Public Republic Art Studio

Стефан Бонев награди финалистите от литературния експеримент „Недоизречено”

14 октомври, 2012 от · Няма коментари

Nedoizrecheno

Станаха известни победителите в експеримента „НЕДОИЗРЕЧЕНО”, иницииран от писателя Стефан Бонев.

По време на неговата литературна среща, проведена в сряда в пловдивското читалище „Съвременник 1986”, бяха обявени резултатите от конкурса. Комисията, съставена от поетесата Дима Политова и от литературните критици Марин Кадиев и Здравко Дечев, беше единодушна за трите най-добри творби сред постъпилите текстове.

Журито реши да не подрежда победителите на първо, второ и трето място, а да бъдат равнопоставени.

Nedoizrecheno

Победителите са Лора Кекевска от Русе, както и Цвета Михайлова и Виолета Караджова – и двете от Пловдив. От своя страна Стефан Бонев даде един допълнителен приз – на Мариела Русева от Варна.

Филибелийките получиха веднага наградите си – екземпляри от последния сборник с разкази на Стефан Бонев „Пред прага на храма”, с автограф от автора. Книгите за Лора Кекевска и Мариела Русева ще бъдат изпратени по пощата.

Nedoizrecheno - Mihailova

Бонев обяви експеримента си „НЕДОИЗРЕЧЕНО” преди месец в социалните мрежи Фейсбук и Гугъл плюс, както и на официалната си страница. Идеята ме осени, докато гледах филмите от ежегодния видеофестивал „Фасада” в началото на септември, сподели майсторът на късия разказ.

В крайна сметка той написал една молба-матрица. Това е един вид формуляр. Бланка, съдържаща единство ключови думи, препинателни знаци и различни по дължина празни полета, поясни писателят.

Още не следващия ден той получил първото дописване на „НЕДОИЗРЕЧЕНО”, сътворено от варналийката Мариела Русева. След нея завалели още дописани творби на автори от цяла България. Освен от Варна, пристигнали текстове от Шумен, Благоевград, Русе, София…Но най-много били от Пловдив. Една от авторките дори изпратила два различни варианта на творбата си.

Nedoizrecheno - Karadjova

Любопитното се оказало и жанровото разнообразие – от разказ и импресия до класически мерен и бял стих. Бонев възнамерява скоро да продължи „НЕДОИЗРЕЧЕНО”, но вече смята да го изведе извън рамките на експеримента.
__________

Наградени творби:

Недоизречено

Разказ от Мариела Русева

Лицето ти е впримчено от тънките ми пръсти. Ще мога ли с тях да го нарисувам ? Винаги започвам и спирам по средата безпомощна – пленена от зеленото в очите ти !

От скритото огънче, от добротата, от бащински прочувствената влага, проблясваща във фините бръчици в ъгълчетата им. Казваш колко много ме обичаш? Как не можеш да отделиш устните си от моите, мислите си от моите, малкото ми юмруче от пулсиращата топлина отляво в гърдите ти.

Заедно разтваряме устните си. Поемаме дъха един от друг и шептим: “Обичам те…” . Смеем се детински на съвпадението от изреченото. Потриваме връхчетата на носовете си един о друг – нежно и закачливо.

Допрените ни чела скъсяват разстоянието между зениците ни, които влюбено се разширяват. Никога преди не бях забелязвала малките нарцисчета, цъфнали в зеленото на очите ти. Пак те рисувам с тънките си като фини четчици пръстчета.

Не знаех и за трапчинката на брадичката ти. От малка мечтая да стана художник. Сега повече от всякога. Защото те има, мое любимо, недорисувано платно. Впечатляващо с яснотата на линиите си и топлотата на цветовете – всички нюанси на ширнало се до безкрая поле с цъфнали нарциси. Да можех само да те сложа в рамка!

Изящна, махагонова – с вплетени листенца, лиани и цветя. Гальовните ми ръце ще те държат в обятията ми непрестанно. Ще те притискат до сърцето ми и ще сме неразделни завинаги! Така, както го желаем и шепнем едновременно, приютили пламналия си дъх между закачливо допрените си нослета и търсещи се устни. И безумната ни цялост никой не ще разбере.

Какво да поискам повече … Освен да не се разделяме никога! Ще успеем ли?
Дали? …

___________

НЕДОИЗРЕЧЕНО

Разказ от Лора Кекевска

Лицето ти е моята нова страница, щом погледна към него. Ще мога ли без болка да продължа да чета докрай?

Винаги поглеждам настрани и спирам поне замалко. Понякога безуспешно се опитвам да чета между редовете именно в очите ти!

И едва ли знаеш колко различни светове ми разкриват те – световете на недоизказаното. А сигурен ли си, че мога да те „прочета”, когато не виждам очите ти, за да ми кажат лично те, че да „чета” по теб не обичаш?

Продължавам нататък без да отварям нова страница. Заедно с дъжда, вятъра и слънцето. Но с времето листите са станали толкова крехки и чупливи и ме е страх дори да допра ръка до тях… А може би трябва да бъдат прочетени. Просто много ще внимавам.

Разказваха ми в стари времена приказки чудесни – за доброта и толкова победи лесни. Тогава само слушах и вярвах. Никога не спрях да вярвам поне в първото. Сега аз си дописвам тези приказки. Не е невъзможно.

Само времето да е на твоя страна. Иначе Светът не би бил тъй богат без нашите недописани приказки. Да знаеш само колко много искам „онези” страници да не пожълтяват! Макар че с времето стават все по-ценни – дори и разпаднали се бих си ги скътала.

Гальовни са сега капките на дъжда. Но все пак си пазя ненаписаните листи от тях. Въпреки че те са неразделни приятели с този тъй гальовен дъжд!

Отново поглеждам към „онази страница”. Отново чета нещо избледняло, което никой друг не може да разчете повече…

И не искам да спра да го препрочитам никога! Ще спра ли? Дали?

____________

Недоизреченият ми ескперимент

от Виолета Караджова

ЛИЦЕТО ТИ почти не се виждаше, заради залеза на слънцето, който влизаше в очите ми. ЩЕ те видя ли отново? ВИНАГИ на тръгване все това си мисля и гледам да запомня мига. Хм, да запомня Любовта в ОЧИТЕ ТИ! Ще я има ли, няма ли да я има, ще остане ли там докато изтече времето – онова далечно разстояние, което изминавам вече толкова пъти.

Ще продължаваш ли да ме ОБИЧАШ? Знам, че е по детски, че е наивно, че е глупаво и инфантилно да ти задавам този въпрос, затова го произнасям наум. ЗАЕДНО сме щастливи. Обичаме се… Не знам какво още да кажа.

Винаги е трудно да говоря, когато си тръгвам. Но нали съм ти казвал, че най-важното е пътят – онзи път, който всеки трябва да измине, за да разбере целта на съществуването си. НИКОГА не съм те лъгал. Не съм ти обещавал лесен живот. Никога.

НЕ искам да се натъжаваш. Хайде, усмихни се. Погледни ме, сега погледни зад мен – виж с какви багри есента ме изпраща.

ДА тръгнем заедно! Знам, досега не съм го предлагал, но ти помисли – със сърцето и душата си помисли.

ГАЛЬОВНИ и напудрени думички не умея да говоря. Не искам да те натъжавам, не искам да се натъжаваш, но истината е, че няма НЕРАЗДЕЛНИ пътища, няма неразделни животи! Раздялата не е драма. Знаеш, че НИКОЙ не може да те отнеме от сърцето ми и, моля те, не го повтаряй ПОВЕЧЕ … НИКОГА! Когато започнеш да говориш така се питам добре ли е, че се връщам, а ти помисли ли, реши ли се,

да те изчакам ЛИ? ДАЛИ?

__________

НЕДОИЗРЕЧЕНО

от Цвета Михайлова

Лицето ти отново е различно.

Със всеки поглед се променят и очите.

Във кой нюанс те повече обичам ?

Не зная. Но обагрям с него дните.

Ти пак си точен. Мълчаливо чакаш.

Но, внушавам ли си ? – Гледаш настрани,

където забулени в мъгла са сякаш

безгрижните щастливи дни.

Те няма как да се завърнат.

И всяка нежност ще си отмъщава.

Гальовни ласки ако те прегърнат,

със скрито острие ще те раняват .

Но още вярвам, че сме неразделни.

Че няма никога да сме сами.

Ще се обичаме до края безпределно.

И ще се търсим винаги.

Дали…?

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Новини

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай