейна, психологическа – драма без външен драматизъм, в която ударението пада върху етичните конфликти в характерни затворени социални групи и вътре в самата личност, както и върху неспособността на хората да намерят общ език помежду си.

За границите на съвестта

Николай Б. Попов

Когато някой англоезичен разказвач привлече вниманието на критиката, обикновено сравняват прозата му с Джойсовите „Дъблинчани“. Ако пък има и нещо общо с Ирландия – сравнението е неизбежно.

Подобни паралели са част от ритуалната размяна на любезности между писатели и рецензенти (в Англия писателите открай време са елитът на оперативната критика) и понеже имат добър рекламен ефект, често ги виждаме по кориците на преизданията.

Когато обаче името на Джойс се споменава във връзка с разказите на Уилям Тревър, това не е просто традиционен колегиален комплимент или рекламен трик – не само защото Тревър е англо-ирландец или защото автор на сравнението е не кой да е, а Греъм Грийн. („Един от най-добрите, ако не и най-добрият сборник разкази от „Дъблинчани“ насам“ – отбеляза Грийн по повод „Ангели в „Риц“.)

Съчетание от тънка наблюдателност и финес, от англосаксонска сдържаност и ирландски усет за абсурдното, разказите на Тревър са пример за родство и приемственост; в тях се оглежда развитието на англоезичната кратка проза през XX век и усъвършенстваната способност на жанра да регистрира най-бързо както видимите, така и подповърхностните пулсации на съвременността.

Роден през 1928 година в Корк и сменил няколко твърде различни професии (учител по история и изкуство, скулптор, рекламен агент), Тревър се утвърди на писателското поприще едва през средата на 60-те години, но вече има зад гърба си творчество, което е внушително и по обем (девет романа, пет сборника разкази, множество пиеси, есета и статии), и по качество: той е носител на най-престижните английски и ирландски литературни награди.

Позакъснелият му дебют е в известен смисъл симптоматичен. Тревър е връстник на писателите от поколението на сърдитите млади хора, които с гняв си пробиваха път през 50-те години.

За мнозина от тях обаче успехът се оказа коварен опиат, притъпил ожесточението и амбициите и довел – по иронична аналогия с програмния роман на Джон Брейн – до творчески застой или срив. Дали защото се различава по темперамент, или защото по национална принадлежност е получужденец и като такъв наблюдава по-дистанцирано, Тревър успя да избегне тази „младенческа“ епидемия по талантите.

Напротив, в продължение на двайсетина години развитието му е по-безшумно, но по-стабилно, а най-новите му книги – сборникът „Извън всяка граница“ (1981) и романът „Играчки на съдбата“ (1983) – вдъхват надежда, че не само е достигнал зрелост, но тепърва ще върви напред и нагоре.

Двойната или – по-точно – раздвоената национално-литературна принадлежност на Тревър е важна и в друг смисъл. Както за почти всички англо-ирландски писатели днес, и за него материалът за творчество, човешките характери и съдби, за които разказва, проблемите, над които размишлява, са, така да се каже, свръхдетерминирани.

Изборът им не е просто въпрос на вкус или мода, а се корени в историческите межди, които разделят двата острова – от природно-етническите различия до сегашната държавна граница, врязана в живата плът на Ирландия. Тези межди англо-ирландецът носи дълбоко в душата си, в гена си, и от тях не може да избяга.

Все пак творческият път на Тревър започва със своеобразно бягство – познатото изгнаничество на ирландския писател. Това е не само решението да се засели в Англия, чиято по-раздвижена и по-отворена културна сцена през 50-те и 60-те години предлага повече възможности за изява, тъй като по същото време Ирландия още не може да се отърси от националистическата ксенофобия и религиозните предубеждения, а творческата личност е принудена да се съобразява със запрещенията на държавно-католическата цензура.

Първите стъпки на Тревър са в лоното на комическата традиция, свързана с имената на Ивлин Уо и П. Дж. Удхаус, а ранните му творби са сякаш предназначени за английската публика и са предимно английски по дух и проблематика.

Разказите, включени в настоящия том, дават добра представа за тази страна от творчеството му. Тревър е майстор на камерната – битова, семейна, психологическа – драма без външен драматизъм, в която ударението пада върху етичните конфликти в характерни затворени социални групи и вътре в самата личност, както и върху неспособността на хората да намерят общ език помежду си.

Донякъде встрани от най-острите социално-политически въпроси, Тревър съсредоточава вниманието си върху средните слоеве, изследва душевността и светските маски на предградийното население със спонтанна тъга за похабените човешки ценности, но и с откровеност, която често добива сатирична окраска.

Той води повествованието спокойно, подозрително спокойно, защото по пинтъровски умее да подкопава равния ход на ежедневието, за да внуши колко крехки и ненадеждни са устоите, върху които героите му изграждат своя идентитет и самочувствие, как най-малкият външен тласък, най-безобидната и понякога забавна случайност е в състояние да ги извади от социално и психологическо равновесие.

Светът на „английските“ му разкази е студен и обездушен, механизиран и обезсмислен, хората са в плен на стереотипи, претенции и вещи, животът преминава в самота и скука. Социалното статукво в следвоенна Англия („Англия каквато е тя за Матилда“) се крепи върху компромиси; адаптацията към груповата комедия, в която всеки – съзнателно или несъзнателно – разиграва някаква роля, е неизменно свързана с малки предателства, моралът и добрият тон са параван на гузна съвест и срамни тайни.

(Тревър не е първият сатирик, който посяга на някои традиционни английски светини, но дръзкото остроумие, с което разкрива връзката между тотемите на авторитета, благополучието и благоприличието и, да речем, насилието и извратеността в „добрите“ английски училища, е нещо ново в сравнение с учителите му по занаят.)

В някои разкази писателят прибягва до ексцентрични ситуации и сюжетни ходове, чиято неочакваност или черен хумор напомнят абсурдизма, но основното в разказите му е вътрешното действие, „театърът на преживяванията“, както го определя съветската критичка И. Левидова.

За разлика от флегматичното събитийно движение този вътрешен театър е наситен с напрежение и несигурност, психологическият поток е осеян с рифове, героите на Тревър непрекъснато се лутат в лабиринт от мъчителни догадки, неприятни съмнения, обвинения и самообвинения.

Рано или късно на сцената – парадигматичното щастливо семейство – се появява реалният или въображаем събеседник мистър Хигс, от чиито агресивни въпроси няма друг изход – освен примирението или бягството в някакъв измислен свят. Всъщност това е гласът на наранената човешка душевност, чиято болка понякога може да прелее в озлобление („Сламените вдовици“), в цинизъм („Пътуване към дома“) или патология („Мис Смит“).

Разказите на Тревър са отворени, а развръзките – мними или „неясни“. Най-често той изоставя героите си насред пътя към познание или самопознание и не прави изводи за бъдещето им, но те се налагат от само себе си: след кризата и поражението ежедневието диминуендо ще продължи по старому, защото те не са способни да го променят.

За по-възрастните самотници е вече твърде късно; по-младите – преждевременно отчуждени и обезверени – са осъдени да изминат същия път. Макар с не толкова ясно поставена социална диагноза както при Джойс парализата, позната от „Дъблинчани“, е проникнала и в Англия, за да измести ефимерната следвоенна еуфория. Добрата стара Англия, идиличната „Матилдова“ Англия е вече само минало и мит.

Независимо от произхода си, Тревър сравнително късно се залавя сериозно с ирландската тема. Нещо повече – първите му опити са доста предпазливи и представляват по-скоро вариации върху добре познати, „извечни“ ирландски мотиви. Откъм средата на 70-те години обаче най-силните и прочувствени разкази на Тревър – „Далечното минало“ и „Мистър Макнамара“ („Ангели в „Риц“) и особено „Атракта“ („Всяка любов с времето си“) – са неизменно свързани с Ирландия.

Новата линия в творчеството му несъмнено се дължи колкото на родова памет, толкова и на ълстърската трагедия, чието поредно действие се разиграва в наше време, на насилието и кръвопролитията, които напомнят кошмара на гражданската война от 20-те години, на ожесточения екстремизъм от двете страни на барикадата и още по-ожесточеното упорство на онези, които със сила и слепота се опитват да спрат хода на историята.

История, сила и слепота в Ирландия са сплетени в дяволски възел. Засега Тревър, който отлично познава историята, все още се ограничава предимно с етичните измерения на драмата и избягва социалния подтекст. Главният проблем за него са именно силата и слепотата и в това отношение новелата „Извън всяка граница“ е не само пример за съвършена белетристична техника, но и доказателство за така необходимата днес гражданска съвест.

От друга страна, с актуалността и дълбочината си новелата не е изолирано явление в съвременната англо-ирландска проза, а е в съзвучие с постиженията на цяла вълна от талантливи романисти – Дж. Дж. Фаръл, Дженифър Джонстън, Юджин Маккейб, Бърнард Маклавърти и др.

„Извън всяка граница“ е творба за границите и корените на човешкото поведение и морално съзнание.

Постановката на проблема се съдържа още в самото заглавие. Изразът „deyond the pale“ днес обикновено се използва, когато някой престъпи „границите на приличието“, а в Англия все още мнозина държат на строгите граници, дори и особено когато те служат за прикритие на собствената деградация както в новелата. Малцина обаче знаят произхода му.

The Pale е историческото название на предмостието, с което започва колонизацията на Ирландия през ХІІ век; заграбената, оградена и охранявана от местното население земя. Изразът обозначава културно-историческа межда: от едната страна са носителите на реда, правото, вярата, нравствеността, нагърбили се с тежкото бреме на цивилизацията (ако парафразираме Киплинговата формулировка на имперското съзнание); от другата страна е нецивилизованата пустош, аборигените, в случая – „дивите“ ирландци.

В течение на вековете Парламентът ще издаде безброй декрети, за да узакони и увековечи тази межда, например т. нар. „Килкенски законник“ (споменат в текста), който под страх от смъртно наказание (за държавна измяна) забранява всякакви връзки с „диваците“.

Времената и законите се менят, менят се – поне по форма – и нравите на нашественика, а късата и неудобна историческа памет трансформира насилствено наложеното в морални предписания. В този смисъл новелата е посветена на онези отломки от история, в които „витае гузна съвест“, и е повик от страна на Тревър към паметта на съвременника, защото без памет и отговорност за миналото не може да има и отговорност за настоящето, а моралът става абстрактна фикция.

В съответствие с двумерното заглавие, в новелата са противопоставени две етични системи, два свята, които, схематично казано, въплъщават слепотата и насилието. Слепотата – това е хотелът-градина „Гленкорн“, това е гледната точка на собствениците англичани (името им означава „злотворно семе“) и на изисканата клиентела.

Слепотата е стремежът да забравиш, поне докато си на курорт, кървищата и разрухата, ежедневно бълвани от телевизионния екран, да изиграеш на спокойствие партия бридж, а после да приемеш любовника си в стая, която вместо с номер е обозначена с картинка на цвете, да оградиш личния си живот от всичко грозно, неприятно, жестоко: да поставиш между себе си и света границите на приличието.

Чрез ъгъла, от който са разказани събитията, и ваканционния ход на повествованието в първата част Тревър коварно подвежда читателя да приеме тази гледна точка – та тя е така естествена; после, приспал предпазливостта ни, тъкмо когато сме най-неподготвени, ни подлага на кръстосан разпит с въпроси, които и ние може би сме изтласкали от съзнанието си.

Възможна ли е такава изолация? И още по-важно: морално ли е подобно поведение? Не са ли именно носителите му отговорни за онова, което става извън границите на етичния им кръгозор? И въздействената сила на новелата идва преди всичко от шока, когато осъзнаем, че сме се идентифицирали с една аморална етичност.

Сензационната история за двамата ирландци, които сами са се поставили „извън всяка граница“, е съзнателно мелодраматична, а може и да е измислена от истеричната Синтия – така поне я възприемат слушателите й, – но това е без значение; реалността всъщност е дори по-сурова.

Тревър не се стреми да разреши хаоса от противоречия на този остров, където историята не е свършила, а и едва ли би могъл. Целта му е да накара съвременника да извади главата си от пясъка и онова, което се разиграва в луксозния хотел, излиза извън границите на ирландския конфликт: става дума за отговорността на човека в съвременния свят, на съд е изправена сляпата съвест на едно общество.

Да се вгледаме по-внимателно в развръзката: жена със слаби нерви (а защо не луда?) се осмелява да надигне глас. Звучи познато, нали? За границите на съвестта няма „извън“ – те са граници на човешкото.

Технически характеристики:

ИК “Сиела”
поредица „Майстори на разказа“
Формат: 60/90/16
Обем: 400 с.
Цена: 14 лв.
ISBN: 978-954-28-1176-3
Гръбче: 23 мм

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Новини

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай