Public Republic Art Studio

Евентуална поема

3 октомври, 2012 от · Няма коментари

Елица Мавродинова

Elitza Mavrodinova poezia
Снимка: webtreats

А сега накъде? Накъде в тоя ден като дупка,
в тоя свят като паст,
в тая къща с унили пердета…

По гръбнака ми пъплят стада от уплашени тръпки.
Аз съм Кронос със лек махмурлук.
Аз изяждам лицето си.

Аз вися като плоска вина в полумрака си.
Има ме.
Мен ме има напук. Съществувам съвсем под носа ти.
И потича от вимето божие топлата зима,
и се давя във нея хиляда мъчителни пъти.

Дай ми блага парализа, Господи,
спри сетивата ми,
тези остри убийци с моруни наместо очи,
тези лъснати гладки търбуси, преяли с цитати,
спри сърцето ми,
този поялник за скъсани дни.

Дай ми нежно въже от змиорки
и някаква песен,
събори под краката ми жалката купчина рими
и ме вей като знаме, когато увисна,
обесена
върху главната буква на своето собствено име.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай