Public Republic Art Studio

Стефан Кисьов: Аз съм космополит, който си обича родината

12 октомври, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

С писателя Стефан Кисьов разговаря Лорън Софи Кеърни

Stefan Kisyov

Откъде сте?

Роден съм в основания от император Траян град Стара Загора, прекрасен град с хилядолетна история, което като малък много ме впечатляваше. Още от най-ранно детство край мен се откриваха какви ли не исторически паметници, скелети, гробници, антични статуи.

Самият аз понякога се ровех в дупки по улици, строежи и изкопи и откривах стари предмети, монети, човешки черепи и си бях направил истински малък детски музей в един кашон под леглото.

Кога и защо започнахте да пишете?

Много обичах да чета. Четях по цели дни, понякога по 200 страници на ден. Но така или иначе хубавите книги винаги свършваха и накрая на мен ми се прииска да започна да пиша, за да си създам същите усещания като тия от четенето.

Т.е. да продължа да си фантазирам, колкото си искам, каквото за мен беше четенето. И така от читател се превърнах в пишещ човек.

Какво Ви вдъхнови да напишете първия си роман?

Започнах да пиша съзнателно литература на около 12 години. Още тогава бях решил да пиша романи. Но съзнавах, че нямам сили за роман и започнах със стихотворения и разкази.

На 24 години вече бях събрал достатъчно самочувствие да започна с първия си роман, като си казах: „Той може и да не се получи, но е важно да го напиша, за да почувствам как се пишат романи.”

Бях решил, че за мен не е толкова важно дали първият ми роман ще бъде много добър.

Важното беше да го направя, за да се науча да пиша романи. Можех да напиша един, два или три романа, докато се науча да пиша романи. Всъщност първият ми роман така и не видя бял свят. Но ми беше много важен.

След като го написах, придобих опит и самочувствие. И разбрах, че мога да продължа да го правя. Това усещане се запази в мен и досега. Винаги, когато пиша роман, си казвам същото. Не е важно дали ще се получи, важното е да го направя.

Ако се получи, ще го издам. Ако не се получи, ще го скъсам.

Има ли в романите Ви послание, което бихте искали читателите да уловят?

Да, винаги имам по някое тайно послание в своите романи. Послание, което само аз знам какво е. Всеки мой роман всъщност е една моя тайна, която ми се иска читателят да разкрие. Невинаги се получава, но когато срещнa читател, който е разбрал тайната, се чувствам доволен.

Има ли книги, които да са повлияли на живота или писането Ви?

Да, няколко са книгите, които са ми повлияли изключително силно. Първата беше „Мартин Идън” на Джек Лондон, както и всъщност много от останалите му книги. Много ми повлия и Хемингуей като писател. Джеръм Селинджър. „Спасителят в ръжта”.

Общо взето американската литература оказа най-силно влияние върху стила ми. В този смисъл като писател винаги съм се чувствал малко американец. Но и малко французин, руснак, германец, поляк, италианец, испанец…

От всички романи, които сте написали, кой е онзи, който Ви достави най-голямо удоволствие да създадете?

„Тайната на рицаря Капулети” ми достави най-голямо удоволствие. Може би защото при нея съчетах фантазирането с ровенето в историята, другото ми любимо занимание.

Пътували ли сте много във връзка с книгите си?

Да, точно с „Тайната на рицаря Капулети”, което всъщност е роман за Ромео и Жулиета, пътувах доста из Италия – Верона, Венеция, Милано, Болоня, Флоренция и т.н. Обиколих много градове, музеи, катедрали, улички. Италия много ме очарова и я обикнах с цялото си сърце.

Каква е разликата между писането на романи и разкази?

Няма много голяма разлика. Писането винаги си е писане. Както няма разлика дали рисуваш един човек, или сто души. Разликата е в количеството. Романът това са около петдесетина разказа, обединени от един сюжет, няколко главни герои и една идея.

Как животът в чужбина промени погледа Ви към света?

Още преди да бях напускал България, аз всъщност бях „живял” къде ли не по света – в Париж с Жулиен Сорел и Мадам Бовари, в Санкт Петербург с Разколников, в Ню Йорк с Холдън Колфийлд, в Лондон с Оливър Туист и по Мисури с Хъкълбери Фин.

С помощта на книгите си бях изградил представи за света и хората и всъщност пътуванията ми само ги илюстрираха. Пътешествията ми бяха нещо като илюстрации на представите ми за света.

Те го допълниха, но представите ми бяха създадени от великите майстори на словото. Много се радвам, че така стана. Всъщност това беше и проверка за силата на литературата. Най-вълнуващите пътешествия в живота ми бяха литературните.

Бихте ли се върнали в България?

Да, разбира се. В България се чувствам прекрасно. Това е страната на моето детство, семейство, на моя роден език. Родината ми е винаги скъпа. Аз съм космополит, който си обича родината.

Върху какви проекти работите в момента?

В момента подготвям едновременно два литературни проекта – единия с исторически, другия със съвременен сюжет. Но не бих могъл да споделя много подробности за тях, защото едно от правилата ми като писател е да не обсъждам никога с никого нещата, върху които работя.

Имате ли съвет към бъдещите писатели?

Мен ме бива само в това да споделям опита си. Не ме бива в даването на съвети. Пък и аз самият не съм се вслушвал никога в чуждите съвети.

Така че, ако трябва все пак да им дам съвет, то той би бил нещо от рода на: „Не слушайте никакви съвети, мислете със собствените си глави, никой не може да ви посъветва по-добре от самите вас.”

Но с уговорката, че и аз не знам доколко ще им бъде от полза.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай