Public Republic Art Studio

Моята Европа

7 септември, 2012 от · Няма коментари

Петър Краевски

Petar Kraevski, Moyata Evropa
Снимка: ReindeR Rustema

Моята Европа, разказана в няколко минути? Не съм туристически гид. Нито искам да превъщам меланхолията си в поетичен пътепис. Ще ви разкажа просто това:

Невероятно е да се разхождаш из уличките на Монмартър! Рано сутрин, преди да плъзнат туристите. Атмосферата ми напомня Стария Пловдив и квартал „Капана” взети заедно. Зад катедралата Сакре Кьор е ресторантчето „Ла Бохем” с маси на открито.

Сядам на спокойствие, за да наблюдавам. Художниците подреждат картините със самочувствие на непризнати гении. Дълъг е пътят от тук до музея за съвременно изкуство Д’Орсе! Да не говорим за Лувъра.

Идва сервитьорката. Налага се да поръчам френски специалитет. И някак гузно се сещам за положението у нас. Вадя тефтера и си записвам: „Гневи се народа: „Затова ли ручахме жабетата?!”, а властта отвръща: „Нима не цените френската кухня?”… Обичам френската кухня. Като изключим жабетата. Казано в преносния смисъл. Точно в този смисъл жабетата не са ли натрапеното ни национално блюдо?

Докато мисля по въпроса, спускам се към Мулен Руж покрай старомодни магазинчета за колбаси, сирена и вино. Тук улиците звучат като кулинарен форсмажор! Купувам мезета на килограм.

Зеленоока продавачка се удивлява: „Мон дьо! Мон дьо!”. „Нямам нищо против диетите – подхвърлям – стига да не засягат яденето и пиенето”, а тя отвръща на превъзходен френски: „Все пак, внимавайте с холестерола, мосю!”, като не пропуска да ми прибере парите.

Да ви кажа, през моя живот съм погълнал толкова холестеролни бомби, че май е време да ми дадат награда за мир. Това не й го казвам, а си го записвам в туристическия бележник. А какво ли няма там!

Например, част от Версайските ми записки звучат почти поетично, чуйте: „Дворецът Версай е класическо стихотворение с римувани орнаменти. Симфония за славей и разноезичен шум! Исторически декор за движението на тълпата. Простолюдието продължава да атакува Версай, но вече под формата на туристи!”.

Такива неща ми хрумват, докато се отдавам на културно-кулинарен туризъм. Ето, вървя си по Шанз Елизе, оглеждам се във витрините на бутиците, в далечината отсреща – Триумфалната Арка, а в главата ми – идея за хумористичен роман: Отива Манго в Париж, разглежда Бульонския лес, развръща катуна и започва да се интегрира в местната култура.

Краде предмети на изкуството. Жена му, Айшето, внася колорит в сюжета чрез контролирани изневери, на които се крепи семейния бюджет. Баба Гюлшен дебне парижани край Нотр Дам, за да им гледа на ръка, па току им предрече финансови загуби, които те установяват малко след досега си с пророчицата.

Дядо Мюмюн денонощно се катери по Айфеловата кула с усмивка на удивен турист. И ножовка за метал. Оттук ще тръгна. Ще оплета сюжетните линии с криминални забежки из парижките потайности, с лирически отстъпления от дневника на чичо Мангасарян, който носи душата на поет и съчинява песни за Карла Бруни, докато проси пред кафенето на Хемингуей в Латинския квартал… Този роман, разбира се, никога няма да го напиша, но това му е хубавото на Париж – поддържа те в творческа кондиция.

В Берлин не е така. Пристигам на централна автогара и изпадам в стрес. Нямам никаква представа как да се добера до хотела си на „Кайзердам шрасе”. Викам такси. Казвам адреса на шофьора. Той учтиво се усмихва, слага куфарите ми в багажника и отваря врата на мерцедеса: „Бите!”.

Потегляме. След 150 метра спираме точно пред хотела. Шофьорът, все така усмихнат, вади куфарите от багажника: „Кайзерзамшрасе. Бите!”. Отказва да вземе и пари. На такъв как да не му кажеш „Данке шойн!”?

Лично на мен много ми допадна идеята за прозрачно радио. Виждам го на едно кръстовище. Радиото е във формата на стъклен куб. Цялата дейност на редакцията е като на длан! Включително водещите пред микрофона.

Гледаш тази естествена прозрачност в журналистиката и на душата ти става едно светло, едно хубаво, едно демократично… И едно друго радио ме впечатлява в Берлин – радио „Мулти култи”.

Показват ми програмната схема, която е изпъстрена с предавания за малцинствата в немската столица. Един симпатичен радио Вавилон! Това е моята Европа, казвам си. Европа на различията и толерантността. Нали всички си приличаме по това, че сме различни?

Това са двата случайни акцента от моята Европа. Не че не можех да ви разкажа и за рая на бирите в Мюнхен, за файтоните на Виена, двореца Белведере и очарователните ретро забавления на Пратера, за безкрайния музей – Рим, за Венеция с портативното море Канале Гранде и гондолиерите с табаро и трикорно, за Барселона, където гениалността на Гауди изригва към небето с Ла Саграда Фамилия…

Или за дългата опашка пред обществена тоалетна в Залцбург, където една полякиня почистваше със спрей и салфетка след всеки…

Накрая ще ви призная, че когато се замогна, ще направя увеселителен остров с формата на Европа. Там европейските планини ще са зелени хълмове, край които ще криволичи детска железница. В средата ще е плувния басейн на Балатонското езеро.

Навсякъде ще има кафенета и ресторантчета, от които ще се носи симфония от аромати – пица, паеля, вюрстчета, кроасани, пирожки, скара, захарен памук… На мястото на големите европейски градове – атракцион или шапито на национален ресторант.

И много музика! Ако се разхождаш из тази слънчева територията, ще пресичаш само музикални и кулинарни граници. Там полякинята от Залцбург няма да чисти градската тоалетна. Нито ромите ще ги връщат обратно в гетото с демократична усмивка.

Това е моята Европа, разказана в няколко минути.

Текстът е излъчен в предаванаето „Евранет” на БНР, Програма „Христо Ботев”.

Първата електронна публикация е в Public Republic

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай