Public Republic Art Studio

Из ”30 паунда”

8 август, 2012 от · Няма коментари

Мартин Ралчевски

30 paunda
Снимка: amira_a

Д-р Росица Колева, Фондация Ортодоксия Варшава за ”30 паунда”:

Емиграционният поток от млади българи повлича и студента Иван. Озовавайки се в чуждата страна, той се оказва под голям стрес и, подобно на много емигранти, заживява труден и самотен живот.

Случайна среща става повод за приятелство между него и странен англичанин. Англичанинът е преситен от материалното и търси отговорите на вечните въпроси. За да му помогне, Иван го подтиква да посети Света Гора.

Англичанинът заминава от любопитство, но там се случва непредвиденото. Той се преобразява вътрешно и става монах. През този период Иван изпада в нищета. И точно когато и последните му надежди гаснат, англичанинът се завръща, носейки отговорите за смисъла на човешкото съществуване, а също и една неочаквана новина.

В романът се сблъскват два ценностни модела – на човека от Изток, който, мечтае да постигне материално благополучие, и на човека от Запад, който е задоволен материално, но се чувства духовно объркан.

Иван е олицетворение на нереалната мечта на повечето български младежи, които вярват, че животът зад граница е лесен. Англичанинът пък е прототип на реален човек, от живота на който всеки би могъл да извлече полза.

_____________
Иван се доближи до морето, огледа се и след кратко суетене седна на пясъка. Влажният солен въздух нахлу в гърдите му и ги изпълни. Той се огледа. Вълните се гонеха една друга в различни форми, а вятърът галеше лицето му.

В небето прелитаха гларуси. Деца играеха в далечината. Иван се заслуша в прибоя. Някъде там в далечината нещо го зовеше както никога досега. То бе ново, непознато, опасно, но и желано.

Съдбата бе отредила на Иван да се роди в малък провинциален крайморски град. Този град се наричаше Царево, а страната България.

Той бе първото дете на родителите си Донка и Васил, които бяха скромни и обикновени хорица. Толкова обикновени, че когато се появи на бял свят, те така и не успяха истински да му се зарадват.

Причината за това бе, че той вече се беше родил, а те все още не бяха купили нито легло, нито количка, нито ританки, нито дори памперси. Защото бяха тежки години. Всичко се намираше трудно, а заплатите бяха малки. Но въпреки това Иван дойде на този свят желан. Не се бе появил нито твърде рано, за да ги свари неподготвени, нито пък твърде късно, за да им бъде в тежест.

Очите му бяха сини, косата руса, а кожата му бяла като мляко. Затова, когато Донка го пое в ръце, реши, че съдбата я е дарила с ангел.

На първия му рожден ден баща му събра родините и гордо обяви пред тях, че синът му един ден ще стане пилот. Повечето роднини бяха доста подпийнали и не го чуха, затова Васил поясни, че е хвърлил пъпа му на летището.

На третия рожден ден на Иван, Васил и Донка отново събраха роднините. И този път, както подобаваше традицията, всички доволно се почерпиха. Васил отново гордо припомни, че синът му ще бъде пилот, а в края на тържеството, поотпусната от изпитото вино, Донка проплака, че Иван е трябвало да има и сестричка. Тя обаче направила аборт, защото така решили с Васил. Животът бил прекалено скъп и несигурен.

На петия рожден ден на Иван те вече съжаляваха за малодушието си и за пропиления шанс да имат още едно дете. Все още нямаха излишни пари, но с времето мозъците им бяха уврели и те не желаеха да останат само с едно дете. Тогава се почна едно ходене по лекари, по билкари, по врачки, но никой не можа да им помогне. Причината бе проста – при аборта утробата на Донка бе повредена.

Откакто разбра, че всичко е загубено, тя драстично се промени. Започна да слага допълнително столче всеки път до масата, когато се хранеха. Добавяше и купичка с храна, лъжичка, чашка, кърпичка… Васил не успя да й повлияе и за да има мир, започна да се преструва, че наистина имат още едно дете. А Донка купи легълце, чаршафи, кърпи и дрешки.

Някъде до около седемгодишна възраст Иван всяка вечер заспиваше с вярата, че по-малката му сестричка наистина съществува. Той все я чакаше да си върне от далечната страна, защото така му бе казал баща му, че сестричката му е в далечна страна и никой не знае дали ще се си дойде.

Иван обаче търпеливо чакаше. Понякога подреждаше мидички и рапанчета на леглото й, за да има с какво да си играе, когато се върне. Друг път правеше герданчета от раковини, които събираше от плажа. Също така майстореше и всевъзможни фигурки от глина. Бе открил едно място до двора на единственото училище в града, където имаше разкошна глина. Той издълбаваше с лъжица част от нея, смесваше я с водна боя и я моделираше.

„Ела, скъпа сестричка, не се плаши“, шептеше той вечер на двора, и след това поставяше фигурките пред входната врата. На сутринта първата му работа бе да провери какво се е случило. И понеже фигурките винаги бяха непокътнати, той тайно си поплакваше. „Не ги е харесала“, заключаваше тогава и се напрягаше да измисли нещо по-оригинално.

Тогава се обръщаше за съвет към баща си, но Васил бе твърде зает да се грижи за прехраната на семейството, за да му обърне истинско внимание; работеше много и получаваше малко, което потискаше мъжкото му достойнство до такава степен, че изобщо не му бе до сина му.

Един ден Иван щеше да стане известен човек, но в онзи момент и идея си нямаше за това. …

Knigi Ralchevski

Martin Ralchevski

Мартин Ралчевски е роден през 1974 г. в София.
Завършил е Теология и География в СУ ”Св. Климент Охридски”.

Автор е на четири романа и на около 20 статии.

Живее във Великобритания.

Авторски блог

30 paunda
Технически характеристики:

Издадена: 2012 г.
Издателство: Сиела
Съвременна българска литература
Корица: Мека
Страници: 280
Размери: 14.20 / 21.00 / 1.80 cm
Теглo: 0.246 kg
EAN: 9789542811398
ISBN: 9789542811398

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай