Public Republic Art Studio

Из “Юношеска еротика”

30 август, 2012 от · Няма коментари

Златко Ангелов

Erotichni spomeni
Снимка: gizzaa

Колко странни понякога са съвпаденията в живота, сякаш някой ги направлява! В края на 1989, когато комунистическата власт се разклати, мензисът ми спря почти внепапно.

Бях на 43 години само и осезаването, че навлизам в менопаузата, ме шибна като шамар. Хората около мен бяха обзети от надежди, вълнуваха се, че нещо се променя, докато моят живот се стъжни, защото осъзнавах, че заедно с хормоните ми е отнето единственото оръжие, което донякъде поддържаше самочувствието ми: моят ненаситен сексуален апетит.

След дълбоки ровичкания в душата си установих с огромно съжаление, че всъщност тайно съм се надявала един ден отново да те срещна—а може би и да срещна някой друг, но мъж—и да започна всичко отначало. Живяла съм като в сън, правела съм се, че не виждам как времето лети и с престъпна небрежност съм гледала на себе си като вечно млада. Ударът беше съкрушителен.

Годините се скъсяваха пред мен. Време нямаше. Мъжете все по-рядко ме заглеждаха; жените, които се съгласяваха да спят с мен, намаляваха застрашително. Нямах и сериозна професия—висше образование не завърших, все отлагах, въобразявайки си, че младостта ми няма да си отиде, в блатото на комунизма лесно си намерих работа като секретарка на един директор. После втори, трети … и заплатата ми течеше, стигаше за ергенското ми съществуване.

Внезапно обаче, в началото на новото следкомунистическо десетилетие, в секретарския бранш се появиха разни млади мацета в предизвикателни къси полички, напращяли и начервосани—къде можех да се конкурирам с тях? Нямаше какво повече да правя тук!

Събрах последните остатъци от енергията си и избягах. Как се добрах до Щатите е дълга история. Но не мога да лъжа себе си: влечеше ме там, където си ти. През онези години оттук-оттам научавах за тебе, знаех, че си се оженил, че нямаш деца, че бракът ти не е щастлив. Сигурно пак съдбата е предписала така, че нито веднъж не те срещнах случайно на улицата, или в някой автобус, или където и да било.

Просто ти и аз си вървяхме по съвсем различни пътеки, колкото и на мен да ми се искаше един ден отново да се кръстосаме. Как съм могла да бъда толкова честолюбива, че нито веднъж да не пречупя гордостта си и да ти се обадя, една картичка да ти изпратя за рождения ден, или поне да науча телефона ти и да позвъня сякаш съм сбъркала номера. Нито веднъж не отидох на срещите на випуска—за да не ме видиш, макар че сигурно са ти говорили за мен.

Дали си бил отвратен или си ме съжалявал? Ти си зодия Близнаци и за всички случаи имаш алтернативен вариант. Аз съм Овен и не обичам да губя, затова съм толкова сигурна, че всъщност те спечелих—с постоянство, с някакъв инат, който ми даваше сили да те обичам задочно, да се грижа за тебе в мислите и мечтите си, да те закрилям от злото отдалеч. Сега, когато разбрах, че най-после си щастлив, оженен си за жена, която се грижи за теб и ти си се освободил от своя егоизъм и си дълбоко привързан към нея, правиш всичко тя да бъда щастлива, имаш син … който сигурно прилича на теб … [гласът на Диана се дави от сълзи] … мога да си отида.

Ти нямаш повече нужда от мен. Аз изпълних своята мисия. Осъждам себе си за вредата, която нанесох на много жени—но те получаваха от мен и радост, все пак. Но си прощавам за неморалния живот, с който платих за постоянството да те обичам. Има нещо героично … казвам го без ирония … и нещо самоотвержено, смирено в това жена да обича един мъж през целия си живот. Само дето моят любим мъж е щастлив и без мен. Аз няма за какво да живея повече.

Ето, сипвам стрихнина в чашата. Но преди да я изпия, искам да ти припомня нещо прекрасно. Най-хубавото, което ни се случи. Случи се много, много отдавна, но сякаш е било вчера, помня го с невероятни подробности. Напълно съм сигурна, че ще го чуеш на този запис и ще си спомниш и ти. Ролката се върти … но има достатъчно, за да побере този пръв и последен спомен. И ако един ден го чуеш, той ще се събуди в твоята памет и ще продължи да живее, докато и ти си жив.

