Public Republic Art Studio

Ода за кича

11 октомври, 2012 от · Няма коментари

Петър Краевски

Terence S. Jones
Снимка: Terence S. Jones

Днес е в сила уравнението: „кич = попфолк + мутри”. Много удобно! Спестени са доста събираеми. Не че сборът от нули не е равен на нула…Чалгата е двете нули на родната култура. Нищо, което е навсякъде. Провинциалност, която е универсална.

Ако получим звуков сигнал от извънземните, опасявам се, че ще е кючек! Кичът е безсмъртен – той се ражда като авангардизъм, умира като ерзац и възкръсва в ширпотребата. Когато някой Архимед извика „Еврика!”, кичът не се интересува защо, а колко кинта се е изръсил за ваната.

Кичът не е лишен от амбиция. Дайте му опорна точка и ще ви издигне до висотите на посредствеността. В държавата на кича Мона Лиза пее в таверна, а Леонардо води вечерно шоу. Кичът е диктатура на масовия вкус.

Кичът е бананова република на красотата, където Венера Милоска е просто античната Кукла Барби. Знайте, ще построим комунизма, когато ковьорчетата станат валута. Социалната мрежа е пазарната чанта на кича – най-добре се продават тези, които не са стока.

Тук бих искал да обрисувам характерологията на кича по-интелигентно, да достигна до философска дълбочина, да омая с проникновена и естетски поднесена метафорика, но ще си го спестя, защото съм сигурен, че няма да стигнете до края на изречението.

Казано по-простичко: „Кичът си е кич”, а въпросът е: „Какви са бъдещите ви творчески планове?”. Добре. А какво не е кич? Ще откриете блестящи формулировки във всеки порядъчен лексикон. Апропо, понякога и сатирата е жертва на кича. Показвам: „Егаси пича – пребори кича!”. Кратко, весело, игривко. Като за публикация. Абе, кич!

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай