Public Republic Art Studio

Политиката като изкуство

4 октомври, 2012 от · 2 Коментара

Радио-есе на Петър Краевски

koffer
Снимка: sangreDeOda

Събитието, в което бих искал да участвам, е леко нетрадиционно. То се опитва са събере изкуство и политика в един авангарден хепънинг.

Настройте се виртуално. Влизаме в изложбена зала номер едно. Там са точките на Деймиън Хърст – еманация на елитарната живопис в контекста на съвременния концептуален арт-пазар. Казано на човешки език, става дума за разноцветни точки с размер на домашна мекица, подредени в геометрични последователности. Те са донесли на автора си милиони и милиони долари. Невероятен е светът на красивото!

Ето, гледам с вас тези естетски точки и си мисля – в началото на Прехода трябваше да обявим лозунга: „Точките за пенсия са висше изкуство!”. И да поканим Деймиън Хърст за консултант в пенсионата реформа. Тогава щяхме да се видим с милиони на стари години! Щяхме, ама къде ти? Ех, родни политици, защо не бяхте изкуствоведи?!

Продължаваме нашия арт-политически пърформанс със зала номер две, където са намачканите картини на Кийно. Хрумнало му на човека да мачка листи и да рисува върху тях, а за това в световните арт среди дават пари в зелено. Признавам си, харесват ми тези картини и не влагам в това подла ирония. Смачкани сме напоследък. Направо сме идеалната канава за Кийно. Представяте ли си – цялата страна като изложба на една огромна картина… Малко смачкана. Тук-там нагърчена. Политически и мейдийно пресирана…

„Такова беше заданието!”, с основание ще се оправдават политиците. Цял Преход се е подготвяла тази житейско-битова канава за сюблимния момент – да дойде гениалният Кийно, за да придаде на милата родна картинка лустро и финес. И да ни вдигне цената. После си делим печалбата от артефакта и ето ви хазната – пълна, заплатите – тройни, а НАП едва дочаква да минем трийсетака, за да ни пенсионира… Какво събитие! Какъв културно-политически пърформанс! Колко просто и недостижимо за акъла на управляващата класа! Ех, родни политици, защо не бяхте куратори?!

Не се усмихвайте скептично. Нашето необикновено събитие продължава със зала номер три. Да се замислим, не е ли време да впрегнем и потенциала на модния дизайн? Има в авангардното изкуство революционни столове с формата на кактуси. Бодлите им са истински, вдъхват доверие. Именно с тях трябва да оборудваме и трите власти. Моля, сядайте и управлявайте!… А-а-а, замислихте се нещо…

Браво. За да управлявате, трябва да мислите. За предпочитане – предварително. Защото който ти слага таралеж в гащите, сам на тръни трябва да седи. В името на социалната справедливост. Цяло събитие ще бъде, ако премиер-министрите заменят столовете в министерския съвет с такива бодливи арт-инсталации. Но не се сещат и това е! Ех, родни политици, защо не бяхте гуру-та на интериора?!

Бих могъл да продължа с примери за още вдъхновяващи артефакти от нашето виртуално събитие. Как ви се струва например български вариант на „Мадам Тюсо”, където виждам восъчната фигура на дебеловрато борче с арт-куфари ала Уин Ксюжен от световно известния цикъл „портативно изкуство”. Какво има в куфарите? Сещайте се сами.

Малко по-надясно е сламеният човек на Прехода пред картини ала Маркус Левин т.е. крепежни елементи, зачукани с пирони. А някъде в дъното е поредният майстор на политическия абстракционизъм, който рисува картината на светлото ни бъдеще с бели бои на бял фон…

Да. Странно е наистина. Съгласен съм с вас. Но точно в такова арт-събитие бих искал да участвам. Фестивал на политическото изкуство. Еманация на политическия постмодернизъм. За да се види истината за нещата отвъд омаята на думите. Зад празните приказки на предизборните декларации. Пък и нали казват, че всичко е политика?…

Апропо, ако наистина всичко е политика, подложете тъща си на плебисцит. Това, казано между другото, като финал – леко в страни от темата. Но пък съвсем в духа на постмодерната естетика, където логиката все още се търси. Ето го и втория финал: Попитах един политик: „Крадете ли?”, а той отвърна: „Предполагам, че ще вали, но чорапите ми са жълти!”. Логично, нали?… Е, да видиш политик в затвора би било истинско събитие! Бих казал – истинскоТО събитие! Но да не се размечтаваме твърде много.

Текстът е излъчен по БНР, Програма „Христо Ботев”, нощен блок. Тази редакция на текста е първа публикация в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • BEINDA // 4 окт, 2012 //

    Точно, премерено и истинско. И преживяно и осмислено.

  • Рапсодий // 24 фев, 2013 //

    Най-после народа се събуди, за да поиска сметка на продажните звездочели храненици на олигархията. Този текст е валиден и днес.

Коментирай