Юни във Варна. Ти ме водиш у дома си. Ранен следобед е, улиците са почти празни—неделя … Липите зелени, зелени, но първите цветове тук-там вече жълтеят и от време на време бризът повява липов аромат. От някои къщи идва миризма на пържени тиквички или кюфтета и някак омайно се омесва с миризмата на топли тротоари … във Варна тротоарите са направени от сиви квадратни плочки с успоредни бразди по повърхността, тогава още нямаше много асфалт и улиците бяха прашни, но тротоарите пред къщите бяха винаги изметени или дори поляти с вода.

Пред вашата пътна врата е също чисто. Дворът е покрит от лозница издигната върху желязна рамка. Изкачваме се по циментови стълби към горния етаж. Аз не съм задъхана, но сърцето ми бие до пръсване. Гърдите ми са втвърдени като мрамора на гръцките статуи, а между краката ми сълзи и мен ми прилошава от миризмата на жена. Ти отваряш с ключа си и ми отстъпваш да мина първа. Тогава не си го помислих, но сега ми е ясно: аз не съм още жена, само една сексуална топка, напомпана от желание, със желание, петимна да се превърне в жена.

И само един е мъжът—избраният от бъдещата жена мъж—който предстои да получи привилегията да отвори вратата към женския ми потенциал. Моята собствена еротичност му подава ключа. И понеже в тази безметежна възбуда—в тази юношеска еротика—няма съзнание за бъдещето, привилегията обикновено облагодетелства някой случаен мъж. Аз съм обречена да я дам направо на онзи, който я заслужава завинаги. И това ще ме направи нещастна. Но аз не го знам.

Пристъпвам в антрето и се обръщам, ти затваряш вратата зад гърба си и аз се вкопчвам цялата в теб, долепям устните си в твоите, обхващам те с краката си. Ти ме вдигаш и носиш през две врати. Дишаме ускорено. По-скоро аз дишам ускорено. Противно на подобни сцени, които съм виждала стотици пъти на кино, ти не разкъсваш дрехите ми, не си сваляш панталоните с лявата ръка, докато с дясната си вадиш члена и го насочваш между краката ми и аз, притисната до стената бивам насилена в позиция на мъчителни, обезумяващи тласъци.

Ти ме слагаш на леглото, леглото на родителите ти, освобождаваш се от краката ми, обгръщаш раменете ми и лягаш до мен. Започваш да ме целуваш отново, дълго, дълго, сетне внимателно ме разкопчаваш, сваляш ми сутиена и започваш да ме целуваш по зърната, първо едната гърда, после другата.

Аз притихвам, всичко в мен се е разтопило като смола на слънце и потича … сълзи, пот, влага във влагалището … аз съм твоя, в един меланхоличен екстаз, върху който нямам контрол … Губя представа за времето, но то е дълго, безкрайно … или спряло? … ти свличаш полата ми без да откъсваш устни от гърдите ми, целуваш ме по корема, остава само да свалиш последната памучна преграда към онова, към което се стремиш и което отдавна вече е твое.

И когато и тя пада под нежните ти пръсти, ти за миг се отстраняваш и махаш ризата си, после панталоните, после гащетата и после … двете ни кожи се долепят по цялата дължина на телата ни, твоето лице е над моето, твоето оръжие е в моята ножница, калъф направен само за теб, не съм изпитала болка, когато си го вкарвал там, движиш го ритмично, гърлото ми трепери от непозната дотогава сладост, цялата се стягам от прииждащата от вътрешностите ми лава, докато най-сетне избухвам и ти ме държиш огъната като лък в ръцете ти … дълго, дълго … преди да усетя, че мога да се отпусна върху чаршафа изцапан с моята кръв …

Ти също се отпускаш върху мен, но не ми тежиш, продължаваш да бъдеш внимателен, аз съм толкова съсредоточена върху тялото си, че не знам дали си свършил, какво си изпитал, но ти ми казваш, че ти е страшно хубаво и аз се надигам на лакти, помолвам те да легнеш до мен.

Така лежим двамата в юнския следобед край морето във Варна, задоволени и щастливи, млади и безгрижни. Невинни поради незнание. Влюбени поради еротичността си. И говорим за бъдещето. Говорим за онова, за което знаем най-малко, практически нищо. Следобедът се отича, денят изтлява, но ние не им обръщаме внимание.

От нашия еротичен връх се вижда всичко, всичко изглежда красиво, защото нямаме бинокъл да разгледаме подробностите. Сега, когато съм научила за подробностите, въпреки страданието, което са ми донесли, аз се връщам там, на нашия връх. И ще си отида със спомена за него. Най-хубавият спомен: спомена за бъдещето.

Erotichni-Cover

Технически характеристики:

Издателство: “Сиела”
Обем: 248 стр.
Цена: 12.00 лв
ISBN: 978-954-28-1042-1
Година на издаване: 2012
Автор: Златко Ангелов

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай