Public Republic Art Studio

Междувременно

12 октомври, 2012 от · 1 Коментар

Кристин Димитрова

Това, дето се казва по този въпрос в тайното учение, че ние, хората, сме в някакъв затвор и че човек не бива да освобождава сам себе си и да бяга от него, това твърдение на мене ми се струва изпълнено със смисъл, в който е трудно да се проникне.

из “Федон”, Платон (1)

Kristin Dimitrova
Снимка: Moyan_Brenn_BE_BACK_on_10th_OCT

Междувременно

чаках вратата да се отвори,
драсках ключалката, ослушвах се за новини
иззад плътното й дърво.
Отвъд резетата й имаше върхове, водопади,
хранителна светлина, увивни растения и
непреводими цветя от крайните
страници на атласите.
Всеки познава градината на ясните форми
и без да е влизал в нея.
Ангелът с двуостър меч пази очевидното.

После, един ден се чу грохот
и се отвори друга врата –
непроверена и хлъзгава.

Ето, затварям очи.
Ето, влизам вътре.
Ето, няма връщане,
защото никога не е имало.

Тук се кръстосват три хоризонта
и от върха на дървото ти дават въже.

Въже ли?
Въже. По което да ходиш.

________

(1) Превод от старогръцки Богдан Богданов

Из “Градината на очакванията и отсрещната врата”

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

Коментирай