Public Republic Art Studio

to be or not to be… (happy), 18 август 2012

19 август, 2012 от · Няма коментари

Ваня Хинкова

Моите ДНЕВНИЦИ

“И Бог създаде човека по своя образ, по Божия образ го създаде — създаде ги мъж и жена. След това Бог ги благослови и им каза: „Бъдете плодовити и станете много, напълнете земята и я покорете, и владейте над рибите в моретата, над летящите в небесата създания и над всички движещи се по земята животни! И Бог каза още: „Ето, давам ви всички растения, които са по цялата земя и дават семе, и всички дървета с плодовете им, чието семе е в тях. Нека те ви служат за храна. А на всички земни диви животни и на всички летящи в небесата създания, и на всяка душа, в която има живот и която се движи по земята, давам за храна всички зелени растения.“ И стана точно така.След това Бог огледа всичко, което беше направил, и ето, то беше много добро. И беше вечер, и беше утро: шести ден.…”
(из „Битие”)

ДЕН ШЕСТИ: to be or not to be… (happy)

И Бог създаде човека. Създаде го да владее над всички живи същества, да яде плодовете на растенията и да сее семената им, да пие водите на езерата и да лови рибите им, да се плоди и размножава…
Но за щастието нищо не му каза. А човекът не знаеше, че вече беше щастлив…

Ден шести от сътворението на моите дневници. Събота. Часът е четири следобед и аз си отдъхвам от горещината на летните жеги, блажено излегната в сянката на едно дърво с книга в ръка. Тъкмо дочитам последната страница на „География на блаженството”.

Ако все още не сте имали възможност да разгърнете тази невероятна книга – препоръчвам ви да го направите непременно! Защо ли? Първо, защото това е книга, която ще ви накара да пътувате – да пътувате не само до различни непознати кътчета на света, но и до дъното на собствената си душа… Второ, защото това е книга, която ще ви накара да се замислите: „Щастлив ли съм? И ако не – какво всъщност би ме направило щастлив?…”

Това, което аз и авторът на книгата установихме в крайна сметка е, че щастието се измерва по различен начин на различните места: в Бутан то е вътрешен мир, в Катар – злато и лукс, в Холандия – толерантност, в Швейцария – сдържаност, в Молдова – никой не е щастлив, за разлика от Тайланд, където всички са щастливи, а в Исландия – имаш правото на избор да разбереш кой си и какъв искаш да бъдеш… Може ли да има по-голямо щастие от това?! :)

Преди известно време бях поканена да гостувам на един ученически симпозиум под надслов „С болка по изчезващата родина”. Поканиха ме в качеството ми на човек, щастливо реализиран в професията си. Единственото ми желание беше да убедя присъстващите там млади хора, че чувството за удовлетвореност няма само финансовото изражение, а преди всичко е свързано с това да се чувстваш полезен и щастлив…

Моето послание беше:
„Успехът не се измерва с това колко скъпа е колата ви, колко голяма е къщата ви и колко кредитни карти имате… Това е начинът, по който западният човек определя успеха си! Но източният човек знае, че комерсът не е равен на щастие…Затова много по-важно е днес да разберете кои сте, какво искате от живота и себе си, за да може утре да бъдете тези, които искате да бъдете и да правите това, което ви кара да се чувствате добре и на мястото си!”

Като малки всички сме си играли на „Когато порасна, искам да стана…”. Спомняте ли си как мечтаехте да бъдете пожарникар, балерина, космонавт, шофьор на такси, дресьор на лъвове… ? Спомняте ли си как искахте да откриете лекарство за всички болести и да няма повече глад по земята, войни и смърт…?

Какво направихте с живота си, скъпи пораснали деца???

Живяхте ли в цирк? Обиколихте ли света? Написахте ли книга? Покорихте ли връх?
Човек само веднъж има възможност да изживее живота си правилно! И само днес има шанса да бъде щастлив…

Накрая бих искала да ви споделя една мисъл на Джон Ленън, която въплъщава в себе си цялата ми житейска философия, а тя е съвсем кратка:
Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не са разбрали живота…”

Сега мога да кажа само едно:
Аз направих своя избор. И съм щастлива :)
А вие???

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай